Албена: рано е за изводи
март 13, 2008 at 2:53 pm (празни мисли, ромите)
Тази сутрин дойде Албена разстроена и ми каза, че д-р Вълканов изпраща внучката й на изследвания в София за една седмица, защото се оказва, че положението й е сериозно и че има белодробен проблем. Д-р Вълканов ми е известен като уролог, така че попитах защо той е установил това, да не би да е д-р Караманова. Отговорът беше, че Вълканов се занимава и с това, че Караманова ги е изпратила при него и пр. Щял да дойде неин роднина от Чирпан и да заведе момичето до София, а после двамата с Албена ще я приберат. Поиска ми пари за джобни на момичето и каза, че не са им останали пари за храна, след като купила още малко дърва и пр. 20 лв за дървата, както се бяхме разбрали и останалите 50 лв. отишли за брашно, яйца, мед и лимони, от тях 15 за някаква нова дрешка. Хм. Каза, че повече няма да иска пари от мен и беше доста зле. Можех да й дам 20 и го направих, дадох й и един душ-гел.
След което се обадих на Вени, сестра на съпругата на лекаря и взех телефона му. Той ми обясни, че няма такива пациенти, дори не се сети и за бащата, когото според Албена е лекувал преди смъртта му, че не праща хората на изследвания в София, защото могат да ги направят и в Хасково и че наистина изписва инжекции, които се бият веднъж седмично, но лекарството, което купих лично от аптеката – 9 хапчета за над 90 лв. не се изписва на жени, а на мъже, за трипер.
Свързах се и с д-р Караманова, в туберкулозния диспансер. Тя не можа да си спомни за такива пациенти, но обеща да направи проучване доколкото е възможно по малко име и възраст с детската лекарка и да й се обадя утре.
В събота ще говоря с Албена и ще видим какво ще се получи. Може да се окаже, че версията, която ми се въртеше в главата в началото на годината е вярната, а може и да не стане ясно. След като веднъж се разминах с добре облечено момиче, с ботуши и панталони до коляното, което крещеше нещо на неразбираем за мен език по мобилен телефон и поразително приличаше на голямата внучка, имах неприятни чувства. Това се случи два дни преди евентуалното й заминаване за санаториума.
Не ме е яд за парите, с които можех да си купя 2 лаптопа, нито за това, че бях приела Албена като част от семейството си, и буквално щях да деля залъка си с нея, нито за това, че са ме лъгали, нито за това, че не направих тези справки по-рано. Притеснявам се леко да не би въпросният мъж, който предполагам е гадже на внучката й да иска още и още пари и апартаментът ми да стане обект на набези – не че има какво да се вземе от него и не че държа много пари вкъщи ( в момента нямам и стотинка, ако не броя оставените на шкафа пари за утрешния урок на Стоян), а останалото е в джоба ми, понеже просто си беше там и преди случката. Не исках да ми минава през ума да се притеснявам от факта, че Албена знае къде държа парите си, когато ги имам в кеш.
Искам да разбера кой е този който я притиска да проси – внучката, гаджето й и пр. Може би това обяснява непрекъснатото повтаряне, че иска да се самоубие и че й е писнало. Така или иначе й напомних, че от месец съм без едната си работа, което може да бъде достатъчно, за да е ясно, че ако спра да давам, то е защото нямам възможност.
Всъщност нужно ли ми е да знам истината или не? Уморих се. Взех от Добри една цигара и я изпуших. Може да се окаже, че това е краят на историята за Албена. Не бързам с изводите.
Албена: рано е за изводи « полетът на костенурката каза,
март 13, 2008 at 3:02 pm
[...] коментарите тук [...]
Кажи ми да ти кажа каза,
март 13, 2008 at 3:13 pm
Честно казано съм супер наивна и предпочитам да виждам хората в добрата им светлина, но тук нещо понамирисва. А наистина няма за какво да съжаляваш, помагала си, макар и те да не са примали помощта по начина по който си очаквала. Дано историята има добър край
ataval каза,
март 13, 2008 at 3:28 pm
Хм… липсва ми предисторията.
Нама да си първата, нито последната, станала жертва на измама. Като купуваше лекарството не те ли попитаха за кого е необходимо и не прочете ли за какво служи?
Просията е занаят за повечето роми, а също и джебчийството - приеми го като начин за прехрана.
Малко съм запозната с реалните измерения на ромския проблем в държавата ни… на времето исках да се опитам да създам англо-ромски речник в помощ на деца, изучаващи английски и имащи проблеми с българския… мислех да позлвам най-популярния диалект ‘калдараш’, обаче се оказа, че един мой бивш съученик от английската ме е изпреварил и е издал подобно налко книжле… Дори си спомних, че Алистър (Благо и Соня го познават) си го закупи от Хеликона в Бургас.
постарай се да помагаш, създавайки им възможност сами да си изработят нужните финанси…
longanlon каза,
март 13, 2008 at 4:18 pm
мхм…
ти знаеш
Denia каза,
март 13, 2008 at 4:58 pm
Нито едно добро дело не остава ненаказано…. И въпреки това някой от нас предпочитат да бъдат по-скоро наивници, отколкото циници
Morwen каза,
март 13, 2008 at 5:33 pm
Поне си опитала, Лид.
longanlon каза,
март 13, 2008 at 6:07 pm
Denia, въпрос на житейски избор, предполагам…
lyd каза,
март 13, 2008 at 8:13 pm
Всъщност някой се е лекувал от трипер - все едно кой
Vesi каза,
март 14, 2008 at 12:42 am
Vinagi sam se opitvala da priemam romite kato ravni..ne sam rasistka i ne obi4am kogato horata prosto zaqvqvat kolko marzelivi i izmamni sa romite.Poznavam dostata4no balgari, koito ne otstapvat po nishto na gornoto sravnenie…Spored men ne trqbva da se 4uvstva6 vinovna..dori i parite ne vinagi da sa bili po prednaznachenieto, koeto te sa ti kazvali vse sa bili ot nqkakva polza..prosto za v badeshte badi po predpazliva..ili pone az bih bila..
lyd каза,
март 14, 2008 at 8:46 am
За какво да се чувствам виновна, Веси? Аз не приемам ромите като равни, понеже нямат равен старт с мен.
ataval каза,
март 14, 2008 at 11:16 am
Лид, ни най-малко не си виновна, мила!
Не знам имаш ли влечение към някой от така наречените пороци (цигари, алкохол, шоколад, още шоколад, повече шоколад… ще се огранича с тези тривиалните), но нека кажем така: ако имаш някакъв подобен порок, то Албена ти е помогнала да не си вредиш, взимайки от теб тези пари - не ти е позволила да ги изхарчиш за нещо по-лошо!
Всичко зависи от гледната точка - вземи да препрочетеш Мечо Пух, или, ако още не си я чела: The Tao of Pooh and the Te of Piglet…
Отново - постарай се да им дадеш нов начина за изкарване на повече средства, а не самите средства… нека например да изработват мартеници, да ги продават, да събират ромски фолклор - може да се намери кой да го редактира и издаде… в книжка за хиромантия, гадаене и баене, например.
Само давам идеи… но най-трудно е реализирането им, разбира се!
lyd каза,
март 14, 2008 at 12:59 pm
Атавал, не съжалявам за нищо, не се чувствам нито виновна, нито прецакана
Просто разказвам, защото така е честно. А Албена не е попречила на никой мой порок 
А за даото - чела съм и прасето, и мечето и физиката, и пътя, и постигането 
astilar каза,
март 14, 2008 at 1:44 pm
“хлъц” - това е първата ми реакция. Следя историята отдавна…
“Направи добро, пък го хвърли на улицата”, както е казал народът - това е втората ми реакция.
От всички лъжи, най-противни са ми тези, които спекулират със здравето…
Май не е рано за изводи…, за обобщения може и да е…
Смела жена си!
ataval каза,
март 14, 2008 at 2:09 pm
Така, Лид: какво всъщност целиш с разказа - да получиш коментар? да упражниш синтаксис и граматика? да извадиш преживяното извън себе си? да си изясниш преживяното, пишейки? да поучиш други тръгнали по този път?
или веднъж започнала, трябва просто да доразкажеш, за да не държиш читателите в неведение?
кое тогава те накара да започнеш този разказ?
Албена със сигурност ти е била близка по някакъв начин и историята те е провокирала някак си, за да започнеш да я разказваш… тоест, Албена ти е ‘попречила’ най-малкто, да останеш безразлична/пасивна/дори цинична (на мен ми се случва да съм и трите накуп).
Радвам се, че си наясно с Дао и Дзъ… и останалото, каквото и да е то!
Аз хич не ги чаткам тия работи! Обаче ми помага да препрочитам тая книжчица от време на време и да преоткривам нови пластове на значения… от прозореца на собствената си кула. 
lyd каза,
март 14, 2008 at 2:34 pm
Имам категория “Ромите”. Там можеш да се върнеш назад в тая и други истории.
Разказвам тези истории за да покажа, че няма нищо страшно да помогнеш на някого, било то и циганин, било то и с пари. Мисля, че когато искам да покажа на читателите как живеят по-малко късметлиите от тях, е нужно да бъда честна и да покажа колкото се може повече страни.
Иначе за всеки текст можеш да ме питаш защо го пиша. Приеми, че отговорът за всичките е: защото ми харесва
А ти защо мислиш, че пиша тези неща? И защо ме питаш? Ха сега де?
Майя М каза,
март 14, 2008 at 3:44 pm
На теб - най-добрите ми чувства и пожелания да няма усложнения заради стореното добро, а на света като цяло:
ПО ДЯВОЛИТЕ!
ataval каза,
март 14, 2008 at 3:51 pm
Пишеш, за да направиш другите по-добри: аз заради това бих писала.
Подкрепям безвъзмездната помощ - и аз го правя понякога (най-вече, когато мога да си го позволя без да пострадам или да бъда кой знае колко ощетена; не рискувам с големи суми или близко обвързване). Научих се обаче, че помощта може да води към по-лошо, подобно на онзи път, застлан с добри намерения…
Веднъж видях много възрастен просяк (от български произход) на пазара. Беше окаян, изпаднал и имаше вид на алкохолозиран… Искаше ми пари. попитах го за пиене ли ще ги изхарчи? Каза, че нямал с какво да се нахрани. Купих му два хляба, малко месо и зеленчуци и го попитах живее ли някъде и знае ли как да си направи супа? Отвърна, че има малка гарсониера и добави: “Ох, как да ен знам, чудна супа ще си сготвя - да те поживи бог!” Тръгна си веднага - от никой повече не взе нищо…
След време видях друг подобен просяк, облечен по-добре. питах го дали ще изхарчи парите за пиене - извърна се без нищо да каже, май си мърмореше ругатни под носа… след минути го видях да взима пари: беше изпросил от друг. Когато получи парите, изграчи:” Мамка ти… Кво да зема с един лев, ве?” Тръгна си с псувни… сигурна съм, че е продължил с просията, с парите и с псувните.
Преди няколко години ходех в интерната Коджакафалията в Бургас: преподавах безвъзмездно уроци по английски на децата, които искаха - заедно с една американка от корпуса на мира. Винаги им носехме террадки, учебни пособия, пластелин, игри… Ива - едно от момичетата, се сбижи с нас. Счупих крак и с тази наша инициатива се приключи само след първите 20 урока… американката си замина, а аз започнах друга работа и нямаше как да вода курса. Ива и аз продължихме да се виждаме на разходки с обедно меню в морската градина. Тя обичаше тези моменти - аз се чувствах полезня по някакъв начин. След кратко време тя започна да иска да и купувам някои неща, които не й достигаха в дома (беше полусирак). изуми ме един случай, макар че беше все още дете - 15 годишна: след поредната покупка на материали и дребни тоалетни принадлежности, тя най-после се осмели да каже, че точно ‘този’ шампоан не й харесвал достатъчно, другия път да съм й купила от по-скъпия!
Не знам какво стана с нея - виждахме се още няколко пъти, а после все се извинявах с недостиг на време…
Изглежда най-често се случва да просят помощ или пари ония, които НЕ СА в крайна нужда… лошото е, че когато свестен човек изпадне в такава, не иска да проси помощ, защото си има достойнство.
Най-малкото, което можем да правим, е да зачитаме достойството… и да помагаме ако ни е по сърце - кой както и с каквото може, но за предпочитане не чрез изграждането на финансова зависимост - парите и материалните придобивки не решават проблема…
Vesi каза,
март 14, 2008 at 8:14 pm
Lyd, imah predvid da ne se chvstvash vinovna, che si pomognala, a te eventualno sa te lagali…spored men tova, koeto pravish za tqh i za vsichki ostanali e super i opredeleno ti se vazhishtavam..
Milena каза,
март 15, 2008 at 2:03 am
Taka me iznenada tova, koeto prochetoh tazi sutrin. Moze da sym propusnala nesto v bloga, otnosno symneniata koito si imala che Albena lyze. Hm, niamam dumi. Lyd, napravila si kakvoto e triabvalo- pomognala si na niakoj v nuzda. Loshoto, che ima takiva koito se vyzpolzvat bez nuzda ot podobna pomost. Dano vsichko e nared pri teb i niamash problemi s tia romi.