полетът на костенурката

Любовта е … да промениш формата на мустака си, защото любимата ти е казала, че мечтае да носиш тънък цигански мустак. Въпреки, че утре си на работа.

Ето как изглеждаше Георги до вчера следобед.

А какво е за теб любовта, читателю?

Опитвам се да обичам без условия. Да поискам да ме обичат без условия май означава, че поставям условия.

Преди няколко месеца се случи така, че един мой стар приятел нападна друг зад гърба му, за да ми обясни колко той, нападателят е достоен за мен, и колко другият не е. Бях изумена от настървението с което говореше, защото тези хора са приятели от повече от 20 години, далеч преди да ме познават и се виждат почти всеки ден. Успях да намеря някакво извинение за постъпката на този човек – алкохол и какво ли още не, опитах се и да забравя.

Тази сутрин, обаче, тази случка изплува със страшна сила. Защо? Защото вчера привечер, докато вървяхме с Георги, той държеше ръката ми. Проблемът, обаче е, че докато вървиш с някого който държи ръката ти, ти също държиш ръката му. Освен, че се чувствате прекрасно, с това показвате на света че сте влюбени. Точно това ме изплаши.

Наоколо има приятели мъже, които от години ме харесват и, дори и да не са ми го казвали, вярват, че биха били щастливи да ми бъдат любими. Някои от тях са приятели помежду си. Понякога се виждат с мен заедно, а понякога поотделно. Поотделното виждане с един, понякога предизвиква ревност у друг.

Ето защо ми е по-лесно да бъда ничия. Когато мъжете не са ми любими или нямат наджди да бъдат, аз съм тяхната Фея и Муза, която извиква най-доброто у тях. Когато, обаче, някой ме пожелае само за себе си, той тръгва към Ада. И когато заподозре, че може да предпочитам друг, се чувства предаден и чувствата му към мен (поне за известно време) потъмняват.

Обичам всички тези хора. Аз съм тяхната Фея, която ги изслушва, утешава и забавлява. Аз съм тяхната Муза, която магически се справя с всичко в живота си и им подарява извадени от ръкавите си зайчета. Аз съм тази, която след Осанна разпват.

Сега отново ще им се наложи малко да пораснат – като на децата, чиито учителки раждат деца. Въпреки това ще продължа да ги обичам и ще бъда тяхната Фея. Георги, надявам се да нямаш нищо против.

Преди малко лежах и гледах един гарван, кацнал на тополата и се сетих за история от книга на Айрис – семейство се разделя и се опитва да раздели колекцията си от картините с птици на Audubon. В опитите си да са мили, разделят картините така, че всеки взема това, което всъщност не харесва.

Изглежда ми доста тъпо и твърде различно от историята на О’Хенри, в която мъжът продава любимия си наследствен джобен часовник, за да купи украшение за разкошната коса на жената, а тя пък продава косата си, за да му купи верижка за часовника.

Вероятно затова разказът на О’Хенри се нарича буквално „Подаръкът на мъдрите“) (препратка към тримата мъдреци, които носят дарове на бебето Исус – влъхвите), а книгата на Айрис – не.

Наскоро се видяхме с един от бившите ми любими. Той ми разказа как живее, и аз му разказах как живея. Той ми разказа за новата си любов, а аз му разказах за моята. Аз се зарадвах за него, както и той за мен. Поклюкарствахме мило за наши приятели. Поплакахме си от радост, че се виждаме и че почти всичко с почти всички споменати е наред. Установих, че не помня как сме се разделили и го попитах дали си спомня: „Ти ли ме остави или аз тебе или двамата така решихме?“ „Двамата.“

Тази сутрин, докато си мислех дали това или онова би могло да се превърне в препъни-камък за новата ми връзка, се сетих за горната случка и отново не можах да си спомня – какви точно бяха камъните, в които се спъвахме. Разбрах, че камъкът за един не съществува за друг и че вчерашният препъни-камък днес може да удобен за стъпване. И все пак не съжалявам нито за това че сме били заедно, нито за това че сме се разделили. Сигурна съм, че е имало добра причина, макар и да не ми е съвсем ясна днес и да не ми се занимава да я търся.

Важното е, че любовта продължава – ако я е имало (не мисля, че я е имало във всичките ми връзки), не може да не продължи по един или друг начин, без значение дали и как продължава общуването. Все пак го предпочитам лесно и открито Това ми помага да осъзнавам, че животът е прекрасен.

Няма нужда от уговорки като „Да останем приятели.“ Истинските приятели не говорят за приятелството си. Те просто СА. И все пак, има хора, на които, ако ти се прииска, можеш лесно да кажеш: „Много, много се радвам, че се видяхме и съм много щастлива, че си ми приятел.“

Вчера Музата ме призоваваше да потърся положителни качества в една личност, с която нито общувам, нито ми е симпатична – като будистко упражнение – за да допусна, че във всеки човек има по нещо хубаво. Това го знам на теория. На практика не умея да мразя и да пожелавам зло (е, някои шофьори отнасят по някоя клетва, признавам), искам всички да са поне толкова мъдри и щастливи колкото мен , но, както казва Валя, обичта няма нищо общо с понасянето, нито пък с политически коректното затваряне на очите пред очевадни недостатъци, добавям аз.

Музата ми каза, че е едно да обичаш и желаеш доброто на целия свят, а съвсем друго някой да ти е в къщата. Не знам как не се сети да спомене Сократ и съжителството му с Ксантипа. Това ми напомня за израза: „Човек или е щастливо женен или става философ.“ Сега, Абелар и компания може да са живеяли според този принцип, но пък много източни мъдреци не са – доста от тях са били щастливо женени с деца.

И така, все още никой не знае дали утре костенурката ще бъде Фея или Съпруга и дали между двете състояния има фундаментално противоречие. Ще поживеем, ще познаем мислите на Бога и ако можем ще разкажем в Блога.