Наскоро моя приятелка искаше да се откаже временно от една дълго чакана възможност, за която беше работила много. Отлагането, обаче, не й гарантира същите условия след година.
На мен ми се иска да приеме тази възможност още сега – не само защото ми се струва, че за нея би било по-добре, но и защото се страхувам да не я изгуби съвсем. Предполагам, че за мен е толкова важно и заради това, че аз самата никога не съм имала такава възможност и по съвсем обективни причини никога няма да имам. Но това, за което завиждаме някому може да не е чак толкова ценно за самия него 
Знам, че макар тази възможност да засяга почти всички аспекти на живота й и би трябвало като цяло да го промени в нейна полза, никой не може да гарантира, че ще се чувства щастлива ако я приеме сега.
Понякога за да имаме едно, трябва да се откажем от друго, и в някои случаи изборът е доста по-труден от това дали да си купувам книги или да спестя за ваканция извън града, в който живея.
Но когато човек приема факта, че не може да има всичко и не роптае, а поема отговорност за собствения си избор (защото избор винаги има, дори и в концлагерите), животът му не се превръща в древногръцка трагедия.
Жени каза,
юли 13, 2009 at 6:31 pm
Всичко хубаво, добре, но не съм сигурна, че в концлагерите са имали право на избор. Скоро отново попаднах на филмирани разкази на преживели тази трагедия хора и думите на жената – очевидец бяха нещо подобно: нито ум, нито красота, нито богатство имаха някакво значение там, само случайността и късметът… За съжаление.
Руми каза,
юли 13, 2009 at 9:06 pm
ако погледнем реално възможните сценарии на живота си днес и утре няма как да не стигнем до заключенето, че за древногръцки трагедии е малко късно
lyd каза,
юли 14, 2009 at 9:11 am
Жени, в концлагер човек има избор дали сам да се превърне в звяр, за да получи малко повече храна, например или пък да сподели оскъдната си храна с някого. Може да избере да се самоубие или да се опита да оцелее. Изборът не е единствено това, което ни се ДАВА ОТВЪН.
Бих ти препоръчала една книга на Виктор Франкл – австрийски психиатър, оцелял в концлагер http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=4055
Жени каза,
юли 14, 2009 at 3:43 pm
Не съм чела книгата, ще я потърся. Благодаря за насоката.
Може би наистина винаги имаме възможност да избираме между варианти, дори и да не осъзнаваме това в момента, в които всъщност ние случваме нещата.
Мисля , че това, което се е случвало в концлагерите е от най-ужасните сътворени от човека – хората не са правели естествения си избор, а под свърхатиска на трагичните обстоятелства… Хубаво е, че не знаем.
Модерната вещица каза,
юли 15, 2009 at 3:02 pm
Остави приятелката ти да направи своя избор. Ако добре го обмисли и вземе решението сама, после е много по-малко вероятно да съжалява, дори да се откаже от нещо голямо.
Била съм поставяна пред подобен избор. В един неподходящ момент получих нещо голямо и важно, което много хора отчаяно искат, възможност веднъж в живота. Не я приех. Няколко дни сън не спах, докато го реша, но не го приех и сега не съжалявам.
Не можем да изминем всички пътища, които ни се предлагат в този живот. И не можем да знаем дали не сме пропуснали един по-добър живот. Но красотата на живота е в това – да правиш избор, да не знаеш какво те чака, да намираш неочаквани неща, когато си се отказал от други …
Жени каза,
юли 20, 2009 at 4:59 pm
Прочетох книгата на Виктор Франкл , която ми препоръча. Всеки черпи свите знания за света и живота като изхожда от собствения си опит. И така, говорейки си за правенето на избори всеки от нас без да иска си припомня минали случки в живота си и начините, по които е постъпвал. Някой хора имат дарбата да описват историята на своите избори, за да можен ние, четейки, по-ясно да погледнем в собствените си души. Все още мисля, че не винаги човек е свободен да прави своя избор, такъв, какъвто му се иска да е – обстоятелствата или собственото му безсилие в момента му налагат понякога да направи грешния избор с ясно съзнание…
Предполагам, че всички бихме искали да притежаваме дълбоката вътрешна сила винаги да избираме вярното решение.
Книгата ми хареса, благодаря ти, че ме насочи към нея!
Жени