Библията
април 1, 2008 at 11:13 am (празни мисли)
Tags: адам, библията, порастването
е само един от начините да се разкаже историята на порастването. За съжаление, повечето хора се вглеждат в начина, вместо в историята. Ето защо повечето не забелязват щастливия край.
Ако те кефя, гласувай за мен тук



nin каза,
април 1, 2008 at 12:00 pm
оригинално е с тия тагове. харесва ми!
Майя М каза,
април 1, 2008 at 2:52 pm
Ами, първо, самият източник прекалено набляга на изгубения рай на детството.
Второ, при порастването си Адам предава Ева, за която вероятно е бил герой или поне така й се е искало. Преди да се съвземе от загубата на героя си, тя трябва да се грижи за деца. И вероятно не успява да покаже на голямото си дете, че е обичано, в резултат на което то убива брат си…
Но все пак трябва да си права, че има щастлив край, нали Стайнбек го вижда и описва в “На изток от рая”.