не можеш без …
март 27, 2008 at 10:54 am (art of living, образование)
Tags: Юнг, либерално образование, мениджър, психология, Fachhochschule, специализация, терапевт, точни науки
Психологът не може без история, философия, антропология. Иначе би му липсвала не само широта, но и задълбоченост. Тесният фокус върху точните науки, емпириката и тактиката създава занаятчии, обучени в техники. Точно такава в моите представи е разликата между немски инженер, учил в Технически университет и такъв, учил във Фаххохшуле (Университет по приложни науки).
Ироничното е, че повечето които заявяват че искат да учат психология са тези, които ненавиждат точните науки, развиващи аналитично и логично мислене, което също е нужно на психолога, въпреки че за успеха му е определящо наличието на интерес към душата на човека и любов към хората.
Техничарите може да са бързи, но не могат да се справят със заплетени казуси. Те налагат случая върху схемата и удобно забравят за несъответствията, които не пасват, а те понякога са критично важни.
Терапевтите от този тип са неспособни да лекуват по-сложни от тях самите личности. Инженерите от този тип никога не стават изобретатели. Мениджърите от този тип не са лидери. На всички тези им липсва любопитство, а любопитството е роднина на любовта.
На добрия инженер, както и на добрия психолог, му е нужна широка либерална основа. Точно както на мениджъра.
Може би това не се отнася с такава сила за ръчните занаятчии – зъболекари и хирурзи, но не мога да съм сигурна. Все подозирам, че Барни Сийгъл е добър хирург заради това че не работи само с ръцете си и ограничена част от ума си. Точно затова предпочитам първо да се консултирам с мой приятел, който е онкохирург, който свири на пиано и китара, композира, учи езици, чете всякакви неща, и освен че мисли блестящо, притежава емпатия и интуиция, преди да се обърна към какъвто и да е друг лекар, вместо да се допитам личния си лекар, чийто хоризонт се простира до стените на кабинета и прочетеното е учебниците.
Liberal Arts Rulz се убеждавам отново и отново, докато бавничко препрочитам “Психологически типове” на Юнг. Така ми се иска да се е преродил в мен.
Ето още неща за качествената работа, която е резултат от много повече отколкото специализирани университетски учебници:
ако те кефя, гласувай тук
nin каза,
март 27, 2008 at 12:02 pm
Много неща мога да простя, но сред тях не е силно късогледство. Много съм съгласен със картинката.
Kariya каза,
март 28, 2008 at 8:29 am
Хм, да се върнем от бъдещото (за други това е минало сбъднато) в нашата си реалност….и да видим колко сме далеч от него. Онова бъдеще, което може би ще се характеризира с качествената работа, която е резултат от много повече отколкото … специализираните университетски учебници.
Накара ме да прелистя Дракър, Пипер, Рихтер, Армстронг, Сър Питър Паркър, Том Питърс. Виждаш ли колко си полезна? А аз си бях обещала никога повече … Дракър.
Ами какво да ти кажа? Бих добавила – Страст към съвършенство към “кефа на шефа” – той трябва да е ентусиаст, възпитател на шампиони, откривател на герои, скитник, драматург, треньор, строител – все качества, които трябва да притежава, за да постигне това, което Том Питърс нарича “задействане на хората”
Широката либерална основа върви ръка за ръка с богата култура и двете се учат (културата мноооооого дълго), които от своя страна кореспондират със стила на управлението – дали ще си занаятчия, боецът на джунглата, човекът на компанията или модерният играч си е вид изразяване на определен тип култура, което е важна предпоставка, залегнала зад системата от ценности.
Предпочитаме – градивният играч – лъв със сърце, който е достатъчно гъвкав за да се държи подходящо в различни ситуации; умствено е твърд, но също и милостив – вярвай в хората и се отнасяй с тях като с възрастни, ентусиазирай ги, накарай ги да чувстват че те владеят ситуацията, че от тях зависи много и те ще отговорят със съпричастност.
И нещо за предаването на смисъл на полезността – няма нужда от много вълнения с какви техники или съдържание ще се извърши това. Просто е нужно да се управлява контекста. Излезте иззад бюрото си, байпасирайте йерархията и отидете и говорете с хората. По този начин ще освободите огромен потенциал за качествена работа и мотивация към определена цел.
Но тук вече се нуждаем и от психологията, и от всичко онова, което е свързано с нея; компетентността и уменията на професионалиста – с голям, голям практичен опит и съкровищница от живи знания!!!
За играта и нейния смисъл – да играта, при играта рядко се нарушават правилата, забелязвали ли сте? А как увлича и удоволствието е налице.
А за трите негативни типа мениджъри, като: “Айхман” – с формулата “баналност на злото”, “Ричард ІІІ” – “Калкулирана злина” и “Фауст”- Целта (добротата) оправдава средствата (лошите) – това е всъщност девизът на Фауст; те като че ли много пасват на нашата си реалност, където нечие “достойнство” и “сила” се градят на невежеството и доверчивостта!!! но за тях някой друг път, а сега нека да сме повече позитивно настроени.
И какво ни казва Юнг за интровертните и екстровертните човешки типа, и двете нагласи съжителстват у човека, но определено едната доминира? Кой темперамент да си изберем? Никой не се среща в чист вид.
А пък аз не искам никой да се е преродил в мен. Аз, да съм си аз. Искам да имам очила, с които да чета мисли от разстояние. Хе, хеее…
Дали да не прочета “Карлсон, който живее на покрива” и да си представям, как изглежда един мениджър с перка на гърба?
lyd каза,
март 28, 2008 at 9:26 am
Kariya каза,
март 28, 2008 at 9:33 am
ataval каза,
март 28, 2008 at 10:44 am
Do Not Fear the closed mind - it will stay in, unless omeone finds the key to let it out! Of course, thsi automatically means, that it won’t be closed any longer!
lyd каза,
март 28, 2008 at 11:40 am
е, ти го изкара като духа от бутилката
ataval каза,
март 28, 2008 at 1:29 pm
Ами точно така си е - всеки пуснат Джин си има Господар, в крайна сметка!
lyd каза,
март 28, 2008 at 11:45 pm
ум царува, ум робува, ум патки пасе