Самодивата е очарователно и смущаващо същество. При срещата си с нея, повечето мъже полудяват и прекарват целия си живот в копнеж за нея. Други, обаче, не само че запазват разума си, но успяват да се оженят за самодивата, която се оказва учудващо адаптивна и заживява на село като сръчна домакиня и грижовна майка и съпруга. За някои мъже това е щастливият край на приказката, но за други е началото на семейна драма. Самодивата скрива разкошната си коса под забрадка, но запазва самодивската си премяна като моли мъжа да не я унищожава.
Предполагам, че се срещат мъже които приемат спокойно това условие и си живеят живота, но повечето се изпълват със съмнения и страхове. За да сложат край на тревожността си, повечето от тях изгарят самодивската премяна, за да са сигурни, че съпругата им ще остане завинаги у дома.
Това, обаче, се оказва илюзия, и съпругата е съкрушена и си тръгва. Макар да тъгува за семейството си, тя избира свободата – това е нейната природа. Предполагам, че има самодиви които остават. И те, и семействата им, прекарват останалата част от живота си в тихо отчаяние.
Възможно ли е мъжът да е истински щастлив и да не се тревожи ако жена му запази самодивската си премяна, или само аз си въобразявам, че се срещат такива мъже?
ако те кефя, гласувай тук
ако пък те интересуват феите, тук
естер каза,
март 27, 2008 at 2:15 pm
Всички отговори са в книгата „Обичам ли те“ на Искра Ангелова и Петър Волгин.