полетът на костенурката

е най-хубавата книга, която съм чела тази година.

Смях се толкова, колкото съм се смяла и на романите на Джералд Даръл, но Даръл и Саполски се различават. Може би защото Даръл е британец, роден в колониите и би могъл да бъде баща на Саполски, който е американец, потомък на комунистически настроени евреи с корени в полското гето. Обожавам изтънчеността и чувството за хумор на британските джентълмени, в сравнение с които американците ми изглеждат леко инфантилни и малко в повече ентусиазирани. Мисля, че старите британци са доста по-корави от младите американци.

Подобно на стереотипните жени, на пръв поглед може да харесвам мъжествени темерути, но истината е, че предпочитам да прекарвам времето си с емоционално интелигентни мъже, с които мога да разговарям за всичко. Усещам как някои от вас веднага ще кажат “Аха! Ето защо харесва гей мъже!”, а аз ще отговоря, че сред гей мъжете се срещат коравосърдечни егоистични темерути, които не са особено симпатични, точно както се срещат чувствителни, самокритични и грижовни представители на хетеросексуалното братство. Дали си пич няма нищо общо с пола и сексуалната ориентация. Първото условие е да си честен със себе си. Ако бабуинките можеха да говорят, щяха да ви кажат същото.

От разказите за бабуини научих за хората важни неща, които тези дни ми бяха по-полезни от всичко, което съм научила от книгите за човешка психология. Забелязах, че всъщност повечето хора никога не се издигат много по-високо от бабуините и затвърдих няои теории за поведението на екземпляри от учителското съсловие, които ми причиняват главоболие напоследък. Бих могла да помисля за наръчник за оцеляване на тийнейджъри под заглавие “Ако бабуинът беше гимназист”.

И все пак, макар че отразява 20 годишните изследвания на бабуинско стадо с цел изясняване връзката между социалния статус и характера на общността с болестите, причинени от стреса, това е в известна степен автобиографична книга за порастването на един мъж. Обмислящите научна кариера, особено свързана с теренни изследвания, могат да преценят доколко им се захваща с това, особено като вземат предвид и историята на Даян Фоси, до която Саполски ни приближава.

Книгата би могла да е полезна и за интересуващите се от Африка. Може да съм гледала “Хотел Руанда” и “Кървав Диамант”, да съм слушала разказите на родителите си за Либия, но не знаех нищо за източна Африка и нейната смесица от култури, а Мемоарите хвърлят върху тази земя и историята й човечна светлина и перспективата е приближена в продължение на 20 години.

Може би всичко това изглежда доста тежичко, но не е. Книгата се чете леко, разплаква, разсмива и някак успокоява – да животът е болезнен, но и щастлив, стига да си позволиш да си щастлив. Не знам как се получи, но тази книга свали някакъв товар от мен.

* Ето как се влюбих в Саполски

някой дали може да ми намери цялата поредица от тези лекции?

Ако те кефя, гласувай за мен

Сътворението на Вселената е твърде отдалечено и твърде яйцето-или-кокошката-първо. Ето защо не се занимавам с този въпрос днес. Интересува ме нещо много по-незначително – сътворението на човека. Науката и религиите предлагат обяснения, но те са твърде общи. Аз искам да знам какво се е случило в първите минути от живота на човека, а ако може и първите часове, дни, седмици, месеци и години на първия човек.

Дали се е пръкнал бебе или възрастен? Ако е бил бебе и е нямал родители, как е оцелял? Как е разбрал кое се яде и кое не? Как е открил необходимостта да се мие?
Атеисти и религиозни, учени и хуманитаристи, включете се в създаването на новата митология.

Изберете който и да е аспект от живота на човека и разкажете история (вашата хипотеза –сериозна или смешна) за възникването му. Всички истории са ценни. Просто се опитайте да отговорите на въпрос който ви гложди. “Как човек е решил да си бърше дупето?” е точно толкова ценен като “Как се е зародила физиката?”.

Разбира се, не забравяйте и днешния въпрос и ако ви е интересно, опитайте се да опишете първия ден от живота на човека.

Чакам вашите историйки. Предполагам, че ако успеете да се поставите на мястото на първия човек и да гледате света през неговите очи, ще се получат по-добре, пък и ще се забавлявате повече. Разбира се, очаквам и истории от “обективни” странични наблюдатели.

Ако обявя награда, повече истории ли ще получа?

Ако те кефя, гласувай за мен тук.

В предишния разговор (надявам се да продължи) се спомена, че на изследователите им се налага да работят в области, които не ги интересуват кой знае колко, но за които е отпуснато финансиране.

Докато чета “Лайла” на Пърсиг, си мисля, че ако изследователят има желание, той ще намери и начин.

В хуманитарните области, математиката, теоретичната наука и донякъде в социалните науки, можеш да финансираш сам изследванията си, защото на практика не са нужни кой знае какви пари, особено ако не се налага да пътуваш, ако разполагаш с богата (университетска) библиотека. Съществува и междубиблиотечен обмен, за който, доколкото ми е известно, плащаш само пощенските разходи. Онлайн библиотеките са евтини.

Иначе стои въпросът ако ти се налага да използваш лаборатория и скъпи консумативи. Предполагам, че в някои случаи изследователят може да договори използването на лаборатория за своите цели. Предполагам, че в тая връзка в някои университети може да му попречат някои строги правила, но в друи може и да не му попречяат, в зависимост от умението му да убеждава, очарова и пр.

Ако изследователят общува с колеги от различни университети, би могъл да уреди изследването да се проведе в друг университет, където проявяват интерес към темата, а ако е още по-изобретателен и склонен да отдели време за ненаучни занимания, може да намери начин да промотира идеята си извън академията и да привлече финансиране от неочаквани на пръв поглед източници. Ето защо е хубаво всеки да изучава психология, маркетинг, антропология и да следи накъде върви светът в политическо, икономическо и пр. отношения. Разбира се, изследователят трябва да има огромно любопитство, желание, търпение и издръжливост, понеже ще се налага да прави всичко това в извънработно време.

Същото се отнася и за изследователя, който работи извън университет / изследователски център. Някои биха попитали дали е възможно да бъдеш изследовател извън университет / изследователски център. Ще припомня, че Айнщайн е бил независим изследовател, докато е работил като чиновник в патентно бюро. Продължавал е да бъде такъв и в мизерните времена, когато не е достигала хартията, та жена му е запазвала стари пощенски пликове, за да може той да пише науката си върху тях.

Ако не са ти нужни скъпи съоръжения и консумативи, можеш да изследваш толкова колкото ти позволява свободното време. Да си независим изследовател има много преимущества – работиш когато имаш вдъхновение, не си разваляш настроението в сблъсък с предразсъдъци или недоброжелателност от страна на колеги и началници, а ако не си падаш по преподаване, не ти се налага да го правиш. И си толкова свободен, колкото е бил Айнщайн, докато е летял по-бързо от скоростта на светлината, с огледало в ръка.

В някои дисциплини, обаче, финансирането и достъпа до съоръжения, консумативи и информация не са достатъчни. Нужни са хора. Има изследвания, които не можеш да направиш съвсем сам. Дори независимият теоретичен учен Айнщайн е зависел от математиците, които е трябвало да развиват математиката, за да може той да изрази прозренията си чрез формули. На света са били нужни астрономите, които с наблюденията си са потвърдили откритията на Айнщайн. Припомням, че същите не са били нужни на самия Айнщайн, който не скочил до тавана, когато получил вести за потвърждението на теорията си. Просто казал, че Бог е извадил голям късмет, понеже Айнщайн и без това си знаел, че е прав

Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.

Докато чета някои видове книги, непрекъснато попадам на имената на учени провели такъв или онакъв експеримент, стигнали до такива или онакива изводи. Едни потвърждават други, трети им противоречат и пр. Хората, които пишат такива книги са учени, които следят развитието на науката. Предполагам, че го правят като четат специализирани бюлетини и списания. Чудя се, обаче, как успяват да свържат толкова много информация и да я следят адекватно, освен ако не следят тесен отрязък от нея, което е някак ограничаващо. Освен това, дали всички експерименти и теории се публикуват в няколко авторитетни издания или има ценни такива, които не успяват да пробият. Както си спомням от коментара на Размисли по текста ми за чистачката и професора, има издания, които приютяват неортодоксални идеи, но едва ли всички. Разбирам, че всяко издание трябва да има сито, но се страхувам, че ценни идеи се убиват в зародиш или пък никой не научава за тях.

Ако научните новини се публикуват в списания, в линейна последователност, на човек му става все по-трудно да се ориентира в картината на науката, защото тя по-скоро е гора, в която дърветата преплитат клони, отколкото броеница, в която всяко прибавено топче потвърждава или опровергава предното.

Ако не всички новини стигат до известните научни издания, то в картината на научните предположения и изводите от експерименти има доста бели петна. Бих искала в нея да са видими и нещата, по които някой някъде е работил, но не е успял да стигне до дефинитивни заключения. Освен това, бих искала в нея да присъстват на подходящи места знания, които идват от ненаучни източници, но са по някакъв начин релевантни.

Съзнавам, че доста фенове на науката биха се обявили против последното, така че го споменавам съвсем плахо и отлагам обсъждането му за друг път, но продължавам да настоявам, че картината на науката трябва да бъде представена по нелинеен хипертекстов прегледен начин, който трябва да бъде отворен и към него непрекъснато да се добавя нова информация, като се вижда доколко един извод е подкрепен от научната общност, кой го подкрепя и кой не, аргументи.

Съществуват неща като Wikipedia и peer reviewed content, обаче си мечтая за нещо всеобхватно, добре свързано, в което да намерят място и най-незначителните нещица, в което да се знае чии са мненията. (Докато преписвах този текст от тетрадката на компютъра, поразрових и попаднах на това: Scholarpedia. Чакам линкове към други подобни места)

Как се справят учените днес в това море от информация? На Wikipedia ли разчитат или на някаква тайна енциклопедия, до която не всеки има достъп? Или пък повечето от тях се чувстват добре с фрагментираната непълна картина, понеже им е по-удобно да се съсредоточат само върху информацията, която потвърждава собствените им виждания. Дали повечето учени по света са като авторите на българските училищни учебници, които удобно пропускат повечето гледни точки?

Разкажете за мечтите си и за опита си в намирането на научна информация.

Ако те кефя, гласувай за мен - кликни върху зелената буквичка В в горния ляв ъгъл или добави блога ми в любимите ти в Technorati.

ДОБАВКА!!! моля научните пуристи да пропуснат изречението с курсив, а ако го четат, да обърнат внимание на болднатото изречение след това, за да не се захващат за несъществени неща, а да коментират основната тема. 

Преди година се питах за произхода на първите прецизни машини и инструменти. Така и нямам отговор.

Днес имам нов въпрос. Докато в първия текст приемах съществуването на познанието и се питах за физическото му приложение в техниката. Сега отивам още по-назад и се питам как се е пръкнало самото познание. Ето за какво става въпрос:

Чета “Пушки, вируси и стомана” ( Guns, Germs and Steel ), в която авторът дотук разгледа възникването на производството на храни, т.е. култивирането на растения и животни в различни райони на света преди хилядолетия, за да успее да отговори след още няколкостотин страници защо белият човек се справя по-добре от някои други хора. Ясно е, че преди хилядолетия хората са били изучили много внимателно особеностите на местната им флора и фауна и са познавали хиляди видове и пр. Ясно е, че знанието се е предавало и натрупвало, макар и да не е имало писменост. Но мен ме интересува как са ЗАПОЧНАЛИ да учат тези неща.

Авторът казва, че тези примитивни хора не са някакви глупаци, които биха пробвали ей-така някоя гъба, за да проверят дали е отровна. Аз пък мисля, че бая от тях трябва да са хапнали отровни гъби, понеже иначе как ще да е станало ясно, че гъбите са отровни?

Някой би казал, че са наблюдавали как подхождат към гъбата някои охлюви, да речем. Но я си помислете – колко от нас ще се сетят за това ако преди не са им обръщали внимание на факта, че животните избягват отровни растения примерно. Да не говорим за други неща – как човек би забелязал, че опрашването има някакво значение за растенията ако не го беше учил в училище или ако баба му не му беше казала?

Понякога подценяваме ролята на знанието, което сме попили – от училище, филми и какво ли не. По същия начин и примитивните хора на един етап са действали информирано. Но как са действали тези, които не са имали информация.

Интересуват ме ПИОНЕРИТЕ, а за истинските пионери, в която и да е област, никой никога не говори. А това е важно, защото така бихме разбрали фундаментални неща за ученето. Лесно е да стъпиш на раменете на гиганти; лесно е да напишеш литературен анализ, след като си прочел интерпретацията на някой критик. Лесно е да си опечеш мръвка на огъня, след като са те научили да палиш огън. Въпросът е как подхождаме в напълно нови ситуации.

Ако винаги разчитаме на комбинацията от предварително знание, то откъде е дошло първото знание, а? А?

Наложи се в два поредни дни да говоря за физиката - класическа, айнщайнова и квантова. Сетих се за нея, докато се чудех що е spirituality снощес. А днес прочетох трилъра на Пейо.Всъщност целта на този постинг е да рекламирам неговия текст, така че моля кликнете тук.

Искам и да кажа на всички деца, че физиката е велика наука и че днес сигурно щях да се занимавам професионално с нея, ако не бях последвала тълпата от махалата, която се записа в езиковата. Иначе бях на първо място на изпита по физика в математическата и това беше първото ми желание.

Искам да благодаря на първата си учителка по физика, Янева, която беше млада, сладка, очарователна и нямаше как да не се запиша в кръжока по физика. После на следващата, която ентусиазирано и безплатно ме подготви за изпита, Джурова. И на последния си учител (в гимназията), Руди Джуров, който обясняваше забавно, политически некоректно и достъпно.

В последните години любовта ми към физиката се възроди, под въздействие на книгата “Дао на физиката” и в резултат на това накупих една купчина книги, които се надявам да намеря време да прочета.Поздравявам всички фенове на тази забавна и одухотворена наука и пожелавам на всички деца добри учители по физика.