полетът на костенурката

Енея иска да стане журналист и да изкарва пари от писане за списания. Засега, обаче, списанията които харесва отказват да я вземат, под предлог че й липсва опит. Какво би могла да направи?

Ако бях Енея, щях да работя в няколко насоки:

1. Да изучавам света.
2. Да усъвършенствам уменията си за писане
3. Да градя личната си марка.
4. Да създавам и развивам собствена медия

Тъй като не съм Енея, не мога да преценя доколко следването на журналистика в СУ помага, така че ще се радвам за мнения по въпроса.

На този етап, ако бях Енея, не бих кандидатствала за работа в списание поради две причини:

не мога да предложа на медиите повече от мерак за работа (съдейки по блога на Енея, в който на пръв и на втори поглед не намирам нищо, което да ми покаже, че тя има широки или специални интереси отвъд собствената си личност; относно начина й на писане – Дневниците на Бриджет Джоунс, колонката на Кари Брадшоу и книжлетата на Амели Нотомб са увлекателно написани, но блогът на Енея ме кара да се прозявам, дори когато се абстрахирам от съдържанието. За да не бъда несправедлива, Googlе-нах Енея, както бих направила aко бях работодател, и открих статиите й в секцията “Култура” на MyKinda. Оттам разбирам, че се интересува от изкуство и култура и ако се постарае, пише по-фокусирано, но ако в качеството си на редактор на Капитал Light трябваше да избирам между Енея и Янко Терзиев, щях да предпочeта да продължа да ползвам услугите на втория. Ако бях редактор в NG, щях да очаквам в блога й да открия релевантни категории)

не си струва да губя време като щатен журналист (докато съм заета с писане и проучване на неща, които може да не ме интересуват, няма да ми остава време да проучвам начина по който действа медията и да градя приятелски взаимоотношения; бих предпочела да се мотая там и да наблюдавам и говоря с хората, което бих могла да постигна лесно ако си предложа услугите като момиче за всичко и сипвам в кафетата серума на истината; последното ми изглежда по-добра идея от платен стаж на този етап, но е въпрос на проучвания, така че дайте мнения)

Връщам се към нещата, които бих правила:

Бих изучавала света

Ако искаш да те четат, трябва да имаш нещо за казване. Важно е по-голямата част от нещата да не се фокусира върху собствената ти личност. Дори Карбовски беше досадил на публиката, когато започна да пълни Егоист с горчивия си опит с жените. Разбира се, можеш да използваш собствените си преживявания като илюстрация на прозренията които искаш да споделиш, но това предполага не само житейски опит, а и саморефлексия. Ако просто разказваш истории, трябва да се увериш, че са такива, в които читателите могат да открият себе си и да научат повече за човешката природа, т.е. да извлекат някаква полза. Можеш да кажеш че не е задължително и че целта ти е да забавляваш само. Не мисля, че липсата на смисъл може да бъде забавна, но ако смяташ да забавляваш по този начин, уменията ти за писане трябва да са великолепни, но това е следващата тема.

Бих изучавала света, защото писанията ми представляват за читателя прозорчета към света. Ако всеки ден не опознавам по малка част от него, какво бих могла да предложа? Можеш да кажеш “Новини”, но ако стремежът ти е простото съобщаване на актуални събития, не си струва да си губиш времето да следваш журналистика. В местните вестничета вземат репортери, които току що са завършили гимназия и имат крака да тичат да отразяват събития.

Журналистите, чиито имена знаем, предлагат много повече от просто съобщаване на новини. Те ни показват неща, които други не се сещат да ни покажат и го правят така че да разберем смисъла. Ето защо ние, техните читатели / зрители, се отличаваме от децата, които просто зяпат новините по телевизията докато вечерят. Както казва Карбовски, борят се да направят света малко по-ясен.

Разбира се, преди това трябва да са го изяснили донякъде за себе си. Как? Ето как го правя аз: наблюдавам света директно и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции; наблюдавам света през книги, статии, филми, репортажи, блогове и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции. Докато мисля, обикновено пиша, защото това ми помага да се съсредоточа. Част от нещата отиват в блоговете ми, други остават в тетрадки.

Правя това всеки ден от няколко години и забелязвам, че напредвам всеки ден. Колкото повече наблюдавам и осмислям, толкова повече прозирам в моделите, а високата журналистика не предлага злободневна шарения, а дълбоките модели зад / под нея. Хората са жадни за смисъл, дори когато се забавляват, дори ако не осъзнават. Останалото е запек и диария.

За да изучаваш света е нужно неизчерпаемо любопитство и ежедневно надрастване на собствените предразсъдъци.

Бих усъвършенствала уменията си за писане

С писане – дневник, блог, форум, писма – каквото ми падне. Да, отнема време, но ако искаш да ставаш журналист, вярваш че си струва, нали?

С четене – човек започва да попива начини на изразяване от раждането си. Ако иска да е добър писател, трябва да чете добри писатели.

Бих градила собствената си търговска марка

Когато влезеш в супермаркет, естествено се насочваш към познатите марки. Повечето хора залагат на сигурното, на гарантираното качество. Ето ащо освен любима паста за зъби, имат и любимо списание, а в любимото списание (освен ако не е от евтините) имат любими автори.

Ако си любим автор в една медия, ще те канят да работиш и за други медии. Няма да ти се налага да си търсиш работа. Ще си позволяваш да отказваш работа. Това се отнася за всички професии, а за изграждането на марка можеш да научиш от хубави книги за брендинг. Сред любимите ми автори са Ал Рийс и Джак Траут, чиито книги се превеждат и на български. Ето малко връзки: тук, тук и тук.

Ако все още се чудиш коя е медията, в която ще изгрее звездата ти, да ти кажа – в твоята собствена – в блога ти или каквото друго създадеш. Можеш да си отвориш дори телевизия в YouTube. Вземи за пример Zipster, един фъфлещ дядо, който се радва на растяща фенска маса. Но това е следващата тема:

Бих създавала и развивала собствена медия / медии

Вече имаш блог. Развивай го. Помисли не само за качеството на материалите (което остава на първо място, разбира се), но и за цялостното качество на медията – дали е удобна, полезна и т.н.

Разглеждай други блогове, експериментирай, искай обратна връзка от аудиторията. Разполагаш с безплатна лаборатория, в която си сама господар като Декстър. Това не може да ти предложи и най-великото списание.

Души за нови Интернет инструменти за изразяване, научи повече за това как да привлечеш нови читатели (SEO и пр.).

Чети полезни съвети, гледай онлайн лекции. Търси ментори – хора с опит и желание да споделят нещичко. Всеки познат блогър може да отговори на въпроси. Когато имаш по-сериозни търсения, обърни се към професионалисти. Някои имат публични адреси за връзка и биха се зарадвали да получат добър казус за размисъл, особено ако и преподават, като Карбовски, да речем.

С този текст изпълнявам донякъде желанието на едно момиченце, което искаше да пиша за това как се става журналист. Пусни желанието си в кладенеца и гласувай за мен. А на Енея пожелай успех и помогни с коментари по темата.

Искам да се запозная с теб, но не искам да те притеснявам и да ти губя време. Ето защо моля да се представиш тук – така както ти харесва – ако искаш, просто  напиши име или ник, остави девиз или емотикон, или стихче, или пиши повече за себе си – къде си, на колко години си, какво обичаш. Ако искаш пиши дълго, а ако искаш пиши кратко. Остави линк към блог или нещо друго твое в Интернет – каквото и да е.

Остави тук толкова колкото искаш. Ако искаш да ми кажеш и нещо тайно, напиши го в мейл (lyd.students в gmail.com), но все пак остави нещо тук – ако искаш

Мерси! Много ще се радвам

картинката е от сайта на Даниел. Ако ти харесва, виж тук.

Когато съм наясно с нещо и искам да го обясня на друг, логично е яснотата на аргументите ми да бъде най-важното. Достатъчно ли е да говориш ясно и логично, за да проникнеш в нечия глава и поне да бъдеш чут? В повечето случаи не. Позоваването на авторитети е един от начините да се сдобиеш с краткосрочна виза за съзнанието на някои читатели / слушатели.

Винаги ми е хубаво да си спомням авторитетите, на които се позовава майката на мой приятел (тя обича да е права за всичко и се включва в спорове на всякакви теми):

“ В Библията пише”

“Баба Ванга каза”

“Американските учени доказаха”

Сетих се за това, докато четях следното:

“Вече беше решил да махне историческото си встъпление и да не споменава никакви имена на ранни мислители. Нека критиците сами определят към коя традиция и школа принадлежи. Ще изложи схващанията си просто и понятно, разчитайки на авторитета на собствения си глас, тъй като неговите кристално ясни и добре аргументирани доводи не биваше да се разводняват с позовавания на други авторитети, въпреки че в края на книгата може би щеше най-смирено да признае, че всъщност е привърженик на платонизма.” (Времето на ангелите, Айрис Мърдок)

Някои казаха, че такъв няма. Други се притесниха да не са заподозрените и побързаха да се разграничат. Дълго мислих и реших да призная, че Аз съм Елитният Блогър.

Моите текстове са интересни и полезни, докато текстовете, писани от други, в повечето случаи не са нито едното, нито другото.

За разлика от повечето ми съседи в Блогосферата, обаче, не си позволявам да критикувам, нито групово, нито индивидуално, по две причини:

За да не спрат да ме четат (обичам да ме четат);

За да им дам възможност да се научат (обичам да чета).

Преди около две години получих последното писмо от едно момиче, което се беше свързало с мен по e-mail за да иска някакви образователни съвети. Разбира се, отначало ми беше фенка, но след това ( за разлика от повечето наивни хора), получи прозрение за долната ми манипулативна същност и ми изпрати писменото изобличение ( някои от вас си спомнят текста, предполагам).

Как се стигна дотам? Тя ми изпрати писмо, с което ме призоваваше да се противопоставя на производството на генно-модифицирани храни, а аз я помолих да ми обясни накратко принципа на пагубното им въздействие (така и все още не съм наясно, понежене съм си направила труда да проуча въпроса). А тя беше потресена от циничното ми отношение, т.е. от факта, че си позволих да й задам няколко въпроса като истинско dummy. Реши, че я провокирам и се подигравам на светлите й намерения да спаси света.

Написах всичко това за да се презастраховам. Сега откривам картите: чета книга за здравословното хранене и искам да споделя с вас някои от изложениете в нея идеи. Оттам и текста за домата.

За какво ми е тогава да се презастраховам? Ами просто си представих настръхнали от притеснение да не изгубят душите си хора. По същия начин се чувствам, когато ми се ще да споделя идея, която би могла да се свърже с някоя религия, да речем. Виждам как в главата на читателя светва в дяволски червен неон надписът “СЕКТА”. Спомням си и лицето на един десетокласник, който сложи точка на опитите ми да покажа, че и в България има хора, които печелят доста благодарение на мозъка, а не на мускулите си. Когато извадих статистиката на официалните дилъри за купените в БГ всевъзможни марки коли (Капитал АУТО), момчето повиши тон и каза “Не съм дошъл тука да ми променят убежденията.”

Не мога сега притворно и лицемерно да кажа, че съм тук за да пиша дневника си. Истината е, че дневника си го пиша в тетрадка, докато си лежа в леглото (анджек сега ми трябваше лаптоп), а нещата, които четете тук, пиша докато седя по турски на раздрънкания стол, който ползвам от първи клас (да, почти 30 години). Истината е, че този блог е всъщност шътокуа, както пише и в подзаглавие, но то не се вижда с този скин … но си е тук като скрит амулет още от самото начало почти, доста преди да препиша откъса от книгата на Пърсиг.

Та нека сме наясно – този блог е създаден с едничката цел да промива мозъка ти.

А иначе исках да пиша за храненето. Може би утре, Додо…а ти внимавай с баничките, щото нали знаеш какво казва една народна будителка “Ако три дни ядеш само банички, ще умреш. Много са вредни.” Заради това купува на детето си само по една на ден.

Обичам да гледам картинки в Google. Мога да прекарам живота си така.

Поне един час избирам картинката за всеки постинг. Запазвам доста картинки. После пускам Picasa на Google да ги разгледам и сравня.

И какво ако Google ми чете пощата и ми “краде” личната информация?!?! Нямам тайни от Google. Аз обичам Google!!!

понякога се чудя дали да запазвам някои от текстовете в този блог, защото може да се случи нещо и да изчезнат. и все забравям.

има ли смисъл? нали ако изчезнат, ще напиша нови? да не би да запазвам всичко, което пиша? май отдавна не го правя и така живея с усещането, че ще напиша още много неща, които да са полезни и забавни на някого.

дали да запазвам или да оставя блогчето като свещ на вятъра, като пясъчна мандала

след умопомрачителния постинг за инвестирането се замислих за дължината на публикациите. нали искам да съм reader friendly, да пестя на хората време и да им представям по простичък начин някакви идеи. то начинът ми е простичък, ама малко дългичък напоследък.

тъй като реших да напиша накратичко за международен outsourcing на адвокатски услуги, викам си … чакай в отделен постинг да обясня що е туй аутсорсинг, че знам, че някои от читателите не знаят. еи така накратичко. като си гледам тетрадката, където го нахвърлих докато си лежах вчера сутринта, хахахаха - 5 странички малък формат ама карай! ще го постна! па който иска да чете.

ама ще се постарая да съм по-кратка, честна пионерска! все пак ще се радвам да чуя дали според теб разнерът има значение.

Make everything as simple as possible, but not simpler

Прави всичко колкото се може по-просто, но не по-просто

като къщата на хундертвасер и задръстването с информация
като зен изкуството и неуютното