садистичните ми експерименти
март 27, 2008 at 10:56 am (ромите)
Tags: благотворителност, роми
Последният път когато дадох пари на Албена беше преди две седмици. Продължаваме да се виждаме за малко два пъти седмично, когато идва да чисти. Вчера отново я питах дали внучката й си е дошла, но тя каза, че все още не е. Третата версия за заминаването й на изследвания беше като първата – с роднина от Чирпан, който има подобен здравословен проблем.
Чудя се какво става; прехвърлям хипотези – примерно, че момичето е взето за робиня, че белите петна в паметта на Албена растат и т.н.
Миналата седмица се опитах да подпитам хамалите, които пренесоха офиса дали познават Албена, но не задълбах много, понеже не ми се искаше и те да се интересуват много от мен, така че не можаха да се сетят за нея.
Последните пъти Албена е някак посърнала. Споделя ми за нейни здравословни проблеми и я убеждавам да отиде на лекар. Не я питам дали има нужда от нещо, и тя не иска нищо от мен.
Искам да разбера истината, но не искам да я притискам и да я оставям с горчивото чувство, че й нямам доверие. По принцип мразя да изобличавам лъжите на хората, дори и когато са очевидни. Става ми тъжно за тях и не винаги разбирам защо го правят.
Чудя се докога ще се сдържам да не й тикна в ръцете пари. Странна ситуация. Чувствам се леко садистично.
Миналата седмица Грозданка ми съобщи, че отново имат натрупан неплатен наем за 6 месеца. За няколко дни сроковете за плащане или изгонване се скъсиха от 2 на 1 месеца, а накрая стигнаха 3 дни. На това отговорих с дълга реч, че семейството й разполагаше с цяла година да промени нещо в живота си. Освен това й напомних, че е индивид, който може да помисли извън рамките на стадото, след като очевидно притежава качества, които повечето й роднини не притежават. Не знам дали съм действала като змията в райската градина и дали някое симпатично момиче ще се измъкне от този патриархален капан.
Относно документите за социални помощи, обясних й какво да направи и се разбрахме да действат сами и да ми се обадят ако имат затруднения.
Всички са още живи, което не ги прави здрави и процъфтяващи, разбира се. Наясно съм, че ако се захвана сериозно мога да направя нещо, което осезаемо да подобри положението им, пък и на повече цигани, но не се захващам. Нямам благовидно оправдание. Занимавам се с компенсиране на пораженията нанесени от околната среда върху интелектуалното и други развития на група млади хора. Може би в това има повече смисъл – така се увеличават способните и желаещите да правят добре смислени неща.
Струва ми се, че да лекуваш пораженията, нанесени от българското образование и манталитет е по-трудно отколкото да промениш бита на циганите. С последните нещата са по-простички и опират до кокала. Но първото ми е по-интересно, и някак по-важно. Може да е заради “параноята” ми, че огромни маси българи ще се срутят в ситуацията на циганите поради растящото невежество, в съчетание с нараставащата сложност на съвременния свят.
Опрях дотам да плаша учениците си с работа в sweatshops. И някак не съм сигурна дали значителна част от тяхното поколение (и не само) няма да е лишена и от тази възможност.
Докога българите ще живеят на магия?
ако те кефя, гласувай тук
UPDATE: дадох 10 лева 10 минути след публикуването.
естер каза,
март 27, 2008 at 11:21 am
Здравейте, Лидия. Има много човещина и уют у Вас, но не мислите ли, че като така безотчетно помагате на тежко затънали хора допълнително ги развращавате? Това са по-скоро мазохистични експерименти. Че и вина, някаква, се прокрадва. То бива алтруизъм и толерантност, но това вече е пример за почти маргинална ситуация. Храните безхаберни и, не дай Боже, престъпни хора с тежки дефицити. Имаше една метафора за бисерите и свинята. Дано греша. Приятен ден.
lyd каза,
март 27, 2008 at 11:27 am
Ако можех да разбера
longanlon каза,
март 27, 2008 at 12:13 pm
Е, че те много български жени работят в swetshops - тия големи шивачници са си точно това.
Иначе с Албена и Гроздана - на прав път си, според мен.
lyd каза,
март 27, 2008 at 12:50 pm
Аха. И това им казвам на децата, а те се отварят огромни учудени очи.
mayamarkov каза,
март 28, 2008 at 1:19 pm
“Струва ми се, че да лекуваш пораженията, нанесени от българското образование и манталитет е по-трудно отколкото да промениш бита на циганите.”
Е, тук вече ме хвърли в музика!
Бих признала, че промяната на бита на циганите е лесна, в момента, в който някой докаже, че е изобщо ВЪЗМОЖНА. За жалост не знам някога, някъде, някоя общност да се е измъкнала от състоянието, в което сега са циганите. По-скоро наблюдаваме поява на нови такива общности (имигрантите в Западна Европа).
Понякога се опитвам да си представя как щях да се чувствам, ако се бях родила циганка. Ако от ей такава ми бяха внушили, че съм нищожество, което придобива някаква стойност само от членството си в общността и затова й дължи пълно подчинение. Ако не ме бяха пращали на училище. Ако не ми бяха обяснили, че има такова нещо като работа, където отиваш в определен час, правиш каквото ти кажат и не можеш да си отидеш, преди да настъпи друг определен час. Ако вместо това ми обясняваха, че трябва да изхранвам себе си и многобройните си деца, като крада, но не от други членове на нашата общност, а от Другите, на които се дължи окаяната ни участ.
В сравнение с това какво толкова им е лошото на българите? Че смазват в себе си “необикновеното” (вж. блога на Симион)? Кой не го прави. Че са некадърни и мързеливи? Според мен в рамките на нормата, макар и към долната й граница. Че гласуват за мошеници? Поне гласуват по убеждение, не си продават гласа като циганите.
lyd каза,
март 28, 2008 at 11:42 pm
Е, не се засягай толкова
Майя М каза,
април 1, 2008 at 3:05 pm
Не съм засегната, май твърде грубо съм се изразила одеве.
Сега препрочитам отново тази страница и ми хрумна сравнение с двата начина за образуване на оценка - изваждане и събиране.
Пояснявам за тези, които не са оценявали писмени работи: При изваждането гледаш кои задължителни елементи от работата липсват или са погрешно развити и изваждаш съответни точки от шестицата. При събирането гледаш кои елементи са налице и правилно развити и прибавяш съответни точки към двойката. Ако критериите ти са лоши, може двата метода да ти дадат цяла единица разлика в оценката на една и съща работа. Но дори да е оценена еднакво, работата ни ИЗГЛЕЖДА по-лоша, ако сме използвали изваждането.
Повечето хора оценяват циганите по метода на изваждането. Не работят (поне не постоянна работа), не си дупчат билетчета, не си пращат децата на училище, рядко се къпят и перат, крадат… И накрая се получава представата не за хора, а за досадни ходещи проблеми, за които ни се иска някак да са по-далеч от нас.
Ти ги оценяваш по метода на събирането и никога не забравяш, че са човешки същества.
Оценявай понякога и българите по метода на събирането :-).
Майя М каза,
април 1, 2008 at 3:07 pm
Заслужавам специална награда за “Повечето хора оценяват циганите”.
Имах предвид повечето българи, разбира се.
Изявлението “не съм расист” не бива да се приема на доверие :-).
lyd каза,
април 1, 2008 at 10:53 pm
Българите и циганите малко се различават от перспективата, от която ги наблюдавам. Повечето хора оценяват циганите по метода на изваждането, а българите по метода на събирането. Аз карам обратно и се опитвам поне мъничко да балансирам - да стане ясно, че българинът не е най-големият, нито циганинът е най-черният