Немалко хора вече не знаят кой всъщност е бил Радой Ралин. Някои го помнят като поет. Други – като почитател на нежния пол. Трети – като Хитър Петър на комунистическото време, остроумният и остроезичен антипод на бай Тошо и слагачите му, закичени с литературни титли… Той беше всичко това. Но и още нещо.
Беше човек на народа. Нямаше случай някой – талант, посредствен или графоман – да му прати нещо, и той да не го прочете най-съвестно, и да даде мнението си. Успяваше да се разбира с всеки, с изключение на лекетата и подлизурковците. И без колебание помагаше винаги, когато можеше (ако и, заради отношението си към властта, през повечето от живота си той самият да имаше нужда от помощ)… Мисля си, че ако Радой беше живял през времето на Интернет, щеше да е човек на Интернет. Един от нас, от тези, които през пикселите на екрана докосват света, и другите хора. Доказал бе, че умее да докосва другите, и да приема тяхното докосване.
Мнението, което току-що прочетохте, не е мое (въпреки че се подписвам под него с две ръце). Чух го от сина на Радой – Кин Стоянов. Мисли така не защото иска да хвали баща си – Кин не е такъв човек, много клевети са изписани за него, но истината е, че е достоен син на баща си. А защото Радой наистина беше такъв. И защото съхраняването на ценното, сътворено от бащите, е дълг най-първо на синовете – така е устроен светът.
И аз мисля същото. И докато разговаряхме, спотанно ми хрумна – та всъщност ние, общността онлайн, сме тези, които Радой би обичал и ценил като хора, и като народ. Тези, които обичат свободата, и се борят за нея. Тези, които са като него – сигурно не с неговия ръст, но под същото знаме…
Властта, която така щедро издига монументи на придворни ласкатели, надали ще вдигне паметник на Радой. А и да му го вдигнеше, той надали би го приел. Може би ако роднините и приятелите му успеят да съберат средства, но това не е лесно… Мисля си обаче – паметниците от камък и бронз са преходни, но паметниците от слово са вечни. И ние, общността на свободните сме, които можем да му издигнем един вечен паметник, по-истински от поръчаните от властниците каменни и бронзови.
Да му направим сайт. Създаден от свободни хора за човека, който беше винаги свободен.
Обявявам конкурс за дизайн на сайт на Радой Ралин. От свое име. Награда засега не мога да предоставя – освен удовлетворението, от помощта да съществува споменът за Радой, от приноса с труд за него. Хостингът за сайта е от мен.
Идеята какво трябва да има на сайта все още ми е малко мътна. Биография на Радой, с пълна сигурност. Библиография. Вероятно блог, където да може да се пише какво е направено за паметта на автора, и свързани с него вести. Може би негови произведения, ако бъде уреден въпросът с авторските права. Може би материали, които го касаят… Предложете вие идеи.
Проектите ще бъдат преценени от Кин Стоянов – правото да избере е редно да е негово.
Обръщам се към другите блогъри – моля ви, напишете за конкурса! Нека който помни Радой, който го уважава и обича, да помогне, ако умее.
Да, награден фонд няма. Но може би точно това ще подбере кой наистина е достоен да направи сайт за Радой Ралин.
Препечатано от блога на Григор. Знам, че няма да се сърди 
Милко каза,
юни 4, 2008 at 3:39 pm
Има улица на името на Р. Ралин в София. И то на видно място – срещу хотел “Плиска” и кино “Изток”. В смисъл,че минават много хора от там и е натоварено от към човекопоток.
Улицата ще я запомнят, но за творчеството му – не съм много сигурен. Не мога да се каже, че съм чел всичко от него, но за да не започна да го правя си имам причина – стори ми се скучен.
Аз пък съм почитател на един негов сериозен, ама много сериозен конкурент – Николай Хайтов. Сянката на Хайтов май е толкова тежка, че явно се е наложило Кин Стоянов (знаете ли защо се казва Кин ?
) да прави PR на баща си.
Чета Хайтов с удоволствие. Биографията му, разказите му, очерците му…. Даже препрочитам много от нещата – пише така, все едно имаш добър разказвач срещу себе си. И всичко започна от един единствен разказ- “Изпит”. За съжаление Радой Ралин не ме увлече така (всъщност защо да съжалявам). Лютите му чушки не свършиха никаква работа и аз запратих Ралин в ъгъла.
Соня каза,
юни 4, 2008 at 4:56 pm
Внукът на Радой Ралин е един от най-активните членове на Атака.
Stoyansky каза,
юни 5, 2008 at 1:13 am
и какво като му е внук? вземи млъкни вече с тези “патриотични” изказвания, че преливат от простотия.
lyd каза,
юни 5, 2008 at 7:55 am
Ех, Стоянски, тук не е твоят форум и някак не върви да раздаваш заповеди кой да млъкне и кой не. И с какво допринасяш за обсъждането на темата, когато кажеш на някого, че прелива от простотия? Ако имаш мнение по темата, изрази него вместо да раздаваш оценки на чуждите мнения, особено когато не си запознат с темата
Супер Гълъб каза,
юни 5, 2008 at 2:19 pm
а какво по темата имаше постът на Соня. слабо ме вълнува какъв е внукът на Радой Ралин.
Val каза,
юли 16, 2008 at 11:44 pm
Охоо, Супер Гълъб се завтрна в дискусиите!
Какво става с твоя блог, крилато хвъркато пернато? Що тъй зачезна?
Сега по темата – срам ме да призная, но не познавам Ралин като писател-поет-сатирик. Мисля, че споделям позицията на Милко. Това ни най-малко не пречи да го уважавам като име и да се опитам да помогна по някакъв начин. Засега не се сещам как – много съм зле откъм техническата страна на нещата…
4ovek каза,
септември 29, 2008 at 6:21 pm
Gledam nqkakyv otroven komunqga da stavnqva Ralin s Haitov
Purviq be6e na6iqt syvremenen Levski pres dylgata zima na totalitarizma
A vtoriq ,chmeker i kradec na romani