Книгата “Пушки, вируси и стомана” на американския професор Джаред Даймънд се опитва да отговори на въпроса на Яли, жител на Нова Гвинея, “Защо вие, белите, произвеждате толкова много неща и ги докарвате с кораби, а ние черните, си имаме толкова малко наши стоки?”
Много от нас, белите, предлагат расистки обяснения, но не и Даймънд. Той доказва че днешните различния носят отпечатъка на далечното минало когато основна роля за развитието на народите са играли географски и екологични фактори. Разбира се, влиянието на културните разлики и някои исторически личности не се отрича, но не е и обект на изследване на тази книга, която по-скоро намеква, че културните разлики в голяма степен са производни на географски и екологични условия.
Джаред Даймънд се разпростира върху повече от 500 страници, защото не нахвърля набързо теориите си, а демонстрира КАК е стигнал до отговорите на въпросите си с помощта на множество изследвания в най-различни области (има и чудесна библиография). Използвам случая да повторя едно от любимите си поучения: за разрешаването на сложните проблеми не са достатъчни задълбочени познания в една област; важни са широкият поглед и сътрудничеството със специалисти от множество области. Това изисква от работещите по проблема да имат обща представа за колкото се може повече области, за да знаят какви специалисти да привлекат за проектите си. Ето защо има смисъл училищното образование да е общо, а не специализирано, а бакалавърското да не прекалява с тясната специализация – ясно е, че отново пробутвам идеята за либералното образование.
Джаред Даймънд ще ви разходи по всички континенти и ще ви върне хилядолетия назад, за да наблюдавате великите преселения на народите и заселването на целия свят. Ще ви покаже възникването на земеделието и по—късно на държавите, изобретения и завоевания и т.н. – всичко, от което доскоро смятах че ми се повдига.
След като осъзнах колко плосък и североцентричен е погледът ми върху света, реших да си купя глобус. Ще го въртя и ще размишлявам дали силата на духа може да ме предпази от малария и глад.
Очаквайте доклад за другата му, още по-дебела книга, “Колапсът” и не забравяйте да гласувате за мен тук.
Георги Д. каза,
май 1, 2008 at 5:48 pm
Филмът беше много интересен, предполагам и книгата, но в крайна сметка тезата му доста издиша. Ако географията е основният фактор за прогреса, то защо китайците изостанаха толкова много от Запада от ок. 1750 до към 1950 че и до по-късно, след като географските им условия са дори по-добри от европейските, имаха същите животни – (коне, крави, свине…) и вируси, и дори бяха технологично по-напреднали?
Графът каза,
май 1, 2008 at 6:10 pm
Не мога да коментирам без да прочета книгата. Но вътрешно някак не приемам географските фактори за решаващи. Струва ми се, че те са по-скоро външни условия за задействане на някакъв друг фактор?
А за образованието подкрепям с две ръце “любимото поучение” – човек трябва да се научи да асимилира широка информация. Да мисли, с една дума – за професията после има достатъчно от къде да намери това, което му е нужно в момента. По-важно е да знае как да го оползотворява.
lyd каза,
май 1, 2008 at 10:29 pm
За провалите ще става въпрос в “Колапсът”, но специално за китайците има отделна глава и в “Пушките”. Там има обяснение за провала на китайците: географията спомага Китай да стане твърде централизирана (да не кажа тоталитарна държава), което в един момент започва да пречи на иновациите: т.е. ако на “отгоре” се реши да не се даде зелена светлина на някаква иновация, това важи за цялата територия на Китай. В Европа, обаче, има доста държавки – и ако Колумб не сполучва с няколко кралски двора да прокара проекта за презокеанското си пътешествие, то накрая все пак успява. А в Китай по едно време решават да си самоунищожат флота, който е бил наистина могъщ.
“Пушки, вируси и стомана” е книга за възхода – защо някъде е по-бавен, а другаде по-бърз и как някои по-бавни не са могли да стигнат по-далече, понеже по-бързите не са им дали възможност. Това е книгата за външните фактори
И, както отбелязах, тя Даймънд не казва, че други фактори нямат никакво значение. Единственият фактор, който според него няма значение е … генетиката 
Така че ако вземем само едната книга, разбира се, че няма да имаме пълна картина
Не че можем да имаме пълна картина и ако вземем всички книги на света 
А филмът, предполагам, няма как да изчерпи книгата
Графът каза,
май 2, 2008 at 10:50 am
С това, че генетиката няма значение, съм напълно съгласен.