полетът на костенурката

Посетихме Стара Загора заради Митaка. Преди две седмици ми изпрати e-mail – че чете блога ми и иска да подари китара на Стоян. Ето как се запознахме. После и аз прочетох негови неща. Бях безкрайно изненадана да открия хипи, което да е родено десетина години след мен, понеже дори моите съученици не четяха Керуак. Благодаря ти, че ме върна в онези времена, Митак.

В събота се запознах с клана на Митко – сестра му, бъдещия зет (с когото пишат магически реализъм), приятелката му. Беше голямо облекчение да видя възрастни, които се обличат като мен, които разбират нещата които говоря, които забелязват когато царят е гол, които могат да се смеят не само когато се разказват вицове или някой се подхлъзне на динена кора. Когато ги прибавя към шепата други такива приятели, изглеждам още по-нормална дори като се погледна отстрани.

А новата китара на Стоян е СУПЕР! Чак на мен започна да ми се свири пак.

Ако те кефя, гласувай за мен тук.

Искам да се запозная с теб, но не искам да те притеснявам и да ти губя време. Ето защо моля да се представиш тук – така както ти харесва – ако искаш, просто  напиши име или ник, остави девиз или емотикон, или стихче, или пиши повече за себе си – къде си, на колко години си, какво обичаш. Ако искаш пиши дълго, а ако искаш пиши кратко. Остави линк към блог или нещо друго твое в Интернет – каквото и да е.

Остави тук толкова колкото искаш. Ако искаш да ми кажеш и нещо тайно, напиши го в мейл (lyd.students в gmail.com), но все пак остави нещо тук – ако искаш

Мерси! Много ще се радвам

картинката е от сайта на Даниел. Ако ти харесва, виж тук.

Ето такъв голям куфар донесе снощи Силвия като подарък за Албена. Пълен е с дрехи, спално бельо и хавлиени кърпи.

 От Майк разбрах, че е починал Доньо Донев. Виж това филмче, отвори прозореца, погледни към небето и му помахай и ти

Наложи се в два поредни дни да говоря за физиката - класическа, айнщайнова и квантова. Сетих се за нея, докато се чудех що е spirituality снощес. А днес прочетох трилъра на Пейо.Всъщност целта на този постинг е да рекламирам неговия текст, така че моля кликнете тук.

Искам и да кажа на всички деца, че физиката е велика наука и че днес сигурно щях да се занимавам професионално с нея, ако не бях последвала тълпата от махалата, която се записа в езиковата. Иначе бях на първо място на изпита по физика в математическата и това беше първото ми желание.

Искам да благодаря на първата си учителка по физика, Янева, която беше млада, сладка, очарователна и нямаше как да не се запиша в кръжока по физика. После на следващата, която ентусиазирано и безплатно ме подготви за изпита, Джурова. И на последния си учител (в гимназията), Руди Джуров, който обясняваше забавно, политически некоректно и достъпно.

В последните години любовта ми към физиката се възроди, под въздействие на книгата “Дао на физиката” и в резултат на това накупих една купчина книги, които се надявам да намеря време да прочета.Поздравявам всички фенове на тази забавна и одухотворена наука и пожелавам на всички деца добри учители по физика.

“Обаче господин Поге подава на Берта, първо, ръка, и второ - една двадесетмаркова банкнота. Може би някой би подал само ръка, въпреки че разполага с пари. А пък друг ще даде, може би, само двадесет марки, въпреки че има ръка. Господин Поге има и двете и прави и двете неща.”

Това знам от втори клас. Ако мислиш, че би искал децата ти да го прочетат, купи им “Антон и Точица” на Ерих Кестнер.

Това са рози, които бих искала да имат край домовете си всичките ми добри учители и колеги, всички бъдещи добри учители.

Всеки, който е призван и обича хората, който вярва, че има още много за учене, е или ще стане добър учител. Който не става за тази професия, се надявам да намери призванието си.

Нека си спомним днес за всички добри учители, които сме имали и да намерим сили да бъдем снизходителни към всички, които не са били достойни за тази професия.

Честит празник!

Благодаря на Невенчето за прекрасния подарък. Това е най-полезният подарък, който съм получавала в близките години.

Чела съм доста обемиста биография, тъй че когато гледах филма Iris (по книга на съпруга й), бях озадачена да видя Айрис единствено като млада жена с многобройни любовни връзки, и като старица, потъваща в мрака на Алцхаймер. Сякаш Айрис не е била гениален писател, автор на 25 романа и 4 книги по философия (не броя статии), отличен преподавател по философия в Оксфорд, обожаван лектор от двете страни на океана, DBE. Сякаш Айрис не е била мъдър и обичащ и грижовен приятел и ментор на десетки хора. Поне стана ясно, че е lovable. Както и да е, намерих оправдание на филма, който сам по себе си е чудесен … филм. Но фактът, че Кейт Уинслет ( в ролята на младата Айрис) била толкова заета, че така и не прочела и една книга от Айрис е …

Благодарение на филма, както и многобройни статии, Айрис се превърна в клише.

В книгата, която току що прочетох, няма хронология на живота й. Повечето факти на които биха се спрели традиционните биографи са пропуснати или само маркирани. Дори повечето страници разказват за други хора, с някои от които Айрис дори не се е срещала. Доста място е отредено на самия биограф. Точно заради това тази книга е любимата ми биография.

Тя показва обкръжението на Айрис, част от което е самият биограф, както и реакциите на това обкръжение спрямо всичко свързано с Айрис.

Авторът е откровено субективен – също като мен, когато пиша за филм или книга. В същото време имах чувството, че бих написала същата биография за Айрис – на базата на фактите, които съм чела, но най-вече на базата на книгите й. Единствената разлика щеше да бъде липсата на лични анекдоти, както и фактът, че Айрис не е помолила точно мен да пиша за нея. Тогава откъде идват толкова много съвпадения? Биографът предполага, че тази Айрис, която е познавал, е тази, която е позната на читателите, но не и на кинозрителите.

Всъщност нужно ли е да знаеш факти от живота на някого, за да смяташ, че го познаваш? А знаенето на факти означава ли, че го познаваш? И все пак точно този биограф пише онова за клюките.

Благодаря на Антония за този трилър

От последния постинг на Илла попаднах на една статия на Владимир Трендафилов във вестник Култура. Засега съм прочела половината, понеже е много дълга и става въпрос за много неща. Ще ми се да бяха няколко отделни статии, ама знам ли каква е политиката на вестника

Оставям си тука линкче към нея - ей така - в чест на Владимир Трендафилов.

Имах удоволствието преди мнооого години като студентка да поработя 2 дни с него над малко английска поезия. Радвам се, че случайността ме накара единия ден да отида до университета (понеже рядко ходех), а на следващия ден отидох съвсем съзнателно, отлагайки някои работни ангажименти.

Направих го защото Владимир Трендафилов ужасно ми хареса. Напомняше ми на Оскар Уайлд с дълга коса и гуменки. Жалко, че не можах да открия такава негова снимка. Жалко, жалко, че вече не преподава, както разбирам от тази статия. Надявам се, че това, с което се занимава сега му харесва много, и предполагам, че хората, с които работи го харесват.

Благодаря за чудесните два дни в началото на 90те в Шумен! They made a difference.