полетът на костенурката

Слави оздравява?

Вчера гледах второто интервю – с “оздравяващия” Слави.

Жалко. Изглежда че Слави не е научил нищо за няколко седмици. И още по-жалко – не може да си позволи да го направи, защото носи отговорност (както се и опасявах, че ще стане – той носи отговорността за всички, които работят с него и не може да си позволи да не им осигурява прехраната).

Защо не е научил нищо? Защото иска да бъде такъв, какъвто е бил … същият. Да останеш същият, да откажеш да се промениш, означава да откажеш да научиш нещо (нали като научиш нещо, вече не си същият).

Слави иска да е същият и да може да прави същите неща, защото не знае какво друго може да прави. Слави се страхува от неизвестността и иска да си живее в Шоуто, което за него е дом, семейство и сигурност. Тоест, Слави отказва да порасне.

Надявах се да използва тишината и усамотението за да влезе във връзка със себе си и да излезе от ситуацията по-мъдър. Което, както става в много случаи, може да му помогне и за физическото възстановяване. Да, ама не! Слави се усамотил, доколкото може, за да не го виждат слаб и уязвим, но надул радиото. Защо? За да не чуе вътрешния си глас, който се опитва да му каже истината.

Слави не само не иска да чува. Той не иска и да вижда. Буквално затваря очи пред истини, които отказва да признае. Първо едното око, а после и другото.

Не знам точно къде е истинският проблем – не познавам Слави и биографията му – може да тръгва от властната Мама Здравка, например. Анджек за това му трябва терапевт. Но представяш ли си Слави на психотерапия?!? Не, той не може да си позволи. Това би накърнило достойнството му (особено след като Албена Вулева го коментира). Ох, Слави, даже tough guy като Тони Сопрано ползва услугите на психотерапевт.
Слави, тялото ти не е машина, която техниците-лекари, на които имаш доверие, да отремонтират. Те правят всичко, което могат, но те не могат всичко. Истинското излекуване ще дойде от теб самия.

Може би нещо ти подсказва, че е така – щом четеш духовна литература (казваш, че си падаш по източната мъдрост), значи вече си почувствал необходимостта от духовно развитие. Хубаво, ама си слагаш спирачки, удряш с юмрук по масата и крещиш, че искаш да си бъдеш същият. Е, не виждаш ли противоречието?

Остави душата си да полети, Слави. Дори и да ти коства шоуто. Когато оздравееш наистина, ще си много по-мъдър и ще уловиш много по-свежи идеи. Може би шоуто ти се поизхаби, а ти не искаш да видиш и повтаряш като мантра някакви статистики. Новият Слави ще направи нещо ново и ще има нова публика. Ей, дори аз може да започна отново да те гледам. Дори и моят приятел, Наско, който не чете блога ми, защото е възмутен, че пиша за теб.

Слави, може точно от теб да се роди новото шоу, от което имат нужда толкова хора – не сапунено-пошлото “Искрено и лично”, а нещо мъдро и човечно, или както обичаш да казваш, “земно”. А може и да се захванеш с нещо съвсем различно, с което пак да се кефиш на работата си, пак да даваш хляб на много хора, които да те обичат.

А начинът, по който си разбрал понятието “карма”, прятелю, е далече от начина, по който го разбират културите, които са го родили. Кармата не е случайностите, които те връхлитат, бонбоните от кутията на Форест Гъмп, а закономерните причини и следствия. Да, всичко, което не разбираш е лесно да наречеш сляпа съдба, която ти, рицарят-самурай, трябва да приемеш с достойнство.

За безпомощен да промениш каквото и да било ли се смяташ, Слави? Не казвам, че всичко е в ръцете ти, но е много повече отколкото предполагаш. А трябва да приемеш и другото – че неща, които ти изглежда да са под твой контрол, всъщност не са. Както казват, мъдростта е в това, да се научиш да правиш разликата между нещата, които можеш да промениш и тези, които не можеш. А това не се получава като затвориш очи с болест и запушиш уши с радио “Хоризонт”?

И с какво ти помогна това, че оплю “лелките”, които работят в “Хоризонт”? А?

* картинката краднах от този сайт

Днес прочетох, че Слави Трифонов има проблеми с очите, не вижда ауто кю-то и може да се наложи да се оттегли от работата си като водещ. Миналият ден и аз се събудих с проблем с очите (крайно време беше – чета поне 14 часа на ден, доста от които от монитора, не гледам надалеч и пр.). Докато вървях към работа същия този ден, поразмислих за опцията да ослепея и какво ли следва от това. С Лъчо го обсъдихме в чата и не стигнахме до твърди заключения. Със Стоян говорихме за това на вечеря и той ми каза, че на Андрей Каменов преди време му се случило да изгуби изведнъж зрението си напълно за известно време. Спомних си и за бившия си съпруг, Благо, който след като нарисува две прекрасни графики, състоящи се от множество малки точици, каза, че повече няма да рисува по този начин. А картините са прекрасни.

Не съм специалист, досега съм нямала проблеми с очите, не съм вземала насериозно тези на сина ми, едва наскоро от Лъчо разбрах какво е да имаш едно виждащо око и проблеми с другото, но искам да споделя…

Ако сега четете този текст, най-вероятно виждате поне с едното око. Да благодарим, че все още сме така и да продължим нататък.

1.

Съгласна съм, че е доста удобно да разполагаме със зрение, че за някои дейности зрението е незаменимо ( да речем шофиране, но и това беше опровергано от Ал Пачино във филма “Усещане за жена” ), но на практика незрящите могат да се справят с много повече неща отколкото си представят зрящите – не само битови, но и професионални.

Когато изгубиш зрението си, в много случаи е напълно възможно не само да продължиш да работиш пълноценно в сферата, която си работил досега, но и дори да продължиш с любимата си професия, но просто да вършиш нещата по различен начин. Не твърдя, че е лесно още от самото начало.

Напълно възможно е да се радваш на живота, понеже не всички радости изискват непременно зрение. Гледах интервюта със суингъри. Един мъж сподели, че когато след страхотен секс с непозната жена в тъмната стая, е видял жената, осъзнал, че е жена, на която в никакъв случай не би обърнал внимание ако я беше видял. Давам този пример, понеже ако цитирам Малкият Принц (“Същественото е невидимо за очите”), няма да се схване като особено убедително от прагматичните циници.

2.

Не съм съгласна с Лъчо, че ако човек ослепее, той е на практика безполезен и едно от добрите решения за него би било да се самоубие, за да не се агонизира и да не тежи на близките си.

Когато човек има нужда от помощ ( а всеки от нас всеки ден има такава нужда, независимо дали я споделя с когото и да било), той най-малкото помага на другите да развият състраданието си и да станат по-малко егоисти. Помага и на себе си като се учи на смирение и осъзнава все повече променливостта на света, необходимостта да се променяш вместо да се вкопчваш с надеждата да върнеш отминалото. Научава се и да повече доверие към света, повече вяра в добротата на хората. Понеже на практика се убеждава в нея. Така и този, който помага, и този, на когото помагат, осъзнават дълбоката връзка между всички хора, ( единството на вселената за феновете на Мартин Лутър Кинг и квантовата физика).

3.

Конкретно за Слави Трифонов, смятам, че може без проблем да продължи да бъде водещ.

Съвсем възможно е да продължи да води същото шоу и без да вижда ауто кю-то. Щом аз бих могла, значи може и той (Слави, всеки ден водя тричасово шоу без ауто кю. На сносен английски ).

Все пак, смятам, че влошаването на зрението му е знак, че никак не е лошо да попромени нещо в това шоу, с което, както казва Свилен, Слави беше добро рекламно лице на прехода, ама времената се менят. Ако Слави се промени, това би било доста стимулиращо за нацията, която го гледа. Слави, ако продължаваш в същия дух, ти просто пречиш на хората да се развиват. Щом си такъв патриот, помогни им да го направят. Порасни, за да пораснат и зрителите ти.