Слава Богу, досега не съм имала много случаи в които да се нуждая от помощта на полицията, но не съм имала нито един в който тя да е свършила някаква полезна работа. Имала съм няколко случая, в които полицаи за се опитвали да ме сплашат без дори да изглеждам така сякаш нарушавам обществения ред, но пък вероятно съм изглеждала достатъчно безобидно, за да може някой да задоволи безопасно порива на бабаитлъка си. Така е било досега – от първата ми среща с полицията преди около 30 години.
Наскоро РПУ-то в нашия град се сдоби с още една голяма сграда. Предполагам че това се налага заради нарастването на личния състав. Чудя се кому е нужно това.
Прибавям факта, че от известно време си имаме закона за поголовното подслушване ( за който Европа се произнесе неласкаво тези дни, за което трябва да благодарим на тези хора ), който дава сериозен достъп на полицията до личния ни живот.
Прибавям контрола върху Интернет в Китай, от който бихме могли да заимстваме вечно зелената евтина и ефективна идея за масираното внушаване на страх. За повече информация – писмото на Ванката.
Чета статия за “черния Хитлер” (както сам обича да се нарича), зимбабвийския диктатор Мугабе, в която се описва как той управлява Зимбабве чрез широка система за покровителство, която много ми напомня за нашенския неофеодализъм (знам, че за добре печелещите професионалисти в столицата звучи странно, но аз описвам това, което виждам в провинцията), а също така и с помощта на тайната полиция, която да сплашва и, ако е необходимо, да избива дисиденти. В това време Мугабе развива огромно его, като настоява, че само той може да управлява страната – с железен юмрук. Мугабе заграбва притежаваните от бели ферми и ги раздава на поддръжниците си – нещо, за което мечтаят доста наши съграждани – да се върнат богатствата един вид.
В същото време, народът е зает да подписва петиции в защита на българщината – до следващите избори, по време на които наглед образовани и интелигентни хора ще кажат, че ще гласуват за Х, понеже пликовете са прозрачни и ще се разбере за кого са гласували.
Само аз ли сглобявам картинка от тези парченца?
Ако те кефя, гласувай за мен тук.
Pebble каза,
май 2, 2008 at 2:13 pm
Принципно, общество което замества реалност с идеология е в директен конфликт с реалноста и няма случай реалноста да не е спечелила. Хората, все пак, не ядат фрази.
Например, огромната (и крайно шовинистична) китайска империя се срива пред малцинство англичани по време на опиумните войни.
Реалноста може да бъде изолирана, до някъде, чрез орязване на интернет, но това само забавя краха.
Масовото знание на английски и достъп до интернет е основен препъни камък пред ‘неофеодализма’. Интернет, естествено, не е нищо повече от нов медиум, където информацията може да бъде не по-малко манипулативна, а юзър генерираното съдържание прекалено много, че да могат нормалните хора да отсеят плявата.
Така че, предизвикателството за 21 век е механизъм за идентифициране на достоверен юзър контент, избягвайки грешките на сегашните мас медии; популярноста на конкретен медиен източник не може да бъде критерий, понеже тогава на върха ще са само източници които казват на хората това което им се иска да чуят или отразяващи сензации.
Майя М каза,
май 6, 2008 at 7:57 am
Човек може да е образован и интелигентен и пак да е принуден да гласува за някого, за когото не иска, защото тайната му на гласуване е отнета.
Всъщност някои от най-опорочените избори, за които знам, са за ръководители на катедри, декани и ректор в някои висши училища.