Докато гледах Мистър Бийн, си спомних улиците на Лондон
е пиеса на Дарио Фо, която съм гледала като малка. Не я помня добре, но помня, че харесвах Дарио Фо.
На плаката пред театъра пишеше нещо подобно на “За това че искаме да живеем като човеци, няма да им плащаме”. Осъзнах, че толкова съм свикнала да плащам … не само в пари … всеки ден си търся оправдание за това че съществувам.
Докато търпеливо вземах душ под тънка струйка спираща вода, си помислих, че писането в блога е най-смисленото нещо което правя. Преди малко видях коментара на Апостол Апостолов “Та, ако човек не печели по някакъв начин от блога си, то неговият блог (строго погледнато) си е само една денгуба…”. Обикновено не отговарям на такива коментари, но аз обикновено не казвам и “Пръдла” или “Патка” на непознати дами по улицата, но все пак го правя. Така че отговорих така: “Ако Апостол не остави поне малко спам, то неговото писане (лежерно погледнато) си е само една денгуба …”. После се замислих за оправданието на апостоловото съществуване, но за кратко. Днес не ми се мисли и за въздействието на думите ми върху вселената. Ще правя нещо друго.
Димитър каза,
ноември 9, 2008 at 5:19 pm
Ти си УЧИТЕЛКА! Това е много! Не може да си мислиш подобни неща, а още по-малко да ги пишеш… Може някой учиник да ги прочете! Ти си МАЙКА…
Славчо каза,
ноември 9, 2008 at 10:18 pm
“В безкрайната, колосалната, вечната и безкрайна Вселена има твърде много пътища по които да поемеш, но твърде малко места, където можеш да отидеш, твърде малко време, в което да живееш, твърде малко хора, които да опознаеш, твърде дълги изречения, които да прочетеш…
и живота е хубав, ако си достатъчно извратен да му се наслаждаваш.”
lyd каза,
ноември 9, 2008 at 10:38 pm
Не мога да си мисля подобни неща? Факт е че си ги мисля
Val каза,
ноември 9, 2008 at 11:17 pm
Лид, Димитър явно иска да бъдеш ‘политически коректна’ и ако ти се доще да ‘паткосаш’ накого, да се обръщаш към него с думите “къш оттука, бяла птицо!”
Какво толкоз лошо има да си загубиш деня, НЕ печелейки пари, а черпейки удоволствие от нещо, което ти се нрави?
Димитър каза,
ноември 9, 2008 at 11:23 pm
Ще изгледам 5 епизода на Хаус и ще забравя, че съм прочел това. Утре ще имам деца и искам учителите, които им предават да намират някакъв смисъл в това
.
lyd каза,
ноември 9, 2008 at 11:30 pm
Скъпи ми Димитър, това че днес намирам блогването за най-смисленото си занимание, не значи че намирам всички останали за безсмислени
Ако желаеш политически коректни учители за децата си, може и да им се паднат такива. И когато децата ти казват истината, политически коректните учители ще ги мъмрят: “Не можеш да мислиш така!” и “Така не се говори!”. И всичко ще бъде прекрасно
Димитър каза,
ноември 10, 2008 at 12:40 am
Децата ми ще бъдат доста мъмрени, но не и колкото съм бил мъмрен аз, така… Благодаря ти за допълнителното уточнение мила ми Lyd, подейства ми изключително успокоително. В неделя можеш да си каквато си поискаш! Кога ти станах скъп? Малко след като разбра, че гледам Хаус на сезони или …!?
BullDog каза,
ноември 10, 2008 at 12:41 am
Хм, интересно, отговорите на анкетата не са взаимно изключващи се – можеш да твърдиш “и Да, и Не”. Т.е. понякога търся, а понякога не търся. Което е вярно, що се отнася до мен.
Интересно, дали може да се гласува “с празна бюлетина”? Нищо да не отбележиш и пак да се брои, че си гласувал. Със сигурност има хора, дето не оправдание, ами нищо не търсят.
Но да отбележа, че така формулиран въпросът ме обърква (или аз не го разбирам). То “съществуването” ми е факт. Ако някой е виновен, то е ясно кой – майка и татко. Някой може да мисли, че те са сбъркали.
Дано този някой да не е прав.
По често търся оправдание на поведението и постъпките си. В смисъл, когато не съм уверен, че съм постъпил правилно, го премислям, премислям … Понякога се налага да се поправям, извинявам (ако се приема) ….
Един добър приятел, мъжко момче, казва: “Не е страшно да се осереш. Страшно е, ако не знаеш как да се забършеш”.
Val каза,
ноември 10, 2008 at 12:51 am
Димитър, Хаус не е пример за ‘уплътняване’ на ‘деня’… чрез печелене на пари с извън-работни занимания.
Нито пък е пример за ‘смисъла на съществуването’ на докторите…
Последните могат да се напият зверски и да свирят на цигулка след тежък работен ден.
Учителите и майките нямат фиксирано работно време, но това не ги прави богу-равни. Децата се учат и влияят от мноооооооооооого и най различни места и хора!
Димитър каза,
ноември 10, 2008 at 1:34 am
Е добре … Повече няма да коментирам безцелно пропиляваното си време, което считам за изключително приятно занимание. Майките са готини! Учителите също! Мен учителите ме мразят, особено тези, които нямат чувство за хумор. Надявам се много на учителите аз, това не означава, че ги боготворя… Аз съм с плаващо работно време, с което злоопотребявам в последно време, но не се чувствам гузен, а Хаус е голям сладур!
yoalbo каза,
ноември 10, 2008 at 10:09 am
Харесва ми това ‘няма да платим!’. В крайна сметка на пазара всеки е свободен да плаща или да не плаща. Но ако човек избере да плати, значи, че цени това, за което плаща. Ама, ако плаща с парите от портмонето на някой друг, не му е толкова важно за какво всъщност плаща и не му пука, ако се мине като купи калпава стока.
славчо каза,
ноември 14, 2008 at 8:50 am
“Но ако човек избере да плати, значи, че цени това, за което плаща”
абсолютно точно! аз знам например че за да си вземеш някакво домашно животно
задъжително трябва да платиш.все едно колко.самия акт на замяна би следвало да влече и някаква отговорност (това като шорткътче за една друга тема в този блог) незнам защо хората толка обичат безплатните неща обаче..