Чета “The Bell”, роман на Айрис, в който се разказва за една малка християнска комуна. В една глава се цитира текст, който една от комунарките чете пред останалите – за кого ще има и за кого няма да има милост, кой ще отиде в Ада и кой в Рая и пр. Ето това е пример за ниските нива на религиозността. Те се срещат във всяка деноминация под една или друга форма и са присъщи за голяма част от религиозните хора. Когато си описвам в текстове като този, някои хора настръхват, понеже смятат, че се гавря с религията и религиозните.
Когато се опитвам да покажа че религията може да има високи нива, и то всяка от известните ми големи религии (а, предполагам и неизвестните за мен), например в текстове като този и този, настръхват откровените противници на конкретна религия (най-често на исляма), страхуващите се от “сектанска” зараза (особено майки), както и твърдите фенове на науката – да речем като пиша текстове като този.
Не знам какво е Бог, но не вярвам, че е личност. Това, в което вярвам е, че светът се движи според фундаментални вечни закони, а освен това еволюира по отношение на формите си. Аз искам да проумея тези закони и да живея в хармония с тях. Мисля, че точно това е имал предвид Айнщайн, когато е казал, че иска да узнае мислите на Бог и че останалото са подробности.
Мисля, че има много начини да се изследват “мислите на Бог” – един от тях е религията, друг е науката, а има и още. Мисля, че хората, които търсят отговори на въпроси, независимо колко профански биха могли да изглеждат, всъщност са обединени от един стремеж – да се научат да живеят, да бъдат щастливи. Разбира се, повечето хора изобщо не осъзнават тази потребност, а някои дори гледат с презрение на желанието да бъдеш щастлив.
Тъй като наистина много искам да разбирам законите по които се движи Вселената и да бъда щастлива, не мога да си позволя да отхвърля който и да е метод на познание. Ако го направя, бих била като майстор, който изхвърля от чантата си някои инструменти, убеден, че са безполезни и винаги ще бъдат.
Когато се обвързваме с едно или друго убеждение /светоглед, ние всъщност вярваме, вярваме, вярваме, че религията или науката не струват или са върхът, вярваме, че има или няма Дядо Боже – все неща, които или няма как да разберем съвсем или още не сме пораснали достатъчно за да го направим.
Нито вярвам, нито не вярвам, че е възможно да узная мислите на Бог / природните закони – може да е възможно, а може и да не е. Това, в което вярвам е, че има вероятност утре да науча повече от днес. Е, да, това може да е вграден трик на ума, но пък ми харесва да се чувствам така.
Повтарям отново кредото си:
Вярвам във вероятността да науча нещо ново и във вероятността това да ме направи по-щастлива. Нямам никакви доказателства, освен начина по който съм се чувствала досега. Щом нямам доказателства, но имам вяра, значи съм религиозна. А деноминациите нямат значение за мен, така че ако искате (не е задължително), можете да си спестите опитите да ме покръстите в анти-ислям (на никого ли не е хрумвало, че може да съм мюсюлманка, btw?) или да ме обявите за враг на науката.
Не съм ничий враг – дори на невежеството. Под всяко невежество просто спи семето на познанието.
Бенихил каза,
май 15, 2008 at 12:19 pm
Статията ти не става за четене, ама нали не това е целта. Целта е посещаемостта и гласуването – ако ще спечелиш някой лев айде да ти гласуваме.
lyd каза,
май 15, 2008 at 12:39 pm
Благодаря! Разбира се, че целта ми е да спечеля някой лев. Нали за това пиша тук
bulpete каза,
май 15, 2008 at 1:01 pm
Lyd, от броя постове на темата за вярата и Бог, си личи че искаш да познаеш Бога. В Библията е казано много ясно, че това стяава чрез Исус Христос. Определено Бог и вярата в него, не може да се ограничи само в няколко точки, както коментираш в предишна статия.
Как може да се знае със сигурност, че Исус е Пътят? Не може.
Просто след края на живота си, някои хора ще се озоват в ада. И ще съжаляват за пропуснатите мигове приживе…
Val каза,
май 15, 2008 at 1:15 pm
Аз тук имам за коментар една дума – Вярвайте!
(Кой в каквото предпочита, разбира се.)
lyd каза,
май 15, 2008 at 1:16 pm
Разбира се, че искам да позная Бога (както съм заявила и разяснила), но да се огранича до Исус (колкото и да го харесвам) не е по вкуса ми
Не мога да се огранича и до религията изобщо. Библията, както много други подобни четива, може да се интерпретира по различни начини.
Майя М каза,
май 15, 2008 at 2:05 pm
На Бенихил бих казала, че уменията за четене идват с практиката.
На Булпете – че, уви, дава прекрасен пример точно за “ниското ниво” на християнството. Който не приема Исус за свой спасител, ще отиде в ада. (Докато някой разбойник, палил свещици в църквата, когато му е оставало свободно от грабежи и изнасилвания време, може и да отърве кожата.) Удивително е как мнозина вярващи наричат Бог милостив и същевременно го обрисуват по-жесток от кой да е тиранин в историята на човечеството. Щом не вярваш в мен – пържи се във вечния огън. Според мен, дори да има такъв Бог, в него пак не трябва да се вярва, защото (както би казал Тери Пратчет) така само го поощряваш.
Съгласна съм, че всяка религия може да има и високо ниво, стига човек да отрече между 10 и 80% от съдържанието на съответната свещена книга.
Не ми е хрумвало, че може да си мюсюлманка, по простата причина, че се наричаш будистка и не допускам да лъжеш. Но и да си мюсюлманка – какво от това? Когато пиша по блогове срещу хитлеризма и комунизма, не ми пука особено дали домакинът случайно не подкрепя тези идеологии. И не мисля, че религията е различна.
razmisli каза,
май 15, 2008 at 4:53 pm
Сектите. Моят pet peeve . Не е ли зашеметяващо интересно каква масова истерия е страхът от тях. Някой трябва да е написал изследване за този вездесъщ български страх и как той се връзва с национализма, липсата на религиозност и закоравялата традиционност. И насилственото покръстване на българите
Bulpete, ако няма начин човек да е сигурен, че Исус е единственият път, как така ще бъде съден след смъртта си за това, че не го е приел? При толкова много деноминации, всяка от които казва, че еди кой си е единственият път и в него трябва да се вярва (без други начини за уверяване) човек не може да носи отговорност за избора си.
Между другото, не е ли интересно това гнездо. Вярно – вяра – вярност – уверявам се. Със съвсем различни значения.
Между другото, айнщайновото разбиране за Бог (и твоето, доколкото разбирам, Lyd) няма нищо общо с вярата=приемане на казаното в една свещена книга без подлагане на съмнение. То е наука, което си е вездесъщо търсене и съмнение
lyd каза,
май 15, 2008 at 7:08 pm
забавни са ми и самоотвержените опити за евангелизация, също както и страхът от нея. забавно е и шизофренното отношение на голяма част от българите към религията: “Ма как така не си християнка? Ми каква си? Ами ние сме българи, значи сме православни.”. Доказателството че сме православни е, че палим свещи и се женим в църква, попът чете за успех на децата преди изпит и т.н. В същото време не сме дотам религиозни, че да сме наясно с християнската етика и да я практикуваме
Остава голямата загадка: дали съм излъгала че съм будистка или съм коварна мюсюлманка, или просто фино давам трибуна на евангелизатори. А как точно е разбирал Айнщайн Бог? Бил е сигурен, че не играе на зарове, когато някои заговорили за квантова физика.
bulpete каза,
май 15, 2008 at 10:20 pm
@ Майя М
Християнството не е нужно да е на “високо ниво”. Най-големите истини, често са прости.
Когато пишем за вяра в Бога, автоматичеки се прибавя и живота спрямо Божиите принципи- практикуването им. Това, на което и Lyd обръща внимание. Това е и смисъла на думата “покаяние”. Приемайки Исус, като част от Троицата, признаваш прегрешенията си. От този момент съзнателно поемаш по път, противоположен на злото. Престъпника променя природата си отвътре, не само замазване на положението.
Бог е милостив, но и същевременно пресвят. Той не може да търпи злото и греха. Затова Адам и Ева са били прогонени от присъствието на святия Бог.
Това е и уникалното на жертвата на Исус, има примирение между Бога и човечеството.
@ razmisli
Не може да се докаже с научни теореми и изчисления правотата на християнстовото.
Но общувам с реални хора, които са били престъпници и сега са семейство за пример. Познавам алкохолици и болни от рак, които живеят щастлив живот в момента, благодарение на Божията намеса.
@Lyd
Признавам те за добър провокатор на коментари. Самото зачекване на Айнщайн (гений извън рамките) и Бога разпалва полемиката.
Пускам линк, към писмо от Айнщан, с недоказанадостоверност:
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=12&id=14999
И една интересна негова мисъл:
“Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно на x + y + z. x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена.” Коементарът ми стана доста дълъг затова спирам до тук.
bulpete.wordpress.com
Майя М каза,
май 15, 2008 at 11:04 pm
Размисли, и аз мислех за сектите като теб… докато не бях засегната лично. Мое приятелче отиде там.
Представи си, че си с лабилна психика. Не чак толкова, че да те сложат под попечителство, но съвсем достатъчно, за да понасяш трудно бремето на този свят.
Ония те откриват, канят те на сбирките си, обясняват ти своята представа за Бог и как вярата дава сила. Дотук добре.
После те убеждават да напуснеш хубавата си работа и да започнеш работа при тях. На книга получаваш голяма заплата, но на практика виждаш малка част от нея. Изнудват те емоционално да им връщаш по-голямата част от заплатата си като дарение.
Също така те подкокоросват да изнудваш емоционално старите си приятели, когато това носи полза. Но иначе не одобряват поддържането на познанства извън техния кръг.
Убеждават те, че Бог ще ти посочи за кого да се ожениш. Но Бог все се бави. Ти прехвърляш 40 и решаваш, че не ти е било писано да имаш деца. Това е много удобно за тях – можеш да им завещаеш имуществото си.
Не виждам как може да се противостои на този сценарий. Ония подбират само пълнолетни и формално правоспособни хора. Но мисля, че масовата истерия не е без основание.
Моите западняшки искания « Моето ъгълче каза,
май 15, 2008 at 11:30 pm
[...] западняшки искания В свой днешен пост Лид пише: “Деноминациите нямат значение за мен, така [...]
lyd каза,
май 16, 2008 at 9:49 am
Bulpete, това е една от интерпретациите на Библията. Случката с Адам и Ева в райската градина тълкувам по твърде различен начин – по-скоро като метафора за израстването на човека, а не като наказание на строг родител, който не може да толерира злото. Още повече, че за мен зло не съществува – само невежество, а то не може да бъде преодоляно ако не живееш и не осъзнаваш, а докато живееш, няма как да не грешиш от време на време
Църквите за масова употреба (не обичам думата секти) са като евтините книги за самопомощ – на по-елементарните хора може и да помагат, но не и на по-комплицираните.
Относно прехвърлянето на апартаменти – не бих имала нещо против родителите ми да дарят апартамента си на някоя религиозна общност ако там се чувстват наистина щастливи. Даже веднъж им го казах, когато майка ми се възмущаваше по същия повод
Не можем отстрани да преценим дали за някого е по-важно материалното имущество или усещането за душевна хармония.
Бенихил каза,
май 16, 2008 at 10:19 am
Наистина не ти е присъщо да се занимаваш с религизни изживявания – заеми се със шпионлук например – с хакерство,
lyd каза,
май 16, 2008 at 10:35 am
А ти откъде знаеш, че не се занимавам?
Майя М каза,
май 16, 2008 at 11:16 am
Я да вземем малко вода от извора, т.е. от книгата Битие:
“И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.”
Защото сексуалността им още е латентна като при децата, дори телата им да са на възрастни хора.
“Видя жената, че дървото е добро… защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.”
Т.е., макар че е набъркана и някаква змия, поне един от двамата човеци е жаден за познание и готов да поеме риск.
“Тогава се отвориха очите на двамата и разбраха, че са голи…”
Осъзнатата сексуалност на зрелия човек.
“На жената (Бог) рече: …с болка ще раждаш деца…”
До този момент не е било предвидено тя да ражда. Момиченцата не раждат, зрелите жени раждат. С болка.
“А на Адама рече:… с мъка ще се храниш от земята през всички дни на живота си…”
Т.е. досега Адам е живял безгрижно на издръжка на Бога като непълнолетно дете, но сега е натирен сам да си изкарва прехраната и да си плаща наема, като 18-годишен американец.
“И даде Адам на жена си име Ева (т.е. Живот), защото тя стана майка на всички живеещи.”
Това лошо ли е? Може ли детинският рай да се разглежда като нещо по-висше от това да бъдеш майка на човечеството?
Метафората за израстването на човека според мен е толкова ясна, че недоумявам как може да се оспорва.
Майя М каза,
май 16, 2008 at 11:23 am
В селото, където свекърва ми има вила, една самотна баба остави имота си на евангелистката църква. Селяните с дарени средства и собствен труд построиха на мястото малка църква. Това ми хареса, трябва да го опиша по-подробно. Но по-горе говоря за друго явление
lyd каза,
май 16, 2008 at 12:06 pm
Майя, ако за мен и теб метафората на израстването е ясна, за други това означава първороден грях. В моята митология Бог е мъдър родител, който изритва децата да се оправят сами. И затова ме кефи. Но има деца, които не искат да пораснат. Ето защо решават да слушкат Бог (който всъщност не иска да бъде слушкан) и да се върнат в Рая. Ето това е заблудата на ниските нива – те се обитават от нежелаещи да знаят, да растат, да поемат отговорност.
razmisli каза,
май 16, 2008 at 5:06 pm
Bulbete. Не искам да споря, и то за религия, и то тук. Но просто защото по-горе каза, че не може да се знае със сигурност, че Исус е пътят, а въпреки това след смъртта много хора ще се озоват в ада (заради това, че не са го разбрали), затова се питам как може да им се държи отговорност с наказание ад при положение, че не може да се знае със сигурност това. Всяка религия настоява, че нейният път е правият. Тогава? Не искам математическо доказателство. Но ако човек ще бъде съден за неразбирането си на правия път, трябва да му бъде дадена на първо място възможността да е разбрал това. Да, има много хора, които след приемането на Исус са започнали по-добър живот, но това може да се постигне и след рехабилитация, терапия, алцохолицс анонъмоус, приемане на будизма, подкрепа от семейството, помощ от приятел. Въобще, нещо по-фундаментално и важно: да разбирам ли, че щастливият живот (цитат от теб) е доказателството за Исусовово значение?
Lyd, ама зло=вежество, не знаеш ли? Затова е била наказана Ева
Забраненият плод е от дървото на знанието. Затова и Айнщайн се е интересувал от мислите на Бог. Той е искал знанието само за себе си…
razmisli каза,
май 16, 2008 at 5:07 pm
ALCOHOLICS ANONYMOUS!!!!
lyd каза,
май 16, 2008 at 6:46 pm
Не, не разбирам райската история с ябълката като зло=вежество
, а като история за растежа: за мъдрия родител, който подмамва децата си да пожелаят да знаят, а като поотраснат ги пропъжда да не се застояват в родителското гнездо 
Виж коментара ми при Майя. Тукашният коментар 11 ще те отведе там 
vitaminko каза,
май 16, 2008 at 7:23 pm
ако намеря време бих написал по-дълъг отговор. накратко според мен това което има да се проумява относно заобикалящия ни свят-вселената, е че тя непрекъснато се променя и еволюира. това което би ни се сторило закономерност може да се окаже един кратък отрязък от вечността в която се случват промените. така или иначе ние живеем в още по-малък отрязък от вечността и е нормално да си изграждаме принципи и закономерности на поведение, които обаче след време може да не са актуални. няма нищо вечно освен промяната. в този смисъл универсална рецепта за щастие няма, поне не и в заобикалящият ни свят. това което сме способни да направим е да променим отношението си към света и себе си, т.е. да се възприемем като преходни и невечни. тогава всички проблеми на фундаментално ниво изчезват. остават ежедневните проблеми.
lyd каза,
май 16, 2008 at 10:39 pm
Мисля, че е напълно възможно човек да вижда тенденциите
Графът каза,
май 17, 2008 at 1:16 am
Какво е било “ниското” и какво “високото” ниво на вярата в началото на човечеството? И къде са изпращали първите жреци невярващите?
Относно Адам и Ева, рая и ада и т.н. – няма по-силни атеистични писания от “свещените”. Защото са измислени от хора преди хилядолетия с много по-малки възможности, които не са доизкусурявали подробностите. А и тогава не е имало нужда. И се получило, че всемогъщият Бог създава в трудовия си ентусиазъм и дърво на познанието (с каква цел?), изненадва се от грехопадението на най-висшите си творения (на него приличат!) и взема строги мерки като ги заточава на Земята. Която трябва да приемем, че е много лошо място в сравнение с рая, но на нея Бог е заселил хиляди живинки, които не са извършили нищо лошо…
И според мен, обаче, тайната цел на Lyd не е обсъждане на религиите и вярата. Затова едно стихче:
Една госпожица позната
по-бърза е от светлината.
Замина днеска след вечеря,
пътува относително
и си пристигна вчера.
lyd каза,
май 17, 2008 at 10:15 am
Което някак ми напомни за любимото ми:
Трима мъдреци в един леген
Тръгнали в морето в бурен ден.
ако здрав бе старият леген,
разказ дълъг имахте от мен.
razmisli каза,
май 19, 2008 at 8:51 am
Въобще, религията си е най-точното място, където теорията за различните гледни точки винаги се проявява най-добре.
lyd каза,
май 19, 2008 at 10:08 am
Стига да има религиозна толерантност
та да се чуят