Когато съм сама, се чувствам прекрасно. Правя каквото си искам без да се притеснявам дали не преча на някого. Бих могла да прекарам живота си дори по-уединено от Емили Дикинсън – дори без да пиша писма, да разговарям, да блогвам публично.
Знам, че на тази възраст звучи нечовешко, но с какво ще съм различна след 40 години? С това че усамотението ми тогава ще изглежда наложено от обстоятелствата.
От това да си жертва на обстоятелствата лъха благородство. В това да се чувстваш щастлив има нещо нередно.
А ти какво смяташ да правиш когато децата излезнат от къщи и кучето умре?
Misho ;) каза,
юни 4, 2008 at 10:46 pm
Ооо..ето защо не обичате гости..сега разбрах
Аз мисля че има нещо плашещо в самотата:
-Нямаш човек до себе си с когото да споделяш
-Понякога се чувстваш несигурен, незащитен и др.
Това че след 40 години, самотата ще е незибежна не значи че трябва още от сега да свиквате с нея. Когато човек е млад (като теб, като мен) трябва да не мисли за страростта, особенно за тази късна старост(след 40 години)..просто трябва да живеем за мига и това е!
Нека мислим само за близкото бъдеще, а не след 40 години
И междувпрочем, аз също бих могъл да си живея самичък, и обичам да се осамотявам на моменти, но все пак, не обичам самотата особено много.
Соня каза,
юни 4, 2008 at 11:00 pm
Костенурке, мислех, че сме сродни души – не сме.
По отношение на Ботев сме в полюсни лагери.
И по отношение на самотата също. Воините винаги са сами, но не самотни.
Misho ;) каза,
юни 4, 2008 at 11:25 pm
Ее..хубаво е да има разногласия, според мен… така показваме че сме мислещи хора, че си отстояваме мнението.
А тва за войните нещо не можах да го схвана…сигурно защото вече ми се спи
Но по принцип мисля че думите ‘винаги’ и ‘никога’ са твърде крайни и ‘деликатни’ и трябва много внимателно да се използват.
lyd каза,
юни 5, 2008 at 7:51 am
Мишо, аз не се опитвам да свиквам. Не просто бих могла, а ми харесва
, т.е. предпочитам 
Соня, не мисля, че сродните души непременно харесват едни и същи неща
Какво е твоето определение за сродна душа? Може би сме. Може би отношението ни към самотата и сирените (да, през цялото време имах предвид сирените, а не Ботев – начинът, по който се напомня за нещо и самото нещо са различни неща)
niki каза,
юни 5, 2008 at 12:05 pm
на 50-60 години ще чета книги, ще ходя на партита за старци и ще се развивам!
Ирина каза,
юни 5, 2008 at 2:22 pm
Чудесно е това със самотата. Аз обожавам да съм сама, без да съм никога самотна, защото съм си самодостатъчна. За съжаление не ми се случва често, защото имам семейство и деца. Майка ми ме нарича социопат по тази причина. Виждам, че има и други хора като мен, което ме успокоява в това отношение. Може би, ако един ден животът ми наложи изолация, ще ми тежи, но наистина не ми се мисли за след 40 години.
haz каза,
юни 5, 2008 at 3:20 pm
Как какво ще правя, ще го ударя на живот, разбира се:)
В интерес на истината, на 70+ години човек много рядко е сам – заобиколен е с внуци и правнуци, болногледачи в старчески дом, лекари и медицински сестри.
Така че наслаждавай се на уединението сега, че после няма;)