полетът на костенурката

изглежда свястно и умно момиче. Мисля, че донякъде болестта й е благословия. Благодарение на нея, тя е встрани от нормалния живот в ромската общност, и на 18 е все още госпожица. Може да не е ходила на училище след 8 клас, но пък сега чете книги. И мисля, че нямат телевизор. По 2 книги на седмица прочитат и двете сестри.

Албена Jr. може да се възстановява от туберкулоза и да има сериозен проблем с пикочния мехур (от това е починал баща й), но не мисля, че това й пречи да се заеме с някаква кротка надомна работа, в която може да се включват и сестра й, и баба й. Първото, за което се сетих е бродиране на гоблени. Сега се сещам и за плетене. За гоблените мога да я науча и аз (ще опресня при мама), но другото не го мога. Гоблените за мен са твърде затъпяващо и изнервящо занимание. Но биха могли да правят мартеници. Могат да започнат отсега. Не знам после как ще стане с продаването.

Айде, хора! Чакам идеи за физически ненатоварваща надомна работа за три жени, които живеят заедно. Изключвам постоянен силен шум, така че шевна машина не е подходящ инструмент, освен ако не се използва умерено.

Освен това искам да питам дали за това момиче не е по-здравословно да ходи на разходки, отколкото все да стои вкъщи? В тази връзка трябва да помисля за свестни зимни маратонки/боти.

Онзи ден Славея ми подари чудесни боти, които е обувала няколко пъти, но не смята да носи повече. Много маркови и много скъпи, и невъзможни за носене с панталони, които нося обичайно, пък и с тези, които нося необичайно (заради цвета). Мислех да си купя някакви свестни панталони. Това щеше да ми коства време и доста повече пари, отколкото да си купя спортни панталони. След това щеше да изисква и нов пуловер, вероятно. И накрая щях да се превърна в изискана дама.

Вероятно такава е била една от интимните мисли на Славея (нищо ново). Да, ама не! Албена доведе голямата си внучка, Албена (тази, която се възстановява от туберкулоза) на път за поликлиниката. След като не можах да изкопча от Албена информация за нуждите на семейството отвъд храната и лекарствата, съвсем интуитивно погледнах в краката на момичето и попитах “С тия маратонки ли ходиш през зимата?” Тя каза “Да.” Аз не признавам мадамските маратонки с тънка подметка (мисля, че гуменките са по-добрият им еквивалент), и това ме подсети за ботите. Това момиче има късмета да е колкото мен на ръст и размер на стъпалото, така че –познай! Ботите бяха сполетяни от съдбата на мадамските чехли, които Славея ми подари лятото. Чак след това разбрах, че тези маратонки били на съседката, която й казала, че може да ги взема назаем, когато й се налага да излиза.

С един куршум – два заека. Аз се спасих от похарчването на пари за панталони и пуловер, от фрустрации, които изпитвам, докато се опитвам да купя не-чалга дрехи в Хасково. А Албена и децата получиха пари за храна, за инжекции за 5 седмици напред, и за гумени ботуши за Албена.

Надявам се пияният комарджия, който ги тормози (хазяин), както и добрата му жена, с която се бият, да се изнесат по-скоро за чужбина и да оставят на рахат моите хора. Надявам се Албена да е напълно убедена, че ако не спази адета докрай, всичко ще е наред с живите и мъртвите. Хич ме ми е забавно да дам 20 лв на ходжата да пее, а след това да инвестирам в 3 анцуга за трима мъже (за благополучието на албениния син в отвъдното). Мисля, че е достатъчно да инвестираме в един. Ще преглътна някак ходжата. Мисля, че и самата Албена е придобила по-либерално отношение към мюсюлманските адети. За нея е по-важно да се моли на Аллах – това знаела, и на свой ред на това учи децата – да се молят за добрите хора, които им помагат. А когато хазяйката пита “Ха, за кого се молите?”, да казват “За нас.”

Тези дни Албена и децата ще се местят в апартамент. Поканила ги е една жена, която работи в чужбина. Не се знае кога ще се върне, но е обещала, че като се върне, ще могат да останат спокойно, докато си намерят друго място за живеене. Само 20лв. е неплатеният ток там, така че скоро ще се радват и на това удобство. Има и мазе, и комини, така че ще се отопляват с твърдо гориво. Йеее!

А аз си мисля дали не мога някак да намеря подстъп към кмета, който строи доста нови общински жилища. Може и да мога. Не че е лесно; не че ако си спомни по какви поводи сме се срещали ще ми се зарадва, но от друга страна миналата година съсем безвъзмездно и добросъвестно помагах на сина му да кандидатства в университет в чужбина, така че бих могла да опитам чрез него. И не че съм суеверна, но снощи сънувах две срещи с кмета, които минаха добре. Хахахаха! Има нещо тука.

Днес успях да пробутам на Албена повече пари, отколкото смята, че са й нужни за храна, както и за лекарства за самата нея. Този път вече й написах на лист какво да купи и я накарах да обещае, че няма да дава яйца, мляко, мед, месо и плодове само на голямата внучка, защото скоро и малката ще се разболее ако продължава да кара на хляб и леща. Да не говорим, че идеята самата Албена да яде подобни деликатеси й изглежда кощунствена.

Албена не употребява повечето лекарства, които са й нужни и се надява скоро да умре, защото й е дошло до гуша. Обикновено като я питам “Какво ще правят децата без тебе?” мълчи, а днес каза, “Каквото искат да правят. Ей до тука ми дойде!” Надявам се разговорите, в които чертая скромни (за да не й изглеждат невероятни), но светли планове за обозримото бъдеще на семейството, да й дават сили и да я поуспокояват. Обикновено още като отворя вратата, сълзите й потичат.

Днес разбрах, че освен починалия баща на децата, има и друг син, който живее в Пловдив, но никога не се обажда. “Тя Мария знае” (Мария е бабата от първия етаж), обикновено е сигнал за приключване на темата. Никога не обича да навлиза в подробности за неприятностите си. Мисля, че твърде много се притеснява да не изглежда нахална. Преди две седмици ми заяви, че съм й дала твърде много досега и не иска друго освен към Нова Година да прави някакъв ритуал за смъртта на сина си, та тогава щели да й трябват пари, за да плати на ходжата.

Не е ли забавно, че религиозната институция взема пари за ритуали от хора като Албена? Предполагам, че за мюфтийството, както и за синодите, благотворителността и доброволческата дейност не са приоритети. А точно те биха могли да бъдат двигателите за изграждане на човечни човешки общности, както се случва по други места, за съжаление, извън тази страна.

Мисля, че е крайно време да регистрирам неправителствена организация. Имам набелязани доста неща; има хора, които ми помогнаха за това и ще помогнат и за дооформянето на устави и пр; има хора, които смятам, че ще приемат да станат съучредители; има и ученици, които ще се радват да станат доброволци. По Коледа, като приключа с доста служебни проекти, ще напиша устава и каквото още е нужно. Искате ли да го постна тук за обсъждане?

Относно Албена – дадох й поларен анцуг и шал, за малката внучка – супер топло и красиво яке, за което Стоян нямаше нищо против като разбра (не го питах предварително, понеже спеше, ама бях сигурна, че ще е ок), както и малко симпатично ново бельо за голямата внучка, фини вълнени чорапи за всички, както и памучни, и ръкавици.

Това не трябва да ви оставя с впечатлението, че целта на бъдещата организация ще е раздаване на социални помощи. Разбира се че ще има и такива неща, но акцентът ще е върху ученето … на всичко … от всички. Може да помагам на разни хора с пари, дрехи, храна, но основната си мисия виждам в това да помагам на хората да учат – интелектуално, емоционално, духовно.

Мисля, че образованието (в най-широк смисъл) е ключът към разрешаването на всички проблеми, включително и тези, свързани с физическото оцеляване. Колкото повече образовани и желаещи да учат хора има в една общност, толкова по-просперираща ще е тя във всяко отношение.

Май досега не съм споменала, че редовно давам книги на албенините внучки – по 2-3 на седмица.

Албена е на 62, а изглежда поне на 72, но е доста по-възприемчива, в сравнение с повечето (не преувеличавам) хора, които познавам, а повечето от тях са с визше образование или се стремят към такова. Това ме кара и днес да продължа да мисля по въпроса, който основно ме вълнува напоследък: аз хубаво искам да науча хората на нещо, ама кои точно са хората, които са готови да чуят това, което имам да казвам?

Сигурна съм, че всеки ученик може да научи всичко, но не всеки учител е стигнал етапа, в който може да преподава на всякакви хора.

Аз имам още много да уча; може и никога да не стигна до това ниво, от което да мога да достигам до всеки човек. Би било глупаво да прекарам живота си единствено в опити да стана съвършен учител. Би било арогантно, може би, предвид факта, че дори учители като Исус и Буда не са успели. (Хахахаха! Сега всички разбраха, че съм основала секта.)

Това което мога и трябва да правя, обаче, е докато се образовам, да помагам на други да се образоват и да подбирам все по-добре учениците си (аналогично на съвета да подбираме по-добре битките си), да не губя време да се чувствам фрустрирана от това, че ме бива да преподавам на толкова ограничен кръг от хора.

Поне не съм депресивна натура, която не умее да си прощава заради това, че се люшка между арогантността и фрустрацията. От това самовлюбено състояние не ме изваждат дори и забележките, че хобито ми е да си играя на Майка Тереза и се смятам, за Най-Великата Учителка. Обичам себе си не по-малко от който и да е друг, което означава, че съм насред роман(с), който трaе цял живот.

To love oneself is the beginning of a lifelong romance казва моят любим Оскар Уайлд.

Преди да прочета коментарите от последните дни, бързам да споделя добри новини:

Преди малко, на път за работа срещнах Албена и успях да изясня някои неща. Често не можем да се разберем заради нейния български, но сега вече е ясно че:

1. Голямата внучка вече не е заразна - отдавна, както знаехме и преди. Най-накрая се е оказало, че жилетката и е в кръв не заради повръщането, а заради кръвоносен съд в носа. Всичко се вързва, понеже изписаното лекарство онзи ден беше Рутаскорбин, което е за укрепване на кръвоносните съдове. Йеее! Днес ще й направят някаква малка операция с лазер. Вероятно не я поема здравната каса и не се знае колко ще струва и пр. Ще се разбере.

2. Малката внучка си е ок, както знаем отпреди - никаква туберкулоза, но има анемия

3. Възпалението на Албена остава малка загадка - засега залагам на това, че пак не съм разбрала добре първия път Но нямало нищо туберкулозно. Албена има високо кръвно и диабет, и че кашляше, кашляше, по едно време като я накарах да отиде на лекар, но сега не кашля.

Така че, хора, спокойно с туберкулозата!!!

Тя, Албена, може и да не е образована и да не говори добре български, ама за туберкулозата води внучката си редовно на прегледи и изследвания в тубдиспансера, проверява дали малката внучка е ок също, а и за себе си е наясно. Йееее!

Въпросът е, че на това семейство е нужна силна храна, но това не е такъв проблем

Още веднъж се извинявам за бъркотията, но не е лесно с езиковата бариера

Поздрави на всички и благодаря за коментарите. Сега ще чета

С Бен смятахме да направим пробив в едното ромско училище - да си предложим услугите да организираме безплатни допълнителни занимания за децата, така че да стане възможно някои от тях да решат да канидатстват в гимназия за бели. Мислим, че оттам ще можем да се запознаем и с родители, и ако ръководството на училището прегърне идеята, да направим училището център за общността, който да работи по цял ден и да обучава не само деца, но и възрастни. Мисля, че можем да го направим без да поискаме и стотинка от държавата - само с помощта на учениците ни и благословията на училищното ръководство.

Да, но училището е в стачка, а в ромската махала кипи предизборна активност, така че ние не сме интересни. Ще почакаме.

Не бях виждала Албена от седмица. Днес дойде да чисти блока. Показа ми жилетката на голямата внучка - пак е повръщала кръв. Лекарката е оставила опаковка с лекарства и не е искала пари. Казала – като свършат. Мисля, че никой не вярва, че момичето ще оздравее. Може би и в днешно време туберкулозата е смъртоносна. Никога не намирам време да прочета повече за тази болест.

Самата Албена вече е развила белодробно възпаление. Изписали са й лекарства, инжекции. Каза, че няма да се лекува, защото не може повече и иска да умре. И аз на нейно място бих се изкушавала от тази мисъл.

Малката внучка, която сега не ходи на училище заради стачката, стои при сестра си и я обслужва и плаче. Тя пък има анемия, така че не винаги може да ходи с баба си и да й помага, понеже понякога не я държат краката.

Албена има и високо кръвно, и понякога е съвсем неадекватна, понеже напоследък е толкова притеснена, че плаче на всеки 2 минути. Вчера дори се е припознала на улицата – мисли, че ме е срещнала и е говорила с мен.

Тази седмица няма събитие, което да я изпълни с надежда и да отвлече вниманието й, както стана с шекер-байряма миналата седмица. Тогава беше заета да прави баклава и да благославя всички, които и помагат, включително мен. Не знам дали благословиите ще се сбъднат, понеже изхвърлих почерпката – страхувам се от зараза.

От социални грижи ще й дадат въглища, но трябва да си купи и дърва, а аз днес можах да й дам само 20 лв. От социални грижи отказаха да дават каквито и да е пари за децата (наскоро на някого му е дошло на ума да я накара да подаде документи, мисля, че на един полицай), понеже майка им е жива, но е в неизвестност – ако си под 30 години, трябва да представиш документи за доходите на родителите си. Не че Албена може да знае дали тази жена изобщо е жива – избягала е отдавна. Бащата на децата е починал, както и дядо им. Албена пак е подала документи, но не се надява да успее. Каза, че й е все тая.

По време на предизборните кампании се раздават не само работни места, но и апартаменти, както и обещания за асфалтиране на улиците в махалата. Социалните работници ходят на обучения извън града. Има национални стратегии.

Албена няма да получи общинско жилище, понеже преди известно време е изгонена от такова – защото не си е плащала наема. Получава 80 лв пенсия (майка ми ми каза, че е работила като телякиня в банята, както и че преди е миела входа на техния блок, но един съсед й давал пари и това разстройвало другите съседи и я изгонили оттам), 40 лева от миенето на двата входа в нашия блок, и тича от къща на къща да си предлага услугите, и хората я наемат за около 3-4 лева понякога. Мисля, че е минала 70 години.

Понякога е доста зле, но отказва да й помогна с чистенето – може би мисълта, че може да работи и по този начин да има някакъв контрол над живота си й помага да не полудее.

Някои нейни и мои съседи и помагат с дрехи, от време на време мляко, юрган. За около два месеца успях да й помогна с 430 лв, които успявах да пробутам след кръстосани разпити, в които да изтръгна признанието, че не са яли предната вечер. И се почва един рев, “Не искам, къзъм. Ти на мене не си длъжна.” И понеже се чувства задължена, разказва за мен на съседите, които не живеят по-добре от нея, но се опитват да й помагат и част от тях си предлагат безплатно услугите – ако имам нужда от ремонт у нас и пр.

Сега, като си тръгна, мислех следващия път да я питам дали не иска да остави малката внучка (7 клас) в детски дом. Но дали ще я вземат без съгласието на майка й? И дали ще се чувства по-добре в дома? През лятото Невенчето беше на лагер с деца от дома и ми каза, че всички спели с отворени очи, което, предполагам, означава, че са редовно малтретирани. Пък и никой не иска да се разделя със семейството, което обича, нали?

“Ами няма да й дадат нищо”, каза една моя позната, “нали не е стотник”. Днес проверих в Google и вече знам какво е стотник. Циганите, че са прости, прости са – сигурно им раздават “верните” бюлетини и просто ги пускат. Ама как гласуваме ние умните и образовани българи? Какви институции създаваме ние, умните и образовани българи? Как работим? Как стачкуваме? Ще се промени ли животът ни ако малцинствата изчезнат? Кой ще ни е виновен след това? Дали ще остана без възможността да си играя на Майка Тереза тогава?

Видяхме се в сряда и днес. Беше довела внучката си да работят заедно. Не говорят много и не се оплакват. Явно не са свикнали да се грижат за тях и им е неудобно да вземат от непознати. На няколко пъти Албена ми казва “Мария знае всичко. Тя е идвала” ( бабата от първия етаж) – може би не й е удобно да обяснява за проблемите си, може би смята, че като почти непозната може и да не повярвам, може би си има твърде много работа, за да стои на сладки приказки у нас. И когато й дават нещо, което не е искала, казва “Не, не! Ти много даде. Не мога взема.” и започва да плаче. Не е театър. Толкова ми е познато. И аз не съм свикнала да получавам.Ние сме работещи момичета. А сега делово за ситуацията им:

Храната

Гладуват, понеже им е по-важно да купуват лекарства. В сряда им дадох каквото имаше у нас – макарони, картофени пюрета, сухи супи, сирене и извара + 10 лева (само толкова имах). Днес, въпреки протестите, успях да дам 50.

Жилището

Оказа се, че са наскоро са “извадени” от общинския апартамент, защото много дълго не са плащали наем. Явно Албена го намира за справедливо и в реда на нещата, така че не се оплаква за това. Поживели са в една вила пак под наем, но сега собственикът ще си я ползва, та ще се местят в друга. Едно момче с каруца ще им помогне с багажа. Там ще ползват една стая. Вода ще носят от съседите. Не ми харесва това, но не измислям нищо засега.

Телефон

Нямат и не им идва на ума с техния стандарт да имат, но може да им купя евтин и лесен за управление мобилен, който да служи за домашен в случай на нужда – бърза помощ, полиция, пожарна, lyd.

Дрехи и обувки 

Славея предлага всякакви хубави обувки, но са малко по-големи отколкото е нужно на Жозефина. Дадох прекрасни чехли от Славея за сестра й – точно са, но проблемът е, че на другата сестра не са май кой знае колко нужни. Поръчах на Албена да помислят и да ми напишат от какво имат нужда, понеже тя освен за обувки и анцуг на Жозефина и галоши за себе си, за да не си мокри краката като работи и да не изстива, за друго не се сети. Ще трябва да взема и мерки.

Малката внучка

Жозефина се оказва не на възрастта на Стоян, а с година по-малка, така че се надявам повечето му учебници да й свършат работа, а каквото друго трябва, ще купим. Надявам се приятелката, на която давам учебниците всяка година да не се сърди.

Тетрадки и пр. – помагала е досега Людмила Нанчева, бивша колежка от езиковата. Ще се включи и Славея, друга бивша моя учителка и колежка оттам.

Жозефина започва 7 клас. Предложих й да си мисли за кандидатстване в езиковата. Тя е отличничка май, но по математика не е много добра. Ще разберем. Може да отида на някоя родителска среща. Това е и начин да проникна в ромската среда и да вкарам и Бен, който много иска да помага. Но затова по-нататък.

Бих могла да я подготвя и по български и по математика, но защо все аз? Надявам се да се намерят доброволци. Учебници и сборници от мен.

Дори и да не я приемат в езиковата, решена съм да я подготвя по английски ( първоначално се надявам на помощта на доброволци), за да може да идва на моите курсове и после да кандидатства в САЩ – смятам, че ако ме слуша, ще успее да влезе. Момичета, познайте за кой колеж си мисля!

Голямата внучка

Тя е на 18 и е болна от туберкулоза. Оставам с впечатлението, че лекари и роднини я смятат за обречена. А аз мислех да се върне на училище. Албена каза, че лекарите са казали, че не може да ходи на училище. Знам, че никак не е добре, не знам дали още повръща кръв. Добрата новина е, че Албена и Жозефина са ок и в безопасност – според изследванията и лекарите.

Не знам много за туберкулозата – нищо повече от това, което съм прочела във “Вълшебната планина” на Томас Ман (до средата съм). Може би ще трябва да с поограмотя. Едва ли това момиче живее здравословно.

Обобщение

Семейството е само от трима (баба с две внучки). Не знам дали ще мога да ги издържам, но засега ще помагам за храна, дрехи, учебни пособия. Надявам се и занапред да имам възможност – сама или с чужда помощ.

Поне едното момиче трябва да завърши средно образование, а после и висше и да може да се справя само. Тук мога да помогна много – ще й бъда ментор и учител по английски по-нататък, ще й давам книги, ще я науча на разни неща. Ще се радвам да се намерят доброволци да й помогнат с математиката, а после, ако е нужно и с друго. Току що казах на Стоян да се подготвя психически за доброволческа работа в ромското училище.

Там вече можем да проникнем по-лесно – аз на родителски срещи, може и да се направи настоятелство. Ще имам възможност да се запозная с родители и да им въздействам по някакъв начин. Ако успеем да превърнем това училище в квартален учебен и пр. център ( community centre) за деца и възрастни, ще успеем да променим нещо в начина на живот на тази група. Ако успеем да привлечем повече доброволци, ще променим и отношенията между етническите групи. Е, това е и интеграция на ромското население, и устойчиво развитие на общността – бедността се изкоренява най-вече с образование – научи хората да ловят риба, иначе ти ще треябва да им я осигуряваш до края на живота им.

Мисля, че за тази цел са нужни повече добри намерения и действия, отколкото пари, но все пак, започвам да се замислям, че май не е лоша идея да регистрираме неправителствена организация, която да може легитимно да се финансира. Не че много ми се занимава с това … Ти какво мислиш?

Дадох й 20 от 25те, които имах в портфейла, както и 40 от 40те, които Стоян е спестил от Рожен (ял по-скромно, помагал за благоустройването на обсерваторията, и така платил половината от цената за нощувка). Смятам да му предложа, заедно с внучката на Албена, другата събота да седнат в кухнята и да сортират торбата със стотинките и да отидат да ги обменят (Може би в някоя банка? Съвет от теб?).

Внучката на Албена е на неговата възраст, но не е кандидатствала в езиковата / математическата гимназия, макар че, доколкото знам, е отличничка. Сестра й е на 18, но не е учила в гимназия, защото не са могли да си го позволят, а освен това има сериозни здравословни проблеми. Току що е оперирана и се нуждае от 70 лева за лекарства. Албена вече има 80 от мен и съседката и ще купи част от лекарствата, а и нещо за ядене, защото не са яли тия дни.

Надявам се през седмицата Албена да се обади ако има нужда от пари, защото и тя, и двете й внучки, буквално гладуват, а самата тя наскоро е припаднала на улицата – от глад, жега и напреднала възраст.

Майката на момичетата отдавна е изчезнала, а бащата е починал. С пенсия от 80 лв и някакви ваучъри за твърдо гориво, както и Хлв от чистене на входове, Албена отглежда тези момичета (14 и 18), плаща 20 лева наем за общинско жилище в края на циганската част на квартал “Орфей”. Пътят дотам никак не е кратък, особено в жегата, установих лично вчера.

За трите години, откакто живея тук, Албена веднъж ме осведоми за семейното си положение и ме помоли, ако понякога имам излишни дрехи, да й давам. Веднъж дадох чудесни отеснели, съвсем нови пола и блуза на внучката й, и повече не съм се сещала, че бих могла да помогна на Албена, макар че всяка петък вечер / събота сутрин й оставям пред вратата вода, за да мие стълбите.

Днес Албена напомни за себе си, явно защото много се е уплашила след припадъка. Каза ми, че непрекъснато мисли как ще се справят внучките й сами ако стане нещо с нея, дали голямата ще живее дълго…

Казах й, че малката (14) е достатъчно голяма, за да й помага вече редовно, че може сама да отиде до гимназията да се запише, както моят син сам подаде документи, следи класирания и се записа, а следващата събота да я доведе да си поговорим за училище и други неща.

Нямаше начин да не се сетя за героите на ромската ми авантюра, на които вече няма да давам пари. Около 600 лв стигат за семейство, в което има доста на брой здрави пълнолетни.

Да, Албена, в сравнение с тях, живее в разкош. За 20 лв живее с двустаен общински апартамент, докато те за 30 ползват две селскостопански помещения на полето.

Докато те 4 месеца не намериха време да започнат да се ограмотяват (въпреки че нямаха много работа), и привикват и малките да просят, Албена сама е успяла да изучи в училище до 8 клас две момичета, които никога не й е хрумнало да праща да просят.

Малката внучка на Албена иска хубави дрехи, а предполагам, мечтае и за мобилен телефон. Подобно на повечето родители у нас, Албена не се е сетила да покаже на децата, че трябва да се научат да се справят сами. Нищо, аз, като фанатизиран представител на другата група родители, ще обясня другата събота, а може би и по-нататък пак.

Как можеш да помогнеш на Албена?

- Като  придружаваш нея и внучките й в някои институции – хем да й помогнеш, хем и момичетата да се научат как да се справят с бюрокрацията

- Като помагаш на внучките й с уроците – голямата би могла да се върне в училище и да завърши гимназия (и без това заради здравето си няма как да се натоварва с физическа работа), а и двете биха могли да научат английски и да работят с компютър

- Като подаряваш по някоя и друга излишна женска дрешка

Когато се запозная подробно с положението, ще докладвам повече. Надявам се със семейството на Албена да е  по-лесно отколкото със семейството на Грозданка.

С Бен, новият доброволец от Корпуса на мира, си говорихме за положението в циганската махала и как може да се помогне. Стигнахме до извода, че може да говорим с администрацията на училището в махалата и той, с ученици-доброволци, да занимава в извънучебно време ромските деца – с игри и учене, превръщайки сградата на училището в своебразен център, който да работи до късно, дори и в почивните дни, и лека-полека да привлича и възрастните и да им помага да се образоват.

Вчера, като минавах през махалата, си мислех, че е хубаво точно там да има разположени офиси на социални грижи, бюрото по труда, които да работят активно с хората в квартала, за да повишат вероятността да си намерят работа, вместо да зависят от помощи.

Приемам идеи за това с какво ученици в гимназия, американец-доброволец, както и други граждани, биха могли да помогнат да се промени ситуацията не само на ромите, ами на всякакви хора в неравностойно социално положение.

*пропуснатото дотук е, че червеният кръст оказа съдействие. Браво! Ще разкажа за това друг път.

Днес, обаче, отидохме в Социални грижи, където преди няколко месеца ромите са подали документи за получаване на социални помощи и са получили отказ, от който нямат копие. Не са им обяснили защо им отказват. Те пък смеят ли да питат, след като им казват да се омитат, защото очевидно нямат нужда от помощи, а те, циганите, все за помощи питат.

Влезнах в стаята на социалните работници, които отговарят за селата с Грозданка. Другите две момичета чакаха навън. Преди това си преписах списъка с необходими документи за подаване на молба. Всъщност влезнахме да проверим дали наистина са получили отказ, а също и да уточним какъв е редът да се кандидатства за помощи.

След 10 минутен труден разговор научих неща, които ако не бях хитра и образована, нямаше как да науча, които не са уточнени в списъка отвън. Като да речем това, че ако нямам 30 години, трябва родителите ми да са регистрирани поне от 6 месеца в бюрото по труда за да имам право на помощи. И разни други работи. Повечето от нещата, които каза социалната работничка се отнасяха до това дали е моя работа да придружавам ромите и да я разпитвам. Тези неща обясняваше охотно, а онези, които ми бяха нужни … за тях започваше с думите, че на ромите всичко им е ясно и като ги гледа нямат нужда от помощи. Накрая изясних.

Отвън седнах на една масичка и започнах да обяснявам на трите момичета какво точно трябва да направят. Обяснявах толкова и така, че да разберат.

Излезе социалната работничка и започна с дежурните фрази, които вече бях чула вътре, така че не й обърнах внимание. Тя повика охраната. Един пълен чичко с мустак (охраната) поведе разговор с мен – да ми обясни, че не е редно да обяснявам на ромите, понеже те всичко си знаят, че нямам право аз да идвам да питам вместо тях, и накрая, че не ми вярва – че съм им приятелка, че се интересувам от еди-коя си процедура. Този разговор продължи доста дълго. Той ми обясняваше, че такъв човек досега не бил идвал и пр. Че не е редно. Абе той си цикли, ама аз с висок глас му обясних, че дали ми вярва си е негова работа, а ако смята, че правя нещо незаконно, да ме арестува. Накрая ми каза, че ромите ме заблуждават. Казах му, че съм си глупава и му благодаря, че ми е отворил очите.

Социалната работничка пак излезе и каза, че всичко са им обяснили първият път. Аз пък не й повярвах. Понеже досега все питам разни чиновници и те все така ми обясняват, че не разбирам от първия път. Може би защото съм тъпа.

Ромите, обаче схванаха и са наясно как да действат по-нататък. Иначе са ок. Сега бачкат на полето от 7 до вечерта, докато има полска работа. Изгорели са. Бивало с нещо да се мажат. Казах им, че в Африка не ходят по потници, а с дълги ръкави. Не посмяха да ми поискат пари за автобус до селото.

Ако 11 души пътуват всеки месец да се подписват в бюрото, ще похарчат поне 40 лева на месец. А фактът, че сега четеш този текст, най-вероятно означава, че си се родил в семейство на грамотни родители, които са държали и ти да си грамотен.

* цялата история за ромите можеш да проследиш в категорията “социално предприемачество”, а не в “ромите”, която стартирах по-късно и не съм включила още първите текстове

В 9 часа тази сутрин отидохме до с. Подкрепа със служители на БЧК, които да интервюират ромското семейство. Направих доста снимки, които ще пусна утре.

Вероятно ще им бъде отпусната помощ под формата на храна или спално бельо.

Говорихме с кмета на селото. Съжалявам, че не направих снимки в кметството, но не мисля, че имаше начин.

Кметът е лице, които би трябвало да окаже съдействие, но не мисля, че точно тази личност има желание да помогне с каквото и да било. Още от самото начало беше некомуникативен, някак в самоотбрана. След което мина в нападение.

Служителите на БЧК са печени хора, които знаят как да поведат разговор, за да получат по-пълна представа за ситуацията. Могат и да си правят изводи.

Сега ще проучат защо тези хора не получават никакви социални помощи при положение, че се подписват в бюрото по труда. От това, което аз схванах докато четох разни правила, няма как да им бъдат отпуснати помощи при положение, че отдавна не са работили официално, пълнолетни са и здравословното им състояние позволява да работят.

За да бъдат включени в програми за заетост е нужно да ги препоръча кметът. Това знам от бюрото по труда. За да бъдат включени, обаче, трябва да ги препоръча кметът. А кметът не желае да ги препоръча, защото били мързеливи и предпочитали да просят и не били поискали от него такова нещо.

Интересно откъде те биха могли да знаят, ако не бъдат осведомени от някого, на когото това му е работата. Още повече че не са дотам грамотни и оправни, че да стигнат до тая информация, до която аз не стигам толкова лесно. Припомням, че те не бяха наясно, че в бюрото по труда не е достатъчно да се подпишеш и да питаш дали има работа. Трябва да отидеш в друга стая и там да питаш. Е, ако тоя, при когото се подписваш не ти каже, а ти не можеш да четеш?!? Обикновено им се казва, че няма работа за тях, защото са неграмотни. И за другата стая не се споменава. Това, както си спомняте, научих аз при втория си разговор със служители на бюрото по труда, след доста въпроси от моя страна.

Припомням също, че за да се запишеш на професионален курс не е достатъчно да можеш да четеш и пишеш, не е достатъчно да си минал официален ограмотителен курс. Нужно е да си завършил 6 клас. Оттук следва, че тези хора нямат шанс да попаднат в курсове за професионална квалификация. Може и да може, ама трябва някой да плати. Един частен курс по фризьорство в Хасково е 400 лева. Например. Може и да има и други вратички, които бюрото по труда не ми е казало, а аз не съм имала времето да потърся.

В такъв случай най-достъпна е селскостопанската работа. Но тя е сезонна ако си наемен работник. Ако не вземеш под наем достатъчно земя, за да произведеш нещо сам, да го продадеш успешно, за да има за храна, както и за реинвестиране? За това, обаче са нужни пари, знания, умения, контакти. А аз не знам нищо за селското стопанство и не мога да намеря време да науча.

Общи работници? В строителството е почти невъзможно, защото работниците сами си се организират в бригади и е трудно да се пробие. Така ми каза позната, която работи в бранша.

Да се върна на кмета и неговите разкази:

Според него на тези хора не бива да се помага, защото бащата е ужасно мързелив. Момичетата и синовете си търсят работа, но той бил безполезен.

В същото време те били хора, които предпочитали да просят. Чудя се какво друго можеха да правят докато не е дошъл селскостопанският сезон. Както знаем, не е възможно и да просят, защото общинска полиция в Хасково ги преследва заради това (но не преследва проститутките).

Те, също така, искали по 50 лева надница, затова никой не ги наемал. Аз пък знам, че ги наемат и им дават 5-10 лева. Тъй като няма какво да крадат и да просят, а гладуват, изглежда, че са малоумни и предпочитат да умрат от глад.

Нямали нужда от подпомагане, защото онзи ден ги видял как носят кашон с чисто нов телевизор, голям. Ние пък видяхме, и снимахме, два малки телевизора – по един във всяка стая. В едната стая живеят 4 души. В другата 14. По няколко на легло или на земята. Навън, понеже е топло, някои са се изнесли да спят навън. Видяхме купчина, която изглежда като спалня. Абе бяха подредили, премели, по стените разни ковьорчета – представиха се в пълния си блясък и всички бяха седнали навън, за да изглежда спретнато като дойдем. Бяха облякли най- хубавите си дрехи.

Според кмета те са ужасно хитри и оправни. Чудел са как без образование имат шофьорски книжки. Тук не издържах и попитах кой по-точно има книжка. Отговорът беше “Кольо”. Това знам и аз. Казах, че Кольо е ходил на училище и е грамотен. Кметът каза, че всеки би могъл да ми каже, че е ходил на училище. Къде бил ходил на училище. В Динево казах аз. Не мисля, че са ме лъгали, след като без да ги питам са ми разказвали за училището, в което са ходили преди бая години.

Тук кметът ни каза, че доколкото знаел, тези хора били докарани в селото преди много години и заселени с цел да не се закрие училището. Облекли ги с униформи. Но те само няколко дни носили униформите. Как би се чувствал кметът, ако принудително го заселят, облечен с униформа, за да не закрият някое училище?

Потвърди, че плащали наем за помещенията на някакъв човек. Вероятно му и помагали с отглеждането на кравите, за да имат ток и вода. Което очевидно е доста възмутително и доказва, че не бива да им се помага.

Ако били дошли да искат от него да поработят няколко дни в общината, можел да им издаде документ, в който да се включат в програми за подпомагане, но те не били дошли дори да попитат. От момичетата знам, че преди години всъщност те са чистили и окопавали района на общината и са получавали помощи. Но сега този кмет имал свой роднина, което било разбираемо, според тях и не се сърдят. Това го знам от тях. А днес видях човека, който се мотаеше с една мотичка и почистваше тревата. А общината тънеше в прах и боклуци. Но нечистоплътният вид на кмета ми показва, че очевидно му е все тая. Ромите изглеждат доста по-чисти от кмета, ама това е друг въпрос.

Обичали да си угаждат. Купували си кафе. Така че ако им се дадат пари, не се знае в какво ще ги обърнат.

А и ходели да “мърсуват” – не си купували дърва, а си събирали.

Освен това и крадяли, ама нямал доказателства. Ако са толкова крадливи, защо хората от селото им дават пари назаем?

Някакви идеи какво да правя по-нататък? Какво ще стане като свърши сезонът? Кольо е заминал пак в друг град, май си намерил работа. Дано намери и на другите мъже. С него, може би е и баща му, а може и просто да се беше скрил, защото, както писах и по-рано ми изглежда доста честолюбив.

За днес това. Другата седмица ще ходим пак. Ако имате въпроси и идеи, пускайте коментари.