Някои от хората, които искат да сме близки, не ме познават. Не ме познават, защото всъщност не се интересуват от мен. Смятат, че съм им нужна, за да запълня някаква празнина. По някое време започват да ме ненавиждат, понеже не пасвам точно на празнината. Заблудили са се още в началото, когато са проектирали върху мен представата за приятел, любима, дъщеря и пр.
Всъщност, тези хора не се интересуват и от себе си. Иначе щяха да открият, че тази празнота не се запълва с хора, а с нещо, което трябва да открият сами. Това се осъзнава в уединение – нещо, което въпросните личности избягват, понеже ги плаши и отегчава.
Ако те кефя, гласувай за мен тук.
