Кой се плаши от женски чудовища
март 23, 2008 at 3:48 pm (art of living, родители)
Tags: деца, жени, майки, майчинство, родители, синове, страх
Познавам много жени, с които не бих искала да си имам работа и които не пожелавам за съпруги никому. Никога, обаче, не ми е хрумвало да предупреждавам Стоян да се пази от жени.
Всъщност, понякога съм се опитвала да си представя какво ли би било да си избере простовато момиче, с което няма какво да си каже или пък някоя нарцистична принцеса, на която е невъзможно да се угоди. После съм прибавяла и утежняващи обстоятелства като раждането на деца преди осъзнаването, че въпросната жена не е тази, с която би искал да остарее. И после какво?
После си казвам, че каквото и да се случи, ако е честен силен и емоционално интелигентен, ще се справи, без да причинява ненужни рани. След дъжда пеква слънце – стига да ти стиска. Да, по-приятно е да не минаваш през поредица от несполучливи връзки, но все някак трябва да пораснеш и да се научиш.
Тук родната ми майка би повторила знаменитата си фраза, че животът ми е низ от грешни стъпки, с изключение на завършването на университет. После би добавила, че съм безотговорна майка.
А какво прави отговорната майка? Огражда ябълковото дърво с бодлива тел? Е, това и Господ не се е сетил да направи.
(Картината е на Гоген - един мъж, на когото му стиска)
Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.
Кой се плаши от женски чудовища « полетът на костенурката каза,
март 23, 2008 at 3:52 pm
[...] коментарите тук [...]
Anchett каза,
март 23, 2008 at 10:03 pm
мисля, че най-големият дар за детето ти е, че не си от тия “отговорни” майки с бодливата тел, Лид.
Важен е процесът на израстване, а не някаква крайна цел. В тоя ред на мисли, да- всеки среща своите чудовища, докато намери спокойствие до някого. В това няма нищо страшно и да искаме, не можем да избягаме и да се предпазим. Както ти си писала: ако си честен и силен, ще се справиш.
smiling каза,
март 23, 2008 at 11:58 pm
бяхме едва 1-2 курс студентки, имах колежка със син на 7 години; бях изумена от нея като говореше един ден, че ще го “брани със зъби и нокти някоя да не ми се …”, истински ме стъписа тази жена; днес, много години по-късно, когато моят син е на почти 10 не се бях замислила за това, но благодаря ти, за споделения размисъл; както казва и Anchett, да ги направим силни и честни, за да успеят да направят добре и своите грешки и своите избори
longanlon каза,
март 24, 2008 at 10:30 am
Oт позицията само и единствено на собствения си опит бих казал, че “женските чудовища” в смисъла, в който ти използваш тоя израз, от които един мъж, особено на по-впечатлителна възраст трявба да се пази, не са нито “простовато момиче”, нито “нарцистична принцеса”. Най-много емоционални вреди нанасят тия, които успяват непрекъснато да имат някакви проблеми и да те обвържат едновременно с любов, съчувствие, стремеж да помагаш.
Дори след като имах връзка с такава, не мислех, че това е характерен тип жени, докато не се случи на янколко пъти (един от които особено фрапиращ) да разбера за връзки на мои познати с жени, които са били 1 към 1 с тази моята.
Такива жени правят мъжа емоционално зависим, като успяват да го убедят, че те са зависими от него. Всяка минута с тях е низ от нескончаеми проблеми и проблемчета, но някак не можеш да се откопчиш и с мазохистична жар се стараеш да помогнеш и угодиш - излишно е да казвам, че все нови и нови проблеми изникват. На един приятел, огромен бивш самбист на 40, любовницата му го беше излъгала, че се е изгорила в пожар у тях, за да види за колко време той ще дойде…
Тъй, че, ако искаш да научиш на нещо сина си, моят съвет е да го научиш, че мъжът и жената в една връзка трябва да са равностойни и никой да не зависи напълно от другия.
lyd каза,
март 24, 2008 at 11:43 am
Лонги, тези типове ги дадох просто за пример
А иначе всеки е податлив на определен вид “чудовища” докато не осъзнае някои неща, но това е друга тема. Мисля, че няма връзка, в която единият да е зависим, а другият независим. Както и да изглежда отстрани, и двамата са зависими. Така че когато човек стане достатъчно независим, няма как да бъде привлечен от твърде зависим партньор, ама и по тази тема - друг път 
Eneya каза,
март 24, 2008 at 1:01 pm
Ъх, луди винаги има.
Колкото до безотговорни родители… вече ми е труднод а преценя къде точно е границата между майка и личност. Защото за безотговорен родител често се води човек с личен живот, освен детето. Което пък според мен е много крайно.
astilar каза,
март 24, 2008 at 4:14 pm
Всяка майка, според мен би трябвало да има доверие на детето си, да не го “третира” като дете цял живот, да признае правото му на личен избор, да не престава да го обича, дори когато не одобрява избора му. Да не повтаря “видя ли, казах ти аз, че не си прав”
Лид каза,
март 25, 2008 at 12:02 am
Първо, честит имен ден на патерици
Както се вижда, и аз имах имен ден вчера, ама нещо все си го забравям аз самата, а другите дори не подозират че имам имен ден.
Второ, това което Longanlon описа като жена-чудовище, от което мъжете трябва да се пазят… ех, не само мъжете искам да добавя аз. Имах такава приятелка, която винаги имаше някакви проблеми, натоварва емоционално и те кара да си мислиш колко си ‘уж’ важен за нея. Така че такива хора са кофти обкръжение по принцип.Емоционален вампир един вид.
Апостол Апостолов каза,
март 25, 2008 at 4:38 am
Имам доста голям опит с жените и трябва честно да си призная, че и аз съм имал вземане- даване с такива жени. Както правилно отбелязва Лонги, то си е жива мъка, един нескончаем кошмар на живо…
lyd каза,
март 25, 2008 at 10:46 am
Мерси за именния ден … не знам кога е
Лид каза,
март 25, 2008 at 7:16 pm
На 23 март е, затова честитих под този пост
lyd каза,
март 26, 2008 at 11:55 am
Ахаааа! Комичното е, че поне седмица преди това една анонимна госпожа беше оставила поздрав за именния ми ден на телефонния секретар. Тогава си казах, че или аз не знам за именния ден или е грешка. Имам чувството, че преди години един приятел ми беше честитил имен ден в края на лятото. Или пак съм се объркала
Лид каза,
март 28, 2008 at 12:57 am
Не, не, за телефонния секретар предполагам госпожата нещо се е объркала, за края на лятото - не знам, но съм 200 % сигурна, че е на 23 март - има го в православните календарчета, но рядко
lyd каза,
март 28, 2008 at 9:26 am
Това е секретен имен ден
ataval каза,
март 28, 2008 at 11:06 am
За какво всъщност става въпрос - чудовищата могат да са забавни и интересни - като това от Лох Нес.
Напълно съм съгласна с Анчето - всеки има право на собствен Избор, както и на Грешка.
Абсолютно си права, Лид, за зависимостта и независимостта - във всяка връзка и двамата са зависими: също като при Принца и Розата. (обяснила съм го в Любимата Грешка). Лошото ще е да направиш някого Финансово Зависим!
Може и да греша, но мисля, че в крайна сметка, тази, която се плаши от ЧУДОВИЩАТА си ти!
lyd каза,
март 28, 2008 at 11:43 am
Не във всяка връзка хората са зависими един от друг, а финансовата зависимост не е най-страшната зависимост. Не ме притеснява да завися финансово от някой, който е духовно независим
Плаша се от чудовища защото пиша за тях ли? Елементарно, Уотсън
ataval каза,
март 28, 2008 at 1:35 pm
Ей-тук ме излови - наистина беше елементарно!
Обаче всяка връзка се основава на отношението между елементите в нея - ерго, ако единият е независим (интерпретирам го като абсолютно свободен), то връзка няма.
lyd каза,
март 28, 2008 at 11:46 pm
винаги съм се чудела какво точно означава “ерго”