полетът на костенурката

Тези дни трябва да си преговоря закона за социалното подпомагане и да посетя социалните грижи, тъй като 9 души от 18 членната ромска фамилия са се подписвали 9 месеца в бюрото по труда и вече имат право да кандидатстват за социални помощи. Ще отида да уточня каква е процедурата, за да не пътуват излишно хората, понеже едно посещение до Хасково на цялата групичка ще струва около 30 лв., а както знаем, от известно време работят само двамата млади мъже (третият не става а тежка работа заради тежката си астма), и то не всеки ден, а когато има работа, в Пловдив. Така че се налага да давам на останалите по няой лев за лекарства, както и за ваучъри, за да могат да се свързват с работещите, та когато изникне подходяща работа, да може и някои от момичетата да прескочат до Пловдив, да почистят някой и друг строителен обект. За целта плащам пътните до Пловдив безвъзмездно, понеже приходите са нищожни.

Смятам да снабдя семейството с някои и друга LOOP карта, защото с Prima комуникацията излиза скъпа и твърде кратка.

Истината е, че социалната работа не е нещо, което предпочитам да правя. Ето защо и не мога да се реша да регистрирам неправителствена организация, с която да помагам на повече роми по-добре, и разбира се, с по-малко разходи от личната ми хазна. Да чета закона и да се ровя в тарифите на Mtel, да разговарям с чиновници, които понякога ме гонят с помощта на охраната не ми е интересно.

Макар че се замислих дали да не поема лично образованието на въпросното ромско семейство и да пътувам до селото им всяка сутрин (по-евтино е да пътувам само аз), истината е, че предпочитам в това време да се самообразовам, което някой ден ще ми помогне да помагам да повече хора, макар, може би и не точно по този начин, а освен това не изпадам във възторг при мисълта, че бих могла да се заразя от едно или друго в тези хигиенични условия (всъщност, когато ходих там, в съседната стая живееха крави), а когато се разболея аз, не ми е ясно кой по-точно ще се грижи за мен и как ще се издържам.

Защо аз, която обикновено не правя неща, които не са ми забавни, продължавам да се занимавам с това? Защото ми е трудно да бъда Бог, който решава кой да живее и кой да умре от глад. Лесно е да се зададе въпросът как, например, Албена и внучките й са оцелявали досега без мен, т.е. да се подскаже отговора, че щом някак са успявали, значи могат да продължат по същия начин. Е, по същия начин мога да попитам всеки, който се оплаква от цената на кашкавала как е успявал да го купува преди година, т.е. да намекна, че може да продължи по същия начин.

Лесно е да се зададе въпросът какво ли щях да им дам ако имах по-малко пари, но имам колкото имам, нали?
Лесно е да се зададе въпросът “Защо пак ти?” Защото ми е трудно, когато имам два чифта маратонки да не дам единия на Албена, която не е сваляла гумените си ботуши от месеци.

Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.

Някой може да си спомня за моето приключение с ромите в Социални грижи ( служба за социално подпомагане?!?) в края на юни. Днес пак бяхме там, а аз освен че вече бях подготвена да ми се карат и да се опитат да ме изхвърлят с помощта на охраната, хвърлих и едно око на Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане. Понеже съм грамотна и притежавам компютър и имам достъп до Интернет. Имах съвсем конкретни въпроси, търпение и късмет. Така че мина гладко.

Според този правилник, хората се разделят на категории в зависимост от възрастта, здравословното състояние, семейното положение и пр. Нуждите им се определят като процент от една сума, наречена ГМД (гарантиран минимален доход).

Счита се, че месечните нужди на някои хора са по-ниски от ГМД, а на други по-високи. Минимумът е 20 % от ГМД (ако си дете между 7 и 16 години и не учиш). Максимумът е 165 % от ГМД (ако си над 75 години и живееш сам). Това, което получаваш от държавата е разликата между твоите доходи и определения процент от ГМД.

Пример: ако държавата смята, че трябва да живееш със 100 лв на месец, но ти получаваш 50 лв, държавата ти дава останалите 50 лв.
Познай колко е ГМД (гарантиран месечен доход) в момента. 55 лева. И не ми е ясно кой по-точно го гарантира и на кого.

Ако си сирак или дете с трайно увреждане (или и двете) и живееш у близки или приемно семейство, ти се полагат 100%. Йееее! 55 лева на месец са ти достатъчни.

Тия суми не можеш да ги получиш току-така. Нужно е да представиш куп документи. Ако си безработен, нужно е да си се подписвал в бюрото по труда 9 месеца. И ако след това докажеш, че си крайно нуждаещ се, можеш да започнеш да се храниш.

Разбира се, в това време може да ти предложат работа, която ти не бива да отказваш. Ако си неграмотен (т.е. нямаш завършен 6 клас), обаче, в бюрото по труда ще ти кажат, че за тебе е невъзможно да намериш работа и трябва да получаваш помощи. Така ще ти казват всеки месец.

Възможно ли е да се квалифицираш за някаква професия? Да се научиш да шиеш на машина, да боядисваш, да заваряваш? Ако нямаш завършен 6 клас, не можеш. Може да си завършил трети и да можеш да четеш и смяташ, но това не се брои. А ако си неграмотен? Понякога има курсове за ограмотяване, но и да ги завършиш, те не се равняват на 6 клас, така че не става. Може би се налага да походиш 6 години на училище. Къде? А ако трябва да изхранваш семейство?

Днес дадох на Грозданка пари за да може 8 души от семейството да дойдат до Хасково да се подпишат в бюрото по труда тези дни. Някои от тях се подписват отдавна. Сега чакаме и родителите им да направят 9 подписа. Понеже ако нямаш 30, трябва да покажеш доходите на родителите си. А ако те нямат такива, трябва 9 месеца да се подписват, за да е сигурно че нямат.

И аз какво? Казах им, че не се стараят достатъчно да си намерят работа  и че трябва всички да се научат да четат, вместо просто да седят без работа. Не ми се мисли какво точно ядат, затова и не ги питах.

Днес минаха Албена и малката внучка. Олекна ми като видях, че днес е много по-добре, а лекарят й е изписал само лекарство за кашлица. В събота мислеше, че умира, след като беше вдигала 40 градуса температура и кашляше ужасно от понеделник, и не отишла на лекар да не харчи излишни пари. Дадох й лекарства и й написах “рецепта”. Казах й непременно да отиде на лекар в понеделник.

Когато си Албена, не знаеш дали на следващия ден ще останеш в същото жилище или ще бъдеш изхвърлена. Разболяваш се често, защото организмът ти е съсипан от многогодишен непрекъсващ физически труд, стрес, страх. Иска ти се да умреш, за да си починеш, но носиш отговорност за две деца, които все още не могат да се грижат за себе си.

Предполагам, че ще бъда критикувана за това, че само давам, а не съм направила нищо, за да започнат тези хора да изкарват сами пари.

Всъщност Албена не спира да работи, но всъщност изкарва по-малко отколкото ако просеше, а тези, които й плащат, всъщност смятат, че й дават милостиня, не че й плащат за полезен труд.

Майка ми е на същата възраст, но не работи. Стои на топло и гледа телевизия. Не защото е работила повече от Албена.

Синът ми е само година по-голям от малката внучка. На 14 години все още не работи, няма анемия и живее с увереността, че утре ще има какво да яде.

Ако имах дъщеря на 18, която се възстановяваше от туберкулоза, имаше сериозно възпаление на пикочния мехур, от каквото е починал баща й, и половин година прекарваше в болници и санаториуми, едва ли щеше да ми хрумне да изисквам от нея да се издържа сама.

В това време един е зает отмъщава на политическите си противници, друг да обикаля по магазините за нов GSM, защото старият му е омръзнал. Имаме си ледена пързалка и статуя на Богородица. Може би ще си имаме обсерватория и 3D кино. Децата ни са заети с това да организират купони, след които да не ходят на училище, за да си отпочинат. Ние сме заети с плащането на абитуриентски масрафи и оценки.

И вярваме, че нашият купон никога няма да свърши, че колкото и да сме некомпетентни, недобросъвестни, нелюбознателни, имаме по-специална връзка с Бог, отколкото Албена.

* Картинката е от коледната приказка “Малката кибритопродавачка” на Андерсен.

Ей сега го изгледахме в Google Video. Накратко – по-хуманно изглежда от душовете в детския дом да се пусне газ и да се свърши веднъж завинаги.

Според персонала, всичко е нормално – да дойде дете, което, да речем е сляпо, но пък е подвижно, с нормално тегло, и постепенно да стигне дотам, че да изглежда като скелет и да не може да стои само на краката си.

Нормално е децата да не получават квалифицирано медицинско лечение, защото така или иначе няма да живеят 100 години.

Нормално е деца с увреждания (не съвсем ясно какви) да не се образоват, и да стоят по цял ден на столчета или на гърнета, без да имат никакви играчки, без никой да разговаря с тях и пр. И, разбира се, никакво излизане навън.

Нормално е, когато журналист на BBC, която 9 месеца снима в дома, пита директорката от какво има нужда, тя да твърди, че единствено от компютър. Нормално е да я пита пак, и да получи същия отговор.

Нормално е, когато дете си смуче пръста, да му го ампутират и пр. - неща, които сме виждали и друг път по нашите телевизии.

Нормално е във форумите да има доста коментари, че такива деца не трябва да живеят, понеже и без това са мангалчета.

Нормално е в страна на ЕС на всеки 50 деца едно да живее в такава институция.

Според отговора на правителството, за социалните институции отговарят общинските кметове. Но това е друга тема, по която не знам дали имам смелост да пиша, особено преди изборите, особено в нашия град.