Изкушавах се да нарека текста “Хасковски зен”, но пазя това заглавие за деня, в който ще успея да разкажа за един нов познат – засега не намирам достатъчно добър начин. Четенето на дневниците на Оруел ме вдъхновява да пиша за ежедневие, което окончателно би удавило Валя в отчаяние. Вече няколко часа се опитвам да сподавя порива си да пиша за зеления фасул и кухненската тишина, но вече не издържам – дошло е времето – като при стрелеца, чиято ръка отпуска стрелата без намерение ( за справка виж Зен и изкуството да стреляш с лък / Zen in the Art of Archery ), като снегът, който, леко разтопен, се плъзга по бамбука.
Тъничък замразен зелен фасул Uncle Statis – изсипвам целия пакет в загрят тефлонов тиган с малко зехтин на дъното, поръсвам със сол, черен пипер и къри и похлупвам със стъклен похлупак. По някое време е готов и го ям с кисело мляко. Радвам се, че се сетих за това забравено (не забранено!) удоволствие.
Ако отвориш през деня прозорците от едната страна на апартамента, ще нахлуят жега, шум и бензинови изпарения. От другата страна, обаче, прозорецът е отворен денонощно, въздухът е чист и тих 
Там готвя фасула, слушам мюезина, градския часовник и знамето; понякога чета и пиша, ям, пия чай, гледам влюбено собственоръчно боядисаната в зелено дограма и книгите си. Скоро там отново ще чета есета и ще пиша въпроси и отговори до авторите им.
От вчера съм с медицински презрамки … нещо като коланите на медитиращите тантрически йоги от филмите на Арно Дежарден, които изгледах днес. Ясно е, че съм на будистка вълна. След Зен и стрелбата с лък ми се искаше да съм на даоистка, но любимият ми Лао Дзъ нещо ми се изплъзна … твърде съм флегматична и рационална тези дни. Затова след Далай Лама (той е толкова простичък, нали Анче?) преминах към “Монахът и философът” - разговорите на Матийо Рикар и баща му за приликите и разликите между западната философия и будизма.
От време на време блаженството ми се нарушава от въпроса кога да излезна да платя Интернета и дали да мина през пазара за домати. Ученето на френски изглежда все по-примамливо и реалистично. Пея си заедно с Луис – като в онези времена, когато Валя ме харесваше, защото свирех на китара 
Если тебя хочется слушать, я буду для тебя петь 
Val каза,
август 26, 2008 at 9:15 am
ага – и петь будеш, и все що кажется запречено – отпрячем… ама и аз един руски имам!
Val каза,
август 26, 2008 at 9:26 am
Si vous voules, ma cherie, nous pouvons … commencer lessons en Francais – tout des deux – j’ai un livre vieux, mais utile…
lyd каза,
август 26, 2008 at 10:18 am
Ми то и аз имам разни книги, но ако смяташ, че твоята е полезна, можеш да я домъкнеш да си я преснимам. Айде проверявай кога има автобуси. Седя и те чакам и ме мързи дори да изчистя хахахаха
Val каза,
август 26, 2008 at 10:31 am
ако ти кажа, че още не съм проверила, няма да се учудиш, знам
тъй както не се учудвам ни най-малко, че не си изистила
Днес са ми последните уроци за август – мързи гииии, нищо не учат!
je t’apellai.
a plus tard.
Ari каза,
август 26, 2008 at 12:11 pm
frenskiyat e malko razvalen
lyd каза,
август 26, 2008 at 1:03 pm
да живее igoogle
Val каза,
август 26, 2008 at 2:15 pm
ха, че как няма да е – аз френски съм учила само 1 година в седми клас и после съм пробвала ‘paroles’ на няколко пъти във Франция – поправяй!
Лид, гешиш – не съм Гу-гърла.
Val каза,
август 26, 2008 at 2:19 pm
ей, плача за нов лаптоп или изрязване на маникюра
– пак изядох едно ‘не’ и едно ‘р’…
lyd каза,
август 26, 2008 at 2:22 pm
Аз не говоря за теб, а за себе си