Умът ни, развратен от толкова знания, води до това най-естественото да ни се струва странно и да питаме “Защо” относно всяко инстинктивно човешко действие. Само един метафизик може да си задава въпроси като: Защо се усмихваме, когато ни е приятно, а не се чумерим, например? Защо пред тълпа хора не можем да говорим така, както говорим пред един човек? Защо губим ума и дума пред точно определена девойка, а не пред някоя друга? Обикновеният човек просто би казал: “Разбира се, че се усмихваме, разбира се, че обичаме девойката, тази прекрасна душа, поставена в тази съвършена обвивка, чиято направа ни зове да я обичаме вечно.”
Уилям Джеймс
baby Joe каза,
юли 10, 2008 at 4:53 pm
Веднага ми направи впечатление думата “чумерим”, защото е рядко използвана – превода чий е? То чумерим май беше не съвсем сърдито мръщене, нали?
lyd каза,
юли 11, 2008 at 9:42 am
Момент да проверя … Бойко Пенчев. Не съм сигурна за “чумеря се” – може би е еквивалент на “муся се”, “цупя се”. Контекста, в който ясно съм я запомнила е:
Миличка Мери, недей се чумери
Чепик нов за теб ще се намери
(английска детска песничка за Мери, която си изгубила едната обувка)
Val каза,
юли 11, 2008 at 3:38 pm
Чумеря се, муся се, цупя се, въся се (свъсвам вежди), мръщя се, сърдя се, продавам фасони, вкисвам се…
Има българско стихотворение – “Сърдитко”, с автор Чичо Стоян. Ето цитат:
Все за нещо ще намери
да се начумери:
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.
И за дето Петко вкъщи
често тъй се мръщи,
Николинка, Ваньо, Митко
викат му Сърдитко.
Е-ми каза,
юли 12, 2008 at 6:58 pm
Чичо Стоян е бягал от звучното българско “назландисвам се”
lyd каза,
юли 13, 2008 at 1:08 am
мисля, че назландисвам се означава нещо като колебая се