Преди много години, когато бях дете, гаджето на сестра ми ме беше снимал седнала на едно легло, прегърнала колене, по анцуг и шарени чорапи, дълбоко замислена. На снимката, която ми подари, беше написал “Дайте ни най-добрите майки, и ние ще станем най-добрите хора” – мисъл на не-помня-кого.
Днес, седя по турски на стола до компютъра, по анцуг, със същата прическа и шарени чорапи и чета статия за организацията Room to Read, която спасява дете по дете с помощта на образованието. Лозунгът й е запазена марка: “Промяната на света започва с образовани деца.” Това е нещо, в което вярвам от години и което предопределя по-голямата част от моите мисли и действия.
Опитвам се да образовам деца. Понякога си казвам, че е хубаво, дето не работя с възрастни. Като че децата са по-възприемчиви, а за повечето възрастни нямам надежди. Но все по-често забелязвам, че все по-трудно успявам да науча децата на каквото и да е. Заради възрастните, които създават средата им. Не само родителите. Тогава си казвам, че е важно някак да се образоват възрастните.
И кокошката, и яйцето.
Майк Рам каза,
октомври 5, 2008 at 2:21 am
Аз съм се захванал с възрастните, но е много трудно. Те си мислят, че вече знаят всичко и нищо ново не искат да научат. Децата са определено по-възприемчиви.
Франк Лойд Райд каза,
октомври 6, 2008 at 4:56 pm
“Първичното е Яйцето, защото Кокошка може да долети отвсякъде, а Яйце не” Пурко (Тодор Колев) от “Господин за един ден”. Всъщност, от деня в който е стартирало замерването с яйца, би трябвало да се казва, че първично е онова което долети първо!
На учителя с любов « details каза,
октомври 9, 2008 at 9:41 am
[...] На учителя с любов 2 [...]