първите 10 минути от филма
Близкият Изток ми изглежда по-далечен от онези пустинни планети, на които героите от “Междузвездни войни” спират за да купят резервни части. Много сутрини съм пътувала в открит камион и съм гледала вишката с турския граничар и съм чувала мюезините, но от другата страна на Турция тези неща изглеждат и звучат като в друг свят. Нищо, че децата са облечени като в нашата циганска махала, а сателитните чинии улавят познати канали.
Още на третата минута се влюбвам в дърдорещ тринайсетгодишен очилатко, който монтира сателитни чинии, пазари се, преговаря със старейшините на селата, издава заповеди, върти бизнес с обезвреждане на мини, влюбва се в загадъчно момиченце и се грижи за цяла армия деца. Те са бежанци, оцелели след погромите на Саддам, останали без родители, чакащи войната. Намират се в Кюрдистан, на иракско-турската граница, където спят в палатки и събират мини, за да се изхранват. Някои са без ръце или крака.
Чудя се как българските деца, чиито любими занимания са пиенето на кафе с приятели, снимането с телефони и пазаруването, биха оцелявали в подобна ситуация. Дали биха подивели и преминали към тъмната страна като героите на Уилям Голдинг от “Повелителят на мухите“? Оставям предположенията на вас. На мен ми стига да съм чувала за оцелелия в концлагер психиатър Виктор Франкъл и да съм чела книгата му “Смисълът в живота. Увод в логотерапията“, за да вярвам в светлата страна, където момчетата си прощават дори наранената гордост, целуват се братски по бузите и са готови да умрат един за друг.
Не е ли чудо, че още някой е открил, че костенурките могат да летят?!? Някой от странна страна.
albinos каза,
октомври 12, 2008 at 12:56 am
Днес нахвърлих няколко неща за филма на черновата в блога. Утре ще напиша още за него. Тъжен е.Но и много смислен.
“Чудя се как българските деца, чиито любими занимания са пиенето на кафе с приятели, снимането с телефони и пазаруването, биха оцелявали в подобна ситуация. ”
А някои български деца го карат по-хард. Не ми се мисли какво биха направили, ако попаднат в подобна ситуация.
albinos каза,
октомври 12, 2008 at 1:02 am
Още нещо което забравих да те питам. След като гледах филма, си помислех дали името на блога ти не идва от него, защото лентата не е нова тя е от 2004 година? т.е наскоро го гледа за първи път или, и преди си го гледала?
Turtles Can Fly « avangardisco 2 каза,
октомври 12, 2008 at 11:56 am
[...] Още за филма можете да прочетете и в блога на Лидия Стайкова [...]
lyd каза,
октомври 12, 2008 at 3:25 pm
Ами там е работата, че изобщо не знаех за този филм. Съвсем случайно Стоян откри заглавието онзи ден
neuromantic каза,
октомври 13, 2008 at 11:46 am
Независимо какви са децата, в ситуация на война, която ги заплашва пряко, те ще се обединят и ще действат заедно. Както и големите хора. На пустинен остров обаче, изолирани от външна война, те ще създадат своя собствена, досуш като в Повелителя. Както и големите хора.
Val каза,
октомври 17, 2008 at 6:57 pm
искам този филм!