Най-късно на 5 децата се озовават в първата обществена институция в живота си. Скоро тя се превръща в ос на живота им и всичко, всичко, което правят или не правят се определя от нея. Нещата, които ги вдъхновяват и радват се отлагат за ваканцията, а някои от тях по-късно се отлагат завинаги – защото отначало няма време, а после изчезва и желанието.
Дори тези, които не са обсебени от училището са хванати в мрежите му – ако не друго, поне трябва да престояват в него по няколко часа на ден. А това е изморително, често омерзително и убиващо духа.
И все пак това е полезно – децата научават, че животът е пълен с нелепи и неприятни неща, от които не можеш да се спасиш напълно, но можеш да надхитряваш по мъничко всеки ден. А това е изморително, често омерзително и убиващо духа.
И все пак е важно е да ги изпратим в душегубката, понеже иначе как биха се научили да се подчиняват на облечените във власт и да се страхуват? Ако не се научат на подчинение и страх (и хитруване), как биха се вписали в институционализираното общество? Имаше право да се възмущава от мен една моя преподавателка „Ако всички бяха като Вас, нямаше да остане Университет”.
Припомнете си Дивите деца.
Имам дъщеричка на Пет !
Ех Лид, ужасно си права!