полетът на костенурката

Обичам имам баялдъ повече от всичко на света, но до днес съм изяла много по-малко от тази манна, отколкото ми се е искало, защото:

Майка ми ми е внушила, че единственият начин да се приготви е бавен и трудоемък. От нея знам, че името на манджата идва от историята за имама, който толкова много я харесал, че аха да умре от преяждане, пък и му втръснало да яде. Аз, обаче, израснах с представата, че по-скоро готвачът е тоя, който баялдисва, докато сготви това чудо: майка ми има досадния навик да осолява патладжаните и да ги оставя да отделят “отровата си” в наклонена тава, а освен това пържи всички участващи зеленчуци като следваща стъпка. Така прекарва цял ден край котлона в летните горещини. Предполагам, че някои заменят предварителното пържене с предварително печене, но пак си е досада.

Рядко намирам добри консерви. Попадала съм на сравнително добри бурканчета, но или забравям кои са добрите, или не мога да ги открия следващия път, което помага да ги забравя.

Идва ми тежичко ако зеленчуците са пържени. Твърде възможно е имамът да е пострадал от прекалено много мазнина.

Вчера направих скромен технологичен и психологически пробив.

Отдавна съм прозряла, че патладжаните са си ОК и без отцеждане, но споменът за първия ми (и единствен до вчера) опит за приготвяне на имам баялдъ, датиращ отпреди 16 години ме травмираше до вчера – готвих буквално цял следобед, за да дойде някаква банда гости и да омете произведението ми за минути.

Ето защо днес реших да сложа всичко в йенска тенджера във фурната и да си чета книжка в другата стая (за разлика от Стоян, който бае над това, което готви от началото до края, защото това поведение отговаря на представите му за добро готвачество). Имам чувството, че в глинен съд резултатите ще са още по-добри и ще премина към готвене в такъв, след като си изясня колко време и при каква температура да задушавам.

Не нарязах предварително всички зеленчуци, за да не се окажат повече отколкото побира тенджерата (както се случи с нещастните 8 тиквички, които изхвърлих онзи ден … понеже се получи нещо ужасно, де). И така, редих нарязани на кръгчета патладжани, тиквички и чушки и едро накълцани лук и чесън (чесънът е супер на цели скилидки, така че нямам обяснение защо го накълцах). След изреждането на пластове патладжан- лук-тиквичка-чушка-чесън, поръсвах със сол, черен пипер и канела. Ако вярвах, че днес няма да ме мързи да отида до пазара, щях да сложа и кръгчета домат, но си го оставих за салата. Вместо това размих малко доматено пюре в малко вода и полях. Водата бива да покрива не повече от един пръст, понеже зеленчуците си пускат доста течност и трябва да чакаш доста, за да изври (на мен след около 2 часа ми писна). Забравих да спомена, че с мазнината (зехтин) символично намазах дъното на тенджерата в самото начало, и така на имама ще му остане място за десерт (да речем моцарела с боровинково сладко), както и за натрошени (в дървено хаванче) орехи, с които си поръсих готовата порция (това е вместо мазнина, така че зехтинът май беше излишен). Можех да накълцам и пресен магданоз върху орехите, но забравих. Гарнирах с твърдо козе сирене на Лакрима. Доста приляга на кисело-сладко и леко горчиво-лютивия вкус. Изядох цялото съдържание (2 патладжана, 4 миниатюрни тиквички, 2 големи глави лук, 1 голяма глава чесън, 4 прилично големи зелени чушки, 100 мл размито във вода пюре, сол, черен пипер, канела) на три пъти (Стоян не яде зеленчуци).

Изводите:

- не е по-малко вкусно от пърженото

- трябва да се разбере на каква температура да се пече и колко време, за да изври водата, но да не загори

- ще прилагам отново отказа от предварително накълцване, докато не запомня колко количество се побира в теджерата

Ако не се страхувате от напълняване, можете да ядете с хляб. Препоръчвам Бонус в зелена опаковка (трите дълги филии). Предполагам, че бял препечен също ще стои добре. Може и малко маслинки. Напитка? Вероятно ще му приляга айрян.

Бон баялдъ!

Ако оцелееш след като изпробваш рецептата, , гласувай за мен.

Елдата е кафяво звънце с формата на ръбест лешник и големината на леща. Тя е традиционна руска храна, която ми напомня за брезова горичка и дървена къщичка – идеалният retreat за моето духовно пътешествие.

Невенчето е човекът, който би могъл да оцени естетиката на елдата и да схване защо от известно време желанието ми да я съчетая с кафяви печурки растеше.

Дали защото снощи, в състояние на силен стрес, пресолих творението, сега ми се струва, че комбинацията има чувствително по-голяма естетическа стойност в суров вид, отколкото всякаква друга стойност в обработен.

Разбира се, това не ми попречи да изям две купички (ех, забравих да ям с дървена лъжичка, ама къде ли ми е лъжичката L ) и да остана твърд фен на елдата (и на кафявите гъби).

Можеш да я намериш в магазините за диетични храни. Килото е към 3 лева. Рецепти можеш да намериш в Гуглето ако търсиш с “buckwheat”. Ако пък поназнайваш руски, пробвай с романтичното “гречиха” ( другото и име на бг е “гречка”).

Ако те мързи да търсиш, просто я свари в подсолена вода в пропорция 1:3, сипи в купичка и добави масло и сирене. Ако ти се занимава преди да сипеш водата, можеш да я измиеш и “попечеш” (като я разбъркваш постоянно) в тенджерата (без мазнина) подобно на пуканки.

После дъвчеш по-продължително, отколкото ядеш ориз, понеже има люспи, но те са фини, така че дъвчеш по-малко отколкото ако ядеш варено жито. Колкото повече дъвчеш, толкова по-вкусно и медитативно ти става.

Купих си три стръка праз. Макар че обожавам праз, досега не бях купувала, защото не бях попадала на възможността да купя отделни стръкове, а не ми се иска да купувам голям сноп. Може да се прежаля да създам зен градинка за праза, но не обичам да имам големи количества от каквото и да е. Не обичам да изхвърлям неупотребени неща; не обичам да се чувствам задължена да мисля за оползотворяването им. Дори когато пушех много, никога не купувах стекове, защото си казвах, че може внезапно да реша да откажа цигарите. Не обичам и да пробутвам на хората нещо, което не ми трябва. Запасяването с каквото и да е не ме кефи. Дали това е свързано с неумението ми да спестявам пари?

Купих праз, за да си сваря вълшебна супа, както е описано във вълшебната книга “Французойките не пълнеят”. Дори и да нямаш нужда от отслабване, дори и да не си жена, купи я, защото ще ти каже много за радостта от живота. Отдавна щях да ти казвам за нея, но скоро няма да намеря време да осъществя грандиозната идея “Френски зен” . Така че … чети сам.

Бульонът от праз е прекрасен като всички бульони, особено ако добавиш зехтин, лимон и черен пипер. Аз добавих и целина, понеже обичам … сухата супа “Златна кокошка с праз и целина”.

Ако нарежеш праза на пънчета, вместо на ситно, лесно ще отцедиш бульона и без специални приспособления. Пънчетата ги запазих в хладилника и 2 пъти ядох от тях – запечени в парти-грил (в малка метална купичка) със сирене, топено сирене, масло и черен пипер.

Докато пресипвах готовата порция в порцеланова чиния, си спомних за една стара любов, за още един от моите герои – Николай Джамбазов.

Предлагам пържени калмари като алтернатива на картофения чипс.

Струва ми се, че кило картофен чипс не е по-евтино от кило замразени кръгчета от калмари. Ще докладвам точните цифри като проверя.

В малко брашно забъркваш малко сол, черен пипер, може и чесън на прах и каквото предпочиташ.

В това време калмарите бързо се размразяват в студена вода. После ги подсушаваш с хартиени кухненски кърпи.

В пластмасова кутия с добре затварящ се капак сипваш брашното и порция калмари. Разтръскваш хубаво и пускаш в горещо растително олио по избор. Пържиш до зачервяване. Докато се пържи едната порция, тръскаш следващата.

Възможна грешка: да подготвиш всички калмари с брашно и после да ги пържиш. От влагата брашното става на тесто и калмарите се залепват. После трябва да ги отлепваш парче по парче, като отлепеното се залепя за пръста ти. По-добре да прекараш част от времето за пържене в тръскане, отколкото в отлепяне на това, което предварително си тръскал.

Докато отлепях, изобретих следната оптимизация:

Тъй като не можеш да прецениш колко брашно да подготвиш, и след тръскането се налага да вадиш кръгчетата едно по едно от брашното, за да ги прехвърлиш в тигана, след тръскане в кутията, изсипи в купа за отцеждане на спагети. Брашното ще изпадне в тавичка. После пак го пресипи в кутията и тръскай следващата порция.

Очаквам идеи и съвети относно пърженето на калмари. Някой да знае рецепта без пържене? Какво ли се получава ако пекнеш калмар на тефлонов тиган?