В изходно положение
март 9, 2008 at 8:17 pm (ромите, социално)
Тези дни трябва да си преговоря закона за социалното подпомагане и да посетя социалните грижи, тъй като 9 души от 18 членната ромска фамилия са се подписвали 9 месеца в бюрото по труда и вече имат право да кандидатстват за социални помощи. Ще отида да уточня каква е процедурата, за да не пътуват излишно хората, понеже едно посещение до Хасково на цялата групичка ще струва около 30 лв., а както знаем, от известно време работят само двамата млади мъже (третият не става а тежка работа заради тежката си астма), и то не всеки ден, а когато има работа, в Пловдив. Така че се налага да давам на останалите по няой лев за лекарства, както и за ваучъри, за да могат да се свързват с работещите, та когато изникне подходяща работа, да може и някои от момичетата да прескочат до Пловдив, да почистят някой и друг строителен обект. За целта плащам пътните до Пловдив безвъзмездно, понеже приходите са нищожни.
Смятам да снабдя семейството с някои и друга LOOP карта, защото с Prima комуникацията излиза скъпа и твърде кратка.
Истината е, че социалната работа не е нещо, което предпочитам да правя. Ето защо и не мога да се реша да регистрирам неправителствена организация, с която да помагам на повече роми по-добре, и разбира се, с по-малко разходи от личната ми хазна. Да чета закона и да се ровя в тарифите на Mtel, да разговарям с чиновници, които понякога ме гонят с помощта на охраната не ми е интересно.
Макар че се замислих дали да не поема лично образованието на въпросното ромско семейство и да пътувам до селото им всяка сутрин (по-евтино е да пътувам само аз), истината е, че предпочитам в това време да се самообразовам, което някой ден ще ми помогне да помагам да повече хора, макар, може би и не точно по този начин, а освен това не изпадам във възторг при мисълта, че бих могла да се заразя от едно или друго в тези хигиенични условия (всъщност, когато ходих там, в съседната стая живееха крави), а когато се разболея аз, не ми е ясно кой по-точно ще се грижи за мен и как ще се издържам.
Защо аз, която обикновено не правя неща, които не са ми забавни, продължавам да се занимавам с това? Защото ми е трудно да бъда Бог, който решава кой да живее и кой да умре от глад. Лесно е да се зададе въпросът как, например, Албена и внучките й са оцелявали досега без мен, т.е. да се подскаже отговора, че щом някак са успявали, значи могат да продължат по същия начин. Е, по същия начин мога да попитам всеки, който се оплаква от цената на кашкавала как е успявал да го купува преди година, т.е. да намекна, че може да продължи по същия начин.
Лесно е да се зададе въпросът какво ли щях да им дам ако имах по-малко пари, но имам колкото имам, нали?
Лесно е да се зададе въпросът “Защо пак ти?” Защото ми е трудно, когато имам два чифта маратонки да не дам единия на Албена, която не е сваляла гумените си ботуши от месеци.
Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.
Милко каза,
март 10, 2008 at 11:42 am
Чудя се, кога ли ще дойде момента да разбереш, че от социално подпомагане на роми няма никаква полза нито за теб, нито за тях. Най-малкото да усетиш, че благодарност от тях за това няма да получиш. Ама парите и времето са си твои … аз мога само да те предупредя за бъдещото разочарование. То не бяха астми, то не беше туберколоза … Как им се връзваш още - не знам.
lyd каза,
март 10, 2008 at 1:02 pm
Милко, аз не търся благодарност, както и ти не търсиш благодарност ако помогнеш на някоя паднала баба да стане. Не очаквам нищо от тях. За болестите знам със сигурност, защото познавам някои от лекарите, така че защо смяташ, че ако помагам на някого, то е защото е успял да ме измами или защото очаквам някаква полза от това?
Полза за внучките на Албена ще има - малката продължава образованието си и шансовете й да се справя сама растат, а когато голямата се възстанови достатъчно, може да се намери начин да си дозавърши гимназията - неща, които ти си имал благодарение на родителите си. Е, тези деца имат само Албена, а тя има пенсия, диабет, високо кръвно и възможността да мие два входа.
Ако някой ден се случи нещо с теб и няма кой да поеме такива грижи за детето ти, предполагам би се радвал да му помогне някой, така както помагам на тези деца сега. И ако това не е роднина, ще считаме, че е някой, който е доста тъп ли?
deni4ero каза,
март 10, 2008 at 3:26 pm
Малко хора биха се наели да направят това, което ти правиш. Наскоро бях свидетел на подобна случка ( http://deni4ero.wordpress.com/2008/03/06/ ) и на подобно отношение, затова се възхищавам на желанието, търпението и способността, които имаш, за да помагаш.
deni4ero каза,
март 10, 2008 at 3:28 pm
пак съм аз, става въпрос за поста “От сълза до сълза”. Лек ден!
Милко каза,
март 11, 2008 at 11:20 am
Виж сега, ти се опитваш с копи и пейст да прехвърлиш своите виждания и разбирания за живот и шанс върху хора, на която културата им е различна от твоята. Говоря за схващания за смисъл на живот, говоря за отношение към брак, семейство, деца, жена, мъж … Явно доста неща ти убягват и за това, когато говориш за условията им на живот е добре да ти напомня, че тези условия не сме им ги създали ние, а те … Нещо повече, те самите не желаят това да се промени. Циганина си е такъв човек - този начин на живот, който ти определеяш за трагичен, на него му е достатъчен. Така му оттърва да си живее. За това ти казвам, че нужда от “помощ” да излезе от това положение той няма. Така и така той пак ще се върне там.
Разликата между това да помогнеш на циганин и да помогнеш на паднала баба е в това, че циганина му е кеф да си лежи на земята, докато на бабата - едва ли. Повярвай ми - доста време съм живял сред тях и имам повече наблюдение. Всичко това, което ти си видяла и което си мислиш, че е трагично състояние, за тях си е нормален начин на живот. Повтарям - нормален.
Не е просто тук мястото да ти разказвам истории за това, как се отнасят с деца и семейство. Казвам ти го във връзка с “болестите” им. А че разиграват сцени - в това не се съмнявай. 40 лева аванта на месец си струва постановката.
Имай в предвид, че моите родители ни помогнаха (на мен и на брат ми) да завършим образование в не по- леко финансово и здравословно състояние. Но просто не съм като въпросната Албена … В природата е така - по- кресливия се чува по- далеч …
Полза от образованието на внучките на Албената едва ли ще има, поне не такава, каквато ти очакваш. Колкото и да ти е странно, тяхната съдба си е предварително определена. Ще дойде момента, живот и здраве ще си свидетел на нещата. Пак ти казвам, тук става въпрос за културни различия, които на нас - българите, се струват странни и безсмислени.
Аз познавам доста цигани. И от “тия”, и от “ония”. Има интелигентни цигани, но бройката им е такава, че обикновено ги сочат с пръст. Но пак да повторя, че казвам “интелигентен” според моите и твоите разбирания. Влиянието на “маалата” върху голяма част от тях е повече от убийствено. Доста от моите познати, пък и съседите ми, са правели какво ли не за да могат да се измъкнат от него. Не, че са успели. А специално за момичетата … просто … нямам думи.
Ама хайде … прекалено много време отделихме на тая тема … с предрешен край … Лека работа на всички
lyd каза,
март 11, 2008 at 11:29 am
Милко, не мисля, че някой изпитва удоволствие от това да не яде няколко дни и да има язва. Иначе не намирам за трагични неща като това да спиш на пода, защото самата аз спя на пода и всъщност притежавам малко материални неща.
Не налагам ценности за семейство, брак и пр, защото самата аз не живея в брак, не мечтая за такъв и детето ми е извънбрачно, така че на кого да налагам ценности, които не са мои?
Да налагам ценности за труд на Албена? Баба ми и майка ми я познават от десетилетия - тази жена не е спряла да работи и няма да спре докато е жива.
Да налагам ценности за образование? Ами тя очевидно си ги има, след като прави всичко възможно внучките й да учат и едната продължава, а другата не, защото наистина е болна, но сигурно Албена дели парите с д-р Вълканов, да речем, за да може той да поддържа заблудата.
А аз й давам не 40, а поне 300 на месец.
И каква щеше да е разликата ако Албена беше българка в същото положение? Аз съм българка в подобно положение, но за разлика от Албена със занаята ми се вадят повече пари, понеже съм имала късмета да се родя при родители, които са ме пускали на училище.
Докато на Албена и помагат доста хора от ‘маалата’ - кой с каквото може, аз не познавам съседите си. Така че не знам дали след години, ако синът ми умре и ми остави две внучки за отглеждане, ще мога да разчитам и на малкото, за което разчита Албена на своята общност.
А доколко образованието и труда са ценности за днешните български ученици, които имат далеч по-големи претенции от Албена, ще пиша друг път. Замислям сравнение между ценностите на едните и другите, понеже забелязвам че разликите са единствено количествени, но не и качествени.
Майя М каза,
март 13, 2008 at 9:43 am
Ти нали уж ги беше зарязала ония 18-тимата? Сложи си спирачка! Според мен Албена и внучките й ти стигат.
Представи си, че си сред корабокрушение в спасителна лодка и около теб се давят хора. Не можеш да прибереш всичките. Прецени колко души може да събере твоята лодка. Иначе трябва да отвориш място за още един, като скочиш сама във водата, но и това няма да помогне, защото никой от тях не може да управлява лодката.
Колкото до кашкавала - аз вече просто не си го купувам.
lyd каза,
март 13, 2008 at 10:10 am
На онези 18тината давам пари в редки случаи и по малко - да речем за пътни или за ваучър,но все пак ще отделя време да ги науча някои неща за мобилните оператори и социалните служби и не само. Те наистина са доста странен случай на съвременни диваци. Да, можем да си спестим тези усилия и да ги оставим да си умрат и никога да не се научат на някои неща - след като и тези, които получават заплата в бюрата по труда смятат, че и циганите и аз трябва да се откажем от идеята за изхранване чрез работа - било невъзможно, така че единствената опция била социални грижи. Но те все някак оцеляват и на практика в повечето случаи от собствен труд, колкото и да изглежда невероятно на читателите.