полетът на костенурката

Обичам имам баялдъ повече от всичко на света, но до днес съм изяла много по-малко от тази манна, отколкото ми се е искало, защото:

Майка ми ми е внушила, че единственият начин да се приготви е бавен и трудоемък. От нея знам, че името на манджата идва от историята за имама, който толкова много я харесал, че аха да умре от преяждане, пък и му втръснало да яде. Аз, обаче, израснах с представата, че по-скоро готвачът е тоя, който баялдисва, докато сготви това чудо: майка ми има досадния навик да осолява патладжаните и да ги оставя да отделят “отровата си” в наклонена тава, а освен това пържи всички участващи зеленчуци като следваща стъпка. Така прекарва цял ден край котлона в летните горещини. Предполагам, че някои заменят предварителното пържене с предварително печене, но пак си е досада.

Рядко намирам добри консерви. Попадала съм на сравнително добри бурканчета, но или забравям кои са добрите, или не мога да ги открия следващия път, което помага да ги забравя.

Идва ми тежичко ако зеленчуците са пържени. Твърде възможно е имамът да е пострадал от прекалено много мазнина.

Вчера направих скромен технологичен и психологически пробив.

Отдавна съм прозряла, че патладжаните са си ОК и без отцеждане, но споменът за първия ми (и единствен до вчера) опит за приготвяне на имам баялдъ, датиращ отпреди 16 години ме травмираше до вчера – готвих буквално цял следобед, за да дойде някаква банда гости и да омете произведението ми за минути.

Ето защо днес реших да сложа всичко в йенска тенджера във фурната и да си чета книжка в другата стая (за разлика от Стоян, който бае над това, което готви от началото до края, защото това поведение отговаря на представите му за добро готвачество). Имам чувството, че в глинен съд резултатите ще са още по-добри и ще премина към готвене в такъв, след като си изясня колко време и при каква температура да задушавам.

Не нарязах предварително всички зеленчуци, за да не се окажат повече отколкото побира тенджерата (както се случи с нещастните 8 тиквички, които изхвърлих онзи ден … понеже се получи нещо ужасно, де). И така, редих нарязани на кръгчета патладжани, тиквички и чушки и едро накълцани лук и чесън (чесънът е супер на цели скилидки, така че нямам обяснение защо го накълцах). След изреждането на пластове патладжан- лук-тиквичка-чушка-чесън, поръсвах със сол, черен пипер и канела. Ако вярвах, че днес няма да ме мързи да отида до пазара, щях да сложа и кръгчета домат, но си го оставих за салата. Вместо това размих малко доматено пюре в малко вода и полях. Водата бива да покрива не повече от един пръст, понеже зеленчуците си пускат доста течност и трябва да чакаш доста, за да изври (на мен след около 2 часа ми писна). Забравих да спомена, че с мазнината (зехтин) символично намазах дъното на тенджерата в самото начало, и така на имама ще му остане място за десерт (да речем моцарела с боровинково сладко), както и за натрошени (в дървено хаванче) орехи, с които си поръсих готовата порция (това е вместо мазнина, така че зехтинът май беше излишен). Можех да накълцам и пресен магданоз върху орехите, но забравих. Гарнирах с твърдо козе сирене на Лакрима. Доста приляга на кисело-сладко и леко горчиво-лютивия вкус. Изядох цялото съдържание (2 патладжана, 4 миниатюрни тиквички, 2 големи глави лук, 1 голяма глава чесън, 4 прилично големи зелени чушки, 100 мл размито във вода пюре, сол, черен пипер, канела) на три пъти (Стоян не яде зеленчуци).

Изводите:

- не е по-малко вкусно от пърженото

- трябва да се разбере на каква температура да се пече и колко време, за да изври водата, но да не загори

- ще прилагам отново отказа от предварително накълцване, докато не запомня колко количество се побира в теджерата

Ако не се страхувате от напълняване, можете да ядете с хляб. Препоръчвам Бонус в зелена опаковка (трите дълги филии). Предполагам, че бял препечен също ще стои добре. Може и малко маслинки. Напитка? Вероятно ще му приляга айрян.

Бон баялдъ!

Ако оцелееш след като изпробваш рецептата, , гласувай за мен.