Енея иска да стане журналист и да изкарва пари от писане за списания. Засега, обаче, списанията които харесва отказват да я вземат, под предлог че й липсва опит. Какво би могла да направи?
Ако бях Енея, щях да работя в няколко насоки:
- Да изучавам света.
- Да усъвършенствам уменията си за писане
- Да градя личната си марка.
- Да създавам и развивам собствена медия
Тъй като не съм Енея, не мога да преценя доколко следването на журналистика в СУ помага, така че ще се радвам за мнения по въпроса.
На този етап, ако бях Енея, не бих кандидатствала за работа в списание поради две причини:
не мога да предложа на медиите повече от мерак за работа (съдейки по блога на Енея, в който на пръв и на втори поглед не намирам нищо, което да ми покаже, че тя има широки или специални интереси отвъд собствената си личност; относно начина й на писане – Дневниците на Бриджет Джоунс, колонката на Кари Брадшоу и книжлетата на Амели Нотомб са увлекателно написани, но блогът на Енея ме кара да се прозявам, дори когато се абстрахирам от съдържанието. За да не бъда несправедлива, Googlе-нах Енея, както бих направила aко бях работодател, и открих статиите й в секцията “Култура” на MyKinda. Оттам разбирам, че се интересува от изкуство и култура и ако се постарае, пише по-фокусирано, но ако в качеството си на редактор на Капитал Light трябваше да избирам между Енея и Янко Терзиев, щях да предпочeта да продължа да ползвам услугите на втория. Ако бях редактор в NG, щях да очаквам в блога й да открия релевантни категории)
не си струва да губя време като щатен журналист (докато съм заета с писане и проучване на неща, които може да не ме интересуват, няма да ми остава време да проучвам начина по който действа медията и да градя приятелски взаимоотношения; бих предпочела да се мотая там и да наблюдавам и говоря с хората, което бих могла да постигна лесно ако си предложа услугите като момиче за всичко и сипвам в кафетата серума на истината; последното ми изглежда по-добра идея от платен стаж на този етап, но е въпрос на проучвания, така че дайте мнения)
Връщам се към нещата, които бих правила:
Бих изучавала света
Ако искаш да те четат, трябва да имаш нещо за казване. Важно е по-голямата част от нещата да не се фокусира върху собствената ти личност. Дори Карбовски беше досадил на публиката, когато започна да пълни Егоист с горчивия си опит с жените. Разбира се, можеш да използваш собствените си преживявания като илюстрация на прозренията които искаш да споделиш, но това предполага не само житейски опит, а и саморефлексия. Ако просто разказваш истории, трябва да се увериш, че са такива, в които читателите могат да открият себе си и да научат повече за човешката природа, т.е. да извлекат някаква полза. Можеш да кажеш че не е задължително и че целта ти е да забавляваш само. Не мисля, че липсата на смисъл може да бъде забавна, но ако смяташ да забавляваш по този начин, уменията ти за писане трябва да са великолепни, но това е следващата тема.
Бих изучавала света, защото писанията ми представляват за читателя прозорчета към света. Ако всеки ден не опознавам по малка част от него, какво бих могла да предложа? Можеш да кажеш “Новини”, но ако стремежът ти е простото съобщаване на актуални събития, не си струва да си губиш времето да следваш журналистика. В местните вестничета вземат репортери, които току що са завършили гимназия и имат крака да тичат да отразяват събития.
Журналистите, чиито имена знаем, предлагат много повече от просто съобщаване на новини. Те ни показват неща, които други не се сещат да ни покажат и го правят така че да разберем смисъла. Ето защо ние, техните читатели / зрители, се отличаваме от децата, които просто зяпат новините по телевизията докато вечерят. Както казва Карбовски, борят се да направят света малко по-ясен.
Разбира се, преди това трябва да са го изяснили донякъде за себе си. Как? Ето как го правя аз: наблюдавам света директно и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции; наблюдавам света през книги, статии, филми, репортажи, блогове и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции. Докато мисля, обикновено пиша, защото това ми помага да се съсредоточа. Част от нещата отиват в блоговете ми, други остават в тетрадки.
Правя това всеки ден от няколко години и забелязвам, че напредвам всеки ден. Колкото повече наблюдавам и осмислям, толкова повече прозирам в моделите, а високата журналистика не предлага злободневна шарения, а дълбоките модели зад / под нея. Хората са жадни за смисъл, дори когато се забавляват, дори ако не осъзнават. Останалото е запек и диария.
За да изучаваш света е нужно неизчерпаемо любопитство и ежедневно надрастване на собствените предразсъдъци.
Бих усъвършенствала уменията си за писане
С писане – дневник, блог, форум, писма – каквото ми падне. Да, отнема време, но ако искаш да ставаш журналист, вярваш че си струва, нали?
С четене – човек започва да попива начини на изразяване от раждането си. Ако иска да е добър писател, трябва да чете добри писатели.
Бих градила собствената си търговска марка
Когато влезеш в супермаркет, естествено се насочваш към познатите марки. Повечето хора залагат на сигурното, на гарантираното качество. Ето ащо освен любима паста за зъби, имат и любимо списание, а в любимото списание (освен ако не е от евтините) имат любими автори.
Ако си любим автор в една медия, ще те канят да работиш и за други медии. Няма да ти се налага да си търсиш работа. Ще си позволяваш да отказваш работа. Това се отнася за всички професии, а за изграждането на марка можеш да научиш от хубави книги за брендинг. Сред любимите ми автори са Ал Рийс и Джак Траут, чиито книги се превеждат и на български. Ето малко връзки: тук, тук и тук.
Ако все още се чудиш коя е медията, в която ще изгрее звездата ти, да ти кажа – в твоята собствена – в блога ти или каквото друго създадеш. Можеш да си отвориш дори телевизия в YouTube. Вземи за пример Zipster, един фъфлещ дядо, който се радва на растяща фенска маса. Но това е следващата тема:
Бих създавала и развивала собствена медия / медии
Вече имаш блог. Развивай го. Помисли не само за качеството на материалите (което остава на първо място, разбира се), но и за цялостното качество на медията – дали е удобна, полезна и т.н.
Разглеждай други блогове, експериментирай, искай обратна връзка от аудиторията. Разполагаш с безплатна лаборатория, в която си сама господар като Декстър. Това не може да ти предложи и най-великото списание.
Души за нови Интернет инструменти за изразяване, научи повече за това как да привлечеш нови читатели (SEO и пр.).
Чети полезни съвети, гледай онлайн лекции. Търси ментори – хора с опит и желание да споделят нещичко. Всеки познат блогър може да отговори на въпроси. Когато имаш по-сериозни търсения, обърни се към професионалисти. Някои имат публични адреси за връзка и биха се зарадвали да получат добър казус за размисъл, особено ако и преподават, като Карбовски, да речем.
С този текст изпълнявам донякъде желанието на едно момиченце, което искаше да пиша за това как се става журналист. Пусни желанието си в кладенеца и гласувай за мен. А на Енея пожелай успех и помогни с коментари по темата.
nicodile каза,
април 8, 2008 at 9:42 am
Хм.. доста интересен пост. Струва ми се, че може би щеше да е по-добре да не даваш Енея за пример- или пък нарочно ти се иска да влезеш в някоя епична блог-вражда?
Slainte!
lyd каза,
април 8, 2008 at 10:07 am
Ами аз го написах специално за нея. Не мисля, че Енея е дребнава и ще се обиди. В духа на текста … ако бях Енея, бих се радвала някой да прояви загриженост към мен и да призове и други да дадат съвети
По-скоро се надявам Енея да отвърне на удара с повече и по-качествено писане в блога си, пък по-нататък ще черпи 
Веселин каза,
април 8, 2008 at 10:18 am
Ако не съм Енея ще прочета първите 2 абзаца и ще разбера, че според теб Енея пише отегчително и не се интересува от нищо. В останалите 222 абзаца може да пише обратното, но аз няма да ги прочета, защото не съм Енея.
Bobi каза,
април 8, 2008 at 10:20 am
Не разбирам защо се опитваш да променяш писането на Енея. В крайна сметка блог-ът и е това, което самата тя самата мисли и чувства, това което иска да сподели със света. Не виждам защо трябва да го промени, за да започне да се хареса на “сериозните”. Енея има правото сама да решава какво да включи в блога си – той може наистина да си е нейният “дневник”, не мисля, че е задължително да подлага на обсъждане по-сериозни теми като теб – не всички са като теб. Надявам се, че и ти не си дребнава и няма да се обидиш. Съветвай хората, не ги променяй. Много хора харесват Енея именно затова, което е.
lyd каза,
април 8, 2008 at 10:26 am
Никой никого не може да промени и да иска. Има хора, които искат да станат журналисти. Споделям моето мнение какво би могло да им помогне
Някъде да съм казала за какво да пишат? Може да се пише за всичко. Ако човек не е в състояние да напише нещо смислено за връзките на обувките си, едва ли ще напише нещо повече за грандиозна тема като смъртта 
Няма малки и големи теми. Има повърхностност и задълбоченост. Ясно и неясно писане. Това е всичко.
Че Енея има читатели показва, че в нея има хляб, но това не значи, че любимите й списания ще пожелаят да работи за тях. А тя това иска, нали?
В опитите си да бъде мили и политически коректни понякога пропускаме да покажем на хората гледна точка, която би могла да си струва да бъде разгледана и да разшири погледа им
И да, не е нужно Веселин да чете всичко това. Написах го специално за Енея. Пък ако свърши работа и на други, супер
Alia каза,
април 8, 2008 at 10:43 am
Браво за отношението – съветите са изключително реални и ценни. Аз самата започнах преди години да минавам по този път, тъй като съм журналист. Но реших, че трябва промяна, когато усетих неадекватността си спрямо света. Е, блогът ми, все пак, си остава мястото, където не съм журналист и забравям за писането според житейските правила
Беше ми много приятно да прочета трезвотото ти и разумно мнение! Дано Енея извлече максимално полза от него.
lyd каза,
април 8, 2008 at 11:23 am
Аз пък се надявам да не вземе да се уплаши и да спре да пише
Бу каза,
април 8, 2008 at 11:30 am
Всъщност доста от списващите за списания нямат журналистическо образование. Предполагам, че уменията да се изразяваш добре и да пишеш интересни неща не зависят от последното, въпреки че вероятно помага.
Eneya каза,
април 8, 2008 at 11:47 am
*смущава се*
Признавам,ч е си беше шамар по егото ми това, че каза, че не съм интересна и за миг ми стана криво. После ме осени като цунами – китайско брегово селище. права си. Глупаво е да оставя егото си да ми затваря очите над фактът, че си абсолютно права.
Мерси за защитата, която полчих, но lyd е права.
Не, няма да спра да пиша, а само ще се амбицирам.
Вярно е, че ползвам блога повече като дневник и отдушник, но това не е причина да не се опитам да пиша по-добре и по-сериозно. Много от нещата, които ги каза съм си ги мислила, но никога не съм ги подреждала в списък.
lyd каза,
април 8, 2008 at 12:01 pm
Ето как блеснах като подреден човек, който си записва списъчета!
hazel каза,
април 8, 2008 at 2:08 pm
Лид,
Може би аз съм инфантилна, но чета Енея редовно и ми е приятно да мисля, че някой ден и моята дъщеря ще е като нея. Колкото и да не разбирам защо някой ще иска да стане журналист, уважавам избора й и най-вече й се възхищавам, че учи задочно, за да може да работи. Колко първокурсници го правят днес? Учат си “редовно” и през това време ходят на работа. Нивото на висшето образование, което позволява такова учене, е друга тема.
“Интересното” писане е до голяма степен въпрос на (придобит) вкус, както обясняваш и ти самата. Съветите ти самообучение са чудесни, но навремето бях чела едно стихче, което завършваше с “преди да пишеш, трябва да живееш”. Житейският опит доста променя критериите и според мен Енея се справя доста по-добре от мен на същата възраст – и с писането, и с живеенето. Успех!
Eneya каза,
април 8, 2008 at 2:24 pm
Мерси много и за твоите думи Хейз.
П.П. в тази линия – препоръчвам ти една друга Хейзъл, от комикса, който изрекламирах вчера. Мисля, че ще е усмихне.
Michel каза,
април 8, 2008 at 2:53 pm
Хм, интересно писание, и все пак, въпреки ценните съвети и критиката, бих казал само следното:
Ако някога прочета постинг “Ако бях Мишел, щях да пиша/уча/правя нещата еди-как си”, може би нямаше да ми хареса. Дори и да има полезни неща вътре казани. В моя блог, знам, че не пиша по най-върховния начин. Но пиша аз и ми харесва, че съм далеч от съвършенството… Сигурно мога да пиша и по-добре. Или пък да си направя по-хубав дизайн на блога. Или пък да го организирам по по-добър начин. Но за момента моят блог си е такъв, и изразява мен… Не изпитвам необходимост да е друг:-)
PS @Eneya: Аз харесвам да те чета. И не мисля, че е необходимо да пишеш по-различно, за да харесвам твоя блог повече…
in2h20 каза,
април 8, 2008 at 4:12 pm
В супермаркетите няма любими марки. Това са местата с най ниска “въвлеченост” в бранд топографията. Нещо ти е любимо, когато полагаш усилия да ти стане такова.
Енея ми е сред най-приятните усилия. Намирам я интересна, защото ме занимава с интересни хора (познава интересни хора). Нямам съвет как да пише. При Жюстин оставих нещо за блоговете като интелектуално занимание и прозорец към истината. Бе по-скоро ориентир как чета, отколкото как да се пише. Енея го следва, аз – чета.
Днес истината изглежда така: ако си на 34 и избереш бг, чака те ковчег. Ролевият модел е дебеловрати, чернопременени атлети със съмнителни дрога навици и кратък лайф спен, осигурен им от those-who-should-not-be-named-в-ДС-отдел.
Да си журналист в такава среда е висок риск; животът е без цена, а напоследък и качествата му са с инфлационен етикет.
Как е да си читател на истории с източник – бг мястото ? Вълнуващо.
Снощи седнах и изгледах Горещо 1-2-3 и на всяка венетина реплика ме преследваше повик за повръщане. Райкова не прави предаване за моята яудитория, но се случи да чуя въпроса и до покойния Жоро (перефразирам) Познаваш ли убийци ?
Помислих си, искам ли на 34 да познавам убийци ? Заради Енея, не искам да познавам убийци. На филм или на живо. Трябва да остане нещо, някой в който децата с мечти да вярват.
Eneya, you rock kiddo!
Lyd, Янко Терзием е рутина и клишета по равното. Лично мнение.
asktisho каза,
април 8, 2008 at 4:55 pm
@ Eneq: Ясно става, че постът на Лид съвсем не е злонамерен (не е като да те качат на кладата и да накарат хората да гласуват в анонимна анкета дали си смотаняк или не, мотивирайки ги с излишно емоционален, силно провокатовен текст
, но ти, Енея, много бързо и лесно се съгласи, според мен. Защо не помислиш за хората като мен – редовните ти читатели, че ние може би не искаме да се променяш? Искаме да виждаме твоето развитие, да, но не и да се променяш само защото някой друг е решил така. Ние може би те четем точно заради това, което си, заради уникалната ти гледна точка, пък била тя и изразена с един комикс, с една реплика или със супер дълъг, дълбокосмислен текст? На мен не винаги ми е интересно да чета супер дълги, дълбокосмислени текствое. И хубаво, че Лид оценява безбройните ти, сериозни и “фокусирани” текстове в майкайнда, ама всички знаем как ги оцени майкайнда – един проект, който ограби труда, времето, идеите и ентусиазма на много талантливи, млади хора. И го направи ей така – по селски. Доста дебелашката. Това трябва да ти е добър урок дали си струва човек да се престарава. Да се амбицира. И, въпреки че постовете ти за майкайнда бяха различни, а ти самата си ми казвала, че не ги харесваш особено много, аз ги харесвам. Добри са. Но нещата, които слагаш в блога, са още по-добри. Защото в тях си ти. Смея да твърдя, че писането е нещо, от което разбирам и, повярвай ми, един ден ще имам достатъчно средства и възможности да засилвам с много силен шут в задника хора като теб и да ги засилвам право нагоре, защото твърде много талант остава незабелязан тук – в България. И недооценен.
)))) А сега, със здраве!
Публикувал съм в доста списания, не знам наистина какво те мотивира да ставаш точно такъв тип журналист, но повярвай ми – ще се нагледаш на много цигански истории от типа “майкайнда” и там. Спрях да се натискам да публикувам в списания, когато осъзнах, че харча повече да работя, отколкото получавам. То не беше ходене до редакцията за най-малкото нещо, не бяха обаждания по телефона, не бяха претенции. И за какво? За 50 лв хонорар?! Спрях да се натискам и те сами започнаха да ме търсят. Но аз вече знаех колко струват. С няколко малки изключения, в печатните медии у нас работят абсолютни непрофесионалисти – крадливи и неграмотни хора, които с радост ще се възползват от ентусиазма ти и подобно на господин Уилкинс (някога Съдбата ще го “възнагради” за наглостта) с радост ще поругаят таланта ти, ще го откраднат или ще се опитат да го купят за жълти стотинки, защото ще видят, че за разлика от тях, ти можеш нещо и си добра в него. Съветите на Лид са донякъде правилни, ама малко обиждат. Обиждат ме мене, като твой читател. За мен ти вече си “търговска марка”. Както и за много други хора. Ти вече изследваш света. Вече имаш какво да кажеш. Заеби учебниците по брендинг, практиката е най-добрият университет! Моят съвет е да създадеш някакъв авторски продукт, който много хора ще се навием да ти помогнем да го комерсиализраш и то – напълно безплатно. Защото сме ти фенове. И харесваме блога ти такъв, какъвто е. Това е съветът на askтишо, питаш го, не питаш…..
@ Lyd: моите почитания за опита ти да помогнеш, ама не е това начина, бе, како! Да казваш на детето, че не става
Така ли ги възпитавате в училище? А уж си педагог. Единственият проблем на Енея е, че всички гледат отвисоко и несериозно на хора на нейната възраст, особено когато се стремят да стават щатни журналисти в разни, уж “престижни’ издания. И може би са прави. Повечето й връстници инвестират целия си мозъчен потенциал в това да намерят кой да ги напуши или от кого да си купят амфети. Един като видим да изпъква, трябва да го окуражаваме, да му подадем ръка, а не да го забиваме в земята и после да му даваме съвети как да се изправи. Помогни на Енея да постигне мечтата си с практически действия, а не с думи. Ако можеш. Думите понякога са излишни.
Eneya каза,
април 8, 2008 at 5:57 pm
Мерси за топлите думи Тишо. Но все пак аз нямам намерение да се променя ей така от днес за утре. Не съм някоя тъпа патка, която правят каквото й кажат.
Но съветите й бяха супер. И ще ги последвам.
По-добраа, не по-различна е крайната цел, нали?
razmisli каза,
април 8, 2008 at 6:23 pm
Енея, от външна гледна точка изобщо не изглежда, че Лидия те уличава в неинтересно писане, така че реакцията ти си е много добра и продуктивна (казах аз твърде менторски
). (Всъщност съветите са много хубави и полезни за всяка творческа професия и е хубаво, че са публични.) Блогът ти е интересен и не мисля, че въпросът беше да го променяш, а да го използваш (или да направиш друг блог за целта), за да експериментираш и да се развиваш журналистически. Никой не би могъл да казва на никого какво да пише в блога си или в дневника си, но като пишещ с публичност = журналист блогът ти винаги ще влиза в определението за теб като такъв и ще бъде вземан под внимание от евентуален бъдещ работодател. Може това да те устройва точно, може и да не – ти ще решиш. Едно е да си ИТ специалист и да си имаш блог за фотография (последният няма отношение за фирмата му, нито за имиджа му като специалист), друго е да си амбициозен бъдещ журналист и да имаш блог за живота изобщо. Казвам работодател съвсем общо, по-скоро трябва да кажа “списание, с което би искала да работиш”, ако това е към което се стремиш. Освен пък ако искаш да си направиш съвсем своя медия, в която да пишеш точно това, което пишеш и сега в блога си. Може голяма публика и списание да не е това, което те интересува, а да държиш да пишеш само това, за което вече пишеш. Това е твое творческо решение.
Eneya каза,
април 8, 2008 at 9:53 pm
Накратко – харесвате си ме и толкова посредствена, колкто съм сега? ами това е… мило.
Hamaelleon каза,
април 8, 2008 at 10:01 pm
Цял пост само за Eneya?! Их
А ти викаш, че Егото ти било страдало първоначално, абе я..
Аз искам да стана порно-артист: Lyd, би ли написала и за мен един такъв пост?!
P.S. Ето, аз търся съвет.. щото ви изчетох, погледнах в кладенеца, и в крайна сметка никъде не намерих това да е отговор на вече зададен въпрос.. в смисъл това по желание на Eneya ли е? Не разбрах..
razmisli каза,
април 8, 2008 at 10:10 pm
Не си посредствена, умееш да пишеш, просто трябва да се изграждаш и работиш над себе си
Не е промяна, а формиране, така както един дизайнер иска да прави дизайн на мебели примерно, но има личен дневник, в който си нахвърля скици на видяното през деня. Ако скиците му са в блог и той е единственото му публично лице, макар и да са хубави, то не е в негов интерес да се представя чрез тях. Но едното не изключва другото. Той може да си създаде портфолио в интернет, а да продължи да си прави скиците, но те просто ще са личното му пространство. Което не е промяна, защото дизайнът и скиците са два различни жанра за него. И един писател може да пише романи, но като малък е писал съчинения, а днес едновременно с романите си води и дневник и разказва креативни вицове на приятели. Различни жанрове и въпрос на публично лице 
lyd каза,
април 8, 2008 at 10:27 pm
Не беше по желание на Енея, а по мое. Да, Енея е сладка и не искаме да се променя като личност за да се хареса, но всички, които толкова много я харесвате и искате да й помогнете да стане това което иска, не мисля, че й помагате като й казвате “Стой си все такава малка”. И най-великото личностно постижение е да не се променяме, да не растем? Понеже сме се родили най-великите?
Да, действам като типична учителка – казвам й колко ще й пишат тези, при които отива на изпит ако продължава в този дух. Или е по-добре да й кажа, че трябва да я кара все така и те един ден ще й обърнат внимание. На всички е ясно, че не е така.
Не мисля, че добрите журналисти в БГ пишат само за мутри и убийства. Не мога да сравня Венета Райкова с Димитри Иванов, и не мисля, че Енея се стреми да бъде Венета Райкова.
Толкова ли е страшно някой да ти каже какво мисли за плодовете на труда ти? Ами че не ни ли го казват всеки ден, когато решават да купят или да не купят труда ни, например? Щем не щем получаваме обратна връзка, а после правим каквото си щем с нея.
Енея не е направена от захар, нито пък щеше да постъпи по-възхитително ако ми беше казала “Това си е моят блог. Не ща разни дъртачки да ми казват какво да правя с него. Фръц.”, но тези, които биха го направили решиха че е малодушна ли, какво?
Не разбирам как я подкрепяте като й обяснявате, че тук няма бъдеще като журналист.
Понякога толкова мило закопаваме приятели, които биха могли да растат ако осъзнаваха, че не са чак толкова големи.
Не знам как се става порно актьор.
Hamaelleon каза,
април 8, 2008 at 10:42 pm
“Не знам как се става порно актьор.” – разочароващо
Eneya – успех!
случайна каза,
април 9, 2008 at 11:03 am
Аз пък винаги съм смятала, че човек трябва да пише, когато и каквото му идва отвътре. Мисля че трябва да се пише, защото НЕ МОЖЕШ ДА НЕ ПИШЕШ, а не защото ИСКАШ ДА ПИШЕШ. В този смисъл, винаги ми се е виждало неуместно да се дават съвети на някого как да пише. Ако Толстой беше съветвал Рей Бредбъри…
А иначе, по горната причина не харесвам професионалната журналистика. С някои редки изключения, в нея винаги има нещо насилено. Има срок, графици, трябва да се пише, няма не искам. Мисля че затова блоговете толкова ързо придобиха популярност, защото хората пишеха спонтанно, искрено, когато имаха повод да пишат.
Но за съжаление много блогъри се взеха прекалено насериозно и започнаха да се изживяват като “Капитал” “Паралели” и “24 часа”. Чувстват се длъжни да блогват по график неща, които интересуват широката публика. Винаги има актуални постчета, снимки и полезни линкове. Тогава аз пък се прозявам. Дори вездесъщият Йовко, който някога ме разплакваше с лични постове, сега ме отегчава до смърт.
И понеже в един коментар си написала, че нямаш нищо против някой да ти даде съвет… блогът ти заприличава на някогашното списание ЛИК. Интересно, но безлично. Понякога намирам неща, които ме карат да мисля над тях с дни. Дори има реплики, които са ми се запечатали в главата. Но ми става все по-трудно да ги намирам в масата литературна и филмова критика. Стилна и безчувствена.
И другото, което ме побърква е този вечно присъстващ надпис, ако ме харесваш, гласувай за мен. По-ужасно е и от предизборен плакат. Харесвам те и съм сложила линк към теб в блога си. Харесвам те и те чета. Блог-класациите са унизителни и глупави.
Впрочем, първото с което съм запомнила блога ти, беше едно стихотворение на Емили Дикинсън:)
Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.
Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва.
Поздрави.
Eneya каза,
април 9, 2008 at 11:25 am
Туш.
Извинявам се, не успях да се сдържа.
Но и аз съм го мислила. Дистанцира се от читателите. Зае… позиция.
Позиция на “аз ви уча вас”. Може би е от преподаването, може да е от друго, но читателите ти не са сюрия хлапетии, без акъл в главата, със съмнителна хигиена и отсъствие на умение да разсъждават самостоятелно и логично.
spensi каза,
април 9, 2008 at 12:28 pm
Това, което ще напиша, не искам да звучи критично, а по-скоро като съвет: Енея, поработи малко и върху правописа и пунктуацията. Като човек, който сериозно иска и е готов да ДАВА, за да изпълни мечтата си – да БЪДЕ журналист – трябва да отстраниш поне елементарните грешки като пълен и кратък член. Сега му е времето да го направиш.
Надяам се да не се обидиш, добронамерено е
lyd каза,
април 9, 2008 at 12:37 pm
Да, именно това е позицията ми: споделям с вас това, което съм открила, защото може да ви е полезно. Да, харесва ми да бъда полезна. Това правят добрите учители, а аз не се срамувам, че съм учителка.
Писах как аз бих постъпила ако исках еди-кои-си списания да ми обърнат внимание. Има разлика. Това, което направих, някои биха запазили за себе си – защо да отварят очите на конкуренцията 
Да, обичам да заемам позиция: понякога заемам по няколко едновременно, така че да имам повече опоненти. Аз съм гросмайстор
Не, никъде не казах как да пишете блоговете си. Някои го прочетоха така, други не
Да, всички имаме акъл в главата, но не е нужно всеки от нас всеки път да открива сам всичко. Не се срамувам да уча от другите. Чувствам се достатъчно уверена в себе си, за да не ми изглежда унизително. И не се чувствам всезнаеща, за да реша че нямам нужда да го правя. Ето защо задавам въпроси и чета коментари. Може да науча нещо от тях. Прагматичност
Пиша, защото обичам да пиша. Това, че го правя стилно, не значи, че се насилвам, а че имам талант и опит
Това, че някой не успява да долови чувствата на друг или да ги “разбере”, не значи, че другият е безчувствен
В участието в блог класации намирам смисъл, който ще разкрия по-нататък, като го обмисля добре, за да го напиша красиво, ясно и стилно
lyd каза,
април 9, 2008 at 1:46 pm
По въпроса за безличността:
Случайна, ти хареса блога, защото попадна на стихотворението “Аз никоя съм …”. В същото време спря да го харесваш, защото стана безличен. Това е интересно противоречие, нали?
Всъщност при мен няма противоречие. Това стихотворение е нещо като манифест за този блог, а може би и за същността ми: аз не искам да показвам тук личността си. Старая се да пиша за неща, които биха могли да бъдат от полза за други. Пиша ги, когато са поизкристализирали. Да, пиша истории за себе си, но те най-често имат илюстративен характер – по-лесно е да използвам за пример себе си, отколкото някой друг – едно че се познавам малко по-добре, отколкото познавам други, друго че когато дам за пример Енея, твърде много хора настръхват и се хващат за оръжието за да я защитават, вместо да обърнат внимание на посланието.
Така че този блог не е толкова личен, колкото публичен. Което го прави донякъде безличен
По-скоро се опитвам да споделям прозренията, които подозирам в универсалност. Ето защо припознаваш себе си в някои случаи, а когато не можеш, когато не е в диапазона на твоите чувства, смяташ че е безчувствено, но такова то не е за хора, които боравят с друг диапазон. Така че един реагира на един текст, друг на друг – просто при мен е по-широко. В този смисъл наистина повече приличам на списание, отколкото на личен блог.
Личните блогове в много случаи се четат по други причини – да видим как я кара човек, който ни е близък (без значение как ни е станал близък и дали сме се виждали). Тези, които долавят по-голяма част от диапазона на “списанието” ме възприемат като близка, а другите като дистанцирана. Така че за приятелите ми, тези с които припокриваме диапазони и трептим на една честота това е и личен блог.
Списанията, обаче, не са лични блогове. Не ги четем за да видим как я карат авторите. Понякога, обаче, и те ни стават близки – както на мен Егоист ми беше близък заради Карбовски, както и много автори, които дори не са живи отдавна са ми близки.
Остава да изясним въпроса как редакторите биха подходили към желаещ да стане щатен автор в списание. Това се опитах да покажа на Енея – дотолкова, доколкото аз го разбирам. А нейният твърде личен блог в нашия случай не й върши работа за визитка пред тези редактори. Докато моя върши. Ето защо на мен ми пишат някои редактори и ми предлагат да пиша за издания, за които Енея засега само мечтае. Но ако това е ужасно обидно спрямо нея, нека се обижда. Едва ли бих могла да променя нечие усещане по въпроса. Едни се обиждат, други са благодарни. Това ми се случва всеки ден
in2h20 каза,
април 9, 2008 at 1:58 pm
lyd, доброто намерение което имаше с настоящата инициатива се стопи в нужда Енея да защитава професията бг журналист. Признавам, без особено да обмислям последствията, веднъж я поставих в позиция да защитава факултета и университета си.
Щото детето има смелостта да заяви от блога си: искам да стана…зарад което избрах да уча…Изобщо не ми влизаше в работата да коментирам избора й (ако и да го направих), щото личните теми в личните блогове на личности о б и ч а й н о канят към лична позиция.
Вместо това трябваше да и дам перспектива (от разстоянието на културите, които обитаваме – голяма вероятност да се разминем бе риска).
по това какво пишат бг журналисти
Искат или не, не могат да си изберат средата. Към засеченият момент, темата е срастването на престъпния свят с държавните структури, в конкретиката – полиция и прокуратура. Нито Венета, нито Дмитри имат опцията да избягат от задаването на важния въпрос. Райкова чудестно би ми продавала перилни препарати с лежерния си, провинциален изказ; за Иванов може пък да предпочитам да ми разказва за Кръстан Дянков. И в двата случая, моите предпочитания и ролята на журналиста драматично се разминават. Те просто ТРЯБВА да не ми спестяват истината.
Вкупом те тва правят ден и нощ, минават метър над произволно подбрани факти и ми сервират непълна, откровено просташка картина на действителността.
После защо популацията спяла. Е как да не дреме ?! Парцалистиката се изживява като хипнотизатори, най-често счетоводители в балканския вариант – архиватори на минали събития.
Как да кажа сега на Енея, че да се идентифицираш със заблатеното, оперирано от етични норми и мярка съсловие е загуба на най-сладкото й време ? Що да и давам пътни знаци какво да прави на 20, когато в този отрязък време има едно нещо, единствено нещо, дето трябва да научи: как се обича. Трябва да и разбият сърцето, да и нарушат ритъма и да живее от емоционални трясъци. Не от такива на заглушители, не да се чуди защо 34 годишните избират смъртта пред живота, не от начумерени погледи и критика от всички страни.
Разбира се, че мога да и спестя някои от грешките в растежа като я науча да си управлява времето по-добре. На моята планета цари тишина, защото има установени филтри за шум. Проблемът е, че те са тунирани на моята вълна. Ако всички бяха мен – щях да умра от скука (става ли за епилог?)
ameliaekhart каза,
април 9, 2008 at 3:57 pm
Много полезни неща казваш, Лид. Конструктивни.
Ако кажеш всичко това за мен, първо ще се обидя, на втори прочит ще бъда много, много внимателна, на трети ще се ухиля до ушите и ще кажа: браво, това е човек, който мисли как да ми помогне да стана по-добра не за да ме уязви, а за да ми даде тласък за развитие в определена посока.
Подкрепяйки Енея в търсенето на отговорите на важните за нея неща и теб в идеята да се помогне на някого в усвояване на печеливши социални модели чрез езика, искам да кажа нещо, което намирам за важно:
Журналистиката трябва да реже. От нея трябва да блика острота, рязкост до грубост в мисълта и изказа. Тя има за цел не да разголва еротично, а да обладава /дано изказът ми не смути аудиторията ти!/ онези маски на действителността, които заинтересованите от неистини се опитват да ни представят. Това не го могат мнозина. Не се учи в училище и университет.
В този смисъл, ако реша да печеля хляба си като журналист, ще изтрия с един замах стиховете си и всичко, което може да покаже фините неща в мен. Социумът не иска да види тях зад етикета ми на журналист. Надявам се, че съм достатъчно изчерпателна в опита си да избегна влизане в деликатните територии на личностите на блогърите.
Полезно четиво и ценен материал за обмисляне ми даде този случай. Благодаря.
Анонимен каза,
април 9, 2008 at 5:40 pm
Тоест да депресира и ужасява читателите си? Журалистиката е много повече от това. Според мен поне.
П.П. Това го обърнахме на чат, сладурско. Е3гото ми би хвръкнало до небесатя, ако не ми се струваше, че основната идея на Лидия изчезна някъде. Давайте съвети, не критикувайте Лидия заради опитът й да ми помогне. Мерси.
ameliaekhart каза,
април 10, 2008 at 10:45 am
Понеже някой реши да се обиди от моите думи, а не от тези на Лид примерно, ще продължа така:
1. Карбовски, за когото не спира да се говори в публичното пространство, че и му дадоха трибуна да преподава във Факултета по журналистика и масови комуникации, всъщност е завършил дървопреработване /ако не ме лъже паметта, той сам ми го е казвал/. Ученето не ще да го е направило остър, честен и добър в анализите.
2. Първо Светозар Игов в личен разговор, после Стефан Брезински на лекции казаха нещо в смисъла на това: журналистиката не трябва да бъде специалност в университета, единствена и базова; тя трябва да бъде надстройка над солидни знания,
Няма да използвам точните им думи не защото не ги помня, а защото и за двамата е характерен изказ, който би смутил нежните уши на част от читателите.
ameliaekhart каза,
април 10, 2008 at 10:48 am
/пак натиснах нещо погрешно/
… натрупани в определена насока на познанието. Вариант е това, което е правил един от моите преподаватели в УНСС, Марин Паунов, което е страхотен икономист, завършил втора специалност журналистика.
3. Някои хора са остри по рождение – една от съученичките ми пишеше безумно скандални статии още в училищния вестник; други стават такива с опита.
Нищо лично към никого. Ако някой реши да види такова, така е избрал.
vitaminko каза,
април 10, 2008 at 11:24 am
Ако знаете само как ми се иска да съм на мястото на Енея и Лид да ме разпердушини от критика и съвети! За съжаление трябва да си направя блог, да го понапълня със съдържание и след това вече да очаквам лечебните шамари. Да-а-а, дами и господа. Излиза, че дори шамар да ти ударят изисква усилия от твоя страна. Хубаво ще си направя блог, ама за какво да пиша в него? По-лесно е да си читател.
lyd каза,
април 10, 2008 at 11:27 am
Пиши коментари
in2h20 каза,
април 10, 2008 at 7:31 pm
Изобщо не е по-лесно да си читател. Времето ти е само 24 часа дневно, в които трябва да си направиш джогинга, да намериш време за шест плода/зеленчука, да обичаш семейството и приятелите си, да поемаш рискове..и да филтрираш сред планини, гори и морета от букви.
витаминко, историята ще е интересна след години. Сега е само тема в блог. Изнесе ли се в реалността, провери ли се срещу променливите там – може да се окаже че е вредно да си сигурен на 100% какво искаш да правиш с остатъка от живота си.
lyd каза,
април 10, 2008 at 7:46 pm
О, някой от вас сигурен ли е какво точно иска да прави до края на живота си? Аз не.
Eneya каза,
април 10, 2008 at 10:55 pm
Но пък ти дава някаква насока. Нали?
Да имаш представа какво искаш от живота си.
spensi каза,
април 10, 2008 at 10:57 pm
Карбовски е завършил магистратура Журналистика
lyd каза,
април 11, 2008 at 11:16 am
Бе дава насока, ама човек понякога има много желания в различни посоки. Работя върху изучаване на изкуството да ги свързвам в едно
И да се върна назад – разбира се, че не трябва да караме Енея да се оправдава за решението си да учи журналистика, но искам да напомня, че е хубаво човек от време на време да се пита дали върви по път, който наистина иска
chochochan каза,
март 10, 2009 at 12:11 am
Мили хора, присъединете се към мен
http://chochochan.wordpress.com/