песничка, която пеех, и подрънквах на китарка
От 50 години Тибет е окупиран от Китай. Разрушени са над 6 000 манастири (т.е. духовни и учебни центрове); хората са принудени да се разделят с обичайния си начин на живот, не могат да изповядват религията си. Хора, за които духовната практика е основната част от живота са принудени не само да я изоставят, но и да се гаврят с нея. В книга на Далай Лама бях чела, че по едно време учителите карали тибетските деца да убиват животинчета и им давали точки – колкото по-голямо убито животно донесат в училище, толкова повече точки получават. В Тибет китайците изхвърлят ядрените си отпадъци, и т.н.
Тибет не е единственият пример за натиск върху големи групи хора – всеки от нас си има любим пример – от сегрегацията в САЩ, през гражданските войни в Африка до етническите прочиствания в бивша Югославия.
На всички е ясно, че насилието в повечето случаи предизвиква реакция на насилие. Понякога не. Като прагматичен флегматик, възпитан в духа на “Избягвайте резките движения”, лишен от ботевски плам, бих искала да поставя следния въпрос: смятате ли че е прагматично тибетците да се опитват да извоюват свободата си чрез насилие?
Аз мисля че не. Те са малко на брой, невъоръжени и неподкрепени нито финансово, нито логистично от когото и да било.
Можеха ли негрите в САЩ да премахнат сегрегацията по такъв начин? Не. Ето защо Мартин Лутър Кинг е проповядвал “творческия протест”, т.е. чрез ненасилие. Тази стратегия е проработила за негрите в САЩ.
По същия начин Махатма Ганди е вдъховил ненасилническа борба, и Индия е извоювала независимост от Британската империя.
Насилието води до резултати за този който е по-силен. Ако си слаб, но решиш да се правиш на бабаит, просто си търсиш белята и си намираш смъртта, примерно.
От повече от 50 години Далай Лама се бори с мирни средства. В последно време се опитва да убеди китайците да дадат на Тибет автономия в рамките на Китай. Китайците не щат и толкова. Очевидно Тибет не може да си позволи да се освободи чрез насилие, но очевидно не се получава и по мирен начин засега. На Китай не му е ЧАК толкова важно дали го смятат за демократична страна или не, особено като е наясно, че властите в другите страни така или иначе предпочитат да си затварят очите, защото Китай е огромен пазар и неизчерпаем източник на евтина, покорна, непретенциозна работна ръка.
Всъщност повечето китайци не живеят по-добре от тибетците, а много от тях, много по-зле. Някой да се е загрижил за това?
Принудата Е не само възможен начин (ако си по-силен в момента), но и такъв, какъвто бих използвала за да (се) защитя от насилие ако силата е на моя страна. Разбира се остава вероятността другият да остане жив и да ми отмъсти по-късно. Мисля, че въоръженото противопоставяне срещу Хитлер е било доста прагматичен подход. Освен това ефектът се оказа траен, не заради употребената сила, а защото милиони хора са осъзнали идиотията, в която са били въвлечени и това, че е по-забавно да не отдадат живота си за изграждане на следващия велик райх.
Интересно ми е дали ако САЩ решат да изпратят войски в Китай за да разрешат проблема в Тибет, светът ще се втурне да ги плюе, така както се получи в Ирак. Дали българите биха одобрили идеята наши военни части да участват в напечена НАТО-вска операция там. И какво би се получило ако Русия, на свой ред, подкрепи Китай? И какво на практика ще спечелят Тибетците ако в тяхна чест започне трета световна война?
Какво да се прави? Не знам. Аз веднъж питах как да се справям с тираните. Едни ме посъветваха да се усмихвам, други да се бия, а трети да избягам.
Какъв съвет би дал на тибетците? На мен? А ето какво прави Далай Лама в момента.
ако те кефя, гласувай тук
mayamarkov каза,
март 28, 2008 at 12:46 pm
Щатите никога няма да тръгнат да нападат Китай заради тибетците не заради евтината работна ръка и др., а защото Китай е велика сила с ядрено оръжие. По същата причина Русия може спокойно да подлага чеченците на геноцид, а светът не само не я напада, а и се прави, че не забелязва.
На тибетците бих препоръчала, когато пред тях има яка стена, да си налягат парцалите, а когато видят слабо място, да натискат веднага по начин, който изглежда уместен. Обикновено жителите на тиранични общества доста добре се ориентират кога и къде режимът поддава и може да се понатисне.
Също така бих им препоръчала да търсят подкрепа от останалите китайци.
Аз впрочем мисля и за тибетците, и за останалите китайци, но само мисля – и това едва ли ги грее.
yan каза,
март 28, 2008 at 5:55 pm
Страхотна песен!Простете ми невежеството,но как се казва певицата?
ataval каза,
март 28, 2008 at 6:02 pm
ето тук ще видиш оригинала, ян:
http://uk.youtube.com/watch?v=RhlOJm9nkwM
Апостол Апостолов каза,
март 28, 2008 at 8:17 pm
Какво да се прави ли?! Трябва да се бойкотират Олимпийските игри в Пекин! Това трябва да се прави! Тези убийци и вандали трябва да получат най- сетне една звучна плесница от цялата международна общност!
lyd каза,
март 28, 2008 at 11:50 pm
Е, хубаво де, ама кой ще бойкотира? Спортистите? Както бойкотираха Москва някога?
Joan Baez пее в случая
Selene каза,
март 30, 2008 at 4:34 pm
Щатите няма да тръгнат да нападат Тибет не само заради ядреното оръжие, а и защото именно в Щатите е моят любим пример – индианците. Не знам дали сте чули, но точно преди Коледа тази година индианците Лакота (Сиукси), поискаха да се отцепят в свои отделни щати и да заживеят отвъд властта на “белите”. Има инфо тук http://bulgaria.indymedia.org/newswire/display_any/18967 – но ако пуснете “Лакота” в Google ще попаднете на още много. После българското интернет рпространство замлъкна, а след януари-февруари и не само то. Изрових информация, че Белия дом просто е пренебрегнал всичко, представено им от Лакота и те сега се мъчат да си създадат дипломатически отнощения с някоя държава и признание, но никой не иска да се противопостави на САЩ. Ако сега САЩ тръгне да подкрепя Тибет (както стори с Косово), ще им даде още един коз в ръцете (не, че това е от особено значение, защото никой така и така не им обръща някакво внимание).
Не им е лесно на тибетците, ама хич. И за тях не говореха особено по българските медии, но сега покрай олимпийските игри започна да се случва да ги споменават все по-често. Ще поживеем, ще видим.
Одисеята на един народ - Лакота « Блогът на Селин каза,
април 1, 2008 at 12:00 pm
[...] ще ви занимавам с една любима моя тема – Лакота. lyd с поста си за Тибет ме накара да се замисля за нещо – в медиите не се говори [...]
Надя каза,
май 30, 2008 at 5:09 pm
Аз пък искам да ви провокирам за паралелен разговор като ви наведа на някои други мисли. Абсолютно всяка форма на медия е пълна с детайлно разискване на проблеми, катастрофи, жертви, смърт, нещастия, трагедии, болести, чуми, войни, убийства, грабежи….. Да продължавам ли – сигурно не, тъй като никого не изненадвам с този коментар дотук.
Погледнете от следната гледна точка – какво се случва с вас самите като се потапяте в тези теми? Как се развивате? Как пораствате? Какво постигате? Как се реализирате? Вие самите…… Откъде тръгвате и къде стигате като имате активна позиция по подобни теми.
Аз казвам никъде, където да е полезно за вас. Ако сте активен участник в конфликт е едно, но ако просто си четете/ гледате/ слушате коментирате на воля драми и трагедии, това ви пречи вместо да ви помага. Цялата енегия, която можете да акумулирате и вложите в разрешаването на едно едничко НО цулостно нещо, вие разпилявате в нецелеустремено “вълнение” по чужди проблеми. И то на хора на другия край на света.
В този ред на мисли от миналия юли не съм гледала телевизия повече от 3 часа общо. Просто не придобих такъв предмет в новото си жилище. Резултат – прочетени 67 книги, един нов език и тонове часове гимнастика, плуване, парк, дъжд и сън. Сега съм по-качествен човек. Аз не правя нищо за Тибет, но със сигурност правя много за себе си.
vitaminko каза,
май 31, 2008 at 12:21 am
Браво Надя! Кефиш ме! Искам и аз така!
lyd каза,
май 31, 2008 at 4:23 pm
Мисля, че човек трябва да е наясно със света – нямам предвид да знае подробностите за всичко (така или иначе е невъзможно), но да има цялостна картина. Дали ще реши да направи нещо за света или за себе си е отделен въпрос. Но ако нямаш голямата картина за света и неговите тенденции, не можеш да направиш кой знае какво нито за него, нито за себе си. Аз вярвам във взаимосвързаността на всичко, така че ми е трудно да нарека каквото и да е “чужд проблем”. Днес е твърде лесно твърде бързо който и да е проблем да стане и мой. Иначе много хора си мислят, че се грижат добре за себе си, но всъщност си заравят главите в пясъка, а другите им части остават уязвими.