Когато говорим за съвременното робство и трафика на хора, обикновено се сещаме за проституция. Истината е, че проституцията представлява капка в растящ океан.
Съвременното робство е свързано с работа в индустрията, селското стопанство и риболова. Много от вас знаят що е sweatshop – цех, в който са наблъскани много работници, които работят за малко пари, дълги часове, и не могат току-така да отидат до тоалетната или да напуснат работа. Такива местенца има не само в Китай: има ги и у нас ( преди години за пръв път четох за тях в “Егоист” – обикновено се намират в затънтени родопски селца; когато споделих откритието си с тогавашните ми ученици, едно момиче сподели, че майка й работи в точно такава гръцка фирма някъде в тоя край), има ги и в САЩ (според Наоми Клайн в No Logo, книга преведена и издадена и у нас), има ги и е ЕС (майката на друга моя ученичка се премести от бг sweatshop в немски такъв наскоро).
Има места, от които е по-лесно да се измъкнеш, предполагам, но като цяло става все по-трудно, особено ако си в страна, чийто език не знаеш, а личните ти документи са у работодателя (в някои страни това се изисква от закона), дължиш пари, понеже си платил солидна сумичка, за да ти намерят тая работа или пък имаш да плащаш под формата на процент от заплатата.
Ето така се произвежда голяма част от достъпните за нас стоки – от пластмасовите химикалки, чорапите и рибните консерви до хард дисковете. На хартия съществуват всякакви закони, но на практика в началото на веригата някой си затваря очите, а в края ние се радваме на приемливи цени.
Светът е пълен с гладна евтина работна ръка, която ще върши все по-голяма част от работата – от най-нискоквалифицираната (бране на банани) до високотехнологична (производство на компютърни компоненти). Не бива да забравяме и сферата на услугите, в която млади, добре изглеждащи и говорещи чужд език кадри от третия свят ще заемат работните места, за които мечтаят по-мързеливите ми ученици.
Време е последните да осъзнаят, че не могат да продължават да се надяват, че простото преместване в страна с по-висок стандарт за тях ще означава повишаване на стандарта. За “мързелива” осемчасова работа, изискваща посредствени знания и умения има твърде малко предлагане и твърде много кандидати. Много от тях идват от страни с по-нисък стандарт, а освен това са по-добре образовани и боравят по-добре с компютри и чужди езици.
Докато Стоян спи или играе Counter Strike, хиляди негови азиатски връстници решават задачи, четат на английски и програмират. Отвъд Атлантика, в частните гимназии, бъдещите господари на света мислят и пишат есета. Нани-на.
Ако те кефя, гласувай за мен тук.
Веселин каза,
май 2, 2008 at 12:44 pm
Докато Стоян спи или играе Counter Strike, хиляди пъти повече негови азиатски връстници спят или играят Counter Strike, отколкото четат на английски и програмират.
Пък и програмирането не ми звучи като от най-добрите професии.
Анонимен каза,
май 2, 2008 at 12:49 pm
Това е лошото, че глад за евтина работна ръка винаги ще има. Когато българите тук отказват да работят за малко пари, работодателите вместо да обмислят увеличение на заплатите, защото всичко поскъпва, те гордо обявяват, че ще си намерят работници от близкия изток, което след време може да се окаже бедствие за страната. Ето два линка по темата:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=138533
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=138533
apieceofme каза,
май 2, 2008 at 2:37 pm
Много хубава статия
Скоро си мислех какво е това, което липсва на повечето хора (въпреки, че не обичам обобщенията) и само една думичка ми дойде на ум- (бърза) адаптация към новото… Може да се конкретизира новото, което те прави конкурентноспособен, но вярвам, че има далеч повече измерения. Не оцелява най-умния или най-силния, оцелява най-бързия, нали?
Апостол Апостолов каза,
май 3, 2008 at 5:00 am
Мисля малко да поразсъждавам… От години наблюдавам това безумие (досега предимно на Запад)- под натиска на някакви шашави левичари и профсъюзи работодателите непрекъснато увеличават заплатите. А ден след това и цените. Става нещо наистина налудничаво.
През миналата година обиколих Европа и гледам, че в нашата все още “девствена” България цените са 2- 10 пъти (!) по- ниски. Но безумието започна и у нас.
Без да съм пророк мога смело да заявя, че догодина заплата от 1000 лв. ще е нещо напълно нормално, но пък сиренето и кашкавалът например ще струват около 20 лв. Че и повече…
Графът каза,
май 3, 2008 at 7:21 am
Има една точна дума – експлоатация. И друга, движеща днешния свят – печалба.
Собственикът, влагащ пари в производство (на каквото и да било), за да бъде в играта, задължително трябва да търси намаляване на изразходваните от негова страна средства и повишаване на печалбата си. Иначе ще отпадне. Той не е благотворител и не може да бъде такъв.
Огромното мнозинство от хората нямат какво друго да продават (за да живеят) освен труда си. И е неизбежно принципът на пазара да действа – колкото повече предлагане, толкова по ниска цената.
Чудесно е написано, lyd, така е. В съвремения свят експлоатацията (робство, както уместно казвате) има и нова модификация в развитите страни. Ако работиш на едно място живееш на ръба, за да живееш прилично трябва поне на още едно. И това не е прикрито, напротив в последно време се пропагандира като нормална норма на живот. Не случайно – като работиш на 2 места от двете ще получаваш повече, но работодателите ще плащат поотделно по-малко.
Ето защо 1-ви май не е празник, не е комунистически, няма да “отмре” в обозримо бъдеще – без него няма да мине.
in2h20 каза,
май 3, 2008 at 11:10 am
Местата с роби са териториите свободни от знание. Изчезне ли познанието за света, ликвидирани са и свободите – първа сред тях: избора на труд.
В разговори с растящото из институции, между четири стени и много шум, поколение откривам, че картината им за света се побира върху пощенска марка.
Ходих по споменатите цехове. Етикетите с лого бяха за север, но поръчката бе на съседите от юг. Нямаше жена с амбиции над семейство, деца, пенсия като шивачка. Робството бе приемлив изход в ориенталско ежедневие. Въртяха се смени по три, а през деня – домакинство и бг тв канали. Нищо от възрожденското читалище, нищо от родолюбивия дух на будителите. Едно скучно и преповтарящо се ежедневие бе заляло тия жени.
За контраст да дадем ЗАРА и какво текстилната промишленост направи за тигър икономиките на Азия след войната. Значи е възможно. Но на други места, с други идеи в главата.
Майя М каза,
май 6, 2008 at 8:02 am
Нашите работодатели много се облизват за вносни роби, които да им работят още по за без пари, но няма как да ги огрее. Нашите роби работят за без пари, защото живеят в жилища от дядо и баба и не плащат наем. Гостът-работник ще разучи овреме, че с българската заплата не може да си плати дори наема, и ще замине да робува другаде.