какво да правя с Албена?

Tags: ,

Ако знаех истината, щеше да е по-лесно, но аз не я знам. Знам че Албена ме е излъгала за болестите, но колкото и да изглежда странно, това не е най-важното.Смятам за нещо обичайно хората да послъгват и драматизират, когато се налага да поискат помощ, понеже е обичайно да им отказват помощ. На мен ми се е случвало в критични ситуации да искам заем от приятели и да не получа, въпреки че е ставало въпрос за неголяма сума, която съм поемала ангажимента да върна в точно определен няколко месечен срок, а освен това никога не съм имала репутацията на измамница. Отказвали са ми не защото не са ми имали доверие или защото не са имали възможност, а защото не са искали да си развалят рахата и заради табутата, които имаме по отношение на парите. Отказвали са ми с лекота, защото в редките случаи, в които се реша да поискам нещо, го правя по такъв начин, че този от когото искам да може да ми откаже без да се чувства неудобно.

Аз също не обичам да ме притискат. Ето защо ми беше лесно да давам на Албена. Тя никога не е настоявала за каквото и да е. Обикновено аз я разпитвам как са и от какво имат нужда и смятам колко пари са нужни. Бях решила да осигурявам основно парите за храна, но после започнах да давам и за отопление и за лекарства. Не знам, обаче, дали Албена и до този момент е наясно, че така или иначе щеше да получава по 50лв на седмица за храна, както и по някое допълнение за отопление, без да се налага да ми иска спешно за лекарства. Често си мисля, че точно в това не е сигурна и точно затова понякога започва драматично с лекарства – просто защото не е прието някой да дава пари на друг освен ако случаят не е много специален. Мисля, че е права да се чувства така – опирам се на моя собствен опит – винаги съм смятала за унизително да ме разпитват за какво ми трябват поисканите пари – или имаш пари, доверие и желание и даваш, или нямаш и точка. Не съм обяснявала и драматизирала, не съм и получавала.

Всеки път, когато съм давала повече от 50 се е налагало да увещавам Албена да ги вземе, за да има какво да ядат, след като си платят лекарствата и пр. Но може би това е част от тактиката. Знам ли? Самата презумпция, че някой е болен от туберкулоза е вид натиск. Ако внучката е здрава, бих действала по друг начин – бих й намерила работа.

Това което знам е, че не знам достатъчно, че гадая. Ако се опитам да разбера със сигурност, може да се вкарам в ситуация да знам неща, които е по-безопасно за мен да не знам. Ясно е, че щом Албена прави тези неща има нужда да ги прави. Дали причината е, че я пристиска някой е друг въпрос. Очевидно е, че тази жена има голям кахър, но е доста вероятно да е твърде срамен, затова няма как да каже истината. Има майки и баби, които не искат дъщерите / внучките им да се продават, затова и разказват благовидни истории за тях.

Помагала съм за какво ли не на кого ли не. Малко са хората, които оценяват направеното и се замислят за моите усилия. Обикновено ги разпознавам. И мисля, че Албена е една от тях. Ето защо, когато не лъже, когато си говорим в кухнята понякога се разплаква в съвсем неочаквани моменти. И на мен ми се е случвало да съм на ръба на сълзите, когато някой прави нещо за мен просто от доброта – защото ми се е случвало изключително рядко.

Наблюдавам Албена от месеци, и винаги съм била наясно, че понякога ме послъгва. Открила съм толкова общи неща между нея и мен. Сега изглежда да съм в ситуация, в която трябва да избирам между нея и мен, но не съм сигурна дали това е ситуацията. Егото ми смята, че точно сега трябва да се измъкна, да се възползвам от благовидния предлог, че съм без “сигурната” работа. Ще ми олекне на бюджета, а оттам и на ума, който не е овладял до съвършенство умението да не се притеснява за солидните сметки в края на месеца, за месеците, в които няма работа, както и за поредния следващ сезон, в който няма никакви гаранции че ще има.

Поживях някой и друг ден с нагласата, че ще приключа с финансирането на Албена и ще ми олекне, дори вече се чувствам по-лека, но и с усещането, че не знам истината. Не искам да действам от гледна точка на егоизма, а от по-висока и по-широка перспектива. Сега се питам дали Албена ще позвъни тази сутрин или не.

9 Коментари

  1. Longanlon каза,

    март 15, 2008 at 12:19 pm

    трябва ли да ти казвам какво мисля, че трябва да направиш, или вече знаеш?

  2. lyd каза,

    март 15, 2008 at 12:44 pm

    Още не знам. Смятам да изясня накои моменти и тогава да взема решение. Ако четеш първия сензационен текст, нещата изглеждат ясни, но не всичко е толкова ясно колкото изглежда - по принцип.

  3. Longanlon каза,

    март 15, 2008 at 12:57 pm

    Абе… забелязал съм, че нещата най-често са точно такива, каквито изглеждат. И животът, тая нечестива гад, удивително рядко ме е опровергавал до тоя момента…

  4. lyd каза,

    март 15, 2008 at 1:43 pm

    Ще видим, Лонги. Сега чета разни лекарствени описания и взех да навързвам съвсем друга история. Ще почакаме да видя лично документите за заболяването, както и лични документи и така :) В зависимост от наличната информация нещата може да изглеждат така, но като се добави нова, онака.

  5. Елина Цанкова каза,

    март 15, 2008 at 2:30 pm

    Здравей! Прочетох публикацията ти с интерес, но причината да ти пиша този коментар е друга. Майка ми правеше и все още прави същото. Години наред. Помага на всеки, който потърси протегнатата й ръка. Непрекъснато дава пари на свои познати, приятелки, колежки - в размер на 50, 70, 100 лева. Обикновено не й ги връщат. Всъщност аз лично не си спомням случай, при който да са й върнали парите. Майка ми е ветеринарен лекар и получава заплата в размер на 500 лева. Питала съм я неведнъж защо го прави… И тя винаги отговаря: “Защото не мога да откажа на човек в нужда.”. Спомням си години, в които не сме имали какво да ядем - буквално и наистина. Тогава нямаше кой да ни помогне. Но майка ми никога не помоли за помощ. И ето - след като аз тръгнах по своя път, тя не спира да помага на другите - с мои дрехи, стари играчки, с храна и с пари. Не знам… Въпрос на личен избор. Това е и моят отговор на твоя въпрос “Какво да правя с Албена?”. Това е твое решение - ако решиш, че тя наистина има нужда от помощ и ти си готова да я дадеш, направи го. Ако чувстваш, че лъже, просто спри. Поне аз бих направила така. А мама би продължила, защото “така трябва” :)
    Поздрави за искрения пост от мен

  6. Комитата каза,

    март 15, 2008 at 9:26 pm

    постъпи отговорно. както би постъпила с дете, което те лъже.

  7. lyd каза,

    март 16, 2008 at 9:27 am

    Хм. Ако знам как се постъпва в такива случаи :D

  8. Longanlon каза,

    март 16, 2008 at 10:06 pm

    с тая разлика, че албена не е дете, а лидия дете си има…

  9. Анонимен каза,

    април 21, 2008 at 9:32 pm

    rusata

Пусни/изпрати коментар