Някои питаха дали това е лицето на будизма. Предлагам отговор на Ерих Фром:
Наистина, даже когато принудата привидно води до желани резултати, тя има опасни странични ефекти. На национално равнище принудата води до страстно желание в душите на наранените хора за отмъщение и в същото време им дава моралното оправдание за това те самите да използват сила, когато обстоятелствата позволяват.
Ето моят отговор.









Майя М каза,
март 27, 2008 at 10:14 am
Интересен ми е душевният свят на тези, които питат дали това е лицето на будизма.
Апостол Апостолов каза,
март 27, 2008 at 7:22 pm
Сравнявате несравними неща. Дали вие упражнявате насилие, си е ваш личен проблем. В Тибет става нещо коренно различно.
Има международна харта за защита правата на човека, която допуска в краен случай да се употреби насилие и то само тогава, когато няма други възможности за борба.
Как да се борят тибетците за своята независимост. Мислите, че те могат да основат партия? В комунистически Китай? Или да издават вестник?
Не че одобрявам насилието, но друг изход просто НЯМА!
lyd каза,
март 27, 2008 at 10:43 pm
Очевидно е така, Апостол
Другият начин е този на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг, но не изглежда да е приложим в Китай засега
mayamarkov каза,
март 28, 2008 at 12:52 pm
На времето Оруел, разобличавайки “явлението Ганди”, посочил, че то може да вирее само в ултралиберална атмосфера и постоянен достъп до медиите. И попитал: “Дали сега в Русия има някой Ганди?”
Мартин Лутър Кинг го уважавам повече, но това не променя факта, че като явление той беше възможен през втората половина на ХХ век, а не на ХVІІІ или ХІХ.
lyd каза,
март 28, 2008 at 12:54 pm
Въпросът е да се действа в контекст
Не си избираме тираните
mayamarkov каза,
март 28, 2008 at 4:23 pm
Да, през Втората световна война Ганди съветвал европейците да се противопоставят на Хитлер чрез ненасилие
. Случил човекът на враг и не може да влезе в кожата на тези, които нямат неговия късмет.
lyd каза,
март 28, 2008 at 11:47 pm
Именно!