полетът на костенурката

Тъй като на пазара търсенето се определя от предлагането, продават се неща, а които хората са готови да платят. Не точно! Продават се неща, които хората не само искат или са принудени да купят, но и за които могат да платят. (повече по темата за търсенето и предлагането съм писала някога тук).

Твърде лесно можем да предположим, че щом нещо не се търси, всъщност никой не се нуждае от него. Смятам, обаче, че нещото би могло всъщност да има доста голям пазар, ако тези, които се нуждаеха от него имаха парите да го купят. Тъй като нямат, обаче, нямат и право на глас. (Тук се сещам за връзката между капитализма и демокрацията, за която смятам да пиша по някое време. Докато чакаш, можеш да изиграеш някоя игричка.)

Ето къде е мястото на нестопанските организации, на доброволците – те предлагат неща, които пазарът не предлага. Разбира се, предлагат и неща, които могат да се купят, но на хора, които не могат да си ги купят.

Когато говоря за това, сигурно си представяте доброволци, които помагат на гладуващите в Африка или на жителите на циганската махала. Аз пък днес си мисля и за други – за хора, които дори и да се отлично образовани, просто няма как да изкарат повече пари, понеже професията им не позволява – примерно хора, които съвестно си вършат работата в бюджетната сфера или пък са доброволци. Може да се възмущавам, когато видя учителки в магазина за скъпо бельо, но не и в книжарницата, но познавам учителки, които биха си купували книги, които библиотеката не предлага, но нямат пари. Това е само пример, а ето и пример как Силвия ще се погрижи за тези хора, ако имат пари за кафе. Ето и едно мое старо радикално предложение.

Независимо за какъв вид нужди става въпрос и кои са нуждаещите се групи, има твърде много случаи, в които пазарът не може да помогне и се налага някой да предложи безплатен обяд.

Приближавайки се все повече до класическото определение за будала (Аллах (ала) се е пробудил (буд) в теб и си готов да работиш без пари), все повече губя желание да работя за пари, и все повече ми се иска да правя неща, за които някои хора не са в състояние да платят, други не биха платили, макар че могат, но биха ползвали безплатно, както и такива, за които хората все още не знаят, че имат нужда, но мога да им помогна да осъзнаят.

Ироничното е, че за да привлека някои потенциални ползватели, ще ми се наложи да използвам маркетингови похвати (хубавото е, че тези неща все още са ми интересни, макар че сърцето ми вече не е в тях). Още по-ироничното е, че ще са ми нужни пари.

Искам още сега да се впусна в осъществяването на идеите, които ежедневно се роят в главата ми, но за да го направя, трябва да имам пари – за себе си и за начинанията. Значи или трябва да се посветя на изкарването на много пари и спестяването им, или трябва да взема от някой, който вече ги има.

Нормалният съвет в такъв случай е да направя неправителствена организация, за да пиша проекти, да чакам да ги одобрят, после да спазвам стриктно работните програми. Уф!

Искам да съм птичка божия, да не си губя времето с формалности, да не ме ограничават работни програми, да имам гъвкавост и свобода.

Мисля, че за мен е приемливо:

- да правя нещата които харесвам и да им намеря пазар, за да имам собствени пари

- някои от тези неща да подарявам

- да привлека парите на хора, които смятат, че съм готина и заслужаваща доверие, така че просто да превеждат пари в банковата ми сметка и да не изискват от мен сложна отчетсност, щото нямам нерви, пък и не за всичко може да се вземе фактура

Засега действам по първия и втория начин. Стискай палци да не ми се налага да правя неща които не ми харесват, пък аз ще продължавам да помагам на хората да правят каквото искат. Пък аз като полежа и попия чай, ще го измисля.

p.s. ако те кефя, инвестирай в мен, като кликнеш върху зелената буквичка “В” в горния ляв ъгъл на страницата - до снимката ми.

Някой може да си спомня за моето приключение с ромите в Социални грижи ( служба за социално подпомагане?!?) в края на юни. Днес пак бяхме там, а аз освен че вече бях подготвена да ми се карат и да се опитат да ме изхвърлят с помощта на охраната, хвърлих и едно око на Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане. Понеже съм грамотна и притежавам компютър и имам достъп до Интернет. Имах съвсем конкретни въпроси, търпение и късмет. Така че мина гладко.

Според този правилник, хората се разделят на категории в зависимост от възрастта, здравословното състояние, семейното положение и пр. Нуждите им се определят като процент от една сума, наречена ГМД (гарантиран минимален доход).

Счита се, че месечните нужди на някои хора са по-ниски от ГМД, а на други по-високи. Минимумът е 20 % от ГМД (ако си дете между 7 и 16 години и не учиш). Максимумът е 165 % от ГМД (ако си над 75 години и живееш сам). Това, което получаваш от държавата е разликата между твоите доходи и определения процент от ГМД.

Пример: ако държавата смята, че трябва да живееш със 100 лв на месец, но ти получаваш 50 лв, държавата ти дава останалите 50 лв.
Познай колко е ГМД (гарантиран месечен доход) в момента. 55 лева. И не ми е ясно кой по-точно го гарантира и на кого.

Ако си сирак или дете с трайно увреждане (или и двете) и живееш у близки или приемно семейство, ти се полагат 100%. Йееее! 55 лева на месец са ти достатъчни.

Тия суми не можеш да ги получиш току-така. Нужно е да представиш куп документи. Ако си безработен, нужно е да си се подписвал в бюрото по труда 9 месеца. И ако след това докажеш, че си крайно нуждаещ се, можеш да започнеш да се храниш.

Разбира се, в това време може да ти предложат работа, която ти не бива да отказваш. Ако си неграмотен (т.е. нямаш завършен 6 клас), обаче, в бюрото по труда ще ти кажат, че за тебе е невъзможно да намериш работа и трябва да получаваш помощи. Така ще ти казват всеки месец.

Възможно ли е да се квалифицираш за някаква професия? Да се научиш да шиеш на машина, да боядисваш, да заваряваш? Ако нямаш завършен 6 клас, не можеш. Може да си завършил трети и да можеш да четеш и смяташ, но това не се брои. А ако си неграмотен? Понякога има курсове за ограмотяване, но и да ги завършиш, те не се равняват на 6 клас, така че не става. Може би се налага да походиш 6 години на училище. Къде? А ако трябва да изхранваш семейство?

Днес дадох на Грозданка пари за да може 8 души от семейството да дойдат до Хасково да се подпишат в бюрото по труда тези дни. Някои от тях се подписват отдавна. Сега чакаме и родителите им да направят 9 подписа. Понеже ако нямаш 30, трябва да покажеш доходите на родителите си. А ако те нямат такива, трябва 9 месеца да се подписват, за да е сигурно че нямат.

И аз какво? Казах им, че не се стараят достатъчно да си намерят работа  и че трябва всички да се научат да четат, вместо просто да седят без работа. Не ми се мисли какво точно ядат, затова и не ги питах.

С Бен смятахме да направим пробив в едното ромско училище - да си предложим услугите да организираме безплатни допълнителни занимания за децата, така че да стане възможно някои от тях да решат да канидатстват в гимназия за бели. Мислим, че оттам ще можем да се запознаем и с родители, и ако ръководството на училището прегърне идеята, да направим училището център за общността, който да работи по цял ден и да обучава не само деца, но и възрастни. Мисля, че можем да го направим без да поискаме и стотинка от държавата - само с помощта на учениците ни и благословията на училищното ръководство.

Да, но училището е в стачка, а в ромската махала кипи предизборна активност, така че ние не сме интересни. Ще почакаме.

Не бях виждала Албена от седмица. Днес дойде да чисти блока. Показа ми жилетката на голямата внучка - пак е повръщала кръв. Лекарката е оставила опаковка с лекарства и не е искала пари. Казала – като свършат. Мисля, че никой не вярва, че момичето ще оздравее. Може би и в днешно време туберкулозата е смъртоносна. Никога не намирам време да прочета повече за тази болест.

Самата Албена вече е развила белодробно възпаление. Изписали са й лекарства, инжекции. Каза, че няма да се лекува, защото не може повече и иска да умре. И аз на нейно място бих се изкушавала от тази мисъл.

Малката внучка, която сега не ходи на училище заради стачката, стои при сестра си и я обслужва и плаче. Тя пък има анемия, така че не винаги може да ходи с баба си и да й помага, понеже понякога не я държат краката.

Албена има и високо кръвно, и понякога е съвсем неадекватна, понеже напоследък е толкова притеснена, че плаче на всеки 2 минути. Вчера дори се е припознала на улицата – мисли, че ме е срещнала и е говорила с мен.

Тази седмица няма събитие, което да я изпълни с надежда и да отвлече вниманието й, както стана с шекер-байряма миналата седмица. Тогава беше заета да прави баклава и да благославя всички, които и помагат, включително мен. Не знам дали благословиите ще се сбъднат, понеже изхвърлих почерпката – страхувам се от зараза.

От социални грижи ще й дадат въглища, но трябва да си купи и дърва, а аз днес можах да й дам само 20 лв. От социални грижи отказаха да дават каквито и да е пари за децата (наскоро на някого му е дошло на ума да я накара да подаде документи, мисля, че на един полицай), понеже майка им е жива, но е в неизвестност – ако си под 30 години, трябва да представиш документи за доходите на родителите си. Не че Албена може да знае дали тази жена изобщо е жива – избягала е отдавна. Бащата на децата е починал, както и дядо им. Албена пак е подала документи, но не се надява да успее. Каза, че й е все тая.

По време на предизборните кампании се раздават не само работни места, но и апартаменти, както и обещания за асфалтиране на улиците в махалата. Социалните работници ходят на обучения извън града. Има национални стратегии.

Албена няма да получи общинско жилище, понеже преди известно време е изгонена от такова – защото не си е плащала наема. Получава 80 лв пенсия (майка ми ми каза, че е работила като телякиня в банята, както и че преди е миела входа на техния блок, но един съсед й давал пари и това разстройвало другите съседи и я изгонили оттам), 40 лева от миенето на двата входа в нашия блок, и тича от къща на къща да си предлага услугите, и хората я наемат за около 3-4 лева понякога. Мисля, че е минала 70 години.

Понякога е доста зле, но отказва да й помогна с чистенето – може би мисълта, че може да работи и по този начин да има някакъв контрол над живота си й помага да не полудее.

Някои нейни и мои съседи и помагат с дрехи, от време на време мляко, юрган. За около два месеца успях да й помогна с 430 лв, които успявах да пробутам след кръстосани разпити, в които да изтръгна признанието, че не са яли предната вечер. И се почва един рев, “Не искам, къзъм. Ти на мене не си длъжна.” И понеже се чувства задължена, разказва за мен на съседите, които не живеят по-добре от нея, но се опитват да й помагат и част от тях си предлагат безплатно услугите – ако имам нужда от ремонт у нас и пр.

Сега, като си тръгна, мислех следващия път да я питам дали не иска да остави малката внучка (7 клас) в детски дом. Но дали ще я вземат без съгласието на майка й? И дали ще се чувства по-добре в дома? През лятото Невенчето беше на лагер с деца от дома и ми каза, че всички спели с отворени очи, което, предполагам, означава, че са редовно малтретирани. Пък и никой не иска да се разделя със семейството, което обича, нали?

“Ами няма да й дадат нищо”, каза една моя позната, “нали не е стотник”. Днес проверих в Google и вече знам какво е стотник. Циганите, че са прости, прости са – сигурно им раздават “верните” бюлетини и просто ги пускат. Ама как гласуваме ние умните и образовани българи? Какви институции създаваме ние, умните и образовани българи? Как работим? Как стачкуваме? Ще се промени ли животът ни ако малцинствата изчезнат? Кой ще ни е виновен след това? Дали ще остана без възможността да си играя на Майка Тереза тогава?

Практично е събирането на пари с SMS. Лесно е да дадеш малка сума без да се налага да ходиш до банката. Можеш и да не дадеш, без да се налага да обясняваш или нагрубяваш.

И все пак е притеснително, защото хем искаш да си добър, хем не ти се дава, понеже и ти самият нямаш достатъчно, а ако започнеш да даваш така за всички кампании, какво ще ти остане?

Справедливо обявяваш, че плащаш данъци, което означава, че държавата е пълна с пари, но не ги дава за каквото трябва. Което те изпълва със справедлив гняв към държавата.

Справедливият ти гняв се излива в разговори на маса или в блога ти, и рядко цели събирането на съмишленици, с които да предприемеш действия за пристискането на държавата да даде за справедлива кауза адекватна част от огромните богатства, събрани под формата на данъци.

Притеснително е да поискат от теб. По-добре е да не го правят. Държавата за това е държава – да се грижи за всички. А ти си просто един малък човек.

Видяхме се в сряда и днес. Беше довела внучката си да работят заедно. Не говорят много и не се оплакват. Явно не са свикнали да се грижат за тях и им е неудобно да вземат от непознати. На няколко пъти Албена ми казва “Мария знае всичко. Тя е идвала” ( бабата от първия етаж) – може би не й е удобно да обяснява за проблемите си, може би смята, че като почти непозната може и да не повярвам, може би си има твърде много работа, за да стои на сладки приказки у нас. И когато й дават нещо, което не е искала, казва “Не, не! Ти много даде. Не мога взема.” и започва да плаче. Не е театър. Толкова ми е познато. И аз не съм свикнала да получавам.Ние сме работещи момичета. А сега делово за ситуацията им:

Храната

Гладуват, понеже им е по-важно да купуват лекарства. В сряда им дадох каквото имаше у нас – макарони, картофени пюрета, сухи супи, сирене и извара + 10 лева (само толкова имах). Днес, въпреки протестите, успях да дам 50.

Жилището

Оказа се, че са наскоро са “извадени” от общинския апартамент, защото много дълго не са плащали наем. Явно Албена го намира за справедливо и в реда на нещата, така че не се оплаква за това. Поживели са в една вила пак под наем, но сега собственикът ще си я ползва, та ще се местят в друга. Едно момче с каруца ще им помогне с багажа. Там ще ползват една стая. Вода ще носят от съседите. Не ми харесва това, но не измислям нищо засега.

Телефон

Нямат и не им идва на ума с техния стандарт да имат, но може да им купя евтин и лесен за управление мобилен, който да служи за домашен в случай на нужда – бърза помощ, полиция, пожарна, lyd.

Дрехи и обувки 

Славея предлага всякакви хубави обувки, но са малко по-големи отколкото е нужно на Жозефина. Дадох прекрасни чехли от Славея за сестра й – точно са, но проблемът е, че на другата сестра не са май кой знае колко нужни. Поръчах на Албена да помислят и да ми напишат от какво имат нужда, понеже тя освен за обувки и анцуг на Жозефина и галоши за себе си, за да не си мокри краката като работи и да не изстива, за друго не се сети. Ще трябва да взема и мерки.

Малката внучка

Жозефина се оказва не на възрастта на Стоян, а с година по-малка, така че се надявам повечето му учебници да й свършат работа, а каквото друго трябва, ще купим. Надявам се приятелката, на която давам учебниците всяка година да не се сърди.

Тетрадки и пр. – помагала е досега Людмила Нанчева, бивша колежка от езиковата. Ще се включи и Славея, друга бивша моя учителка и колежка оттам.

Жозефина започва 7 клас. Предложих й да си мисли за кандидатстване в езиковата. Тя е отличничка май, но по математика не е много добра. Ще разберем. Може да отида на някоя родителска среща. Това е и начин да проникна в ромската среда и да вкарам и Бен, който много иска да помага. Но затова по-нататък.

Бих могла да я подготвя и по български и по математика, но защо все аз? Надявам се да се намерят доброволци. Учебници и сборници от мен.

Дори и да не я приемат в езиковата, решена съм да я подготвя по английски ( първоначално се надявам на помощта на доброволци), за да може да идва на моите курсове и после да кандидатства в САЩ – смятам, че ако ме слуша, ще успее да влезе. Момичета, познайте за кой колеж си мисля!

Голямата внучка

Тя е на 18 и е болна от туберкулоза. Оставам с впечатлението, че лекари и роднини я смятат за обречена. А аз мислех да се върне на училище. Албена каза, че лекарите са казали, че не може да ходи на училище. Знам, че никак не е добре, не знам дали още повръща кръв. Добрата новина е, че Албена и Жозефина са ок и в безопасност – според изследванията и лекарите.

Не знам много за туберкулозата – нищо повече от това, което съм прочела във “Вълшебната планина” на Томас Ман (до средата съм). Може би ще трябва да с поограмотя. Едва ли това момиче живее здравословно.

Обобщение

Семейството е само от трима (баба с две внучки). Не знам дали ще мога да ги издържам, но засега ще помагам за храна, дрехи, учебни пособия. Надявам се и занапред да имам възможност – сама или с чужда помощ.

Поне едното момиче трябва да завърши средно образование, а после и висше и да може да се справя само. Тук мога да помогна много – ще й бъда ментор и учител по английски по-нататък, ще й давам книги, ще я науча на разни неща. Ще се радвам да се намерят доброволци да й помогнат с математиката, а после, ако е нужно и с друго. Току що казах на Стоян да се подготвя психически за доброволческа работа в ромското училище.

Там вече можем да проникнем по-лесно – аз на родителски срещи, може и да се направи настоятелство. Ще имам възможност да се запозная с родители и да им въздействам по някакъв начин. Ако успеем да превърнем това училище в квартален учебен и пр. център ( community centre) за деца и възрастни, ще успеем да променим нещо в начина на живот на тази група. Ако успеем да привлечем повече доброволци, ще променим и отношенията между етническите групи. Е, това е и интеграция на ромското население, и устойчиво развитие на общността – бедността се изкоренява най-вече с образование – научи хората да ловят риба, иначе ти ще треябва да им я осигуряваш до края на живота им.

Мисля, че за тази цел са нужни повече добри намерения и действия, отколкото пари, но все пак, започвам да се замислям, че май не е лоша идея да регистрираме неправителствена организация, която да може легитимно да се финансира. Не че много ми се занимава с това … Ти какво мислиш?

*пропуснатото дотук е, че червеният кръст оказа съдействие. Браво! Ще разкажа за това друг път.

Днес, обаче, отидохме в Социални грижи, където преди няколко месеца ромите са подали документи за получаване на социални помощи и са получили отказ, от който нямат копие. Не са им обяснили защо им отказват. Те пък смеят ли да питат, след като им казват да се омитат, защото очевидно нямат нужда от помощи, а те, циганите, все за помощи питат.

Влезнах в стаята на социалните работници, които отговарят за селата с Грозданка. Другите две момичета чакаха навън. Преди това си преписах списъка с необходими документи за подаване на молба. Всъщност влезнахме да проверим дали наистина са получили отказ, а също и да уточним какъв е редът да се кандидатства за помощи.

След 10 минутен труден разговор научих неща, които ако не бях хитра и образована, нямаше как да науча, които не са уточнени в списъка отвън. Като да речем това, че ако нямам 30 години, трябва родителите ми да са регистрирани поне от 6 месеца в бюрото по труда за да имам право на помощи. И разни други работи. Повечето от нещата, които каза социалната работничка се отнасяха до това дали е моя работа да придружавам ромите и да я разпитвам. Тези неща обясняваше охотно, а онези, които ми бяха нужни … за тях започваше с думите, че на ромите всичко им е ясно и като ги гледа нямат нужда от помощи. Накрая изясних.

Отвън седнах на една масичка и започнах да обяснявам на трите момичета какво точно трябва да направят. Обяснявах толкова и така, че да разберат.

Излезе социалната работничка и започна с дежурните фрази, които вече бях чула вътре, така че не й обърнах внимание. Тя повика охраната. Един пълен чичко с мустак (охраната) поведе разговор с мен – да ми обясни, че не е редно да обяснявам на ромите, понеже те всичко си знаят, че нямам право аз да идвам да питам вместо тях, и накрая, че не ми вярва – че съм им приятелка, че се интересувам от еди-коя си процедура. Този разговор продължи доста дълго. Той ми обясняваше, че такъв човек досега не бил идвал и пр. Че не е редно. Абе той си цикли, ама аз с висок глас му обясних, че дали ми вярва си е негова работа, а ако смята, че правя нещо незаконно, да ме арестува. Накрая ми каза, че ромите ме заблуждават. Казах му, че съм си глупава и му благодаря, че ми е отворил очите.

Социалната работничка пак излезе и каза, че всичко са им обяснили първият път. Аз пък не й повярвах. Понеже досега все питам разни чиновници и те все така ми обясняват, че не разбирам от първия път. Може би защото съм тъпа.

Ромите, обаче схванаха и са наясно как да действат по-нататък. Иначе са ок. Сега бачкат на полето от 7 до вечерта, докато има полска работа. Изгорели са. Бивало с нещо да се мажат. Казах им, че в Африка не ходят по потници, а с дълги ръкави. Не посмяха да ми поискат пари за автобус до селото.

Ако 11 души пътуват всеки месец да се подписват в бюрото, ще похарчат поне 40 лева на месец. А фактът, че сега четеш този текст, най-вероятно означава, че си се родил в семейство на грамотни родители, които са държали и ти да си грамотен.

* цялата история за ромите можеш да проследиш в категорията “социално предприемачество”, а не в “ромите”, която стартирах по-късно и не съм включила още първите текстове

Вчера някой писа за смъртта на Дари, момиченцето, за чието лечение доста хора помогнаха с дарения. Стори ми се, че всички, които не са направили нищо за да променят ситуацията в страната, да притиснат правителството да задели фонд, от който да се черпят спешно пари за лечение и пр. бяха остро критикувани. И накрая даже май имаше пожелания да се случи нещо с децата на тези “дебелогъзи” хора. Това ми е останало в главата. Съжалявам, че не можах да открия текста.

Аз съм един от тези хора.

Не бдя непрекъснато за всички несправедливости по света и не се опитвам да реша всички проблеми на вселената. Даже си позволявам да спя и да ровя в YouTube за музикални поздрави за 1 юни вместо да съм в траур.

Може би е праведно всеки ден да съм в траур и да плача, защото всеки ден умират деца и се случват какви ли не нещастия. Може би е праведно всеки ден в блога си да протестирам.

Истината е, че има каузи, за които даже не се сещам. Не знам всичко за света и не съм способна да мисля непрекъснато за всичко.

Разбира се, когато някой знае за някой проблем и го намира за важен, може да сподели, да се опита да ме привлече за каузата. Но това не става с обвинения.

Поправка: ето вече и статията, за която става въпрос.

В 9 часа тази сутрин отидохме до с. Подкрепа със служители на БЧК, които да интервюират ромското семейство. Направих доста снимки, които ще пусна утре.

Вероятно ще им бъде отпусната помощ под формата на храна или спално бельо.

Говорихме с кмета на селото. Съжалявам, че не направих снимки в кметството, но не мисля, че имаше начин.

Кметът е лице, които би трябвало да окаже съдействие, но не мисля, че точно тази личност има желание да помогне с каквото и да било. Още от самото начало беше некомуникативен, някак в самоотбрана. След което мина в нападение.

Служителите на БЧК са печени хора, които знаят как да поведат разговор, за да получат по-пълна представа за ситуацията. Могат и да си правят изводи.

Сега ще проучат защо тези хора не получават никакви социални помощи при положение, че се подписват в бюрото по труда. От това, което аз схванах докато четох разни правила, няма как да им бъдат отпуснати помощи при положение, че отдавна не са работили официално, пълнолетни са и здравословното им състояние позволява да работят.

За да бъдат включени в програми за заетост е нужно да ги препоръча кметът. Това знам от бюрото по труда. За да бъдат включени, обаче, трябва да ги препоръча кметът. А кметът не желае да ги препоръча, защото били мързеливи и предпочитали да просят и не били поискали от него такова нещо.

Интересно откъде те биха могли да знаят, ако не бъдат осведомени от някого, на когото това му е работата. Още повече че не са дотам грамотни и оправни, че да стигнат до тая информация, до която аз не стигам толкова лесно. Припомням, че те не бяха наясно, че в бюрото по труда не е достатъчно да се подпишеш и да питаш дали има работа. Трябва да отидеш в друга стая и там да питаш. Е, ако тоя, при когото се подписваш не ти каже, а ти не можеш да четеш?!? Обикновено им се казва, че няма работа за тях, защото са неграмотни. И за другата стая не се споменава. Това, както си спомняте, научих аз при втория си разговор със служители на бюрото по труда, след доста въпроси от моя страна.

Припомням също, че за да се запишеш на професионален курс не е достатъчно да можеш да четеш и пишеш, не е достатъчно да си минал официален ограмотителен курс. Нужно е да си завършил 6 клас. Оттук следва, че тези хора нямат шанс да попаднат в курсове за професионална квалификация. Може и да може, ама трябва някой да плати. Един частен курс по фризьорство в Хасково е 400 лева. Например. Може и да има и други вратички, които бюрото по труда не ми е казало, а аз не съм имала времето да потърся.

В такъв случай най-достъпна е селскостопанската работа. Но тя е сезонна ако си наемен работник. Ако не вземеш под наем достатъчно земя, за да произведеш нещо сам, да го продадеш успешно, за да има за храна, както и за реинвестиране? За това, обаче са нужни пари, знания, умения, контакти. А аз не знам нищо за селското стопанство и не мога да намеря време да науча.

Общи работници? В строителството е почти невъзможно, защото работниците сами си се организират в бригади и е трудно да се пробие. Така ми каза позната, която работи в бранша.

Да се върна на кмета и неговите разкази:

Според него на тези хора не бива да се помага, защото бащата е ужасно мързелив. Момичетата и синовете си търсят работа, но той бил безполезен.

В същото време те били хора, които предпочитали да просят. Чудя се какво друго можеха да правят докато не е дошъл селскостопанският сезон. Както знаем, не е възможно и да просят, защото общинска полиция в Хасково ги преследва заради това (но не преследва проститутките).

Те, също така, искали по 50 лева надница, затова никой не ги наемал. Аз пък знам, че ги наемат и им дават 5-10 лева. Тъй като няма какво да крадат и да просят, а гладуват, изглежда, че са малоумни и предпочитат да умрат от глад.

Нямали нужда от подпомагане, защото онзи ден ги видял как носят кашон с чисто нов телевизор, голям. Ние пък видяхме, и снимахме, два малки телевизора – по един във всяка стая. В едната стая живеят 4 души. В другата 14. По няколко на легло или на земята. Навън, понеже е топло, някои са се изнесли да спят навън. Видяхме купчина, която изглежда като спалня. Абе бяха подредили, премели, по стените разни ковьорчета – представиха се в пълния си блясък и всички бяха седнали навън, за да изглежда спретнато като дойдем. Бяха облякли най- хубавите си дрехи.

Според кмета те са ужасно хитри и оправни. Чудел са как без образование имат шофьорски книжки. Тук не издържах и попитах кой по-точно има книжка. Отговорът беше “Кольо”. Това знам и аз. Казах, че Кольо е ходил на училище и е грамотен. Кметът каза, че всеки би могъл да ми каже, че е ходил на училище. Къде бил ходил на училище. В Динево казах аз. Не мисля, че са ме лъгали, след като без да ги питам са ми разказвали за училището, в което са ходили преди бая години.

Тук кметът ни каза, че доколкото знаел, тези хора били докарани в селото преди много години и заселени с цел да не се закрие училището. Облекли ги с униформи. Но те само няколко дни носили униформите. Как би се чувствал кметът, ако принудително го заселят, облечен с униформа, за да не закрият някое училище?

Потвърди, че плащали наем за помещенията на някакъв човек. Вероятно му и помагали с отглеждането на кравите, за да имат ток и вода. Което очевидно е доста възмутително и доказва, че не бива да им се помага.

Ако били дошли да искат от него да поработят няколко дни в общината, можел да им издаде документ, в който да се включат в програми за подпомагане, но те не били дошли дори да попитат. От момичетата знам, че преди години всъщност те са чистили и окопавали района на общината и са получавали помощи. Но сега този кмет имал свой роднина, което било разбираемо, според тях и не се сърдят. Това го знам от тях. А днес видях човека, който се мотаеше с една мотичка и почистваше тревата. А общината тънеше в прах и боклуци. Но нечистоплътният вид на кмета ми показва, че очевидно му е все тая. Ромите изглеждат доста по-чисти от кмета, ама това е друг въпрос.

Обичали да си угаждат. Купували си кафе. Така че ако им се дадат пари, не се знае в какво ще ги обърнат.

А и ходели да “мърсуват” – не си купували дърва, а си събирали.

Освен това и крадяли, ама нямал доказателства. Ако са толкова крадливи, защо хората от селото им дават пари назаем?

Някакви идеи какво да правя по-нататък? Какво ще стане като свърши сезонът? Кольо е заминал пак в друг град, май си намерил работа. Дано намери и на другите мъже. С него, може би е и баща му, а може и просто да се беше скрил, защото, както писах и по-рано ми изглежда доста честолюбив.

За днес това. Другата седмица ще ходим пак. Ако имате въпроси и идеи, пускайте коментари.

за младите - ария на Ирод от рок-операта “Исус Христос супер-звезда”. Тя се среща в много варианти. Харесвам най-много този, в който Исус се пее от Ян Гилън

Мина доста време откакто пратих мейл на общината, областна администрация и централата на Български Червен Кръст за да помоля за съвет, не за нещо друго. На 2 май се обадиха от БЧК Хасково да ми кажат, че нямат средства за отпускане на хуманитарна помощ, но ще анкетират семейството (чудя се дали семейството ще трябва да похарчи 30-40 лева за пътни до Хасково или представител на БЧК ще отиде срещу 3-4 лева до с. Подкрепа), за да установят какво е положението. Очаквам включване от БЧК най-рано към сряда. Тогава смятам аз да анкетирам БЧК и да разбера с какво би могъл да ми бъде полезен в подобни ситуации. Нали това всъщност исках от тях – не пари, храна или лекарства, а информация. Смятам да я получа и да я споделя тук.

Ако се надявах на някоя организация да помогне за оцеляването на ромското семейство в последния месец, то щеше да е загинало от глад и болести. С 480 лева от моя страна и кратки периоди на работа и просия от тяхна страна 18 членното семейство оцеля.

Моята идея, обаче, не е оцеляването да продължи по подобен начин. Не става въпрос за това дали мога да изкарвам всеки месец допълнителни 500 лева за да ги давам на това семейство. Става въпрос за това дали не е крайно време семейството да промени начина си на живот в името на устойчивото оцеляване. Думата “оцеляване” може да ви дразни, но в момента не виждам семейството да има друга цел.

Сумата 480 лева може да изглежда впечатляваща, но не това е значимото от моя гледна точка. “Подвигът” ми се състои в това, че отделих доста време за да разговарям с тях, за да ходим заедно на разни места, т.е. отделих време за образованието им. Показах им, че не е лесно да намериш работа ако си неграмотен, че ако търсиш можеш да намериш, че ако си твърде честолюбив по отношение на шефовете, може семейството ти да гладува, боледува, да бъде изхвърлено на улицата, че квалифицираната работа и наличието на специфични умения се цени и търси повече от общата работа, че е насъщно да си не просто грамотен, а да не спираш да учиш, че е важно да поемеш отговорност.

Но, както знаем, Исус не е станал прочут заради смисъла на ученията си, които до днес остават неразбрани от повечето приели го за свой спасител, а заради фокуси като ходене по вода и превръщане на водата във вино. В приказката за костенурката-аптекарка се споменава за лисица, на която била предписана лапа от месо и лук. Тя взела месото, но не и лука.

В този дух аз бях възприета като магьосник, който винаги може да извади от ръкава поне 40 лева и да ги достави по всяко време. Струва ми се, че бях възприета като патрон, който се чувства значим като раздава щедро пари.

Че съм с манталитет на спасител, съм. Че се чувствам гузна когато някой страда, чувствам се. Но не се умилявам когато 4 годишно момиченце ми звъни непрекъснато по телефона и ме пита какво правя и кога ще й дам парички и мерси, че съм й дала парички. На 4 години моят син живееше със самочувствието, че “ние не сме бедни – ние работим”, дори когато държавната ми месечна заплата беше $3 и се налагаше да работя поне на 3 места, когато доста по-заможните съседи наоколо учеха децата си, че са бедни. Не умея да си правя сметките и да спестявам, доходите ми като цяло са неравномерни, но винаги съм смятала, че бедността е състояние на духа. Та когато някой възпитава децата си в тоя дух, не се умилявам. Яд ме е, тъжно ми е.

Щях да се умиля ако ме бяха поканили да ми демонстрират докъде са стигнали с ограмотяването, ако бързаха да напреднат, ако ме помолеха да им помогна с това или да ги науча да работят на компютър. Но, точно като всичките ми приятели – българи, които живеят в духа на бедността, на които предлагам да отделя време за да ги науча на нещо, на които давам идеи, те предпочитат да не ме затрудняват и се задоволяват да получат пари. То така или иначе не ги разбирам, понеже ситият на гладния не вярва.

Да дам пари е най-лесното нещо. Бих могла всеки месец да давам 100 лева за благотворителност и да ми е чиста съвестта. Ако пресметна в пари едни други благотворителности, на година влагам по 5-6 хиляди.

Но не това е въпросът, скъпи приятели и съседи. Проблемът на голяма част от многострадалните роми и българи е друг – невежеството, леността, безотговорността и егоизмът. Техните собствени на първо място. Не липсата на пари. Пари се изкарват ако знаеш как и ако ти се работи. И най-вече ако работиш с любов. Можеш да прочетеш какво съм писала тук и тук.

Най-големият проблем е как хората да се научат, как да се мотивират. Това става не толкова с много пари, а с любовта, мотивацията и усилията на други хора – социални работници, медии, учители, доброволци, политици. Политиците слагам на последно място.

Лесно е да кажеш да се спасяват сами, да се научат да работят. И аз все това повтарям. И аз пиша “Да го духат бедните” и пр.

Аз опитах с ромите и не постигнах кой знае какво. Не мисля, че много настоявах. Можех и повече ако се бях понапънала, но така и не възприех интеграцията на ромите като своя кауза. Не искам с този постинг да си измия ръцете и да кажа “Циганска работа”, понеже не е циганска. В рамите на тая държава е българска. Повечето хора наоколо ми са такива. Само дето са бели и живеят в наследствени апартаменти. Но аз не инвестирам много в тях. Само понякога и между другото. Все по-рядко. Сериозните ми инвестиции във време, труд, любов, пари са в младите хора. Това правя най-добре.

Ето защо спрях дотук с ромите. Вчера отказах да дам пари за преглед и лекарства. Онзи ден изнесох остра лекция по телефона – докато ми свърши батерията. Оттук нататък се надявам да направят всичко, което зависи от тях. Показах им колко много зависи. Но как гладният да повярва на сития?

Знам, че не е достатъчно. Може би точно както предложи Мимето в скорошна дискусия, трябва да се снимат филми и показването им да е част от социалната работа. Може би вместо програмите за временна заетост, която не генерира кой знае какви блага и не учи на кой знае какво, е по-добре да се инвестира в създаването на образователни филми – ясно е, че хората на четат. Да се инвестира в обучението на социални работници, на учители, в организирането на вечерни училища, за да може денем хората да работят. Да се привличат доброволци. В това време е ясно, че хората ще гладуват, боледуват и мрат.

Е, това беше от мен. Не знам кога и дали ще се появи още по темата за ТОВА ромско семейство.

* току що Грозданка ми се обади. Дошла е да се подпише в бюрото по труда. Не посмя отново да ми поиска пари за преглед и лекарства, които си ги беше изчислила, както обикновено, на 40 лева. Цяла седмица я лекувах по телефона. В това време никой от семейството не счете за нужно да намери начин да изкара пари за да плати прегледа й. Подразбираше се, че ще го направя аз, въпреки че бях съобщила, че аз самата разполагам с 40 лева до неизвестно кога. Е, сега имам доста повече, но както се вижда, не давам. В това семейство има 10 пълнолетни.