полетът на костенурката

не, не е за филма на Кустурица, но не ти пречи да изгледаш видеото

С “Не е ли това Чудо Божие?” завърши проповедта си на Лазаровден 1987 един млад свещеник в православен храм в центъра на Добрич (някогашен Толбухин). Преди това ни беше разходил до теорията на Дарвин. Така, влизайки за първи път в църква, за първи път през живота си чух интересна лекция. Другата чух май на същия ден в едно училище – от точно толкова млад и запален учен научих за математическата лингвистика и изкуствения интелект. Тези две неща затвърдиха несъзнателната ми стратегия да не позволявам на училището да се бърка в образованието ми. Бях в 9 клас, на състезание по математика, за което, както обикновено, не се бях готвила и не ми пукаше.

Там и тогава за първи път спах в хотел (с 4 звезди – изглеждаше ми супер луксозен), храних се в тих ресторант под звуците на флейта и пиано live. За първи път усетих, че Хасково не е центърът на света.

На връщане видях морето през дъждовен април, и оттогава знам, че е глупаво да се оплакваш от “лошо време”, особено край морето.

Видях отново едно момче, което смятах, че никога няма да видя отново, след като предишното лято бях влюбена в него и не се запознахме по време на следобедите, които прекарвахме в четене, на съседни маси в празната лятна столова на почивния лагер на “Марица-Изток” в Мичурин. Аз четях “The Great Gatsby”, a той “Madame Bovarie”. Предположението ми, че учи във френската гимназия в Стара Загора изглежда, че се потвърди, когато го мярнах в Добрич – състезанието беше за ученици от езикови гимназии. Бях щастлива, че мога да го покажа на приятелките си отдалече и пазя спомена за тъмните му къдрици и до днес.

В петък вечер попаднах на почти празен тих ресторант, в който поговорихме с нов познат от блогосферата, който минаваше през Хасково. Оказа се, че пише дипломна работа по тема, която ужасно много ме интересува. От него разбрах, че БГ има и други, които наистина се интересуват от същото. Когато споменах единствената написана на български книга която ми е попадала (купих я преди не помня колко години), се оказа, че я носи в раницата си и познава авторката. Точно както животът срещна случайно крадеца на коли и следователя в руския филм, който гледахме като се прибрах след срещата.

След като преди няколко дни неочаквано ми подариха фотоапарат, мислех да напиша съвсем кратичко за това, че животът е прекрасен, но рано сутринта се обади майка ми и каза, че съм получила колет от Вълшебната Жаба. Ето как написах този дълъг текст.

Продължавам да се чудя откъде майка ми знае рецептата за приготвяне на маслини, която знам от един стар дервиш.

ЖИвот йе чудо, isn’t it?

Ако животът те кефи, гласувай за мен.