в границите на възможното
април 3, 2008 at 11:52 am (art of living, образование, родители, ромите)
Tags: кандидатстване в университет, образование, роми, SAT
В последните няколко години амбициозните ми ученици, които се стремят към щедри стипендии в най-престижните университети в света имат все по-слаби умения за четене и все по-малък читателски опит. Приела съм за нормално ученик в 10 клас да е чел максимум 2 книги извън задължителната програма по литература (не че е задължително да е прочел задължителния списък). Проблемът е там, че в хубавите университети се чете много, че в зависимост от специалността може да ти се наложи да прочиташ по стотина страници на ден, в добавка към учебни занятия, писмени задания и пр. Всъщност за да имаш минимален шанс да влезнеш в такъв университет, трябва да си взел изпит, който да покаже, че имаш достатъчно добри умения за четене, както и висока скорост. Очевидно е, че за да достигнат нужното ниво, учениците трябва да имат продължителен и богат читателски опит. Дори и да го нямат към началото на 10 клас, биха могли да напреднат доста … ако четат.
Ето тук е уловката, обаче. Преди някоя и друга година, когато осъзнаеха, че е нужно да четат, неопитните читатели започваха да четат, и доста от тях станаха запалени и компетентни читатели. В последно време, обаче, не съм в състояние да убедя твърде много амбициозни тийнейджъри, че четенето има смисъл. При всяка среща с тях говоря за четенето и изтъквам какви ли не аргументи, но най-добрият резултат който постигам с тревожен брой деца е, че вземат книга за четене и просто я държат вкъщи. В отчаянието си пиша следните текстове с надеждата мразещите четенето да ги прочетат. Не ми е ясно как тези деца ще се представят на SAT и се чувствам като измамник, въпреки че никога не съм рекламирала курсовете си като предназначени развиващи читателски умения у нечетящи хора.
Подобна е ситуацията с математиката. SAT включва и проверка на елементарни математическите умения чрез тест за ограничено време. Проблемът е, че това което ми се струва елементарно, се оказва езотерично за ученици, които имат 5 и 6 в елитните гимназии в региона. Предвид начина на преподаване е обяснимо. Необяснимо засега остава нежеланието на скараните с математиката да разберат елементарни неща и да порешават задачи. Уж на всички е ясно, че трябва да покажат приличен резултат. Въпреки това не правят нищо по въпроса. Познавам скарани с математиката, които дори без чужда помощ достигнаха повече от прилично ниво – над 700 от общо 800 точки. Това бетонира увереността ми, че всеки би могъл да постигне същия резултат. На практика, обаче, вече имам все повече ученици, чиито резултати са по-ниски от 600 точки – нещо, което беше невъобразимо за учениците, които кандидатстваха преди 4-5 години.
Днес придружих Грозданка и родителите й до социални грижи, където проведохме объркан разгорещен разговор с няколко служителки. В крайна сметка ми дадоха полезна информация, че в бюрото по труда ще организират ограмотителни курсове от май. Реших, че след като за една година Донка не успя да ограмоти семейството, би било добра идея поне някои от младите да се запишат на такъв курс. Ако не поемат пътните от селото, мога да поема поне за Грозданка. Предложих веднага да отидем до бюрото по труда и да попитаме. Казах й, че всъщност би могла да тръгне на редовно училище в един момент и т.н., че ако го направи, все някак ще измислим нещо за пътните и първоначалната издръжка. Тя, обаче, отказа. Пробвах няколко пъти. Упорито отказва. Иска работа за неграмотни. Колкото и да обяснявах, че такава работа ще има все по-малко … тя ми отговори “Каквото реши Господ”. Напомних й, че когато става въпрос за пари и зареждане на ваучъри, не се обръща към Господ, а към мен. Обясних й, че дали ще умре от глад зависи най-вече от нейното лично решение. И така, колкото и да ми е тъжно за нея, приключвам с каквито и да е помощи, и да, Грозданка съвсем реално може да умре от глад. Ако я видите, ще разберете какво имам предвид.
Вървях към къщи, прехвърлях разговора със социалните работници, опитвах се да се поставя на тяхно място … не можах. Когато се опитвам да помогна на учениците си, опитвам се да ги убедя, да ги науча и пробвам какво ли не. Ако бях като хората в социални грижи, щях просто да им се скарам и да им кажа, че от тях няма да стане нищо. Опитах се да се поставя на мястото на Грозданка и се запитах какво ли щях да правя ако ми се налагаше да се науча да вървя по въже за да оцелея. Осъзнах, че може и да не го направя. Да, всеки носи отговорността за избора си. И все пак голяма част от избора ни е предопределена от хора, които са играли роля в живота ни, от бита в който сме израснали. Моите ученици все по-често ми казват, че когато излезнат от курса са вдъхновени и изпълени с решителност, но после всичко наоколо е толкова различно от по-широкия свят, който им рисувам. Има и такива, чийто свят е толкова малък и толкова добре охраняван, че просто не мога да пробия дупка в стената, за да може поне да надзърнат навън.
Не мисля, че тези светове са изградили съвсем сами. Напротив, струва ми се, че околната среда има сериозен принос. Минава доста време докато човек започне да взема истински самостоятелни решения. Повечето хора никога не стигат дотам.
Това, което ме тревожи е, че тези, които би трябвало да играят ролята на мъдрите възрастни, които да покажат на децата, че съществува по-широк свят, с по-големи възможности или нямат представа за този свят или нямат сили и нерви да го направят. Струва ми се, че скоро България ще е пълна с уплашени ограничени деца – някои от тях уплашени от самото начало, а други, след като открият, че морето не е до колене и не успеят да повярват, че могат да се научат да плуват. Такива деца играят ролята на мъдрите възрастни.
Ако те кефя, гласувай за мен тук.
Ани каза,
април 3, 2008 at 1:13 pm
Много хубава статия. Подкрепям разсъжденията ти и само се надявам, че нещо ще се преобърне в мисленето на хората.
Макар да споделям същите тревоги, някак ми се иска да не е така и да не бъдат ограничени децата.
Кой знае…това зависи толкова много от родителите…
Още на пет баща ми ме заведе в кварталното читалище и ми направиха картон за библиотеката. Днес това не е ценност.
lyd каза,
април 3, 2008 at 1:15 pm
Аз пък не се надявам да се преобърне хей така просто
но и не знам как да стане … блатото е твърде голямо вече 
Майя М каза,
април 3, 2008 at 1:49 pm
Преди години аз лично опитах да ограмотявам циганки - пълен провал. Очаквай скоро пост с подробно описание. Оттогава мисля, че ограмотяването на възрастни хора е кауза пердута. Неграмотните пълнолетни трябва да се смятат за загубено поколение. Усилията трябва да се насочват към децата им. Другото е пилеене на оскъдните средства и още по-оскъдната добра воля.
Споделям напълно наблюдението и тревогата, че днешните млади малко четат. Не знам обаче какво може да се направи.
Selene каза,
април 3, 2008 at 2:17 pm
Много от учителите ми в училище ни казваха точно това - че от нас няма да стане нищо. Съвсем нищо. Е, напук на тях засега се движа добре - станах студентка в СУ и то специалността, която си мечтаех - книгоиздаване. Защо го схпоменавам - в тази специалност се влиза с изпити по журналистика. Същото е и с ПР. Имаме хора, които не са успели да влязат ПР и са при нас. Имам много интелигентни и начетени колеги, имам такива, с които просто не бива да се влиза в книжарница, защото излизане няма. Но има и няколко души, които хич не обичат книгите и когато трябваше да влязат в Народната, за да си правят една курсова работа, бяха изумени и потресени, че това се случва на тях. Друг е въпросът, че и аз не обичам да влизам там, но това няма нищо общо с книгите, а просто още не мога да свикна със системата на талончета, места, гардеробни, други видове талончета, печати и т.н. Но ще ида още един-два пъти и ще свикна. Въпросът е, че когато запишеш да следваш книгоиздаване, би трябвало да приемаш висенето по библиотеки като нещо нормално. Всъщност, въобеще като се запишеш да следваш. Поне според мен.
Прекрасно е, че се стараеш да накараш учениците си да четат, че се опитваш да помагаш на ромите и въобще на хората около себе си. Има ужасно малко хора, които го правят. Ако повечето постъпваха като теб, светът щеше да е съвсем различен. Самата аз не мога да кажа за себе си дали бих постъпила така. Надявам се от все сърце, защото за мен това е правилният начин на действие. Когато се появи случай, ще видим как ще реагирам…
lyd каза,
април 3, 2008 at 6:27 pm
Майя, ако приемем това като кауза пердута, БГ е направо потънала. Резултатите от PISA показват, че 28% от нашите ученици са си почти неграмотни
Буквално неграмотните - тези, които не могат да четат са малко, но днес са нужни доста по-софистицирани умения за четене от нужните да прочетеш буквара и читанката. Моите ученици, идващите от най-добрите училища в региона ги нямат и никой наоколо не осъзнава необходимостта от това да ги усвоят. Може би това е една от причините да се налага да внасяме квалифицирани работници от чужбина.
Тези, които не са осъзнали нуждата от умението да се разбират сложни текстове и които не са се сблъскали със солидна маса отличници които не ги притежават не могат да си представят размера на бедствието.
Не мисля, че на 20 или на 30 или повече години на здрав човек му липсва интелектуален капацитет да се научи да чете и много повече от това. Липсва мотивация и хора, които да се готови да преподават добре.
Maria каза,
април 3, 2008 at 8:33 pm
Лид, знаеш ли, че това не е само в България. От 5 години съм във Франция и процентът на неграмотните сред учениците може да е и по-висок от този в България.
Мислиш ли, че някои от твоите ученици искат да получат стипендии просто за престижа, а не толкова, защото това, което ще учат ще им бъде интересно.
lyd каза,
април 3, 2008 at 8:36 pm
Знам, че не е само в България, но това не прави проблема по-малко сериозен където и да е по света. Разбира се, че повечето ученици искат стипендии, за да получат престижни дипломи.
Intro to sustenance cultures « lay theories каза,
април 3, 2008 at 9:26 pm
[...] after a frustrating morning, I realized that all the time I had been dealing mostly with people from different cultures. I have [...]
razmisli каза,
април 3, 2008 at 10:36 pm
Това е като отговор на въпроса по повод на учебника по история (за затъпяването в училище
Често познати от България ми се оплакват от потъващото ниво на образованието и досега не можех да разбера за какво говорят. Имах възможност да отида в моята гимназия миналата година и учителят ми по литература, сега заместник директор, не се оплака от нивото на учениците. Запознах се и с някои от тях, дори ходихме да пием кафе. Сториха ми се амбициозни и свежи. Един от тях спечели лятна стипендия да ходи в Куба, а сега е студент. Друг вече беше издал книга (приключенски роман). Но това са външни белези за успех. Не знам доколко това почива на някакви умения сами да натрупват знания. Според друга приятелка, просто заради демографския взрив има по-малко деца и съответно по-малка конкуренция за добрите училища. Но все пак, защо те излизат от тези училища завършили без умения да разбират и учат? Все пак и по наше време образователната система беше на същите принципи: научи си урока, разкажи го пред дъската, включи тези точки в съчинението (”литературно-научно”), пази тишина в клас и внимавай. Но може би ограничените ни ресурси предизвикваха изобретателност и желание да достигнем до недостъпното. Научавахме се да мислим като страничен ефект от усилието да достигнем до забраненото. А сега, понеже всичко е станало досъпно, липсва желание светът да се открива.
Но най-голямата загадка е, как децата на много богатите не биват възпитавани в амбиция и желание да се усъвършенстват? Тук е обратното. Средната класа и нагоре прави всичко възможно да подготвя децата си за бъдеща конкурентност, купуват им “мислещи” играчки още преди да се родят, а в България? Мисля по въпроса…
Svetlina каза,
април 4, 2008 at 12:12 am
Ами защото малко от богатите са богати заради знанията си (изнудването не се брои). Какво да очакваме от децата им?
lyd каза,
април 4, 2008 at 11:06 am
Ели, ами като се замислиш, хората на моята възраст сега са родители на деца в гимназията. Колко от нас, дори училите в хубави училища всъщност имаха кой знае какви умения и интереси? Сега, като гледам назад, ще ти кажа че не са били кой знае колко, но когато си в балона и общуваш с избрани, придобиваш илюзията, че това е нормата, но това е тема, за която трябва да пиша някой ден. Мисля, че и тогава е имало доста голяма маса посредственост, която днес оформя родителската маса
dodo каза,
април 5, 2008 at 11:56 am
поразителното вдъхновение след курс персонално при мен никога не е било притискано от битовата истина наоколо, но не се научих да го материализирам правилно в моя полза. мисля че бурята от мисли след курсовете трябва да се стимулира ежедневно и с четене, и брейнсторминг/дейдрийминг, записване на идеи и прозрение, развиване на записаните неща - неща които си повтаряла!
Kariya каза,
април 6, 2008 at 7:40 pm
Да, съгласна съм, че трябва да се чете много, и не само заради това, че имаме явен, изразен стремеж към хубавите университети. В края на краищата даден ни е един невероятно очарователен свят – за да живеем в него и да го изучаваме. Един с книга в ръка, друг като пътешества – според възможностите и разбиранията си.
И ти няма защо да се чувстваш като измамник, пред неразвиващите читателски умения, нечетящи хора. Мисля, че няма мразещи четенето, няма как да мразиш нещо, което не познаваш, а има хора, които просто не са го открили; и ако те самите не са могли да сторят това не са се намерили други такива, да им го покажат и насочат към него, или вече е било твърде късно и се приема вече за безсмислено. А това е много важно. Защото нечетеното на книги/литература един ден се заплаща и то жестоко. Свидетели сме на това непрекъснатото около нас. Било като беден изказ, било като ниска култура на поведение, било като на неграмотно, а дори и диалектно писмено изразяване – чела съм писмено представяне на човек, който пише на диалект, точно така както се изразява говоримо, и то млад човек, който е пред завършване на Университет!!! Убедена съм, че такъв тип хора има и по йерархичната пирамида на Министерството на образованието, и не само.
Съгласна съм, че обкръжаващата ни действителност, околната среда влияе и то тотално на несъзнателното ниво на човека. Ако отправим погледа си към тази действителност и я погледнем от по-широк ъгъл ще видим какво се шири и кое преобладава. Ако стесним ъгъла и всеки за себе си погледне своята околна среда на влияние също би могъл да си отговори на въпросите, които може би си задава. И ако правилно си ги задава, непременно ще стигне до такъв отговор, свързан с възпитанието. И от тук - автоматично се предава само това възпитание, което ние или някой друг притежава. Няма как да предадеш нещо, което не притежаваш. И ако този железен закон, който няма нито едно изключение, и не трябва и да има, не бъде спазван от родители, учители и др. възпитатели, то нека не се чудим, че сме получили такива резултати – уплашени, объркани и ограничени деца или такива, които никога не се научават и не ще се научат да плуват. Да, има и такива деца, които също са в Университет или пред завършването му. Знам и това, че има и такива преподаватели.
Преди да покажем по-широките хоризонти, които безспорно съществуват, първо трябва да изваяме психично устойчива личност. За да може един ден когато се гмурне в бурното море на широкия свят, където му се предлагат по-големите възможности, да съумее да устои, било със съзнанието и познанието на нещата, било с доброто си възпитание, било с нагласата, че е на правилната позиция. Да устои пред съвременната разюзданост и разпасаност; ширещите се надменност и желание за доминиране, и др. чувства за малоценност, съпътствани от брутални средства за налагането им, преобладаващи във все по-трудно поддаващия се на управление към нещо по-добро съвременен свят. Ако се научехме само как внимателно да спазваме дозировката, бихме могли да ги трансформираме тези пороци в добродетели.
Едни от неумолимите страхове, които ни съпътстват при създаване на бъдеще. На това вече трябва да се научим и да се справим сами. Всеки носи в себе си определени модели на мислене, усещане и действие – заучени, усвоени, идващи от детството, от средата. Но човек притежава и способността да се отклонява от тях, да реагира на нови такива, в зависимост от това как се развива и кои са базовите приоритети и цели на това развитие. Може това отклонение да е творческо-градивно, а може и да е разрушително. Но във всички случаи не е спокойно или по-точно не е възможно да е спокойно. Както не е възможно, без да се движиш, да бъдеш здрав.
В защита на науката, част 9 (последна) « Моето ъгълче каза,
май 26, 2008 at 3:58 pm
[...] на пръв поглед без връзка с горното. Ето какво пише Лид за една циганка, на която помага: “Казах й, че [...]
Ariman каза,
юни 12, 2008 at 9:38 pm
Не е само сред циганите и не само по отношение на четенето. И не само учебната система ги ограничава и съсипва, но и техните родители. Познавам хора на по 30 г., които сманипулирани от мама и тати за доказване на техни/на мама и тати/ идеи и т.н. Та липсата на четене и “образУвание” е навсякъде.