полетът на костенурката

Климатът и географското положение предопределят устойчивостта на околната среда – т.е. доколко е екологично уязвима. Някои хора са извадили по-лош късмет от други и са се заселили / родили в по-неустойчива среда, за чието съсипване могат да спомогнат твърде лесно.

В тази глава се разглежда историята на Великденския остров, на общество, което след апогея си успява да се срине до самоунищожение, включващо канибализъм в последните си години.

Джаред Даймънд засега спестява паралелите с днешната високотехнологична западна цивилизация, но не е трудно да се види, например, връзката между впечатляващите, често приписвани на извънземни огромни каменни идоли, които привличат туристите на Великденския остров и днешните символи на статуса, които гълтат огромни ресурси от всякакъв вид.

В списанията вече пишат за световната хранителна криза, чието начало усетихме болезнено миналото лято. Това което е достъпно за нас сега, е недостъпно за огромна растяща маса хора. А когато дойде гладът, обикновено започват войните.

И “зелени” и “анти-зелени” биха могли да бъдат еднакво фанатизирани и тесногръди и да нанесат доста вреди. И все пак, на първо място стои въпросът да признаем или да не признаем съществуването на проблем. Струва ми се, че обикновено предпочитаме да не забелязваме нещата, отстоящи по-далече от носовете ни.

Даймънд задава въпроса, “Какво ли са си казали пасхалците, когато са започнали да секат последната палма на своя остров?” и предполага, че е нещо от сорта на:

“Майната им на дърветата, важното е да има работа за хората.”

“А, няма страшно! Нали за това е технологичният прогрес? Все ще намерим заместители на дърветата!”

“А вие откъде знаете, че е последното дърво? Може да са останали и други на острова! Нека пъвро да проверим и тогава да бием тревога. Най-лесно е да забраним дърводобива, ама после какво ще правим?!? Така де, трябва да се отчитат и икономическите реалности …”

Ако те кефя, гласувай за мен

Прочетох първата част на “Колапсът” (от автора на “Пушки, вируси и стомана”). На стотина страници Даймънд описва ситуацията в щата Монтана – красиво място, което някога е процъфтявало икономически, но днес е сред най-бедните щати. Рудодобивът, дърводобивът и земеделието са рухнали, оставяйки след себе си сериозни екологични проблеми (веднага се сетих за колко много такива не подозираме, въобразявайки си, че застрояването на природните паркове е най-големият ни проблем).

Последните не изглежда да притесняват чак толкова свръхбогатите новозаселници, които купуват новопостроени къщи, за да почиват в тях веднъж годишно – да поиграят голф, да пояздят и да ловят риба, след което да отлетят с частните си самолети.

На коренните жители е все по-трудно да оцеляват, и изглежда, че най-доброто, което могат да направят за себе си е да продадат земите си на строителните предприемачи и да се преместят в по-урбанизирани общности, където да успяват да се издържат.

Ако строителството продължава интензивно, обаче, красивата Монтана може да заприлича на нашето Черноморие. Това няма да е чак такъв проблем за някои от собствениците на новите къщи – когато останат без вода и пр., те просто ще си купят нови вили някъде другаде.

Само тази глава ми беше достатъчна, за да осъзная, че екологията е твърде сложно нещо, от което разбират наистина много малко хора. За съжаление, повечето “зелени” разбират не много повече от мен, и на повечето по правило им липсва общата картина. Ето защо, в много случаи добрите им намерения водят до ада. Не искам това разсъждение да ви оставя с впечатлението, че книгата е анти-зелена. Не. Тя е твърде балансирана и показва групи с различни интереси (икономически, политически, социални) и реакции на проблемите, което, предполагам, я прави лесна мишена за критики от всички страни.

“Колапсът” е книга за разрухата, която сполетява обществата под въздействието на екологичните фактори. Тя изследва сблъсъка на различни интереси и показва, че екологичните проблеми може да са наистина сериозни, но също толкова важни са и начините, по които хората реагират на тях, а последното е свързано не само с ценностите им, но и икономическата им ситуация.

Намирам я за исключително образователна и я препоръчвам не само на бизнесмени и политици, а на всеки, за който първоизточникът на храна е супермаркетът.

Очаквайте доклад за останалите 600 страници и не забравяйте да гласувате за мен тук.

Книгата “Пушки, вируси и стомана” на американския професор Джаред Даймънд се опитва да отговори на въпроса на Яли, жител на Нова Гвинея, “Защо вие, белите, произвеждате толкова много неща и ги докарвате с кораби, а ние черните, си имаме толкова малко наши стоки?”

Много от нас, белите, предлагат расистки обяснения, но не и Даймънд. Той доказва че днешните различния носят отпечатъка на далечното минало когато основна роля за развитието на народите са играли географски и екологични фактори. Разбира се, влиянието на културните разлики и някои исторически личности не се отрича, но не е и обект на изследване на тази книга, която по-скоро намеква, че културните разлики в голяма степен са производни на географски и екологични условия.

Джаред Даймънд се разпростира върху повече от 500 страници, защото не нахвърля набързо теориите си, а демонстрира КАК е стигнал до отговорите на въпросите си с помощта на множество изследвания в най-различни области (има и чудесна библиография). Използвам случая да повторя едно от любимите си поучения: за разрешаването на сложните проблеми не са достатъчни задълбочени познания в една област; важни са широкият поглед и сътрудничеството със специалисти от множество области. Това изисква от работещите по проблема да имат обща представа за колкото се може повече области, за да знаят какви специалисти да привлекат за проектите си. Ето защо има смисъл училищното образование да е общо, а не специализирано, а бакалавърското да не прекалява с тясната специализация – ясно е, че отново пробутвам идеята за либералното образование.

Джаред Даймънд ще ви разходи по всички континенти и ще ви върне хилядолетия назад, за да наблюдавате великите преселения на народите и заселването на целия свят. Ще ви покаже възникването на земеделието и по—късно на държавите, изобретения и завоевания и т.н. – всичко, от което доскоро смятах че ми се повдига.

След като осъзнах колко плосък и североцентричен е погледът ми върху света, реших да си купя глобус. Ще го въртя и ще размишлявам дали силата на духа може да ме предпази от малария и глад.

Очаквайте доклад за другата му, още по-дебела книга, “Колапсът” и не забравяйте да гласувате за мен тук.

Защо някои хора толкова се притесняват от неща като глобалното затопляне или атомното оръжие? Така или иначе всеки от нас някога ще умре. Какво толкова специално намират в нашия биологичен вид или в белите мечки и пингвините? Ще има оцелели видове. Вероятно ще изглеждат доста различно и от нас, и то пингвините и мечките. И какво от това?

Хубостта, интелигентността и ценността не са ли въпрос на гледна точка? Когато по новините чуем, че някъде е пострадал българин, наостряме уши, но ако се запали китайски цех и в него изгорят няколкостотин работници, ще забравим след секунди. По същия начин, някой жител на Гуам или Коморо може да не е чувал за съществуването на българи, така че как по-точно да му пука за тях? На тебе пука ли ти, че може да загинат всички хлебарки? Или вярваш, че БОГ = български обединени гени?

Ако те кефя, гласувай за мен - натисни буквичката В до снимката ми - горе, в левия ъгъл.

 нещата, които купуваме

 Непрекъснато купуваме разни неща, изкарваме пари за да ги купуваме, искаме да изкарваме още повече за да купуваме още повече. Откъде идват нещата? Къде отиват? Кой плаща за това? Това е само малко видео от цялото филмче, което можеш да си свалиш безплатно от сайта. Разгледай и за други неща

 Ита ми препоръча този сайт.

Благодаря на всички, които участват в протестите, които отразяват протестите в блоговете си, които разпространяват информация за предстоящи събития, които дават правни съвети и т.н.

Признавам, че ми е трудно да повярвам на очите си какво се случва в България днес. Мислех, че съвсем е заспала. Браво, браво на всички, които участват.

Не съм разгледала всичко по темата, затова и не знам дали вече не е направено това, което предлагам, но ми се струва, че не е. Ето скромното ми предложение:

Протестни шествия има, но … както казват, София не е България. Не всеки има възможност да се включи в шествия, но всеки може да се подпише в петиция. Не всеки има интернет, за да подпише електронна (направена ли е вече и къде е?). Затова в много населени места може да се започне подписка.

Освен класическите масички с табели, които съм виждала в центъра на Хасково, може да се започне подписка като се обикаля насам-натам. По организации и фирми, по кафенета. Знам, че е досадно, но … ето какво могат да правят скучаещите ученици през лятото.

Ако Пейо има време, нека драсне някои бързи указания какво е нужно за да се направи подписка. Ако може някаква “сламка”, както казват адвокатите

Благодаря на всички, които досега работят по въпроса. Благодаря на всички, които ще се включат.

Ето и малко полезно инфо за провеждането на протестни действия - за тези, които може да не четат Пейо.

Какво трябва да знаем за провеждане на законен протест
Последните седмици протестите станаха твърде чести. Два от най-отбелязваните протеста, тези на такситата и на еколозите по повод „Натура 2000“ бяха проведени и в нарушение на законовите изисквания. Тъй като нужното да се проведе законно събрание или манифестация съвсем не е много, бих искал да опиша основното, което всеки организатор трябва да знае.

Първото и най-важно нещо, което всички граждани трябва да знаят, е че за организиране на митинг, събрание или манифестация не се иска разрешение. Организаторът не иска позволение, а уведомява кмета на населеното място, за намерението му да организира такава проява. Провеждането може да бъде забранено при няколко изрично изброени хипотези, които са не лесни за доказване, а и решението може да бъде бързо оспорено пред съд.

Нормативна уредба
Провеждането на събрание или манифестация е конституционно право (Чл. 43 от Конституцията). Редът е определен в Закона за събранията, митингите и манифестациите, а всеки общински съвет издава наредба, която урежда детайлите за провеждане на такива събития на своя територия. Ето наредбата с изискванията за София. Упражняването на това право е гарантирано и с предвидените санкции в Наказателния Кодекс в чл. 174а предвижда до 2 години за този, който попречи на протестно събитие и до 1 година, за който проведе забрането такова. В първия случай производството стартира по тъжба на пострадалия.

Кой и кога може да организира и участва?
Всеки. Граждани или организации на граждани може да организират и участват. Условие е да не носят оръжие, да не са очевидно пияни или нарочно маскирани. Събранието или митингът се ръководи от председател, чийто указания трябва да бъдат спазвани от участниците. Организаторите се грижат за ненарушаването на обществения ред, като за това могат да търсят съдействие.
Проявите е допустимо да бъдат провеждани само от 6 сутринта до 10 вечерта.

Място за провеждане
Забранено е в непосредствена близост до военни обекти и в обозначената зона около Народното събрание. Да, там където бяха такситата и където май са се снимали „еко лудите“. В уведомлението организаторът посочва място за митинга или маршрут за манифестацията. На основание, че провеждането на това място може да създаде условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът може да предложи друго място/маршрут.

Кога се подава и какво съдържа уведомлението?
За събрание или митинг на открито — най-малко 48 часа преди обявения час. Организаторите на манифестация трябва да предупредят поне 5 дни предварително или ако случаят е наложителен — поне два дни. Уведомлението е в писмена форма и се адресира до кмета. Ето какво трябва да съдържа, направо от наредбата:

Чл. 18. (1) В уведомлението за провеждане на събрание или митинг се посочват: пълното наименованието на организатора и неговото седалище; точните имена и адреси на представляващите го лица, както и техните изборни длъжности; целта, мястото, времето на провеждане и предполагаемия брой на участниците.
(2) В уведомлението за провеждане на манифестация, освен данните по предходната алинея, се посочва и пътя на движението й.

Подава се в общината, която за София се намира на ул. Московска №33. Важно напомняне е да вземете входящ номер, за да може да си получите документа в срок. При провеждането на самия протест, организаторът е добре да го носи със себе си, за да може да докаже при нужда, че протестът е законен.

Това е по-важното, за което се сещам сега. Ако някой има въпроси или нужда от помощ при организирането на протест от негова страна, нека остави коментар или да се свърже с мен — ще се опитам да помогна.

* текстът е на Пейо.

С Лъчо измислихме нещо, което споделих с Радина и Димитър, които казаха, че одобряват и биха се включили. Ето идеята, за която Лъчо каза “Хм, ами как никой досега не се е сетил?” и с която смятаме да станем пророци в собственото си село:

За да предотвратим съсипването на планетата, искаме да покажем, че положението е критично и че всеки от нас може да помогне.

Смятаме да снимаме два вида кратки клипчета, в които ясно и достъпно показваме по един ефект от затоплянето или по едно нещо, което всеки от нас може да направи – индивидуално или в група. На клипчетата ще говорим ние, т.нар. “обикновени хора”.

Защо клипчета?

Защото повечето хора са навикнали с тази медия и я възприемат по-лесно от текстовете за четене. (Разбира се текстовете могат да бъдат друго начинание, сега обсъждам само клипче кампанията).

Защо кратки?

За да е по-голяма вероятността да бъдат гледани. An Inconvenient Truth е хубав филм, но не е нещо, което би се гледало масово. (Друг е въпросът как ще стане така, че да се гледат масово).

За да представяме ярко само по една идея, която да се набие в главите на хората. Ако са повече, едва ли ще бъдат запомнени наведнъж.

Защо ние?

За да покажем, че “обикновените малки хора” са загрижени и че могат да направят нещо.

Ако не ти стиска да се снимаш?

Ето възможност да се научиш да говориш пред други и да станеш по-уверен. Ама ако искаш да помогнеш и не си готов да говориш пред света, има и други начини – да речем да намериш информация и да я “смелиш”, да я предоставиш в простичък и достъпен вид, за да може да бъде представена във видео от друг. Това включва и текст, и графика – абе, каквото можеш! Давай и идеи.

Да направим ли специално място?

Където да се появява информация, където да се дискутира? Може, но хората няма да се сетят сами да отидат там. Така че освен на това място, което да служи за депо и щаб, предлагам всички да ъплоадваме в нашите собствени блогове и сайтове, като даваме и линкове за промотиране на “щаба”.

Как да разпространим идеята?

Да пишем и кажем на приятели, познати, съученици, състуденти, колеги. Да пишем на непознати хора, които се интересуват – клубове и пр. Организации. Да използваме всички езици, които знаем, всички връзки, които сме създали досега.

Колко време ще ни отнеме?

Всеки може веднъж седмично (или колкото му се откъсне от сърцето) да се запознае с една идея и да я сподели с думи прости във видео или да помогне на друг да направи видеото, най-малкото като му предостави обработената идея.

Айде, чакам коментари и пускайте мухата навсякъде!

Ако пуснеш жаба е тенджера с гореща вода, тя ще изскочи навън, следвайки инстинкта си за самосъхранение. Ако, обаче, я пуснеш в тенджера с хладка вода и включиш котлона, затоплянето ще е бавно, жабата няма да усети, че е в опасност и ще се свари.

Промените в Германия са ставали постепенно, заради което евреите не са се почувствали в истинска опасност и не са напуснали страната докато все още е било възможно.

От 70те години насам ни предупреждават за предстоящите катаклизми, които ще настъпят в резултат от човешката дейност. За глобалното затопляне става въпрос, човече!

Защо не чуваме предупрежденията на водещите световни учени, въпреки единодушието им по въпроса? Защото ни е по-удобно да вярваме, че това, което казват не е факт, а недоказана теория, защото не сме прочели за това в учебниците. Нима някога учителите са вземали насериозно опазването на околната среда? Е, не че не е имало такива уроци, но те винаги са били смятани за пълнеж и претупвани.

Да си загрижен за околната среда у нас се смята за ексцентрично, навяващо хипи-романтика занимание за безгрижни търтеи-интелектуалци, които просто си нямат друга работа, освен да си чешат езиците.

Ако беше наистина сериозно, щяха да пишат по вестниците. Дали? 50% от материалите в медиите изразяват съмнение относно това, по което учените са 100% съгласни. Но нима ние ежедневно попадаме на становищата на учените? Естествено че не. Ако нашите медии помолят учен за статия или интервю, то той ще е историк, който да покаже величието на българина. Ако ли поканят друг, отегчено ще превключим на друг канал и възмутено ще отбележим, че за особняците съществува канал Discovery и не е почтено националните телевизии да досаждат. Много по-HOT е да се говори за сестрите в Либия. Много по-COOL е да си скептичен. А върхът е да си циник и познавач на световната конспирация.

Винаги подозираме световната конспирация в едно, а никога в друго – така е по-удобно. Никой не подозира световната конспирация в това, че работи за тези, които съсипват природата и ни убиват бавно в името на това да не си мръднат пръста и да продължат да печелят по стария начин. Подозираме световната конспирация в това, че се опитва да попречи на нас, гениалните измъчени българи, да живеем по удобния стар начин, с цел, разбира се, да забогатеят други.

Преди време постнах едно видео за глобалното затопляне. Започваше с реч на Тони Блеър. Точно затова се стреснах и се разплаках – защото Тони Блеър не ми изглежда да е в позицията да лъже или пък да говори без да е проверил достатъчно факти.

Вярвам на Ал Гор, който още от колежа следи процеса на глобалното затопляне и от 70те години непрекъснато предупреждава за него американските законодатели. Факт в, че те не са се трогнали до ден днешен. Днес Ал Гор е изнесъл над 1,000 презентации по темата по целия свят. Непрекъснато пътува за да говори лично, на живо.

Не на нас тия! Ал Гор или има личен интерес да разпространява подвеждаща информация, или нищо не разбира. Същото се отнася и за световно известни учени като Карл Сейгън и Стивън Хокинг. Нали гледаме телевизия и четем вестници.

* An Inconvenient Truth, филмът на Ал Гор се намира много лесно в мрежата.

Картинката е на Clay Bennett