Всички знаем, че китайското правителство филтрира достъпа до уеб съдържание, до което не желае да достигат китайските граждани. А да се справя с променящите се технологии и изобретателните дисиденти, му е нужен огромен ресурс – технологичен, човешки, информационен. Решението е евтино и ефикасно – сплашване. Мрежовите технологии позволяват страхът да се разпространи бързо.
Когато започнаха проблемите в Тибет, писах за собственото си поведение, продиктувано от страха. Припомням, че бях оставила коментар, съдържащ думата “будист” под снимка във Фейсбук акаунта на бивш мой ученик, който сега работи в Китай. От притеснение да не би нещо да се случи с Ванката, се върнах след ден-два, за да изтрия коментара, който бях написала на кирилица.
Сигурно съм споменавала, че избягвам да пиша разни думички в писмата си до приятелката ми Шапи, докато се намира в Иран или Афганистан. Същото правя и когато е в САЩ.
Преди време написах съветите на Кума Лиса, и признавам, че се автоцензурирам, когато пиша в този блог. Ето защо тук никога не съм писала по теми, които иначе съм обсъждала разпалено с часове и продължавам да го правя, но без да оставям следи.
Ето този страх използват хитрите диктатори. Евтино и ефективно. В Китай, Египет, Виетнам и Близкия изток продължават да филтрират съдържанието, но е ясно, че не можеш да спреш достъпа на милиони потребители до “опасно” съдържание. По-добре е да създадеш атмосфера, в която никой няма да смее да потърси или публикува такава информация. Китайци и араби, виетнамци и българи, всички сме хора и се страхуваме за кожата си. Щом аз тук, в свободната ЕС страна, се плаша, какво остава за живеещите в откровена диктатура?
Методите са различни – от задължителна регистрация с издаден от правителството номер (в Интернет кафета и … навсякъде), през получаване на sms, до появата на аватарите на двама аниме-полицаи при отварянето на някои страници.
Бих искала да разкажа и други неща, които правим тук под въздействието на страха, но засега не съм измислила подходящия начин. Предполагам, че ще достигна изтънчени висоти на иносказанието, подобно на литературната интелигенция по времето на соца. Страх лозе пази.
Често имам чувството, че колкото повече пазим лозето, толкова по-напечено става. Не е ли така, Григоре?
Ако те кефя, гласувай за мен тук
Mikhail каза,
април 21, 2008 at 4:26 pm
Няма нищо 2.0 в този страх. Толкова си е стар даже. Баща ми се е страхувал да разказва вицове, дядо ми – да говори срещу превратаджиите от 19-ти май и срещу контрапревратаджиите после…
Страхът е вечен.
lyd каза,
април 21, 2008 at 4:30 pm
Страхът е стар. Новите технологии могат да го сеят по-бързичко и в по-големи мащаби.
Григор каза,
април 21, 2008 at 10:11 pm
Точно така е. Истината е, че преклонената главичка сабята най-често я сече, и че който не се бои, умира веднъж, а който се бои – всяка минута.
Китайците обаче са нещо по-особено, по-различно от повечето хора. Ние сме първо хора, а после българи, турци или французи. Китайците са първо китайци, после пак китайци, и чак накрая хора, и то само някои от тях. Виждал съм и изключения, но те са толкова редки, че едвам стигат дори за да потвърдят правилото.
Простичко казано, китайците се кланят на силата, а не на правдата. За тях е прав по-силният. И в техните очи китаецът по дефиниция е Джомолунгма, а всички останали са плоска равнина на морското равнище, и това няма как да бъде променено от каквито и да било факти и реалности. За тях идеята, че истината е силна със себе си, е в най-добрия случай антикитайска (и вероятно тибетска) пропаганда.
С отношението към другите е същото. Много е говорено колко неприятна е японската дума “гайджин”, която значи “чужд”. Нейният еквивалент в Китай е “гвайло” – получовек. За нас китаецът по дефиниция е човек като нас, и това няма как да бъде променено издълбоко, в същността му. За китайците другите по дефиниция са полухора, по средата между китаеца и добитъка, и това няма как да бъде променено в същността му.
Абе, много са… Ще станат един ден и китайците хора, но никак няма да е лесно.
Val каза,
април 23, 2008 at 12:18 pm
Не познавам китайци. Съмнявам се казаното от Григор да важи за Всички китайци.
Страхът е положителен в един свой апект – той е база на инстинкта ни за самосъхранение, т.е. усилие за борба срещу смъртта. Той е ‘бащата’ на смелостта, която е прикриване на вродения ни страх от смъртта. Ето една статийка, която е на тази тема (дано се получи линк): http://logika.start.bg/article.php?aid=7186
Мисля, че страхът не е модерно средство за подчинение… Струва ми се, че днес манипулацията, основана на изкушение, е много по-мощна.
Видът страх, коментиран в поста, просто изчезва при наличие на възможност за разговор с човек, на когото имаш доверие, т.е. едва ли би съществувал такъв страх между сестра и брат, например (или между кума и булка/младоженец
).
Смехът е разковничето за най-бърза ‘детронация’ на всеки вид власт. Китайците загубили ли са способността си да се смеят или са по рождение ‘имунизирани’ срещу смях?