дали успехът ми се дължи на външния ми вид?

юни 19, 2007 at 10:43 am (art of living, работа, успех)

lydian-desktop_layer-1.jpg

така изглеждах доскоро на десктопа си. снимката направи Радина, останалото Чомбето.

Някои от вас са ме виждали на живо, други на снимка. Повечето знаят, че обикновено ходя с широки спортни панталони и тениска и не притежавам модерни дрехи и никакви къси поли. Не изглеждам като модел със сигурност.
Въпреки това съм сигурна, че много мъже ме харесват и че досега никой не е търсил услугите ми и не ми е плащал заради начина, по който излеждам.

Ето защо ми стана тъпо като четох две есета на мои ученички, които ме убеждават, че за да си намериш мъж и хубава работа трябва да носиш модерни дрехи и да излъчваш сексапил. Убедени са, че за успеха е изключително важен външният вид.

Имала съм периоди на съмнение - например когато дойде някоя майка да запише детето си на курс, а с него и още 2-3 деца на приятелки, когато след като разкаже какви добри отзиви е чула за работата ми открие, че всъщност не говори със секретарката, а с мен. Така преди време една жена направо изстина след като разбра, че съществото с войнишко-зелени панталони до коленете и тъмносиня поизбеляла тениска и коса дълга като на редник Джейн съм всъщност аз. Стреснато каза, “Ами аз си Ви представях по-възрастна.” “Аз съм възрастна”, рекох, вече съм минала 30.

Накрая взех решение - който ме цени заради работата ми, ще свикне с външния ми вид. Някои продължават да се стряскат, но все пак добрите отзиви за работата ми надделяват.

Ще кажете, “Да, ама вече си се прочула!”. Аз пък ще кажа, че започнах кариерата си с дънки, които бяха цепнати и на дупето и на коленете и моряшка фланелка. И никак не бях по-слаба и по-красива.

Да, има длъжности, за които се изисква определен дрес-код и стандартно-приятен външен вид, но това на важи за всички позиции.

Най ми е забавен стереотипът със секси секретарките. Момичета, познавам секретарки на по 50+, които изглеждат доста не-секси и за много ценени от шефовете си. Не мислите ли, че зависи кой какво търси? Мисля, че шефовете на наистина успяващи компании, които са преодоляли селяндурските навици, не избират непременно секси секретарки. Правят го тези, на които им се свидят парите и искат с едно плащане на гръмнат 2 заека. Вие искате ли да работите за такива?

Не че и аз не съм попадала на такива господа, но благодарение на другите си качества съм можела да си позволя да не приема да работя за тях. И стигнах дотам не защото носех къси поли.

31 Comments

психологически тестове

юни 12, 2007 at 10:48 am (art of living, работа, успех)

Не си падам по тестове. Повечето са плитки и банални.Има, обаче, тестове, които намирам за дълбоки, интересни и полезни.

Повечето хубави тестове и интерпретациите по резултатите от тях се плащат, но можеш да намериш и безплатни тук-там.

За какво биха могли да бъдат полезни? Кои са лудите, които плащат за тях?

Нарастващ брой работодатели използват такива тестове, за да подбират персонал, а може би и за да преценят какво да възлагат на служителите си. За първото знам със сигурност.

Все повече хора си правят такива тестове не само за да ги прикрепят към CV-то си като си търсят работа, но и за да си изяснят с каква работа да се захванат – в какво биха били добри и какво би ги направило щастливи. А ако обичаш работата си и си добър в нея, това означава, че ще си търсен и добре платен.

Предлагам тестове, разработени по теориите на Юнг, по-известни като тестове по метода на Myers – Briggs, за определяне на психологическия тип.

Предлагам ти един тест ( на английски), който съм правила миналата година. Направих отново и мисля, че получих подобен или същия резултат. Във всеки случай, мисля, че ме описва доста добре.

Когато отговориш на всички въпроси и получиш резултата, отдели време да кликнеш върху линковете с дългите интерпретации, които, вероятно, ще те опишат доста добре - например така и така. За мен имаше няколко линка, някои от които ме описват надълго и нашироко, а един от тях ми предлага подходящи за типа ми професии.

Така че, не гледай само процентите преди да затвориш страницата.

* Велян каза, че тестът е # 1. Тъй като изгубих страницата, която показва процентите, ето моите: Introverted 44%, Intuitive 75 %, Feeling 62 %, Perceiving 22 % Дано Велян си намери неговите, ако не … да направи теста пак :)

 

12 Comments

Колко пари са нужни, за да не си беден?

юни 12, 2007 at 8:39 am (art of living, активизъм, успех)

(ирационално)

“Кой каквото ще да казва, става въпрос за пари.”, казваше всеки ден гаджето ми… докато го напуснах.

“Е, то никога не е лошо да изкарваш повече.”, каза един приятел, и аз се съгласих.

Навремето започнах работа, за да изкарвам пари. Учих в университет, за да изкарвам пари по начин, който ми харесва. Години наред работих много, за да изкарвам повече. Днес, макар че осъзнавам, че бих работила съвсем безплатно, все още чувам уплашеното гласче, което ми напомня, че не е невъзможно да стане така, че да не мога да изкарвам пари и …?!?

Колко пари са нужни за да млъкне уплашеното гласче? Когато говорихме с момичета от 18 членно безработно без-социално-помощно ромско семейство, ми казаха колко пари са им нужни на месец. За екзистенц-минимума на двучленното ми семейство за нужни два пъти повече, а за да не мисля за това – три пъти.

Както вече споменах, от известно време съм сигурна, че бих работила без пари, без да имам никакви спестявания – когато синът ми завърши гимназия и започне да се издържа сам.

Тогава? Колко пари са нужни на човек за да не се чувства беден?

“Баба знае две и двеста”, казва народът. Това все още не отговаря на въпроса. Бих предпочела отговора, “Бедността е състояние на духа.”

Чувала съм гласчето в моменти, когато няма изгледи да остана без доходи и дори имам спестявания. Случвало се е гласчето да мълчи в моменти, в които имам твърде ограничени средства и неясни изгледи за постъпления.

Съгласна съм, че е хубаво да получаваш повече, но ако трябва да избирам между това да изкарвам пари и да чувам гласчето и това да не изкарвам и да не го чувам, бих избрала второто.

Може би ти изглежда нелепо, но независимо от паричното ми състояние и изгледите занапред, когато гласчето си мълчи, не само съм спокойна, ами и започвам да изкарвам повече.

Ето защо смятам, че бедността е състояние на духа.

А ти не се притеснявай, че ще стана Майка Тереза преди да разкрия тайната си да печеля пари. Има време. Засега се опитай да усетиш този текст.

До скоро.

* този текст написах днес за новия блог. Новият блог за успеха беше създаден в петък. В него се включиха 27 души. Припомням, че поводът за създаването му беше статията, в която споделям колко ми е трудно да мотивирам учениците си. После ми хрумна да поискам помощ и написах този призив. Ще се радвам да се включиш с текстове, коментари, линкове … каквото ти хрумне.

Comments

Пипи решава да порасне

юни 11, 2007 at 9:13 am (успех)

Бях на не повече от 5 години, когато за пръв път прочетох Пипи. Най-ранните ми спомени за собствени абстрактни разсъждения са свързани с тази книга. Сега, когато хвърлям едно око към шкафа, виждам, че Пипи се е наредила до “Тибетска книга за живота и смъртта”. Може би това е знак, че трябва да я препрочета.

Ето какво мислих преди около 30 години, преди да тръгна на училище – исках майка ми да е ангел, а баща ми негърски крал, а аз да съм силна и смела като Пипи.

По-ясно си спомням първите две – по-важно за мен беше да бъда оставена на мира. Исках да живея сама и да правя каквото си искам. Смятах, че на едно дете не би имало никакъв проблем да живее само … ако има пари. Пипи имаше торби със златни парички. Аз нямах. Очевидно трябваше да почакам.

Днес, 30 години по-късно, мисля, че да изкарваш пари не означава, че непременно си пораснал, също както навършването на 18 не те пренася автоматично в света на възрастните.
И все пак, да се увериш, че можеш да оцеляваш е важна стъпка от порастването. А в нашия капиталистически свят за повечето хора това е свързано с изкарването на пари. Ето защо засега няма да мътя главите на младите с изявлението, че изкарването на пари вече не ми е приоритет.

Но помисли – дали успехът е равнозначен на това да работиш нещо, което ненавиждаш за да изкарваш много пари, които да харчиш в оскъдното си свободно време … част от тях за лечение на тялото и душата?

Ето защо за младите, живеещи в капиталистическа действителност, е твърде уместно изречението “Успехът е да правиш каквото искаш и да ти плащат за това”, което можеш да видиш върху част от рекламните ми материали. Или пък онова, дето е казал доста преди мен Конфуций:

“Ако обичаш работата си, няма да ти се наложи да работиш нито ден до края на живота си”.

* това е текст, който написах днес за блога за успеха. Очаквам и твоите истории, с които можеш да подпомогнеш новата инициатива, в която вече участват 26 души.

1 Comments

новият блог

юни 8, 2007 at 12:33 pm (активизъм, успех)

Moже да не ти се вярва, но дотук са писали всички тези хора! Ако си един от тях, продължавай да пишеш. Ако не си, започни! Стани герой и помогни на някого да намери героя в себе си.

Стига вече спам за днес. Само исках да се похваля! Юруш народееее! 

Помагай, критикувай … каквото ти душа иска!

9 Comments

стани герой. разкажи за успеха.

юни 8, 2007 at 8:57 am (активизъм, успех)

моят герой

След като вчера споделих един от най-големите си проблеми и поисках помощ, се отзоваха 16 души!!! Ето линк към категорията, в която ще поставям всички материали по темата.

Припомням за какво става въпрос, за да привлека още хора:

Учителка съм. Искам да мотивирам учениците си да успяват, но не мисля, че се справям достатъчно добре. Една от най-сериозните причини за неуспеха ми идват от “златната среда”, която описах в първия си текст. Във втория се опитах да нахвърля идея за инициатива.

Накратко: искам неща, които биха мотивирали ученици ( и не само) да се осмелят да мечтаят, да повярват в себе си и в света и да започнат да правят нещо, за да успеят.

Може да споделите вашите идеи и рецепти за успех. Каквото ви дойде на ум, във връзка с успеха, дори и вдъхновяващи цитати и картинки.

Но най-много ще се радвам на истории – за вас, за ваши приятели, познати и непознати, в България и извън, от настоящето или миналото, или такива, които смятате, че ще успеят в бъдещето.

ЗАЩО ИСТОРИИ?!?! Защото най-лесно се възприемат и запомнят. Защото всичко останало е прекрасно, но е все пак малко абстрактно, докато в историите виждаме проявлението на успеха, примера. А както се опитах да обясня и в предните текстове, на нашите деца им липсват ГЕРОИ, МОДЕЛИ, ROLE MODELS.

Станете техните герои! Разкажете за тези, които смятате за герои. Не е задължително непременно да идват от “златната среда”, за която разказвам. Може да са от гетото или от квартала на богатите. Това няма значение. Вярвам, че каквито и карти да ти раздаде живота, ти си този, който ще ги изиграе.

Не се страхувайте, че може да не сте добри писатели. Добрият писател е този, който пише от сърце! Не се страхувайте да издадете тайната си. Можете да останете анонимни.

Не искам да чакам да измисля перфектното решение, затова започнах да правя нещо, което ще се променя с ваша помощ.

На първо време регистрирах един блог. В него ще поствам новопостъпила информация. Всеки участник ще си има своя категория.

В страницата “Кои сме ние” пиша имената ви и слагам линк към блоговете / сайтовете ви. Ще ми се тук да драсна по някое редче за всеки и да сложа снимка, но само с ваше съгласие. Така че всеки може да драсне 2-3 изречения за себе си (някои се представят в блоговете си, като Велян, например, но все пак, би било добре да има нещо кратичко, за да може читателят да си избере от списъка). Когато ми пишете на мейла, моля уточнявайте с какво име искате да се включите, дали искате да има инфо и снимка и пр. Няма да редактирам нищо от това, което искате децата да прочетат, освен ако вие не настоявате.

Приемам всякакви идеи за промяна на вида, съдържанието на блога, обхвата на инициативата и каквото и да е. Знам, че дотук не съм направила кой знае какво. Просто исках да започна.

Пишете във вашите блогове, оставяйте коментари, изпращайте ми писма на lyd.students В любимата ми поща gmail.com Можете спокойно да ми пишете и на кирилица.

Съвет – напишете историята първо на файл, за да не стане гаф докато чакате да се изпрати писмото или коментарът.

Благодаря на всички!!!

6 Comments

Кажи нещо. Стани герой. Помогни на децата.

юни 7, 2007 at 2:55 pm (art of living, активизъм, образование, работа, успех)

Учителка съм. Опитвам се да науча децата да мечтаят и да постигат мечтите си. По-често отколкото ми се иска не успявам. Нужна ми е помощ. Можеш да ми помогнеш като отделиш време да дадеш интервю – по мейла или в блога си или напишеш каквото и да е по темата и позволиш да го препечатам в блога си и евентуално в отделен, специално създаден за целта сайт. Приемам всякакви идеи за формата, съдържанието и достъпа.

В предишната си статия “Златната среда скапва златната младеж” обяснявам някои от причините за неуспеха. Ако не ти се чете, няма значение. Ще се опитам тук да обясня накратко.

Мисля, че много хора не успяват, защото не вярват, че ще успеят. Една от причините да не вярват е, че не познават успели хора. Когато възприемат непознат за успял, обясняват успеха му с неетичност, насилие, връзкарство, необикновени способности или късмет.

Искам да запозная колкото се може повече ученици (пък и не само) с хора, които се определят като успели, за да им покажа, че е възможно. Ако се смяташ за успял, опитай се да разкажеш накратко историята на успеха си. Ако познаваш успели хора, разкажи ни за тях. Ако нито си успял, нито познаваш успели, или ако не ти се разказват такива истории, сподели каквото и да е, което смяташ, че ще помогне на децата да повярват в себе си и в наличието на възможности.

Първоначално мислех да взема интервюта. Засега още не знам какво да питам и не искам да ограничавам никого с въпросите си. Може би те ще възникнат по-късно, когато прочета написаното и ми се прииска да знам повече.

И все пак нещо за опорна точка (не е задължително):

1. Защо смяташ, че си успял, че успяваш или че ще успееш? Опиши успеха си.

2. Какво ти помогна да успееш, какво ти помага да успяваш или какво ще ти помогне? Какво е обяснението ти за успеха?

3. Какво не успя да ти попречи, какво не успява да ти попречи или няма да успее да ти попречи? Т.е. какви са препятствията по пътя ти.

Разкажи за себе си или за който и да е друг, дори някой, който вече не е сред живите. Децата имат нужда от примери. Нека не ги намират само в Биг Брадър и сапунените опери.

Стани герой на блогосферата … заради децата!

P.S. Можеш да оставиш коментар, да изпратиш мейл, да пишеш в собствения си блог и да дадеш линк. Няма значение. Само един съвет! Напиши го първо във файлче, за да не стане някой гаф точно като го изпращаш и целият ти труд да отиде на кино.

Адресът ми е lyd.students в любимата ми поща gmail.com

АКО ИСКАШ ДА СИ АНОНИМЕН, НЯМА ПРОБЛЕМ!

11 Comments

златната среда скапва златната младеж

юни 7, 2007 at 9:48 am (art of living, активизъм, образование, работа, успех)

INTRO

Помагам на ученици, които искат да учат в университети, предимно в САЩ, от 10 години. Някои от тях влизат с огромни стипендии в много селективни училища, други в не толкова селективни, с не толкова големи стипендии, на някои стипендиите са недостатъчни, на други символични, а някои дори не ги приемат. Важните фактори тук са много. Днес ще разгледам един от тях, който, според мен е основен и се отнася не само за кандидатстването в САЩ, но и за успеха изобщо. Както казва един някогашен ученик, който в момента завършва Харвард, най-важното не е дали си учил в Харвард или в Харманли, зависи какво ще вземеш със себе си като завършваш.

Смятам, че човек не би могъл да постигне истински успех в каквото и да е начинание ако не вложи сърцето си в него. А може ли човек, който се страхува да не се мине да даде цялото си сърце? Да се минеш, означава да вложиш усилия, които после да не доведат до желания резултат. Да се минеш, означава и да вложиш повече усилия, отколкото са били нужни за постигането на резултата. Първото идва когато нямаш достатъчно вяра, че резултатът е възможен. Второто идва когато си стиснат и мързелив (откъде идват стиснатостта и мързела е друга тема).

ВАЖНОТО

Повечето ученици, които познавам в Хасково, живеят в златна среда – родителите им получават средни доходи и са средно щастливи, смятат се за средно талантливи – всичко е нормално.

Повечето деца от средните семейства тук израстват с убеждението, че не могат да надскочат средата си, че няма да постигнат нищо повече от родителите си, защото тези, които постигат много повече са мошеници, бандити и връзкари, и тук-там някой гений като Айнщайн или Моцарт (ако емигрира). На тези деца им липсва положителната мотивация – хубавото нещо, към което да се стремят. Как да се стремиш към нещо като смяташ, че е невъзможно да го постигнеш? Да се опитваш, значи да се минеш.

В златната среда на децата им липсва и отрицателна мотивация – тази, която има Месут, който наравно с родителите си обработваше декари тютюн и лятно време ръцете му бяха подути и кафяви, или тази, която имаше Ленчето, която ставаше в 5 сутринта, за да дойде на училище в града, а след училище се грижеше за растения, животни, болен дядо, братче, домакинство, и за да си плати таксата за TOEFL си отглеждаше и продаваше тикви, мотивацията на Никола, който остана без баща много рано, и се научи да поправя компютри, и работеше не само през лятната ваканция, ами целогодишно.

Месут, Ленчето и Никола знаят, че нещата, които ползваш всеки ден не са даденост и че ако не работиш за тях, скоро няма да ги имаш. Децата от златната среда не знаят това. Те не могат да си представят, че някой ден може да нямат покрив над главата, отопление, нови дрехи, мобилен телефон, пари за пломба на зъба и т.н. След като са убедени, че е невъзможно да живеят по-зле отколкото сега, за какво да се притесняват? Спокойно! Мама и тате не си дават много зор, но имаме всички тия неща. (Някои мама и тате наистина не си дават зор, но все още ги държат на работа; други си дават зор, ама защо да затормозяват децата си.) Ако така и така ще имаш тези неща без особени усилия, тогава защо да ги полагаш? Да не си луд да се минеш?

Опитвам да покажа на децата, че светът не е само това, което може да се види в центъра на Хасково – хубави нови магазини и коли; най-скъпите неща са за мошениците, бандитите и връзкарите, а не толкова скъпите са за нормалните хора. Понякога казвам на децата, че не е нужно на отидат до Руанда за да видят умиращи от глад хора. Дори не е нужно да се ходи в северозападна България, за да се види трайна безработица. Хора са умирали от глад и в нашия блок, на Раковска, през два етажа.

Не е нужно да отидеш отвъд океана за да срещнеш хора, които не са Моцарт или Айнщайн, но изкарват добри пари (да речем няколко пъти повече от мама и тате) дори без да имат собствен бизнес или започват собствен бизнес без мама и тате да им помогнат с голяма сума пари, без връзки и без да крадат и убиват. Можеш да отидеш в София.

Обикновено давам примери със себе си, своята работа, начина, по който си вадя парите и т.н. Но не знам дали това е достатъчно. Аз се появявам в живота на тези деца веднъж седмично. През останалото време те живеят в златната среда. А и аз не изглеждам като нормален възрастен, та не знам доколко може да ми се вярва.

Мисля, че в Блогосферата има доста хора, които биха били добър пример за моите деца. Искам да попитам дали има желаещи, от които да взема интервюта. Тези материали ще бъдат достъпни не само за моите ученици ако събера и подредя добре в сайтче.

OЧАКВАМ ОТ ВАС

Очаквам коментари, както и връзки към вашите блогове, в които някак отговаряте на започнатата днес от мен тема. Ето това можем да направим за децата на България.

* картинката взех от сайта на Кобра

38 Comments

Следващи статии »