единственият / единствената
март 25, 2008 at 11:16 am (art of living)
Tags: любов
За този мъж направих публично признание пред целия клас. Учителката ме накара да прочета съчинението си, в кото трябваше да опиша мъжа на мечтите си.
Скоро ще стана на 37. Най-ранната любовна връзка която мога да си спомня е отпреди 30 години. По същото време бях обичана не само от моя любим, с когото декларирахме обичта си с публична целувка в класната стая. Оттогава насам съм се влюбвала много пъти, декларирала съм любовта си много пъти, била съм желана много пъти. Тъй като не съм чак толкова суетна като Дон Хуан де Марко, не мога да ти кажа колко мъже съм обичала.
Винаги съм казвала че за всичките тези години не научих кой знае какво за мъжете. Тъй като през повечето време бях твърде заета да се уверявам дали ме обичат, не научих кой знае какво и за себе си, освен, може би, че съм суетна. Ето защо реших да посветя следващите години на образованието си.
Въпреки това съм си позволявала и ще си позволявам да теоретизирам за любовта. Знам че някои от четящите ще се посмеят, други ще се намусят, а трети, които не ме познават лично, може да ме вземат за свой гуру.
Днес, от висотата на много опит и малко образование, споделям следната теория:
В много от случаите когато хората се влюбват, те имат усещането за съдбовност: че са намерили единствения, с когото са родени един за друг, истинската си половинка, другия еднокрил ангел и бла-бла. Такъв единствен и специален няма. Не знам дали излюзията се дължи на нещо в човешката природа, което развеселява безутешните вдовици и лекува разбитите сърца или е внушение от романтичните филми, но то е същото което кара hard-core феновете на Малкия Принц да пропускат важен пасаж от своята Библия: момента в който Малкия Принц виужда полето с рози – досущ като неговото единствено и неповторимо цвете.
Теорията:
Светът е пълен с рози – хора които притежават потенциала да създадат щастлива връзка с човек подобен на теб. Вярно е че може да не растат в твоето село но може и да растат, но да не ги забелязваш, особено тези които са под носа ти, понеже ги възприемаш като част от пейзажа.
Ако имаш свободно време и желание да изследваш тази теория, предлагам ти следното упражнение: избери си един човек когото познаваш, опитай се наистина да го поопознаеш, а след това го подложи на тази проверка. После опитай с още няколко. Можеш да включиш за разнообразие филмови и литературни герои.
Ако искаш, върни се тук и докладвай.
Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.
Днес е Благовещение! Честит имен ден, Благо!
iffi каза,
март 25, 2008 at 11:59 am
И аз мисля така. Светът е пълен с хора, с които си пасваш повече или по-малко
nixonixo каза,
март 25, 2008 at 1:23 pm
true, true…
fustuche каза,
март 25, 2008 at 2:42 pm
seriosuly, lyd…vajnoto e da namerish nqkogo, chiito loshi strani mojesh da tolerirash i vice versa. i dobrite sushto. abe vajnoto e da ima partnership…
albinos каза,
март 25, 2008 at 3:38 pm
“Тъй като през повечето време бях твърде заета да се уверявам дали ме обичат, не научих кой знае какво и за себе си, освен, може би, че съм суетна. Ето защо реших да посветя следващите години на образованието си.”
Lyd по написаното разбирам, че си спряла да търсиш нова половинка, партньор в живота и си трансформирала енергията към това, което най много обичаш да правиш и за което имаш талант или греша?
“Винаги съм казвала че за всичките тези години не научих кой знае какво за мъжете. Тъй като през повечето време бях твърде заета да се уверявам дали ме обичат, не научих кой знае какво и за себе си, освен, може би, че съм суетна.”
Суетна в какво? Във външния вид или в избора на партньор? По принцип моята теория за това как човек да открива любовта е на принципа сходни интереси и химия. Без двете любовта не е любов, връзката не е връзка. В първия случай е приятелство (когато има само сходни интереси) или секс за една нощ (когато е само химия).
ataval каза,
март 25, 2008 at 4:49 pm
ДА ЖИВЕЙ ПОЛИГАМИЯТАААААААААААААААААААААА!
Anchett каза,
март 25, 2008 at 6:48 pm
мм дам, и аз мисля така, че мисълта за единствената голяма доживотна любов е нездравословна. любовта е по-голяма от представите ни за нея, обичам често да си казвам.
Kariya каза,
март 25, 2008 at 8:52 pm
Какъв смисъл има да влизаме в ролята на Казанова?
Доказано е, че е бил нещастен и за това е това прелитане от цвят на цвят.
И за какво да си правим ненужните експерименти?
За да докажем, че всяка една теория е създадена за това, да бъде оборвана?
Или за това – един ден на корицата на предговора на книгата си да поставим подобен надпис – “…на всички ония мъже, които съм познавала през живота си, благодаря ви че ви срещнах, благодаря ви, че бяхте особено любезни, предоставяйки ми материал за написването на тази книга, която с огромно уважение предоставям на любезния читател, като доказателство, че перото е по-могъщо от меча…” (с позволение)
И няма такова нещо, феновете на Малкия принц не са пропуснали нито един важен пасаж – Малкият принц е разбрал отдавна, че неговата отглеждана с много обич и грижовност роза е неповторима именно с това, което е вложено в нея при това отглеждане; за това дори и да е проявил любопитство към другите подобни и неповторими “цветчета” винаги е бързал към своята роза. Дали само за това, че е знаел, че тя го чака?
Теоретизирайки нещо толкова интимно и съкровено, приемам че се забавляваш. И знай, за твое успокоение, че не съм от нито една от групите, които изброяваш – не се смея, не се мръщя, не те вземам и за гуру – друга група съм - просто ти се радвам. Да, има и такива хора, които могат да се радват на онова хубавото и добро, което умеят да правят другите – в случая при теб - ти пишеш - на умението ти да пишеш добре. Чувствам те някак и близка, със съзнанието, че сме твърде различни, или може би именно за това. Искрено ти пожелавам да намериш един ден човека, който да е до теб завинаги и да разбереш, че той може да бъде и целия свят! Ако това е важно за теб, разбира се. Вярвай струва си!
Съжалявам, че набързо изпълних поставената ти задача и си позволих да докладвам по-рано от предварително уговорени срок, но времето ми е твърде ограничено.
Успех!
domosharka каза,
март 25, 2008 at 10:03 pm
Може би просто човек не вярва в единствената половинка докато не я срещне.
Или не го смята за необходимо /да намери другата половина на ангела примерно/ и за това не я забелязва.
Или се влюбва редовно и така му е по-добре…
PS Аз бих твърдяла, че няма такова нещо като перфектна половинка когато намеря две перфектни половинки поне за един човек. Иначе как да го докажа?
Но не бих пожелала точно този тип доказателство.
Радинка каза,
март 26, 2008 at 5:59 am
…. ох от кога не бях влизала в блога ти … накараме да се усмихна, да се намуся … и да си спомня защо все повтарям че си ми гуру :Р …
Бу каза,
март 26, 2008 at 8:29 am
Съгласна съм. Не, няма ‘единствен/а’. Има просто много хора, с които би могъл да си пасне човек.
Серийна моногамия.
lyd каза,
март 26, 2008 at 11:52 am
С този текст исках само да отместя драматизма и да внеса оптимизъм, понеже твърде много хора прекарват времето си в безплодни търсения, разочарования и страдания
Имаме много сродни души, но какво ще излезе от една връзка не зависи само от потенциала, а и от това, което ще направиш от нея (т.е. дали ще си поливаш розата).
Не търся партньор, но ако попадна на някого, когото мисля, че мога да понеса, може и да пробвам пак
Не вярвам в половинките, а в целите хора. Ако можеш да си щастлив сам, можеш да обичаш. Ако и другият е така, ще се получи връзката. Ако имаш празнота в себе си, тя няма да бъде запълнена от никого.
Като че големият избор плаши хората и ги лишава от чувството за екслузивност
Да, по-удобно е да нямаш повече от една “половинка”, за да направиш лесен избор 
А аз съм срещала един куп половинки, не е като да не съм. Предпочитам да съм цяла и да срещам цели оттук нататък
А любовта за мен е неотменна част и от приятелството, и от секса (пък бил той и за една нощ), и от работата, и от писането тук
Благодаря за пожеланията да намеря Човека и той да остане жив и здрав и прекрасен поне докато умра
Но ако умре преди мен, мога ли да продължа да бъда щастлива или?
domosharka каза,
март 26, 2008 at 12:26 pm
сега разбирам :),не се бяха замисляла за търсенето на перефектната половинка като съзнателно занимание /да тръгнеш да търсиш със свещ дето казват/, но сигурно се случва.
наистина ако не си цял не може и половинка да си - най-много 2/5 да станеш
lyd каза,
март 26, 2008 at 12:28 pm
Хм, мисля че доста хора прекарват доста време в съзнателно търсене на половинката си. Ако прекарат толкова време в търсене на себе си, ще се намерят, а “половинката” ще се появи сама
ataval каза,
март 26, 2008 at 3:14 pm
Ето най-после моя ПОДРОБЕН коментар, Лид: виж поста ЛЮБИМАТА ГРЕШКА
http://ataval.wordpress.com/
ataval каза,
март 26, 2008 at 3:47 pm
Лид, как да открия блога на Kariya?
lyd каза,
март 26, 2008 at 7:31 pm
Ами тя май няма блог
Но мога да ти издам мейла й ако е дала истински 
Anchett каза,
март 26, 2008 at 10:27 pm
Лид, знаеш ли, точно от тоя текст (и от последвалите коментари) имах нужда тия дни
lyd каза,
март 26, 2008 at 11:38 pm
Ех, луди-млади
ЛЮБИМАТА ГРЕШКА « подковата на жабата каза,
април 17, 2008 at 11:33 am
[...] от Val на март 26, 2008 В отговор на „Единствен, единствена” (в полетът на костенурката) – няколко аргумента в [...]