Вчера моят скъп приятел, любим ученик, съредактор на легендарния вестник, съавтор на първата ми заплатена статия, рицар на Ордена на Костенурката, бард – автор на цикъла поеми в “Неделна поезия с Кърмит”, представящи есенцията на личността ми, критик и коректив, навърши 20 години.
Лъчо, душа на моята душа, зимно мое слънце ненагледно, желая ти толкова много здраве, че да те излекува от хипохондрията, повече свободно време за себе си и за Емили, по-отворен ум и повече смирение – count your blessings 
С Митака пихме ракия, водка, айрян, сок и вода за твое здраве. Не се разкайвам, че отново забравих точната дата, но Facebook е виновен, а ако не си получил поздравителния ни sms, Мтел e виновен.
Знам, че Додо ще ревнува, но такъв е животът. А всички останали … вероятно ще забравя и за вашите рождени дни 
Misho каза,
януари 10, 2009 at 11:44 pm
Chestit Rojden den i ot Men, Luchezarii!
Jelaq ti vsichko nai-hubavo!
Neka zavyrshish s otli4ie St John’s i sledvash magistratura v presijen universitet
…i syshto taka, shte se radvam ako otgovarqsh na pismata mi po facebook…
vsa6tnost naistina mi e interesno/stranno zashto ne otgovarqsh na pismata mi?
Professor каза,
януари 11, 2009 at 6:25 pm
Мог бы долго с вами спорить на эту тему