полетът на костенурката

В романтичното минало, когато писмата се пишеха на хартия, хората знаеха, че пътуването до получателя ще отнеме дни или седмици, а отговорът още толкова. За светкавична комуникация се използваше телеграмата или телефона. Това означава, че хората са имали търпение куриерът да достави телеграмата и са били наясно с вероятността получателят да не е у дома. По същия начин са били наясно, че този на когото звънят може да се намира далеч от телефона. Дори и след появата на факса, хората знаеха, че получателят може да не стои край факса и имаха търпение.

След появата на мобилните телефони и електронната поща хората изгубиха търпение и забравиха, че технологията е само средство за бързо изпращане на информация, а не източник на информация. Все повече хора очакват, че щом имаш e-mail адрес, си на разположение денонощно и си в състояние да отговориш най-късно до 24 часа. По същия начин, все повече хора се чувстват длъжни да отговорят светкавично, дори и ако не са в състояние. И като не успеят, някои започват да се чувстват виновни. А тези, които очакват отговор се ядосват. Ето защо Лонги пита толкова ли е трудно да напишеш e-mail.

Аз отговарям светкавично: да, понякога е не само трудно, но и невъзможно да родиш смислен отговор на някое писмо. Причините могат да варират от наличие на десетки такива писма, няколко звънящи линии, опитващи се да комуникират с теб тет-а-тет, както и в Skype, примерно. А може и да не е нито едно от тези тривиални неща. Може да имаш разстройство, придружено с повръщане или да е трябвало да закараш майка си до болницата с прединфарктни симптоми. Едно от малкото неща, които са се случвали на мен лично, и то във времената, в които не можех да си представя какво е да не отговоря на чакащия светкавично или да не вземеш двата си мобилни телефона в тоалетната.

Новата ми тактика е да не рискувам живота си за да отговоря на писмо или телефонно обаждане, така че на все повече хора им се налага да ме чакат. Разбира се, би било прекрасно ако човек драсне един ред да каже, че ще може да отговори след еди колко си време, но дори и това понякога е наистина почти невъзможно, така че е хубаво очакващият отговора да се научи на търпение, което е едно от първите неща, на които се научаваме, за да навлезем в цивилизацията. Преди много години Лонги се е научил да чака ако му се ака и наблизо няма тоалетна. Ето в този дух може да се научи на търпение и за други неща.

Когато човек е търпелив, той не си губи времето да се ядосва на тези които го карат да чака. В това време си намира друго занимание. А ако въпросът е на живот и смърт, звъни по телефона. Хубаво е да си спомним, че когато е въпрос на живот и смърт, телефоните са с трицифрени номера. Дори и когато искаме да се обадим на такива номера, може да нямаме телефон под ръка (по-голямата част от човечеството няма), а ако се обадим, бива да имаме предвид че линейките, пожарните и полицейските коли понякога закъсняват (чакала съм линейка 2 часа, както и полиция, която не е идвала), а някои дори може да катастрофират по пътя. Това е част от живота. Можем да се ядосваме, а може и да не се.

Ако те кефя, гласувай за мен.

Докато чета някои видове книги, непрекъснато попадам на имената на учени провели такъв или онакъв експеримент, стигнали до такива или онакива изводи. Едни потвърждават други, трети им противоречат и пр. Хората, които пишат такива книги са учени, които следят развитието на науката. Предполагам, че го правят като четат специализирани бюлетини и списания. Чудя се, обаче, как успяват да свържат толкова много информация и да я следят адекватно, освен ако не следят тесен отрязък от нея, което е някак ограничаващо. Освен това, дали всички експерименти и теории се публикуват в няколко авторитетни издания или има ценни такива, които не успяват да пробият. Както си спомням от коментара на Размисли по текста ми за чистачката и професора, има издания, които приютяват неортодоксални идеи, но едва ли всички. Разбирам, че всяко издание трябва да има сито, но се страхувам, че ценни идеи се убиват в зародиш или пък никой не научава за тях.

Ако научните новини се публикуват в списания, в линейна последователност, на човек му става все по-трудно да се ориентира в картината на науката, защото тя по-скоро е гора, в която дърветата преплитат клони, отколкото броеница, в която всяко прибавено топче потвърждава или опровергава предното.

Ако не всички новини стигат до известните научни издания, то в картината на научните предположения и изводите от експерименти има доста бели петна. Бих искала в нея да са видими и нещата, по които някой някъде е работил, но не е успял да стигне до дефинитивни заключения. Освен това, бих искала в нея да присъстват на подходящи места знания, които идват от ненаучни източници, но са по някакъв начин релевантни.

Съзнавам, че доста фенове на науката биха се обявили против последното, така че го споменавам съвсем плахо и отлагам обсъждането му за друг път, но продължавам да настоявам, че картината на науката трябва да бъде представена по нелинеен хипертекстов прегледен начин, който трябва да бъде отворен и към него непрекъснато да се добавя нова информация, като се вижда доколко един извод е подкрепен от научната общност, кой го подкрепя и кой не, аргументи.

Съществуват неща като Wikipedia и peer reviewed content, обаче си мечтая за нещо всеобхватно, добре свързано, в което да намерят място и най-незначителните нещица, в което да се знае чии са мненията. (Докато преписвах този текст от тетрадката на компютъра, поразрових и попаднах на това: Scholarpedia. Чакам линкове към други подобни места)

Как се справят учените днес в това море от информация? На Wikipedia ли разчитат или на някаква тайна енциклопедия, до която не всеки има достъп? Или пък повечето от тях се чувстват добре с фрагментираната непълна картина, понеже им е по-удобно да се съсредоточат само върху информацията, която потвърждава собствените им виждания. Дали повечето учени по света са като авторите на българските училищни учебници, които удобно пропускат повечето гледни точки?

Разкажете за мечтите си и за опита си в намирането на научна информация.

Ако те кефя, гласувай за мен - кликни върху зелената буквичка В в горния ляв ъгъл или добави блога ми в любимите ти в Technorati.

ДОБАВКА!!! моля научните пуристи да пропуснат изречението с курсив, а ако го четат, да обърнат внимание на болднатото изречение след това, за да не се захващат за несъществени неща, а да коментират основната тема. 

разгледах малко блогове и какво видях? трейси на видео, в блога на ladyvera супеер! видях как се прави, ама за да не се мотаеш много, мога да ти кажа как става:

слагаш квадратни скоби и в тях пишеш yourtube= и веднага след това пействаш url-то, заедно с http - то тва е ако вземаш видеото от youtube, разбира се. май можеше и от другаде, ама забравих

тази прекрасна картинка на escher е тук не за да покаже, че той е един от любимите ми художници и си струва и ти да му се насладиш, а за да ти препоръча picasa - най-сладурската любителска програмка за работа с изображения. знам я отдавна, ама я бях позабравила.

Picasa намира всички картинки на компютъра ти - и загубени , и забравени, и такива, за които не си подозирал, че съществуват. разбира се, ако не искаш всички да бъдат достъпни, можеш да скриеш някои.

от picasa можеш директно да изпращаш картинки, както и да вършиш много други неща. хубавото при изпращането е, че тя сама се грижи да намали размера, за да не задръстваш пощите на приятелите си.

можеш да си я свалиш от picasa.google.com

enjoy!