Валентино, идваш или не, аз започвам да чистя, за да не завъдя мишки. Няма да се престаравам, разбира се – знаеш ме
В това време ще пея тази песен
Твърдо отказах да стана музикант, и всъщност не съм пропяла, а съм проговорила преди да проходя, но все пак обичам да пея някои песни с цяло гърло, че даже и да плача в това време – тази е една от тях. Кой знае, може някой ден да стана кънтри певица или пееща сервитьорка – животът е чудо









:) каза,
август 26, 2008 at 5:56 pm
Животът е чудо, наистина! И АВВА са едно от музикалните чудеса, които не можеш да слушаш безпристрастно вече повече от 30 години!
:)) каза,
август 26, 2008 at 8:20 pm
Валентина или Валентин – обръщението не е към нея или него, а към празника на любовта…
Щял съм бил да бъда щастлив ако съм бил знаел за какво, казал онзи, не знам кой, когато настъпил празника, но не се знаело кога е било това…
И т.н…, но все пак е било хубаво!!
Поздравления и поздрави!
гравитон каза,
август 26, 2008 at 11:17 pm
Техните песни бяха, и си остават, оди на радостта от живота! Те характеризираха един съзидателен и устремен към красотата и жизнеутвърждаването свят! Щом днес отново се харесват, значи света върви в правилна посока.
lyd каза,
август 26, 2008 at 11:19 pm
Не знам дали днес отново се харесват … аз ги харесвам от, хм, 30 години насам
dottcom каза,
август 27, 2008 at 12:25 pm
Мисля, че всички коментари са излшни относно АББА. За тях, както при мъртвите, важат 2 правила – или всичко или нищо. А другото правило е – ще са вечни.
Val каза,
август 30, 2008 at 12:54 pm
Чикитита, ти и аз знаем…