От години съм сигурна, че по-добрият начин да образоваш детето си не е да го пращаш на училище И да плащаш за частни уроци, а да го освободиш от задължението да си губи времето в училище и да подкрепяш развитието на неговата индивидуалност като му предоставиш адекватни учители, книги, преживявания и го оставиш да диша.
Защо не правя това което проповядвам, след като съм наблюдавала отблизо разликите на единия и другия начин неведнъж? Защото системата ще ми отмъсти. Докато в училище децата минават, и дори получават отлични оценки за плитки и спорадични знания, частните ученици се подлагат на изпити, които обхващат целия материал. Не това е проблемът, обаче; не че е лошо детето ти наистина да знае. Проблемът е, че го мерят с друг аршин – много по-строг, така че шансовете да получи по-ниски оценки от нищо не знаещи връстници е голям, а тези оценки са важни за университетите.
Защо учителите третират така по-амбициозни ученици, които очевидно знаят и могат повече? Защото тези ученици са опровержение на добрата стара образователна система. Те крещят в лицето на училището “Ние се справяме много по-добре без теб.” И става болезнено очевидно, че работещите в училище и системата като цяло са неадекватни.
Когато бях студентка, ходих за малко на лекции и упражнения – първият семестър редовно. После вече не издържах там и се появявах само ако знам, че ще загазя заради отсъствия. Най-накрая подадох молба за преминаване на индивидуален план, така че ходех само на изпити и понякога на лекции – само ако съм сигурна, че си струва, т.е. изключително рядко. Доста често се случваше да ми пишат по-малко отколкото заслужавам точно заради “наглостта” да не посещавам лекции, а да чета книги. Случвало се е за мен да се промени регламента – да ме препитат на целия конспект (вместо на 2 въпроса) и въпреки че знам всичко да ме скъсат или пък да ме изпитват неколкократно писмено и устно, при положение, че за колегите ми изпитът е представлявал лежерна защита на курсова работа в групова дискусия, до която аз не съм допусната. И ако бях посветила време и мисъл да изследвам съвсем сама въпрос, за който никой наоколо не се беше замислял, то колегите ми бяха преписали откровено от учебниците, писани от въпросния преподавател. А този преподавател беше шеф на катедра към момента (т.е. човекът подписал молбата ми за преминаване на индивидуален план) и откровено и ядно ми обясни, че ако всички били като мен, нямало да остане университет, че да, всичко, което съм била казала и написала било вярно, но отношението ми било неправилно. След няколко месечни мъки и три изпитвания (за които така и никога не ми предоставиха конспект на предмет, чиито лекции не бях посещавала, т.е. трябваше сама да се досещам какво е включвал курсът) и горната обосновка получих тройка. А всички знаеха, че бях най-добрата в курса, високо над средното ниво.
Ето защо мога да си представя какво е да си участник в Мюзик Айдъл, където месеци наред нямаш право да развиваш и показваш същността си, а да скачаш като дресирана маймуна и да се обличаш и гримираш като послушна овца по начин, по който не се понасяш, да направляват всяка извивка на гласа ти, да ти говорят глупости, да ти тропат с крак и да ти крещят, че трябва да ги уважаваш. Оф.
Да, има сценични изкуства, които изискват желязна дисциплина и синхрон за продължителни периоди от време – като симфоничната музика, танцът в големи групи, но има и такива, в които красотата идва от неповторимата индивидуалност. Мисля си за Led Zeppelin, AC/DC, Ерик Клептън, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, и съм сигурна, че не са работили с такива екипи от стилисти, вокални педагози, ментори, журита и пр, които непрекъснато да ги тормозят като конски мухи. Убедена съм, че са имали доста въздух да правят повечето неща така както искат.
Аз не бих издържала повече от седмица в Мюзик Айдъл, ако през цялото време, за да не ме нарочат за черна овца, трябва да внимавам за всяко движение и дума и да демонстрирам преклонение пред всички идеи, практики и личности … освен ако нямам доста голяма и важна награда накрая – класиране, ценен опит или и двете.
А каква е наградата на Мюзик Айдъл? Няма да ме научи на нещо ново за човешките взаимоотношения или музикалния бизнес. Ако се класирам, ще ме промотират тук-там по задължение и ще блесна ослепително като Невена Цонева. Ех, за това момиче чух наскоро и съм я гледала само веднъж в някакъв откъс по телевизията. Ако беше чак такава звезда, досега щях да съм разбрала – така както знам за това момиченце или за мъртвия терорист Ахмед.
Ето защо, мили деца, вашият идол Иван не само че не губи нищо като напуска Мюзик Айдъл, ами печели – цели два месеца, в които може да се разхожда в парка, да се вижда с гаджето си, да пее по барове и да се люлее на люлки.
Вече е достатъчно известен, така че ако някой реши да му предложи ангажимент, знае къде да го намери. Не очаквам да се изтрепят да го канят в ТВ предавания и да му вземат интервюта като на Валентина Хасан. Далеч няма да стигне нейната звездна международна слава. Едва ли български продуцент ще му предложи да запише нещо. Иван вероятно ще пее по клубове – тук или навън – като Уикеда, като Жоро Матев и всички останали, които мога да слушам често с удоволствие и тръпка, всички, в чиято музика има душа, и точно затова не става масова днес. За да слушаш такава музика, ще трябва да си вдигнеш задника и да я слушаш на живо, както ти се налага да пообиколиш магазините, за да купиш свястно сирене. Няма да я сваляш безплатно от Арена и Замунда. Ще ти струва някой и друг лев. И музикантите ще вземат някой и друг лев и ще са щастливи да правят това, което обичат.
Поуката за теб? Не увесвай нос. Ти си НАЙ-ГОЛЕМИЯ!
Ако те кефя, гласувай за мен.
nname.org каза,
април 10, 2008 at 1:08 pm
по-скоро го виждам да играе кратки хуморески по телевизията, той нали това пита Иван и Андрей на излизане
Петър каза,
април 10, 2008 at 1:41 pm
Хубаво казано. Това мисля ще ти хареса, ако не си го видяла досега : http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=472814
Поли каза,
април 10, 2008 at 1:51 pm
Бих се съгласила с теб, ако Иван сам беше напуснал, ако не беше изчакал докрай да го изгонят. Лично аз, откакто е в Музик Айдъл не съм го чула да изпее нищо – с душа или без нея. Явно там наистина не е за него. Тогава защо изчака толкова много. Смятах, че ще напусне сам много преди това. Ще ми бъде интересно да проследя развитието му нантатък, но в момента той за мен е едно объркано и отдало се на алкохола момче. А може би няма да чуем нищо от него, защото лошия свят навън “не заслужава”?
Преди време един мой учител (имам и добри такива в ученическата и университетската си практика) каза нещо, което много ме накара да се замисля: в колкото по-тесни рамки слагаш истинския талант, в толкова по-невероятни посоки се развива и изразява неговия гений.
Според мен не всички от останалите “айдъли” са по калъп – харесвам Тома и Деница не само защото са извън този калъп, а защото въпреки ограничаващия ги формат, успяват да покажат таланта си.
Темата за за безплатната музика е съвсем отделна. Тук е моментът почитателите на Рейдиохед и П.И.Ф. да надигнат глас, защото точно тези музиканти пуснаха албумите си свободно в нет-а.Едните наистина безплатно, а другите оставиха хората сами да преценяват колко пари да дадат за албума им. Много специалисти смятат, че бъдещето на интелектуалната собственост е в свободното й разпространение. Просто няма кой да спре това.
П.П. Какво става в момента с Жоро Матев?
vitaminko каза,
април 10, 2008 at 2:03 pm
Поли, добър коментар. Можеше Иван и по-рано да се оттегли и най-вече да не чака sms отлъчване, но и сега не е късно. Най-вече не биваше да се оставя да го разиграват на томбола.
Аз обаче се сещам за нещо, което Гьоте бил казал, че характера се калява в трудности, а таланта се развивал в спокойна обстановка. Специално за един музикант е много важно да свири на възможно по-добър инструмент. С други думи ограничението да свири на по-лош инструмент със сигурност няма да го направи по-добър музикант. Това съм го чувал от професионален музикант, така, че би трябвало да е вярно.
Mikhail каза,
април 10, 2008 at 2:35 pm
Не знам за Мюзик Айдъл и затова няма да го коментирам. Но българска музика в Арена и Замунда няма.
Уж не можело, но истинската причина е, че никой не я иска.
vorbis каза,
април 10, 2008 at 2:56 pm
Първата част на статията (до момента в който се споменава Мюзик Айдъл) много ми хареса. Ако не влезеш в системата, системата си отмъщава. И то продължително и методично.
П.П. За втората част относно айдъла Иван не мога да каментирам, защото не го гледам това предаване.
Драган каза,
април 10, 2008 at 3:06 pm
Какъв е този Иван и защо ме занимавате с него?
Първата част на поста беше интересна. В САЩ има много деца, чийто родители избират те да се учат вкъщи.
http://en.wikipedia.org/wiki/Homeschooling
mayamarkov каза,
април 10, 2008 at 4:52 pm
Подкрепям Ворбис и Драган.
ptankov каза,
април 10, 2008 at 5:24 pm
Хей, сетих се, че Иван спомена за тая песен преди да си тръгне. Много е готина, чуйте я:
http://store1.data.bg/sevanna/muzik/%cf%ff%f2%ed%e8%f6%e0%20-%20%df%ec%e0%e9%ea%e0.mp3
ptankov каза,
април 10, 2008 at 5:51 pm
Опа, его и клипа:
http://youtube.com/watch?v=BlN6gXqZKbM
longanlon каза,
април 10, 2008 at 6:42 pm
“месеци наред нямаш право да развиваш и показваш същността си, а да скачаш като дресирана маймуна и да се обличаш и гримираш като послушна овца по начин, по който не се понасяш, да направляват всяка извивка на гласа ти, да ти говорят глупости, да ти тропат с крак и да ти крещят, че трябва да ги уважаваш.”
Ами точно това ги чака и като станат професионални певци. Сегашната система на продуциране и продаване на музика създава не творци, а дресирани маймуни. Затова подкрепям пиратството
lyd каза,
април 10, 2008 at 6:59 pm
Да, Лонги, това ги чака някои музиканти
Други не. Като Жоро Матев 
apieceofme каза,
април 10, 2008 at 7:06 pm
@ Поли : “бъдещето на интелектуалната собственост е в свободното й разпространение.” Напълно съм съгласна, особено що се отнася до музика. А после ще правят пари от билети за яки концерти
Колкото до първата част на статията- вярно е, че училището и университета ограничават, но зависи и от подхода… Скоро попаднах на проучване, в което 62% от запитаните дали нещо от това, което им е трябвало в кариерата им са го научили в университета, отговарят с “не”.
Аз лично си мисля за гимназията и университета като платформа за изграждане на контакти, за научаване на работа в екип, търпимост, изразяване, такива неща… Не толкова за знания, защото по-голямата част от това, което знам и ми е полезно, съм го научила не от университета. (за съжаление, защото изброените неша може да ти отнемат максимум година, а останалите 3 са на вятъра малко или много.)
Но ако не си в системата, нямаш шанс в повечето случаи…
lyd каза,
април 10, 2008 at 7:12 pm
А какво лошо има много неща да се научават в училище? Нали за това е кръстено училище, а?
apieceofme каза,
април 10, 2008 at 7:44 pm
Лошо няма, просто не се случва или е много рядко. Имам учители, които цял живот ще помня за това какво са ми дали като знания, но като процент измежду всички през които съм преминала в курса на обучение, са страхотно малко…
Мисля си, че за да има ефект цялата работа учителите трябва да си обичат работата. Проблемът е, че при нас повечето (не всички) не я и не дават 5 пари дали учат на нещо децата (студентите) или не. Нито имат желание да разчупят процеса. За съжаление.
lyd каза,
април 10, 2008 at 7:47 pm
Ами тогава за какво са ни всички тия училища се чудя? Откровено и отдавна.
apieceofme каза,
април 10, 2008 at 7:54 pm
За да запазим добрите, защото има значение дори ако попаднеш само на един от тях… Ентусиазма на някои може да ти е достатъчен да излезеш с докторска степен от университет
От благодарност…
lyd каза,
април 10, 2008 at 8:00 pm
А като се замислиш за хилядите измамени …
apieceofme каза,
април 10, 2008 at 8:06 pm
За това вече нямам отговор…
Може би да са достатъчно вътрешно мотивирани.
Майя М каза,
април 10, 2008 at 11:57 pm
Аз все пак бих приела с някои резерви твърдението на ония 62% анкетирани, че не били научили в университета нищо полезно.
То и нашите студенти, ако ги питаш, ще излезе, че повечето са се родили с умения да работят с микроскоп.
Един от любимите ми автори на книжки за възпитание – Ф. Додсън, казва, че родителят не очаква благодарност, освен ако не се е откъснал напълно от действителността.
Бих добавила, че същото важи за учителя.
Mephisto каза,
април 11, 2008 at 12:13 am
И аз следя с ОГРООООМЕН интерес, опа, следяХ Music Idol само заради Иван, другите ми бяха блудкави. и винаги идвах тук да видя какво си написала
)))))) защото просто изказваш моите мисли и идеи в думи. Много благодаря за което, ЕВАЛА! искам още от иван ангелов, не мога да се наситя. Днес дори гледах някаква част от “Тази сутрин”, качено във vbox7.com, където майки пращали e-mail-и на предаването с въпроси ‘как да обесня на децата си защо иван още не бил изгонен въпреки поведението си?! Ами да отворят тоя блог и да прочетат, консерви с консерви!
П.С.: Днес толкова се изкефих на този пост, че дори гласувах. Ква е тая Ну че има повече гласове от теб? Някой чете ли я изобщо ?
Mephisto каза,
април 11, 2008 at 12:14 am
опа, грешка, поправям се: Бу, а не Ну.
stoedin каза,
април 11, 2008 at 10:01 am
lyd, ако трябва да съм честен, ме учудваш с мнението си за Иван Ангелов. Ясно е, че поп-музиката е масова и затова малко или много е стереотипна, скучна и т.н. Ясно е, че това е следствие от музикалната индустрия и затова аз също съм с две ръце за пиратството и нямам нищо против да ме пиратстват, а да печеля предимно от концерти. И е ясно, че Music Idol е предаване за поп-музика и дори бих казал, че там има доста интересни и талантливи изпълнители въпреки това. И аз не харесвам “системата” и сляпото следване на стереотипи, но това, което виждам в Иван не е точно бунтарство, а чиста проба арогантност , липса на уважение и простотия. Пожелавам му на човека по-скоро да порасне и се радвам, че разумът надделя и беше изгонен (както и се радвам в крайна сметка, че имаше такова колоритно явление, разчупващо шаблоните). И понеже напоследък пак съм на вълна Робърт Пърсиг ще направя следната аналогия: (ти ще разбереш
– извинявам се за дългия коментар на тези, за които това са някакви отвлечени неща) – Иван Ангелов е като “динамично качество” – разчупва шаблони, но му липсва елементът на “утвърдена ценност” – т.е. статично качество, а без него не може. Цитат: “Животът не може да съществува само с Динамично качество. То не е трайно. Да се придържаш само към Динамичното качество без статичните модели е все едно да се придържаш към хаоса.” (Робърт Пърсиг, “Лайла”)
Merrychi каза,
април 11, 2008 at 10:44 am
100% съм съгласна със Стоедин r Пърсиг:)
Мария каза,
април 11, 2008 at 11:17 am
Хареса ми написаното във връзка с образователната система в България; хареса ми още повече, защото е написано от учител ! Мога да дам пример с преподавателите, които съм имала тук във Франци. повечето ни казват, че като са били студенти им е било скучно в часовете, затова са прекарвали времето си в библиотеките и сами са си намирали интересни неща за четене в същата област; Казваха ни това още на първата лекция, за да не ни е неудобно да си излезем, ако ни е скучно.
А за Music Idol ми е чудно защо се обръща толкова внимание; всичко ми се струва една заблуда, още една телевизионна боза. Не съм го гледала, но тук има подобни и ми се струва, че всичко е стереотип и дори участниците са едни и същи.
lyd каза,
април 11, 2008 at 11:21 am
Иван е още млад и е достатъчно чувствителен, за да открива и статичности. Надявам се да не се пропие. По-притеснено ми е за младите, които живеят по програма, зададена от хора, на които им е била зададена от хора, на които им е била зададена …
Не е чак толкова учудващо, че пиша за Иван. Напомня ми за мен, за мои ученици, за мои близки и т.н. Надявам се да намери центъра си. Иван притежава качество
А коя е Бу можете да разберете от блога й. Тя също е човек, който притежава качество, но е полезна на друг вид читатели
vitaminko каза,
април 11, 2008 at 11:54 am
стоедине, следващият път като видиш момиче, което ти харесва, престраши се и действай. защото това с преражданията е човешка непотвърдена фантазия, която пък в източният й вариант дори е с негативен оттенък, т.е. мислят си хората, че се прераждат, обаче идеалът им е повече никога да не се прераждат. представяш ли си само, ако и тя те е харесала тогава в купето?! а ти кво? пак ще се срещнем след двеста години. еми хубаво!
а пък за съвършенството дори не ми се говори. това е най-големият (не иван ангелов) бич за човека. да си мислиш, че има съвършенство.
мислих, мислих и го написах този коментар. лид ако иска да го изтрие. ако в темата за съвършенството в твоя блог имаше място за коментари там щях да го публикувам. но, това е разбираемо. съвършенството не търпи нищо друго освен себе си. отврат!
lyd каза,
април 11, 2008 at 12:57 pm
аз ли имам някъде тема за съвършенството?
vitaminko каза,
април 11, 2008 at 2:10 pm
можеш да го изтриеш. това си е лирично отклонение от темата и поради това спам. сега като се замисля можех да му пусна коментар в неговия блог в друга тема или в е-мейл.
lyd каза,
април 11, 2008 at 6:06 pm
Светакети Аруни каза,
април 22, 2008 at 1:27 pm
Кефиш ме и гласувах. Няма да коментирам детайлите на написаното, защото дисекциите разрушават живото, придирките към отделния тон съсипват насладата от песента, взирането в буквата ни прави слепи към текста. Позволявам си да ти подаря едно свое “послание към Иван”, което написах в неговия форум, наричащ се все още по недоразумение “форум на Music Idol.
“- Какъв спомен сега ти изниква от детството?
ИВАН АНГЕЛОВ: – На три години и половина бях, в едно селце – Зетьово, гледаха пилета. Изпражненията им трупаха в един куп заедно с тези на други животни. И като ми мирише гадно, за да не ми мирише, ги настъпвах. Виж как съм разсъждавал на три и половина. И качвам се отгоре на купа и затъвам. Като ми стигнаха до пъпа, започнах да крещя. И майка ми дойде и ми спаси живота.”
[b]ЗНАК[/b]
Когато затънеш
в лайната до пъпа,
когато се спънеш
в омразата тъпа,
когато души те
противната смрад
когато душите
пропадат във ад,
когато от ласки
дори се боиш,
когато от страх и
от ужас крещиш,
когато изричаш:
“Не! Вече не мога!”,
когато отричаш
се даже от Бога,
и паднеш отчаян,
сломен, неразбран,
проклинащ света и
човешката сган,
неведома сила
изпраща ти знак
и в поза красива
изправяш се пак,
светът е отново
покрит със цветя,
отново любовно
прегръща те Тя,
отново изпитваш
предишната страст
и песен извиваш
със ангелски глас.
Тогава поет си,
певец и артист,
светът е по детски
наивен и чист,
и кула се вдига:
от земното – Гео,
небето достига
божествено – Тео,
дъжд топъл снагата
ти гола изкъпва
и ти се оказваш
на космоса в пъпа.
insomnia1304 каза,
май 15, 2008 at 8:56 pm
http://www.lifestyle.ibox.bg/news/id_242549361