Климатът и географското положение предопределят устойчивостта на околната среда – т.е. доколко е екологично уязвима. Някои хора са извадили по-лош късмет от други и са се заселили / родили в по-неустойчива среда, за чието съсипване могат да спомогнат твърде лесно.
В тази глава се разглежда историята на Великденския остров, на общество, което след апогея си успява да се срине до самоунищожение, включващо канибализъм в последните си години.
Джаред Даймънд засега спестява паралелите с днешната високотехнологична западна цивилизация, но не е трудно да се види, например, връзката между впечатляващите, често приписвани на извънземни огромни каменни идоли, които привличат туристите на Великденския остров и днешните символи на статуса, които гълтат огромни ресурси от всякакъв вид.
В списанията вече пишат за световната хранителна криза, чието начало усетихме болезнено миналото лято. Това което е достъпно за нас сега, е недостъпно за огромна растяща маса хора. А когато дойде гладът, обикновено започват войните.
И “зелени” и “анти-зелени” биха могли да бъдат еднакво фанатизирани и тесногръди и да нанесат доста вреди. И все пак, на първо място стои въпросът да признаем или да не признаем съществуването на проблем. Струва ми се, че обикновено предпочитаме да не забелязваме нещата, отстоящи по-далече от носовете ни.
Даймънд задава въпроса, “Какво ли са си казали пасхалците, когато са започнали да секат последната палма на своя остров?” и предполага, че е нещо от сорта на:
“Майната им на дърветата, важното е да има работа за хората.”
“А, няма страшно! Нали за това е технологичният прогрес? Все ще намерим заместители на дърветата!”
“А вие откъде знаете, че е последното дърво? Може да са останали и други на острова! Нека пъвро да проверим и тогава да бием тревога. Най-лесно е да забраним дърводобива, ама после какво ще правим?!? Така де, трябва да се отчитат и икономическите реалности …”
Ако те кефя, гласувай за мен
Графът каза,
май 5, 2008 at 12:24 pm
Една любима мохиканска мъдрост, която често повтарям:
“Едва когато изтръгне последното стръкче, едва когато умъртви последното животинче ЧОВЕКЪТ ще забележи, че парите не стават за ядене”.
Много има и трябва да се говори по този въпрос. Всички не сме полудели, я!
гравитон каза,
май 6, 2008 at 9:36 am
Мен ме плаши не по-малко настъплението на изкуствените храни. Така както отглеждаме краставици(растителни видове) само във физиологичен разтвор, отглеждаме вече и животински видове в изкуствена среда и храна. Това също ме тревожи. За това е хубаво да подпомагаме правилното развитие на децата. Ето един пример с молба за подкрепа !
гравитон каза,
май 6, 2008 at 9:39 am
Тук трябваше да излезне хипервръзка към http://www.hrastalak.com/vragcheto , явно не успях. Sorri!