Не знам (Yes, we can!)

Превърти минута и половина ако не искаш да слушаш уводната реч. Гледай с високо качество като натиснеш бутончето HQ да стане червено.

Стан Богданов е един от моите ученици, които заминаха да учат в САЩ. Наскоро завърши и се подвизава в Ню Йорк. Не знам дали някога ще се върне, но знам, че продължава да се интересува от това, което се случва в България.

Мечтая за времето, в което няма да е необходимо хора като Стан да отиват на другия край на света, за да открият училища, в които си струва да учиш.

Ето и римите:

1. Не знам колко повече да трая тая тъпа помия
2. Не знам и колко дълго вече ще ми трябва да крия
3. Не знам защо ги чакате да бягат в майка Русия
4. Не знам защо си мислиме че пука им на тия?
5. А колко малко всъщност искаме ние…
6. И колко много пъти ще се пробваме да ги навием?!
7. Не знам защо. Ни мислят за лайна.
8. Освен когато май сме на тяхната страна.
9. Кажете ми вие кога започнахме да тракаме
10. със зъби по оглозгания кокъл с който смятаме
11. да почнеме дебата с депутатите? Не вярваме,
12. но знаеме ще трябва да изчакаме. Отбягваме
13. да вземем ний решения, да действаме. Гладуваме
14. и потъвайки надолу ний си мислим, че пируваме.
15. Не знам защо сме още май под робство,
16. на Корупция, Убийства, Кражби – неудобство
17. пред факта за това че даваме им ний парите
18. да гласуват с чужди карти и за колите.

1. И колко повече, копеле? – Не знам.
2. И колко дълго, копеле? – Не знам.
3. А пука ли им, копеле? – Не знам.
4. Не знам какво да кажа вече чувствам че съм сам.
5. Какво да правим, копеле? – Не знам.
6. Кого да давим, копеле? – Не знам.
7. Ще се справиме ли, копеле? – Не знам.
8. Не знам какво да кажа какви съвети да ти дам.

1. Всеки път щом се прибера във къщи ми се мръщи
2. някой че съм имал стойност неприсъщи
3. на българин заминал за чужбина, гадина
4. викат ми – избягъл си от своята родина.
5. Не знам какво да кажа.
6. Щом съм тук значи се опитвам да сменя пейзажа,
7. да размажа, да смачкам камуфлажа
8. на тия тъпи депутати дето само блажат
9. и стилно мажат с лъжите си по всичките канали.
10. Не искам повече измама, разбра ли?
11. Чудя се за кой ли път да се опитам
12. отново станцията стара аз да вкарам в ритъм,
13. но не знам какво да кажа вече
14. щом след триста пъти пак не ме разбра човече!
15. Че да можеш да смениш програмата
16. трябва малко да се живнеш и да спреш със драмата!
17. Я спри със драмата!
18. Да – спри със драмата!

1. И колко повече, копеле? – Не знам.
2. И колко дълго, копеле? – Не знам.
3. А пука ли им, копеле? – Не знам.
4. Не знам какво да кажа вече чувствам че съм сам.
5. Какво да правим, копеле? – Не знам.
6. Кого да давим, копеле? – Не знам.
7. Ще се справиме ли, копеле? – Не знам.
8. Не знам какво да кажа какви съвети да ти дам.

1. Проблема не е само с парламента, агента
2. а с всички нас които слушаме президента.
3. Диригента, дисидента, интелигента и доцента,
4. конкурента, контингента, кореспондента и пациента,
5. продуцента, претендента, опонента и студента,
6. всички спазваме крайно грешно регламента.
7. Не знам колко време ще ни трябва да успеем,
8. но е крайно време май да престанеме да блеем.
9. Време е да спреме да ревеме и да чакаме
10. някой друг да дойде и отново да го втасаме.
11. Знам че е трудно да започнем да възставаме,
12. но е крайно време за смяна на тъпото предаване.
13. Време е да спреме да се правим на велики
14. заровени във спомени и купища антики.
15. Дори при бай Тошо бяха същите лайна,
16. в които ний заравяме нашите деца.
17. Време е да вземем всичко в нашите ръце
18. да се справиме с проблемите лице в лице.

1. И колко повече, копеле? – Не знам.
2. И колко дълго, копеле? – Не знам.
3. А пука ли им, копеле? – Не знам.
4. Не знам какво да кажа вече чувствам че съм сам.
5. Какво да правим, копеле? – Не знам.
6. Кого да давим, копеле? – Не знам.
7. Ще се справиме ли, копеле? – Не знам.
8. Не знам какво да кажа какви съвети да ти дам.

Виртуална изложба

reflections_end-29

Пирин: Ски пистите под връх Тодорка, 2007 година

reflections_end-30

Пирин: Сверната стена на връх Вихрен и Мраморният дял с Кончето, 2007 година

Северната част на Мраморния дял към Предела все още изглежда различно от Тодорка. Не се знае докога.

Фотографът Александър Иванов вярва, че ако спреш за миг и погледнеш в душата си, можеш да направиш света такъв, какъвто мечтаеш да бъде.

ФотоСинтезис (място за фотография, хора и идеи) стартират виртуална изложба на негови снимки, посветена на международния Ден на Земята.

Можеш да видиш предните две снимки от изложбата при Жюстин, а следващите при Петър.

да инвестираш в красотата

Обичам картинки и съм абонирана за доста блогове за дизайн и изобразително изкуство. В един от тях авторката обявява, че инвестира в печатарско ателие, за да може да предлага по-евтино оригиналите си. Не мога да не рекламирам начинанието й – дори и по време на криза :) Ето!

Abitare, Зорница и красотата

Днес получих писъмце от Зорница, която (още не знам защо) учи втората си по любимост специалност след интериорния дизайн. Специалността й няма нищо общо с изграждането на визуалната среда. Това ме изпълва с тъга и недоумение. Макар че съм работила с нея не повече от месец, знам, че Зорница е дълбок, добър и интелигентен човек, в наистина рядко срещана степен. Знам, че с каквото и да се захване ще внесе човечност, смисъл и елегантност, но все пак дали ще е по-щастлива да не се занимава професионално с интериорен дизайн?

Вероятно съм пристрастна, защото напоследък интериорният дизайн ме влече неудържимо. Всеки ден мисля за визуалната ни среда – от архитектурата до модата и често потъвам във философията на красотата, та чак стигам до религиозност. Разговарям за тези неща, паля се, и дори малко пописвам по въпроса.

В тази връзка не е изненадващо, че днес, след като бях платила покупките си, търпеливо останах в Кауфланд още половин час, за да си купя новото списание Abitare, което нямаше нито баркод, нито цена, та се налагаше да се изясни колко да платя. Накрая великодушно решиха да маркират някакво друго списание, което струва 4.50 лв. Предполагам, че Abitare струва повече. Някой има ли представа? Тъжното е, че в Хасково може и да не дойде следващ брой ако се окажа единственият купувач. Да се надяваме, че поне няколко архитекти са попаднали на щанда за списания в този магазин.

Списанието е двуезично – български и английски, 208 странички. Току що прехвърлих 28 от тях и смятам като прочета цялото да напиша по-дълъг и смислен отзив. Засега казвам, че ми харесва и че ме вдъхновява да пиша за визуалната среда (засега няма да казвам къде го правя извън този блог), без значение дали специалистите ще ми казват, че нищо не разбирам :) Подкрепям мнението на първия интервюиран, че образите трябва да се превръщат в думи за да станат част от културата. След което правя лек поклон на Госпожа Румяна Параскова (съпругата на скулптора Иван Парасков, за чието ателие ще разкажа друг път) – вече пенсионирана учителка по  немски, която ни преподаваше Естетика и ни говореше с часове за разни картини. Не си спомням нищо от казаното, но пък не можех да сваля очи от нея и я помня все така стройна и вълшебна. Ако друго не съм научила в часовете й, то поне ми остана това да правя разлика между начина по който изглеждаше тя и този по който изглеждат повечето жени, които срещам по улиците на Хасково днес.

P.S. Ахааа, пилотният брой е вървял с Brava Casa и някой се е отървал от него. Хахахаха. Ами … мерси :)

morgen art

Спя на пода. Когато се събудя, виждам тази етажерка. (Същата е като онази в офиса, но досега не е падала и нямам чувството, че ще падне).

Надрасках тази картинка смело с тънкописец, без да се страхувам от грешки. Дали от мен ще излезе художник? :P

Тук можеш да я видиш отблизо.

Музиката в Saint John’s College 1

Този колеж не е консерватория, нито пък предлага специалност музика. Няма и изискване към кандидатите да са се занимавали с музика или да притежават музикален талант. В него, обаче, музиката е задължителна част от програмата, защото е едно от либералните изкуства. Изучаването й не е насочено към овладяване на изпълнителски умения, а към разбиране на същността на явлението музика.

Музикалната програма включва изучаване на теория на музиката и анализ на музикални творби.

През първата година студентите се събират веднъж седмично в малки групи за да изучават основите на мелодията и нейното нотиране. Демонстрациите са основно под формата на пеене, и до втория семестър, студентите вече изпълняват някои от великите хорови творби.

През втората година студентите се събират три пъти седмично в малки групи. Те продължават да пеят, но също така и да разглеждат два различни но допълващи се аспекти на музиката: от една страна, музиката е свързана с езика, реториката и поезията, а от друга, тя е уникално и самостойно изкуство, с корени дълбоко в природата.

Заниманията по музика включват изследване на ритъма в думите и нотите, подробно изучаване на диатоничната система, интервалите, мелодията, полифонията и хармонията. Всичко това се прави не просто на теория а чрез изследване на инвенциите на Бах, песните на Шуберт, месите на Палестрина, “Страстите на Матей” на Бах, инструменталите на Бетовен – това са истинските учебници. През втория семестър поне една ключова творба се анализира подробно.

Друг елемент на програмата по музика са семинарите. Вместо да четат текст, студентите слушат запис и се запознават с нотния текст предварително. После се събират за да обсъдят творбата.

По-късно ще пиша за предизвикателствата, които тази програма поставя пред студентите и преподавателите.

Първите творци

на пещерни рисунки дали са били суетни или пълни само с чиста радост от творчеството, или пък с чувството за огромна отговорност, че извършват ритуал, който поддържа живота?

Покана за литературен конкурс

Покана за Литературен конкурс на тема «Модерни времена»

Снимка: geishaboy500

Онлайн списанието “Public Republic” стартира нова инициатива – Литературен конкурс на тема: «Модерни времена».

За участие са поканени всички изкушени от словото – утвърдени и млади автори, или просто хора, които са провокирани от актуалната тема.

Конкурсът е разделен на две категории – поезия и проза, като един участник има правото да се състезава само в една от категориите.

Творбите ще бъдат оценявани от жури в състав: проф. Милена Кирова (литературен критик и историк) – председател на журито, Кристин Димитрова (писател, поет и журналист), Аксиния Михайлова (поет и преводач), Мария Станкова (писател, поет, сценарист и журналист), д-р Юлия Йорданова (доктор по българска литература и изкуствовед), Бойко Ламбовски (писател, поет и журналист).

Във всяка една от категориите ще бъдат отличени по трима автори – съответно с първа, втора и трета награда.

Наградата е превод на английски и немски език и представяне на победителите в конкурса в българското, немскоезичното (www.public-republic.de) и англоезичното (www.public-republic.net) издание на списанието “Public Republic”.

Отличените автори ще участват с творбите си в следващата арт среща на Интернет списанието в България и Германия.

Наградите ще бъдат обявени на сайта “Public Republic” на рождения ден на списанието – 21 октомври 2008 г.

Условията за участие в конкурса ще намерите на уеб страницата www.public-republic.com в рубриката „За литературния конкурс”.

Високото vs. домораслото изкуство

още малко снимки тук

а тук вече има видео

виж и най-любимото

Вчера, докато безгрижно се смеех на леещата се лекция на Георги за райхианството и се почудвах дали все пак ще отидем на панаира, на няколко метра от нас, кметът откриваше изложба – картини от колекцията на Димитър Инджов: Цанко Лавренов, Златю Боядживев, Майстора, Жул Паскин, Жорж Папазов, Иван Милев и т.н. На пет минути път от нас в едната посока щяха да танцуват момичетата на Нешка Робева, която пиеше нещо на съседната маса, а на пет минути в другата посока, щеше да пее Лили Иванова и да танцува Алфредо Торес. На площада се разхождат индиански вождове и свирят на флейти, а скоро ще се появи и изложбата на Доньо Донев – това е част от пограмата за празничната седмица на Хасково.

Доскоро бях бясна, че общината пилее ужасно много пари за да плаща на национални звезди да участват в празниците, да не говорим за пищните половинчасови фойерверки. В началото на лятото, обаче, докато течеше семицата на театралните празници, си дадох сметка, че работата на общината не е да се грижи пряко за всички граждани, а да създава среда, в която те да се грижат все по-добре за себе си. Освен това, винаги съм смятала, че е по-добре да пораснеш в красива среда, отколкото в грозна, пък и по-здравословно да живееш в такава ако и да си вече пораснал. Ето как съвсем лекичко се пропука онова мое отношение към кмета, което някои определят като цинично.

Тъй като практически не излизам от града, за да видя истински картини или за да гледам театър, заслугата е на въпросния кмет. И все пак…

Общуването с високото изкуство е нужно, най-малкото за да пробуди у нас копнеж по красивото и вдъхновение (за по-подробна пледоария в негова защита, виж и чуй Сестра Уенди). Ние, хората, обаче, имаме нуждата не само да консумираме красота, ефикасност, майсторство, гениалност, но и да творим.

Колкото повече от нас творят, в толкова по-красива и ефикасна среда ще живеем, защото ще има повече от тези, които са движени от порива сами да посадят дръвчета до блока, да почистят боклука наоколо, да изринат снега, вместо да чакат всичко да бъде свършено от Кмета и Държавата. Колкото повече творчески порив и майсторство има сред нас, толкова по-качествени ще са услугите и продуктите.

Ето този творчески порив и майсторство искам да насърчаваме. Той ражда самочувствието, че можеш сам, без посредник да решиш проблем, да създадеш нещо ново (Георги, може би това е по-адекватното обяснение на мистицизма отколкото онова, с което те приспах снощи. Мистичното е директното преживяване “направи си сам”). Малцина сред нас ще се окажат новите превъплъщения на Леонардо, Моцарт и Тесла, но ние се нуждаем от тях – защо да не ги подкрепим като им създадем среда, в която да се проявят?

Майсторите се нуждаят от добри чираци, а никой не би могъл да стане добър чирак, ако в него не тлее увереността, че върви по пътя на майстора. Така че всеки може да бъде  майстор в своя малък контекст, и дори ако работата му е да мете училищния коридор, да има куража и вдъхновението да изпробва  ново движение с метлата, което ще остави по-малко прашинки и ще накара сърцето му да пее (американците биха го нарекли “лидер”).

Ето защо предпочитам да гледам Майстора в Google  и Лили Иванова в YouTube, но да могат повече деца да свирят, рисуват и танцуват. Защото докато по време на откриване на изложба нашенските дами се спират пред картина и въздишат: “Той е христоматиен!”, ми се надуват бузите от смях, а когато гледам тромавите дечица на самодейните концерти плача – всеки път.

add to del.icio.us : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

Сестра Уенди за Изкуството и Истината

Познавам Сестра Уенди от години, но макар че често си спомням думите й, като че допреди малко съм я възприемала като фикция, вероятно защото е героиня от текст, който съм преподавала. Днес, и аз не помня как, попаднах на нея в Интернет, гледах достъпната част от интервю, водих си записки и нямам търпение да разкажа.

Сестра Уенди завършва колеж в Оксфорд и  институт за учители, а след това преподава в университет в Южна Африка, но по-късно напуска преподавателския католически орден за да стане една от онези монахини, които не просто се отказват от семейния живот и секса, а подаряват девствеността си на Бог, за да бъдат свободни да се занимават с други неща. От бебе знае, че ще стане монахиня и няма търпение да навърши 16 – така, както някои деца винаги са знаели, че ще станат лекари, както Моцарт е знаел, че ще стане музикант; според Сестра Уенди това е ясен знак че си призван – не просто искаш да бъдеш монахиня / лекар / музикант, а се нуждаеш от това.

През 80те започва да изучава сама история на изкуството. Тъй като не разполага с пари, тя пише писма до библиотеки и галерии, моли да й изпращат картички с експонати. Когато някой иска да й направи подарък, тя си пожелава картички и списания, а на тези които искат да й направят скъп подарък, поръчва книги. Така тя събира огромна тематична библиотека.

Макар че научава много за изкуството, Сестра Уенди подхожда към всяко произведение така, както е подхождала към изучаваните в Оксфорд книги ( както правят и нашите хора в Saint John’s ;) ) – изследва задълбочено, без да се опира на критика и търси своята искрена, истинска, лична реакция към творбата. Не бърза и не разчита само на интелекта си, а съзерцава. С дни.

През 90те Сестра Уенди става известна не само във Великобритания, но и в Европа, а по-късно и в Америка със своите филми и книги, в които представя произведения на изкуството по простичък, но вдъхновен и вдъхновяващ начин. Тя смята, че всеки носи потенциала да общува с изкуството и всеки има право да споделя собствените си чувства и мисли, предизвикани от него и не бива да се притеснява от факта, че не е специалист.

За нея изкуството е начин да достигнем до Истината, а Истината е това, за които всеки от нас индивидуално е създаден. Важно е да я открием и да живеем в хармония с истинската си същност и предназначение … като Исус, който с чиста съвест може да каже “Аз съм Истината”. Изкуството е и начин да излезнем от клетката на ежедневните си тревоги и грижи, та когато се върнем в нея, да знаем, че животът е повече от това съществуване в клетката. То ни дава по-широка перспектива. Изкуството ни показва неща от света, които може никога да не докоснем през живота си, както и неща от нас самите, които може никога да не открием и признаем. Изкуството изисква нашето внимание и така ни спасява от опасността да прекараме по-голямата си част от живота като зомбита – безсъзнателно.

Сестра Уенди не се шокира от голите тела и не отказва да говори за техните изображения с възхищение и възторг. Според нея и другите монахини сред които живее, човешкото тяло е красиво творение и подобие Божие и нито една негова част не е грешна или срамна. Сексуалността не е грешна и срамна, а красива и носеща радост на тези, които не са се отказали от нея. Сестра Уенди се радва за хората които могат да й се наслаждават.

Докато я гледах, мислих за собственото си призвание, за часовете по естетика с Параскова и за Диана, на която пожелавам да напише хубави книги и да снима филми като Сестра Уенди :) Препоръчвам на всички да гледат интервюто.

——————————
Бележки под линия:

Връзка към интервюто.

Връзка към част от филмче на Сестра Уенди.

Връзка към американското й пътешествие в сайта на PBS.

Сестра Уенди в момента е на 78 и живее в каравана на територията на Кармелитски манастир във Великобритания. Вече не прави филми и не пише книги поради здравословни причини.

Интервюиращият Бил Мойърс е същият който разговаря с Джоузеф Кембъл в “Силата на мита”, заснет в ранчото на Лукас.

Някои от вас може би познават Сър Кенет Кларк и неговата книга “Цивилизацията”; някои може да си спомнят едноименната поредица, която течеше по българската телевизия в 70те или 80те – вече не помня кога. Все си мисля, че е крайно време да докопам текста на английски за да забавлявам децата с откъси (нали, милички, си спомняте “I am in the Gothic world, the world of chivalry, courtesy and romance”?), кактo и филмите (този път няма да обещавам ръката си, защото станах като лъжливото  овчарче, така че можете да ми ги намерите съвсем безкористно). Във въпросната “Цивилизация” Кларк представя Западната цивилизация като изследва най-известните й културни паметници в контекста на времената в които са създадени.

BBC  е телевизията, която прави филмите за цивилизацията, онези за архитектурата (ще ги догледам и ще пиша още за тях), както и тези на Сестра Уенди. Някой да ме подсети дали БНТ напоследък е направила нещо подобно? За размисъл ще предложа някои бележки за финансирането на BBC от блога на Нели Огнянова. Запишете си и PBS ако ще изследвате обществените телевизии.

« Предишни публикации Следваща страница » Следваща страница »