“Изми ли си зъбите, Пег?” е любимата ми реплика от “Женени с деца”. Произнася се със сбърчен нос. Отговорът е жизнеутвърждаващото “Не. А ти?”.
Всеки има право на собствена дефиниция на личната хигиена, обаче когато двама души с твърде различни идеи заживеят заедно, с появяват проблеми.
За един мой състудент се разказваше историята, че по време на обмен в СССР съквартирантът му заявил, че ще влиза след него в тоалетната чак когато нашият човек се научи да сере цветя. Въпросният колега носеше лидерски потенциал и плам, но като че уханието му държеше настрана последователите му. Така май никой не му беше достатъчно близък, за да имаме днес единна версия за смъртта му. Дано се е зарадвал, когато ни е видял иззад облачето да събираме пари и да издаваме посмъртно стихосбирката му. Почивай в мир, приятелю!
Още по-голямо изпитание е да си в интимна връзка с човек с твърде различна идея за лична хигиена. Притеснението е двупосочно.
Сигурно гнусливите биха заявили, че първо на първо е невъзможно да се влюбят в човек, който мрази да се къпе. Истината е, че докато го разберат, може да е твърде късно 
На мен, например, ми се е случвало да започна връзка през лятото, когато доста хора се къпят ежедневно по-скоро за да се разхладят, и едва през зимата да открия, че на любимия по принцип му е омразно да се къпе през студените месеци, независимо колко е отоплено жилището. Нито хитрости, нито молби помагат. А да поставям условия ми е чуждо.
От другата страна пък, обидно е да ти намекват (камо ли да ти заявяват направо) че си нечистоплътен.
Може би е време за следващото ми будистко упражнение: да си представя, че не съм се къпала с месеци. Защо да не си представя, че месеци наред съм сред немити хора? Ами защото уж не съм гнуслива по отношение на хората, с които нямам интимен контакт – не ми е проблем да почиствам чужди фекалии (не само бебешки), да препобличам трупове (не, това не съм си го представяла, а съм го преживявала, неведнъж). И все пак, продължавам да изтръпвам при спомена за уханието на съседката, след чието посещение отварях вратата на терасата и после часове живеех с усещането, че самата аз смърдя (най-интимният контакт е със самия себе си).
Това е само един от начините, по които материалното ни приземява … гравитацията понякога чак ни сплесква като мухи.
jaguarbg каза,
октомври 5, 2008 at 6:24 pm
Ех, средновековие… Носталгия голяма. Веднага се сещам за героя на Тери Пратчет, Ноби Нобс от градската стража, който се оплакваше: “Омръзна ми вече! На всяка Прасоколеда ми подаряват гъби, люфи, сапуни и соли за баня. Ама тия хора не разбраха ли, че аз не се къпя!?”
inaccessibility каза,
октомври 6, 2008 at 1:09 pm
Една жена на средна възраст идва при мен, клиент. Показва ми един двупосочен френско-български речник малък формат и ме моли да потърся друг екземпляр. Взимам го в ръце, разлиствам го. Струва ми се съвсем нормален, нов, добър… Питам, какво му има на този. Тя ми отговаря – “ето тук има едно петънце”.
Заглеждам се внимателно и виждам – действително има едно малко петънце, което явно още от борсата седи там. Като от кока-кола, върху твърдата корица. Петънце, което с една салфетка се премахва. Отговарям, че мога да почистя петното и ще е напълно чист речникът. Тя упорито ме моли да потърся друг, не можеше да си представи, че този ужасен дефект може да бъде премахнат. Ужастното е, че в случая ни беше останал единствено този екземпляр. И не че другия би бил харесан твърде лесно…
Така или иначе го забързах и й го дадох. Беше почти принудена да го вземе, независимо, че не е нейният съвършен френско-български речник и ме остави с чувството, че съм я излъгал. Разбира се бях докрай вежлив с нея. Жената беше достатъчно възпитана, за да заслужи подобно обгрижване. Не че някой простак би обърнал внимание на едно петънце и би направил от това проблем, но по-скоро би извадил мокрите и смачкани банкноти от някой джоб и би ги метнал на касата…
Понякога се отвращавам от всички хора. Гнусни са ми. Отблъскващи. Не говорим вече за хигиена, въпреки че и това е изключително важно. Говорим за присъствие, за излъчване… Някои хора просто предизвикват погнуса, дори да са се епилирали и изкъпали в скъп парфюм.
Svetlina каза,
октомври 7, 2008 at 1:31 am
Виж, това вече е гнусно – сестра ми се е постарала да ми потроши носа, та сега доста аромати и неаромати са ми чужди. От доста парфюми ме боли глава, но незнайно защо направо ми се гади от дезодоранти, миришещи на сапун.
Има го и обратното. Една колежка се парфюмира в работата, ама ей така – пред всички си вади нещото и си пръска, нищо че в момента шефът се опитва да ни говори нещо. Ами… става ми противна от самото действие, нищо че всъщност не съм усетила нито добра, нито лоша миризма.
niki каза,
октомври 7, 2008 at 11:25 pm
gnusni sa mi. sajalqvam, no pone 1 pat na den e normalno da se izkape6.
Бисер каза,
октомври 8, 2008 at 7:14 am
“Най-интимният контакт е със самия себе си”
Solo Con Solo
Аз и белия лист – чист.
Сияеща страница.
Непорочна в първите редове на пролетното опиянение.
Потръпваща под напора на хормонални идеи.
Влюбване. Гаджета. Кеф.
Ново гадже.
Страница нова.
В полигамията на темите вълнуващи съвокуплението
подлагам на изпитание интимната връзка със
страници с твърде различна идея за хигиената
на езика на езичниците.
Думи -теменужени,
Палавници шляпащи в локвата,
Като летен дъждец румолят по овала на венерини хълмове.
“Аз съм толкова млада,
а Вий, вий сте Поет…”
Стенание на опиянена плът.
Потно безмълвие блести в зенита на зачеващо безсмъртие.
Моливът ми подострен дефлурира неоплодена страница.
Пегас сред цъфнала ливада.
Някой с някоя веднъж.
Пчела.
Опрашване.
Разлюляна ръж..
Страниците се разлистват от щастие и болка.
По редовете си усетили топлотата на атавистично проникновение.
Младоста на идеята ухае на грях,
Загатва с формата на буквите,
Гали с парфюма на думите,
Възбужда с кръшната снага на фразата.
Анонимноста на мъжествени хормони
Танцува в ритъма и овалноста на овулираща девичност.
Оргия в пролетно тайнство.
Ухание искрящо в мрака на прелюбодеяние
без дефиниция .
Енергия размножаваща генетичен заряд.
Мелодия – полет,
пролет.
Мелодия – песен.
Инстинкт за превъплъщение.
Вкус и мирис на лъст.
Есен.
Преброяване на всички интимни желания.
Бяла страница.
Моя страница бяла.
Сияеща от оплодена женственост.
Solo con solo.
Сбогом, Великий…..
In Memoriam на Константин Павлов 1933-2008
По теми от
Константин Павлов
Гео Милев
Мина Тодорова
Н.Й.Вапцаров
“Парфюмът” на Патрик Сюскинд /Patrick Suskind 1985/
Vaughan Williams -Fantasia on “Greensleeves”
Puccini- Madama Butterfly- “Vogliatemi bene”
и в сянката на “Полета на Костенурката” Lid
lyd каза,
октомври 8, 2008 at 9:30 am