е само един от начините да се разкаже историята на порастването. За съжаление, повечето хора се вглеждат в начина, вместо в историята. Ето защо повечето не забелязват щастливия край.
Ако те кефя, гласувай за мен тук
-
А сега накъде?
-
Ако ти потрябвам
-
Подкрепи блога
Абонирай се за мен-
Естествено родителство
-
Зелена кауза
-
Последни коментари
vitaminko на Моите предизборни обещани… гравитон на Моите предизборни обещани… За дързостта на наде… на Диктатура на пролетариата vitaminko на Клан срещу клан ani на Моите предизборни обещани… Anonymous на Моите предизборни обещани… Зелен Бетон на Докога ще има ДПС orhan на Докога ще има ДПС Angel на Докога ще има ДПС vitaminko на Моите предизборни обещани… Петър на Моите предизборни обещани… Майк Рам на Моите предизборни обещани… vitaminko на Шаренията на свободата Yana на Неразбраното тайнство на … Господин Гюров на Шаренията на свободата -
Събрани блогове
-
Лиценз и читатели
nin каза,
април 1, 2008 at 12:00 pm
оригинално е с тия тагове. харесва ми!
Майя М каза,
април 1, 2008 at 2:52 pm
Ами, първо, самият източник прекалено набляга на изгубения рай на детството.
Второ, при порастването си Адам предава Ева, за която вероятно е бил герой или поне така й се е искало. Преди да се съвземе от загубата на героя си, тя трябва да се грижи за деца. И вероятно не успява да покаже на голямото си дете, че е обичано, в резултат на което то убива брат си…
Но все пак трябва да си права, че има щастлив край, нали Стайнбек го вижда и описва в “На изток от рая”.