Превърти минута и половина ако не искаш да слушаш уводната реч. Гледай с високо качество като натиснеш бутончето HQ да стане червено.
Стан Богданов е един от моите ученици, които заминаха да учат в САЩ. Наскоро завърши и се подвизава в Ню Йорк. Не знам дали някога ще се върне, но знам, че продължава да се интересува от това, което се случва в България.
Мечтая за времето, в което няма да е необходимо хора като Стан да отиват на другия край на света, за да открият училища, в които си струва да учиш.
Ето и римите:
1. Не знам колко повече да трая тая тъпа помия
2. Не знам и колко дълго вече ще ми трябва да крия
3. Не знам защо ги чакате да бягат в майка Русия
4. Не знам защо си мислиме че пука им на тия?
5. А колко малко всъщност искаме ние…
6. И колко много пъти ще се пробваме да ги навием?!
7. Не знам защо. Ни мислят за лайна.
8. Освен когато май сме на тяхната страна.
9. Кажете ми вие кога започнахме да тракаме
10. със зъби по оглозгания кокъл с който смятаме
11. да почнеме дебата с депутатите? Не вярваме,
12. но знаеме ще трябва да изчакаме. Отбягваме
13. да вземем ний решения, да действаме. Гладуваме
14. и потъвайки надолу ний си мислим, че пируваме.
15. Не знам защо сме още май под робство,
16. на Корупция, Убийства, Кражби – неудобство
17. пред факта за това че даваме им ний парите
18. да гласуват с чужди карти и за колите.
1. И колко повече, копеле? – Не знам.
2. И колко дълго, копеле? – Не знам.
3. А пука ли им, копеле? – Не знам.
4. Не знам какво да кажа вече чувствам че съм сам.
5. Какво да правим, копеле? – Не знам.
6. Кого да давим, копеле? – Не знам.
7. Ще се справиме ли, копеле? – Не знам.
8. Не знам какво да кажа какви съвети да ти дам.
1. Всеки път щом се прибера във къщи ми се мръщи
2. някой че съм имал стойност неприсъщи
3. на българин заминал за чужбина, гадина
4. викат ми – избягъл си от своята родина.
5. Не знам какво да кажа.
6. Щом съм тук значи се опитвам да сменя пейзажа,
7. да размажа, да смачкам камуфлажа
8. на тия тъпи депутати дето само блажат
9. и стилно мажат с лъжите си по всичките канали.
10. Не искам повече измама, разбра ли?
11. Чудя се за кой ли път да се опитам
12. отново станцията стара аз да вкарам в ритъм,
13. но не знам какво да кажа вече
14. щом след триста пъти пак не ме разбра човече!
15. Че да можеш да смениш програмата
16. трябва малко да се живнеш и да спреш със драмата!
17. Я спри със драмата!
18. Да – спри със драмата!
1. И колко повече, копеле? – Не знам.
2. И колко дълго, копеле? – Не знам.
3. А пука ли им, копеле? – Не знам.
4. Не знам какво да кажа вече чувствам че съм сам.
5. Какво да правим, копеле? – Не знам.
6. Кого да давим, копеле? – Не знам.
7. Ще се справиме ли, копеле? – Не знам.
8. Не знам какво да кажа какви съвети да ти дам.
1. Проблема не е само с парламента, агента
2. а с всички нас които слушаме президента.
3. Диригента, дисидента, интелигента и доцента,
4. конкурента, контингента, кореспондента и пациента,
5. продуцента, претендента, опонента и студента,
6. всички спазваме крайно грешно регламента.
7. Не знам колко време ще ни трябва да успеем,
8. но е крайно време май да престанеме да блеем.
9. Време е да спреме да ревеме и да чакаме
10. някой друг да дойде и отново да го втасаме.
11. Знам че е трудно да започнем да възставаме,
12. но е крайно време за смяна на тъпото предаване.
13. Време е да спреме да се правим на велики
14. заровени във спомени и купища антики.
15. Дори при бай Тошо бяха същите лайна,
16. в които ний заравяме нашите деца.
17. Време е да вземем всичко в нашите ръце
18. да се справиме с проблемите лице в лице.
1. И колко повече, копеле? – Не знам.
2. И колко дълго, копеле? – Не знам.
3. А пука ли им, копеле? – Не знам.
4. Не знам какво да кажа вече чувствам че съм сам.
5. Какво да правим, копеле? – Не знам.
6. Кого да давим, копеле? – Не знам.
7. Ще се справиме ли, копеле? – Не знам.
8. Не знам какво да кажа какви съвети да ти дам.
) – изследва задълбочено, без да се опира на критика и търси своята искрена, истинска, лична реакция към творбата. Не бърза и не разчита само на интелекта си, а съзерцава. С дни.
