“Трябва” е солидна скала, на която можеш да стъпиш спокойно, дори да полегнеш. Струва ми се, че усилията на науката, философията, теологията и пр. са насочени точно към откриването на твърда земя.
Докато някои хора лежат удобно върху големите камъни, моите желания и съмнения ме карат да се оглеждам и неизменно виждам пролуките. Влизам в тях и падам върху по-долен пласт, където камъните са по-малки – не можеш да се задържиш дълго и удобно, а пролуките се виждат по-лесно – не е нужно да се взираш толкова надалеч.
Скачам и скоро камъните ще станат още по-малки и ще мога да се задържам върху тях като балерина на един крак.
Докато скачам, сигурно ще се науча да летя. Няма да е нужно постоянно да махам с крака, защото няма опасност да падна – там няма гравитация. Когато ми се мързелува мога да подремвам в собствената си черупка. Все едно е дали в това време се движа нанякъде. Когато се събудя, наоколо ще продължава да бъде свобода … свободата да си купиш син панер в събота вечер, а в понеделник отново да спасяваш света.
Val каза,
юни 16, 2008 at 4:28 pm
Лид, прекрасен е този текст! Искам син панер!