Напоследък инвалидната количка на чичото прелива от разни неща, така че вече изобщо не може да се използва за придвижване на самия чичо. Повечето от тях са сортирани в найлонови торбички – пластмасови капачки, жълъди и т.н. Вече няколко пъти се питаме дали чичото не е започнал да полудява. Онзи ден, обаче, когато прибрах в джоба си поредния много примамлив кестен, си дадох сметка, че и аз събирам разни неща и ги съхранявам сортирани. Може би разликата между него и мен е, че повечето хора не виждат моите „колекции”. Лесно е човек да изглежда нормален, когато си има дом.
полетът на костенурката
